"Моля ви се, цитирайте точно това, което казвам"

Статията е претъпкана с цитати и фактология. Куцат й изводите.
От обществената шумотевица покрай БАН в последно време оставам с впечатлението, че тази "корпорация" не се управлява адекватно: имат огромни неподдържани имоти, а нямат пари да си платят тока и водата (за заплати има); пари за научни изследвания и оборудване на лаборатории няма, а се бият в гърдите, че без БАН науката ще изчезне.
Нямам представа какво работят в икономическите и металургичните институти, но какъв е приносният характер на Института по български език, например? Та такава "наука" се прави във всяка филологическа катедра по университетите.
Поведението на С.Дянков определено е неадекватно (както и по-голямата част от изявине му), на то е сигнал, че отвън погледната схемата БАН е неработеща черна финансова дупка. Що се отнася до самия Дянков, в неговия "актив" е, че преди няколко години в качеството си на емисар на МВФ разгроми Грузинската академия на науките и я остави като маргинално ворение, подчинено пряко на президента Саакашвили.
Лошото е, че самореформирането на БАН е толкова пародийно и назад във времето, че само налива вода в мелницата на хунвейбина Дянков.

Като млад учен, който е направил опит да работи в България (вкл. и в БАН, но не само) напълно споделям загрижеността на статията. Но едно нещо ме озадачава: никой не реформира целите на БАН, а те са напълно неадекватни. България трябва да си даде сметка _защо_ и е БАН и да изиска синхронизиране на дейността на БАН с националните приоритети. В момента БАН получава държавни пари, за да си ги точат едни хора за собствени цели, а който плаща-поръчва. Аз не виждам защо българските данъци да бъдат давани на тези феодални старчета.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=2740&rid=29

съгласен съм с #3 - не е ясно кой определя каква наука ще се прави в България. БАН има 69 института, а пари има за наука има за 6-7. Редно е да се прецени кои са стратетическите направления и парите да се концентрират там. Сливане на институти без съкращения не е реформа, а преливане на пусто в празно.

Цитирането на брой публикации (авторът използва в случая този критерий за да защити хуманитарните дисциплини) може да говори за количеството "научна продукция", но не и за качеството. Единствения обективен критерий за това дали една статия казва нещо съществено е дали се цитира, Тези данни могат да се извадят за всяка една публикация от Web of Science или от Гугъл Сколар.

Иначе отчитането на брой статии си е както беше отчитането на брой произведени чехли по време на социализма - дали ги купува някой или залежават по складовете нямаше никакво значение.

Някой може ли да ми обясни защо БАН се смята за приемник на Българското книжовно дружество от преди Освобождението? Какво е представлявало самото дружество? Разбрах на скоро за това и ми е много интересно!

До коментар [#5] от "Борис": що не готин, макар че е срамно да задаваш такъв въпрос, ама нейсе:
-----
Българското книжовно дружество е основано на 13 октомври (1 октомври стар стил) 1869 г. в Браила, като просветна организация. Първите действителни членове на дружеството стават Марин Дринов, Васил Стоянов и Васил Друмев, избрано е и Настоятелство с председател Николай Ценов. През 1871 г. е избран първият почетен член на БКД, Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 г. дружеството премества седалището си от Браила в София.[1]

След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в национална академия, членове на която стават изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата. То възстановява и активизира дейността си след 1884 г., когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и софийската община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“.[1]

На 19 март (6 март стар стил) 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките, а на следващата година Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията. През 1925-1929 г. е построена сградата на БАН на улица „15-ти ноември“ №1, която, макар и пострадала от бомбардировките през Втората световна война, продължава да се използва и днес. През 1940 г. академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) и запазва това име до 1947 г.[1]

Доколкото съм запознат, Българското книжовно дружество е представлявало нещо като общонационално читалище на българския народ, създадено извън територията на България (Браила). Занимавало се е к писане на просветна книжнина и събиране на народни умотворения. След създдаването на Княжество България, седалището му е преместено в София. След 1888 г. то постепенно се попълва с университетски преподаватери. Средни и висше образование на членовете му не е било задължително. След като България провъзгласява своята независимост, самото БКД се провъзгласява за Българска академия на науките.
Въпреки всичко, до реформирането й в края на 40-те години по съветски образец, академията си остава нещо малко по-добро от едно образцово читалище, а действетелните и дописни членове (сега по съветски акадебици и членкори) са били предимно университетски преподаватели. След 9.09.1944 г. за действителни членове са приемани и политици като Тодор Павлов, Васил Коларов, както и изпратени от СССР завършили червена професура. Основното преструктуриране стана по време на управлението на Вълко Червенков (1950-1956 г.) и установената от това време структура се е запазила и до сега. Е, има и малки промени. Някои министри си направиха и институти, на които бяха директори до края на живота си.

Даскале Йорго, не знам кои са тия институти и министри, ама някои и нови дисциплини основаха, които се приеха в различни научни центрове по света, докато други си стоите в двора на глобалното село и опознавате света чрез интернет.

До коментар [#6] от "boby1945":

Благодаря за датите и имената! Срамни въпроси няма. Все пак не ми казваш какво е представлявало дружеството, с какво се е занимавало. Но Даскал Йорго помага. Интересно ми е доколко БАН имат право да твърдят, че са институция на 140 години и доколкото разбирам нямат, защото читалищна и просветната дейност (в емиграция) е едно, а съвсем друго е Академия на науките. (Това е като 1300 годишната българска държава, която обаче като се уморяла, правела паузи от по два и пет века.)

Все пак краят на 40-те, както казва Даскал Йорго, ми се струва прекалено късно за започването на научна дейност в съвременния смисъл на понятието. Все нещо трябва да се е случило и преди това. Ако някой знае повече, да казва.