С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
50 16 юли 2008, 14:12, 7626 прочитания

Срещат ли се църквата и журналистиката?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На пръв поглед този въпрос е безсмислен, защото всички знаем къде се осъществява срещата на журналистиката с Църквата – на страниците на печатните издания и в телевизионните предавания. Но тази среща е привидна.Всъщност срещата не се състои вече повече от сто и петдесет години, ако приемем, че рождената дата на журналистиката съвпада с началото на парижките „журнали” в средата на 19-ти век. Защо? Защото почти няма журналист дръзнал да пише за този богочовешки огранизъм с двехилядогодишна история, който да се е постарал да установи по беспорен начин истинността на това, което пише, докато Църквата и преди две хиляди години и сега утвърждава едно и също: Възкресението на Христос Разпнатия.

За това си помислих, когато прочетох статията на Димитър Пеев в брой 28 на в. Капитал от 11 юли, т.г. Тази статия е ясно свидетелство за представянето на една теза (тази на автора) за истина, при това поднесена като неоспорима истина, която дори се подкрепя (според автора) от „духовници”: „според духовници”, „казват духовници”, „духовници твърдят”... На такава ясна доказателственост няма какво да се възрази. Щом духовници казват това, което твърди автора, няма как да не е вярно... Само, че има доста неверни твърдения в статията на Димитър Пеев, а от това следва, че не „духовници твърдят” това, което той утвърждава, а един набор от клюки, примесен с очевидни за всички факти и събития, трябва да се представи за истина. От този извод пък има едно естествено следствие: авторът има определено негативно отношение към пловдивския митрополит Николай, което си е поставил за цел да наложи като вярна и обективна оценка за личността и служението на владиката.

Ето един неверен факт от статията на Пеев: „По време на църковно-народния събор в Рилския манастир (митрополит Николай) изненадващо предложи църквата да се върне към стария календар, което не беше прието. Мотивите за това предложение така и не станаха ясни, но за сметка на това духовници коментираха тогава, че, ако подобно нещо се приеме, това ще бъде предпоставка за възникването на нов разкол в православната църква.

Ами това, г-н Пеев не е вярно! Такова предложение наистина имаше по време на първата сесия на събора, но то беше направено от делегатката от Софийска епархия г-жа Катя Тодорова. Владика Николай се изказа в подкрепа на това предложение, в този смисъл се изказаха и други митрополити и епископи. Само че на вас ви е необходим някакъв повод, за да закрепите тезата си, че владиката предпоставя нов разкол – така били коментирали духовници.

Тъй като очевидно не сте наясно с въпроса с новия и стария календар в Църквата, нека ви поясня, че т.нар. „старостилен разкол” в Църквата е факт повече от 15 години. У нас официално съществува и „Българска старостилна православна църква” със своите общини и манастири в страната. В същото време в самата Българска Православна Църква има църковни общини, които служат по стария календар с благословението на Светейшия патриарх Максим!

Нека се спрем на други не толкова гръмотевични твърдения, които никой читател на вестник „Капитал” няма да си направи труда да проверява: За возилото (на владиката - последен модел сребристо BMW седма серия) се твърди, че му е подарък от видния пловдивски бизнесмен Георги Гергов, пишете в статията. Защо не сте проверили дали това возило не е дарено на Митрополията, а оставяте впечатление, че е личен подарък? Защото не знаете, че монахът няма имущество. При пострижението си той дава обет за безбрачие и нестежание тоест за непритежаване на нищо свое. Това, с което разполага, принадлежи на Църквата. Опонентите на владиката, които така усърдно идват и „ви казват” това и онова, не биха го оставили на мира, ако намерят документ, който да доказва, че някой е подарил автомобил на дядо Николай...

И защо според вас митрополитът да е длъжен да обхожда епархията с „ладата” на предшественика си, о Бозе почившия митрополит Арсений? Да не би да са ви казали, че това също е канон?

А най-накрая, как трябва да се тълкува твърдението, че макар през 1990 г. да е подстриган в монашество, той всъщност никога не е бил монах. Чакайте сега, нали сам пишете, че пострижението му е било през 1990 г.! Как така от тогава досега никога не е бил монах? Не е изпълнил обета си? Не е спазвал предписанията за монашески живот или направо е хвърлил расото? Нито едно от това. На какво условие тогава не отговаря митрополитът, което да обезсили монашеското пострижение?

Няма смисъл да изброявам всички останали полуистини или сръчно забъркани смеси от много истина и мъничко лъжа, чрез които се стига до манипулативния извод: "Политиците вероятно виждат в негово лице бъдещия патриарх на БПЦ", казват духовници. Но и цитират предупреждението на св. ап. Павел, отправено към св. ап. Тимотей: "Ръце на никого не възлагай прибързано."

Да оставим и това, че цитатът на св. ап. Павел се отнася до ръкоположение и хиротония, а м-т Николай е преминал и през двете, та безсмислието на съвета, който са ви дали вашите невидими духовни съветници е повече от очевидно. Да оставим и че по действащия сега Устав на БПЦ и според гласуваната на първата сесия на Църковно-народния събор поправка, кандидатът за партриарх трябва да има 50 години...

По-важно е, че това не е журналистика и мястото и не е във вестник като „Капитал”, който публикува в  брой 26, 30 юни 2001 статията на Надежда Зекова „За истината и журналистиката”. Там пишеше, че журналистиката трябва да бъде гласът на истината. Не всеки обаче мисли така...

*Мнението е получено по имейл и отразява позицията на автора. Снимката е на редакцията.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде са реформите 15 Къде са реформите

Проблемите в образованието според учител по български език и литература

4 мар 2014, 25272 прочитания

"Следващите 20" според читателите - II 8 "Следващите 20" според читателите - II

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

30 дек 2013, 34586 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Писма" Затваряне
Какво всъщност иска София и дали Б.Б. иска същото?

Обратно броене в БСП

Корнелия Нинова има по-малко от година, за да покаже, че линията й в партията е успешна

Бойното поле на "Българска армия"

Ще има ли нов стадион на ЦСКА в Борисовата

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица