С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 6 юни 2010, 23:59, 9207 прочитания

Стратегията за национална сигурност – "вътрешен проблем" или национална политика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За организациите от сектора за сигурност 2010 г. се очертава като ключова за бъдещото им развитие, както поради значителното съкращаване на разходите за отбрана, така и поради очакваното в идните месеци приемане на Стратегията за национална сигурност (СНС). Финансовата криза, която практически наложи прекратяване на големите доставки за армията и всеобхватната нужда от съкращаване на разходите в публичния сектор са добра възможност за преоценка на направеното до момента и за поставяне на основите на бъдещото развитие.

Стратегията за национална сигурност като "вътрешен проблем"


Според генерал майор (о.р.) Румен Миланов, секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, СНС е трябвало да бъде готова към края на 2009 г (Цитиран от в-к "Дневник" на 22 февруари 2010г.). Основният проблем, на който се дължи забавянето в изработването на стратегията е необходимостта от съгласуване на позициите на различните министерсва, свързани с нейното изпълнение. "Секторните стратегии" всъщност касаят отговорностите, правомощията и ресурсите, които структурите в държавната организация ще получат в рамките на националната политика за сигурност. В това наглед "техническо" забавяне, се крият синдромите на един по-съществен проблем – СНС да се превърне във "вътрешен проблем" на заинтересованите организации и да се появи в следствие на договаряне и разпределение на правомощия между структурите за сигурност.

Стратегията за национална сигурност е на първо място политически документ, отразяващ разбирането на политическия елит за основните бъдещи предизвикателства пред страната. Правомощията и отговорностите на съответните държавни организации ангажирани в нейното изпълнение са израз на възприетата на по-високо равнище концепция, а не нейна основа. Експертизата на специализираните структури е ценен източник на информация за вземащите решение, но ролята на тези организации би следвало да се ограничи до предоставяне на компетентно мнение. Логиката на процеса на изработване и приемане на СНС предполага управляващите да имат визия за бъдещото развитие на страната, която (при възможност) се възприема от основните политически сили и други обществени организации. Едва тогава идва ред на СНС – документът посочващ заплахите за нашите интереси и действията, които ще предприемем в тяхна защита. Подходът "отдолу - нагоре", с основна роля на специализираните организации за сигурност означава реактивно действие срещу конкретни краткосрочни заплахи, компромис между ведомства без обща идея какви са националните интереси, които следва да бъдат защитавани. Този подход трудно би довел до ефективна и ефикасна дългосрочна политика за нашата национална сигурност. За съжаление обсъжданият настоящ вариант на СНС страда от подобни недостатъци. Дебатът бива насочен към евентуалните бъдещи структурни промени, а не към главния въпрос – какви са нашите интереси и как смятаме да ги постигнем. Думите на генерал (о.р) Миланов (Цитиран от БГНЕС на 31.05.2010г.), че стратегията цели да сложи ред в сектора за сигурност допълнително засилват притесненията за междуведомствен подход.

Преобладаващото влияние на специализираните организации – такива като ДАНС, Национална разузнавателна служба, Национална служба за охрана, МО, МВР в процеса на изработване на Стратегията има своето логично обяснение – оществото и неговите политически представители от една страна не разполагат с необходимата информация и компетентност, а от друга – с необходимия интерес.



Сигурност и пари

Тази липса на заинтересованост е необяснима, като се има предвид, че през последните пет години функцията "Сигурност и отбрана" е консумирала между 10 и 12% от държавният бюджет – до преди 2010г. – повече отколкото функцията "Образование".

В същото време е характерен и другия проблем – оставайки встрани от проблемите на националната сигурност, обществото и политическият елит често разбират ролята си единствено като контролиране (т.е. намаляване) на отпускания за тази цел бюджет. При това се достига до парадокса – значителна сама по себе си сума се отделя за сигурност и отбрана, но в същото време недостатъчна за ресурсно осигуряване на поставените пред отговорните организации цели. Фрапиращ пример за това е граничещото със шизофрения поведение, демонстрирано в две Решения на Министерския съвет от 2007г. С първото от тях – от 31 октомври (№706) се одобрява бюджетната прогноза за периода 2008-2010г., според която разходите за отбрана през 2010г. трябва да бъдат 1,89% от БВП, а с второто(№713 от 5 ноември) се заявява, че Правителството ще се стреми да отделя за отбрана 2,6% от БВП до 2015г.

Дисбалансът между поставените цели и отделяните за тях ресурси разкрива сериозен проблем, който България има със своите въоръжени сили – те струват скъпо и при това цената им не е обвързана до такава степен с нейната численост, колкото с обективни фактори.  

Нашите войници и офицери са по-лошо платени, консумативите, които се доставят от българската икономика са по-евтини, но оборудването и техниката трябва да са "западни" – със съответната си висока цена за придобиване и поддръжка. При това Българската армия не може да си позволява мисленето от края на Варшавския договор и последните 20 години, в което техниката се държи неизползвана (за "икономия" на ресурс), ученията не се провеждат пълноценно (за "икономии"), а войниците се занимават с несвойствени дейности. Съвременните обстоятелства са други, а ние трябва да се съобразяваме със стандарти, които не можем да пренебрегнем.

В средносрочен и дългосрочен план армията ни се нуждае от огромни инвестиции – поради остарялото оборудване и недостатъчната оперативна съвместимост с армиите от страните членки на НАТО. Членството в НАТО означава "споделена отговорност", а не "прехвърлена отговорност". Ние имаме ангажименти, които не можем да изпълняваме пълноценно (Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили 2009г.) и това не може винаги да ни бъде прощавано.

С други думи – изграждането на боеспособна армия, дори да е свързано с намаляване на сегашната численост изисква най-малкото запазване на общо отделяните средства за армията на равнищата от 2006-2008г. В противен случай (при намаляване на разходите) ще отделяме по-малко средства, но ще разполагаме с войска със съмнителна реална боеспособност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде са реформите 15 Къде са реформите

Проблемите в образованието според учител по български език и литература

4 мар 2014, 25428 прочитания

"Следващите 20" според читателите - II 8 "Следващите 20" според читателите - II

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

30 дек 2013, 34922 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Писма" Затваряне
Как освободих 22 диска на митницата

Читател ни изпрати своя версия на "Евала бе, митница"

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10