С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 6 юни 2010, 23:59, 9217 прочитания

Стратегията за национална сигурност – "вътрешен проблем" или национална политика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Увеличени приходи, вместо намалени разходи

Достатъчно ясно е каква е ролята реда и "вътрешната" сигурност за увеличаване на благосъстоянието на българите – държавата ще функционира по-ефективно и ефикасно, в страната ще се установят правила, които ще бъдат в интерес на законния бизнес, ще се създадат условия за привличане на чуждестранни инвестиции. Въоръжените сили и въобще структурите предназначени за "външно действие" биват свързвани предимно с необходимите за тяхното поддържане и използване разходи. Това обаче подлежи на промяна – от една страна – чрез създаването на тесни взаимоотношения между армията и бизнеса, а от друга – при използването на въоръжените сили за реализиране на националните интереси – както политически, така и икономически.

Първата възможност касае превръщането на армията в "търговски представител" на българския бизнес, при изпълнението на експедиционни мисии. Това сътрудничество се отнася както до предоставянето на стоки и услуги на местното население и чуждестранните сили, така и до инвестициите в евентуално администрираните от нас територии.


Втората възможност се отнася до класическото предназначение на армията – инструмент за провеждане на националната политика – т.е. за реализиране на националните интереси. А един от нашите ключови интереси е развитието на българската икономика и повишаването на общественото благосъстояние.

Националните интереси

На какво следва да разчита българския бизнес за своето успешно развитие? На дейности (производство и услуги) в които България има своите традиционни предимства, но които уви не се отличават с висока добавена стойност – земеделие и лека промишленост, туризъм. На чуждестранни инвестиции и съвместна дейност на български и чужди предприемачи, които ще донесат така необходимите ни капитали и технологии. Нашата посока на разсъждение обикновено се насочва към предимствата, които България може да осигури на такива инвеститори, като пропускаме цялостния контекст, в който те оперират – в предпоставките свързани с развитието на региона, в който се намираме. Неговото бъдеще (поне в икономически смисъл) до голяма степен ще се определя от увеличаващите се икономически връзки, стокообмена между Европа и Азия и транспортната система, която ще го прави възможен. България (държавата и бизнесът) в частност би трябвало да насочат усилията си към постигането на следните цели:



Превръщане на страната в стратегическо звено от транспортната връзка между Европа и Азия.

Тази възможност се основава на потребности излизащи далеч извън нашите граници. Тя се обуславя от увеличения стокообмен между Европа и Азия (Близкия, Средния и Далечния Изток). Към настоящия момент основната част от товарите биват пренасяни по море – тенденция, която подлежи на промяна. Ниската цена на морския транспорт се компенсира от бавната скорост, съсредоточаване на товарите в няколко големи пристанища в Северозападна Европа (поради големия тонаж на съдовете) и необходимостта от допълнително транспортиране (сухоземно или речно) до крайния потребител. ЖП транспортът от своя страна би могъл да стане по-евтин (за сметка на по-големи влакови композиции и електрифицирани линии), а предимствата му в скоростта са безспорни. Само благодарение на географското си положение България се превръща в ключова страна, през която би могла да преминава основната част от потока на товари. Два от трите основни евроазиатски маршрута – през Москва, през Каспийско и Черно море и през Турция, преминават през нашата територия. (Transport links between Europe & Asia, European Conference of Ministers of Transport, 2006)

Привличане на източни инвеститори поради членството ни в ЕС и географското ни положение.

Това отново е възможност, която обстоятелствата ни предоставят, но от която България не се възползва. В светлината на азиатската икономическа експанзия, предимствата, които България може да предложи, съчетани с изгодното географско положение ни предоставят достатъчно добри възможности. Привличането на азиатски инвеститори и създаването на съвместни предприятия би могло да реши два от основните ни проблеми – липсата на технологии и капитали (Дългият поход на китайските пари, в-к "Капитал",бр.14, 10-16 април 2010г.).

Развитие на услуги улесняващи икономическите връзки между европейския и азиатския бизнес.

Реализирането на двете предходни цели ще създаде възможност за развитие на мрежа от услуги, които да улесняват връзката между производителите/ потребителите на двата края на веригата – Западна Европа и Източна Азия. Културните характеристики на българите благоприятстват заемането на тази посредническа роля.

Извън преките отговорности на Българската държава, отнасящи се до създаването на благоприятна бизнес среда в България, върху реализирането на тези стратегически цели влияят редица външни фактори. Настоящите и потенциални икономически връзки и транспортни връзки въпреки огромните си възможности зависят от сигурността на транзитните региони и държави. Към настоящия момент, а и за в бъдеще тази сигурност е под въпрос.

Нашите стратегически цели следователно зависят от една ключова предпоставка – търговските пътища трябва да бъдат сигурни и с максимална пропускливост. С други думи – ние сме заинтересовани да поддържаме територии и държави, в които господства ред, независимостта им от враждебни страни е гарантирана, а правителствата са приятелски настроени към Запада (България в частност) и са способни да осигурят нормалното функциониране на търговските пътища.

На тази основа вече могат да бъдат формулирани и конкретни интереси по отношение на нашата национална сигурност, от която да произлизат както отговорностите на сектора за сигурност, така и отделяните за него ресурси. Тези формулировки биха могли да бъдат например:

- Сигурност и стабилност на транзитните държави и територии

- Контрол върху дестабилизиращи фактори – тероризъм, сепаратизъм, религиозен екстремизъм, международна престъпност, трафик на хора, оръжие и наркотици.

Тези интереси следва да бъдат реализирани съобразно нашите възможности, в зони с различен за нас приоритет, заедно със съюзническите ни страни, в региона от Адриатическо море до Средна Азия.

Подхождайки към проблема за СНС от гледна точка на цялостната перспектива за развитие на България в дългосрочен план, с много по-голяма точност бихме могли да определим както нашите интереси за сигурност, така и ангажиментите, които ще искаме структурите за сигурност да носят. В резултат ще можем много по-точно да преценим какви ресурси отделяме за сектора за сигурност и какви цели поставяме пред него. Цели, които в широк план имат пряк ефект за успешното развитие на българския бизнес и благосъстоянието на българина.

Без наличието на ясна визия за бъдещото развитие на страната, държавното управление ще изпадне в ситуацията да посочи всевъзможните фактори, които биха представлявали "заплаха" за сигурността на индивида, нацията и държавата. Тогава СНС би се превърнала в поредица от мерки, които обхващат практически цялата държавна политика – от здравеопазване и образование до екология. Подход, който в концептуален смисъл има своите основания, но чийто реален резултат би бил съмнителен. Липсата на ясна визия, от която да произтича бъдеща приоритизация на усилията и отделяните ресурси ще доведе до резултат в който всички секторни политики са еднакво важни, а всяка държавна институция има своето "парче" от "националната сигурност". Обществото от своя страна ще получи красиво написан документ, който обстоятелствата ще превърнат поредното добро пожелание.

Писмото е изпратено по мейл и отразява позицията на автора.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде са реформите 15 Къде са реформите

Проблемите в образованието според учител по български език и литература

4 мар 2014, 25473 прочитания

"Следващите 20" според читателите - II 8 "Следващите 20" според читателите - II

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

30 дек 2013, 35007 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Писма" Затваряне
Как освободих 22 диска на митницата

Читател ни изпрати своя версия на "Евала бе, митница"

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10