Лятото на нашето недоволство

Лятото на нашето недоволство

3900 прочитания

© Георги Кожухаров


Докато някои смятат, че протестите за статута на Странджа са повърхностни и безполезни, други (често произхождащи от средите на държавното управление) ги определят като противоречащи на обществения ред и в някаква степен опасни.

Протестите за Странджа обаче не са нито опасни, нито повърхностни. Те са знак, че българското общество започва да води зрял демократичен живот.

Съществуват два вида протест. Единият е симптом за задълбочаваща се нестабилност в обществото – свидетелство, че политическата система губи подкрепата на важни обществени групи. Този вид протест е акт на отчаяние. Протестиращите са изгубили вяра в способността на политическата система за реформа и тъй като няма какво да губят, излизат на улицата, за да атакуват самия й фундамент – институциите – и да ги подменят. Това беше логиката на уличните протести от 1997 г.

Вторият вид протест е съвсем различен. Той е акт не на отчаяние, а на надежда за промяна. Този вид протест приема политическата система и провокира способността й да реагира на организирани действия. Такъв протест е възможен в общества, в които групи от хора са готови да използват собствени средства, за да постигнат (частичен или пълен) успех за обща кауза сега или в бъдеще. Когато вероятност за такъв успех няма, протестиращите не протестират – те или си остават в къщи или излизат на бунт. Такава е логиката на протестите, които виждаме в страната през последния месец.

Към протестите за Странджа ще прибавя протестите в “Марица Изток”, стачните действия в “Пирогов”, протестите на учители, горски пазачи, майки от София и Варна, работници в нефтопреработвателната промишленост, зърнопроизводители.

За пръв път откакто живея в България съм свидетел на големи организирани демократични протести. Като че ли най-добър пример за това е тъкмо протестът за Странджа. Протестиращите имат ясни цели, а доколкото може да се съди по действията им, и план за действие. Съществено за постигането на целите им, както и за демократичния процес като цяло, е, че те разбират необходимостта да обяснят основанията за протеста си на обществото. Разбират, че не е достатъчно само да покажеш, че си гневен. Фактът, че при няколкото протеста в подкрепа на Странджа видяхме толкова малко прояви на хулиганство, говори за искреността на намеренията на протестиращите и за разбиране от страна на организаторите на начините, по които в демократичните общества могат да бъдат постигани общи цели. Всяка проява на хулиганство дискредитира общата кауза в очите на обществото.

Реакциите на някои от участниците в политическия процес към протестите през последния месец бяха напълно адекватни. За отбелязване е, че повечето от медиите в по-голяма или по-малка степен отразиха и обясниха протестите пред обществото и не се поддадоха на изкушението да ги представят като поредната серия политическа сапунена опера. Върховната административна прокуратура също реагира уместно, като обяви, че предприема действия за отмяна на решението за нищожност на статута на парк “Странджа” и образува проверка за законосъобразността на застрояването край с. Варвара.

За съжаление не всички институции обаче разчитат тези протести като знак за края на дните, в които политическата и обществена апатия беше гарантирана. Като че ли най-зле се справя Висшият административен съд. Истински тревожно е, че съдебно решение с такива последствия, каквото е решението за Странджа, може да бъде взето без да бъде наложен мораториум върху строителните действия в региона до изясняване на случая. Разбира се, съдебната власт е и трябва да бъде независима от обществен натиск, но в същото време тя трябва да работи в интерес на обществото.

Бавната реакция на кабинета по случая с парк “Странджа” показва, че управляващите също проспиват възможността да се включат адекватно и диалогично в отговор на протестите. Бавна беше и реакцията на опозицията. Но фактът, че протестите се случват общо взето без участие на опозицията е всъщност свидетелство за това, че гражданското общество в България се развива.

Ще бъде интересно да видим каква част от енергията на тези протести ще утихне в летни удоволствия и каква част ще се завърне в политическия процес наесен, отпочинала и готова за нови действия. В навечерието на местните избори през есента мнозина сред политическия елит вероятно ще си пожелаят първото. Аз самият се надявам на второто.

*Робърт Филипс е политолог, преподавател в Американския университет в България. Професионалните му интереси са свързани с международните отношения и ролята на масовите медии и интернет в политиката. Живее и работи в България от 1991 г.

Превод от английски: Борис Делирадев

Докато някои смятат, че протестите за статута на Странджа са повърхностни и безполезни, други (често произхождащи от средите на държавното управление) ги определят като противоречащи на обществения ред и в някаква степен опасни.

Протестите за Странджа обаче не са нито опасни, нито повърхностни. Те са знак, че българското общество започва да води зрял демократичен живот.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


22 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    C.M.

    Заптиетата на снимката какъв дебилен вид имат....

  • 2
    Avatar :-|
    лео


    за заптиетата не бих казал 4е имат дебилен вид виж за останалите съм готов да се обзаложа :-)
    но друга е темата а именно - Лятото на нашето недоволство
    или п ото4но
    FULL OF SHIT
    всичката папла4 която не работи по цял ден ходи и кисне в кафенетata и реве 4е няма пари
    сега е на протест за какво и те не знаят точно и вместо да работят
    в бг това е модерно да се протестира за вси4ко
    независимо какво е дори само за идеята
    хубавата истина е че ако има пари има парк и резервати имА И КОЙ ДА се грижи няма ли пари закрива се по ясно има ли от това
    кои за какво протестира като искат толкова парка вместо да протестират що не съберат по 100 лева и да се хванат на бригада да го стегнат без пари а с събраните пари да платят на циганите (за по евтино ) да им се грижат целогодишно за парка а ? няма ли ентусиасти :-)

  • 3
    Avatar :-|
    mapto

    Не! Това не е зрял демократически живот. Ниската избирателна активност при толкова високо ниво на обществено недоволство е признак за изключително инфантилна политическа култура - пълна липса на цялостен поглед над събитията в държавата. Всеки се бори само за неговата лична кауза докато има сили. След това буквално се поддава на духовна смърт.

  • 4
    Avatar :-|
    sonercha

    ох лео лео, ти и гледна точка, различна от твоята -- магаре и космос! не влиза нищо в тая дебела тиква. аз самата работя на по-добро място от теб, имам по-добро образование от теб и съм ходила на почти всички протести. другите хора, които ходят там, също работят. не мога да те разбера, чиче....

  • 5
    Avatar :-|
    Язе

    Не съм съгласен с mapto за инфантилната политическа култура - или поне не изцяло. Комбинацията от висока степен на недоволство и ниска избирателна активност имат различен корен. На предишните парламентарни избори нивото на недоволство беше ниско, а от тук - и ниска избирателна активност. Хората просто не очакваха че нещата могат да се влошат толкова. В момента съществува висока степен на недоволство сред различни групи и в различни сфери, всички от които свързани с конкретни действия (или бездействие) от страна на изпълнителната, законодателната и съдебната власти. Вот на местни избори или на избори за евродепутати няма да разрешат проблемите, тъй като те са свързани с парламента и правителството. За това подобно недоволство не може да бъде изразено по стандартна процедура - чрез вот, поне до следващите парламентарни избори, които няма да са скоро. И в резултат единственото средство за обществено изразяване на недоволството е протест и публичен натиск към настоящите парламент и правителство. А дали протестите в този си вид са успешни или не, е спорен въпрос - в случая с протеста за Странджа изглежда постигнаха резултат, в други случаи - не. Но според мен успешността на протестите зависи от ресурсите, които протестиращите използват за постигане на целите си, а не толкова от спонтанност и бърза реакция от страна на управляващите.

  • 6
    Avatar :-|
    Лев

    Не четете коментар #2 от лео - той е диверсант, целта му е да дразни хората да пишат глупости!
    Ето аз се хванах. Това си е чист таксиджийски приом - говори простотии и накрая дава невероятно тъпа идея с която нямаш избор - трябва да се съгласиш, платиш и излезеш.
    Само че агент Лео който няма работа е доволен че краде от държавата и униформата - този символ на корупцията, малодушието и низката култура - той цени.
    лео, лео бих ти дарил педесе стинки да отидеш на кафе и ти, но ти на кафе не ходиш, само на кръчми, за това и ъкъла ти е бистър като втечнен шит. Е га се засегнеш дебелокожо...

  • 7
    Avatar :-|
    samurai jack

    Аз въпреки, че работя от 8 до 8 почти всеки ден си отделих време да дойда на протеста.
    Някак си важно ми се видя. А кафе не пия.

  • 8
    Avatar :-|
    Магдалина
  • 9
    Avatar :-|
    bghelsinki

    До номер 3: mapto
    В понеделник имах възможността да посетя арестуванети в 01 РПУ-СДП - адвокат съм - както и да поговоря с техните близки.

    Те или са студенти, или в повечето случаи бяха хора с професии, добре платени, добре образовани, които просто отишли на протест след работа, след 19ч, щото работели до късно.

  • Бесен

    Край на гражданското общество, преди да се е зародило:

    http://www.optimiced.com/bg/2007/07/13/strandja-to-speak-or-not/

    Опитват с да накарат блоговете да замълчат!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал