Стратегията за национална сигурност – "вътрешен проблем" или национална политика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стратегията за национална сигурност – "вътрешен проблем" или национална политика

Легенда:<br /> Черни стрелки: Основните настоящи и перспективни сухоземни търговски пътища между Европа и Азия, както и някои по-важни техни разклонения.<br /> Сини стрелки: Основни настоящи и перспективни газопроводи в региона<br /> Червени кръгове: Огнища на напрежение (и конфликт) в региона<br /> В синьо: Страни членки на НАТО и такива с военно присъствие на НАТО и/ или САЩ<br /> В червено: Страни с ключово положение и неясно бъдещо поведение<br />

Стратегията за национална сигурност – "вътрешен проблем" или национална политика

9431 прочитания

Легенда:<br /> Черни стрелки: Основните настоящи и перспективни сухоземни търговски пътища между Европа и Азия, както и някои по-важни техни разклонения.<br /> Сини стрелки: Основни настоящи и перспективни газопроводи в региона<br /> Червени кръгове: Огнища на напрежение (и конфликт) в региона<br /> В синьо: Страни членки на НАТО и такива с военно присъствие на НАТО и/ или САЩ<br /> В червено: Страни с ключово положение и неясно бъдещо поведение<br />

© Георги Цветков


За организациите от сектора за сигурност 2010 г. се очертава като ключова за бъдещото им развитие, както поради значителното съкращаване на разходите за отбрана, така и поради очакваното в идните месеци приемане на Стратегията за национална сигурност (СНС). Финансовата криза, която практически наложи прекратяване на големите доставки за армията и всеобхватната нужда от съкращаване на разходите в публичния сектор са добра възможност за преоценка на направеното до момента и за поставяне на основите на бъдещото развитие.

Стратегията за национална сигурност като "вътрешен проблем"

Според генерал майор (о.р.) Румен Миланов, секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, СНС е трябвало да бъде готова към края на 2009 г (Цитиран от в-к "Дневник" на 22 февруари 2010г.). Основният проблем, на който се дължи забавянето в изработването на стратегията е необходимостта от съгласуване на позициите на различните министерсва, свързани с нейното изпълнение. "Секторните стратегии" всъщност касаят отговорностите, правомощията и ресурсите, които структурите в държавната организация ще получат в рамките на националната политика за сигурност. В това наглед "техническо" забавяне, се крият синдромите на един по-съществен проблем – СНС да се превърне във "вътрешен проблем" на заинтересованите организации и да се появи в следствие на договаряне и разпределение на правомощия между структурите за сигурност.

Стратегията за национална сигурност е на първо място политически документ, отразяващ разбирането на политическия елит за основните бъдещи предизвикателства пред страната. Правомощията и отговорностите на съответните държавни организации ангажирани в нейното изпълнение са израз на възприетата на по-високо равнище концепция, а не нейна основа. Експертизата на специализираните структури е ценен източник на информация за вземащите решение, но ролята на тези организации би следвало да се ограничи до предоставяне на компетентно мнение. Логиката на процеса на изработване и приемане на СНС предполага управляващите да имат визия за бъдещото развитие на страната, която (при възможност) се възприема от основните политически сили и други обществени организации. Едва тогава идва ред на СНС – документът посочващ заплахите за нашите интереси и действията, които ще предприемем в тяхна защита. Подходът "отдолу - нагоре", с основна роля на специализираните организации за сигурност означава реактивно действие срещу конкретни краткосрочни заплахи, компромис между ведомства без обща идея какви са националните интереси, които следва да бъдат защитавани. Този подход трудно би довел до ефективна и ефикасна дългосрочна политика за нашата национална сигурност. За съжаление обсъжданият настоящ вариант на СНС страда от подобни недостатъци. Дебатът бива насочен към евентуалните бъдещи структурни промени, а не към главния въпрос – какви са нашите интереси и как смятаме да ги постигнем. Думите на генерал (о.р) Миланов (Цитиран от БГНЕС на 31.05.2010г.), че стратегията цели да сложи ред в сектора за сигурност допълнително засилват притесненията за междуведомствен подход.

Преобладаващото влияние на специализираните организации – такива като ДАНС, Национална разузнавателна служба, Национална служба за охрана, МО, МВР в процеса на изработване на Стратегията има своето логично обяснение – оществото и неговите политически представители от една страна не разполагат с необходимата информация и компетентност, а от друга – с необходимия интерес.

Сигурност и пари

Тази липса на заинтересованост е необяснима, като се има предвид, че през последните пет години функцията "Сигурност и отбрана" е консумирала между 10 и 12% от държавният бюджет – до преди 2010г. – повече отколкото функцията "Образование".

В същото време е характерен и другия проблем – оставайки встрани от проблемите на националната сигурност, обществото и политическият елит често разбират ролята си единствено като контролиране (т.е. намаляване) на отпускания за тази цел бюджет. При това се достига до парадокса – значителна сама по себе си сума се отделя за сигурност и отбрана, но в същото време недостатъчна за ресурсно осигуряване на поставените пред отговорните организации цели. Фрапиращ пример за това е граничещото със шизофрения поведение, демонстрирано в две Решения на Министерския съвет от 2007г. С първото от тях – от 31 октомври (№706) се одобрява бюджетната прогноза за периода 2008-2010г., според която разходите за отбрана през 2010г. трябва да бъдат 1,89% от БВП, а с второто(№713 от 5 ноември) се заявява, че Правителството ще се стреми да отделя за отбрана 2,6% от БВП до 2015г.

Дисбалансът между поставените цели и отделяните за тях ресурси разкрива сериозен проблем, който България има със своите въоръжени сили – те струват скъпо и при това цената им не е обвързана до такава степен с нейната численост, колкото с обективни фактори.

Нашите войници и офицери са по-лошо платени, консумативите, които се доставят от българската икономика са по-евтини, но оборудването и техниката трябва да са "западни" – със съответната си висока цена за придобиване и поддръжка. При това Българската армия не може да си позволява мисленето от края на Варшавския договор и последните 20 години, в което техниката се държи неизползвана (за "икономия" на ресурс), ученията не се провеждат пълноценно (за "икономии"), а войниците се занимават с несвойствени дейности. Съвременните обстоятелства са други, а ние трябва да се съобразяваме със стандарти, които не можем да пренебрегнем.

В средносрочен и дългосрочен план армията ни се нуждае от огромни инвестиции – поради остарялото оборудване и недостатъчната оперативна съвместимост с армиите от страните членки на НАТО. Членството в НАТО означава "споделена отговорност", а не "прехвърлена отговорност". Ние имаме ангажименти, които не можем да изпълняваме пълноценно (Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили 2009г.) и това не може винаги да ни бъде прощавано.

С други думи – изграждането на боеспособна армия, дори да е свързано с намаляване на сегашната численост изисква най-малкото запазване на общо отделяните средства за армията на равнищата от 2006-2008г. В противен случай (при намаляване на разходите) ще отделяме по-малко средства, но ще разполагаме с войска със съмнителна реална боеспособност.

Увеличени приходи, вместо намалени разходи

Достатъчно ясно е каква е ролята реда и "вътрешната" сигурност за увеличаване на благосъстоянието на българите – държавата ще функционира по-ефективно и ефикасно, в страната ще се установят правила, които ще бъдат в интерес на законния бизнес, ще се създадат условия за привличане на чуждестранни инвестиции. Въоръжените сили и въобще структурите предназначени за "външно действие" биват свързвани предимно с необходимите за тяхното поддържане и използване разходи. Това обаче подлежи на промяна – от една страна – чрез създаването на тесни взаимоотношения между армията и бизнеса, а от друга – при използването на въоръжените сили за реализиране на националните интереси – както политически, така и икономически.

Първата възможност касае превръщането на армията в "търговски представител" на българския бизнес, при изпълнението на експедиционни мисии. Това сътрудничество се отнася както до предоставянето на стоки и услуги на местното население и чуждестранните сили, така и до инвестициите в евентуално администрираните от нас територии.

Втората възможност се отнася до класическото предназначение на армията – инструмент за провеждане на националната политика – т.е. за реализиране на националните интереси. А един от нашите ключови интереси е развитието на българската икономика и повишаването на общественото благосъстояние.

Националните интереси

На какво следва да разчита българския бизнес за своето успешно развитие? На дейности (производство и услуги) в които България има своите традиционни предимства, но които уви не се отличават с висока добавена стойност – земеделие и лека промишленост, туризъм. На чуждестранни инвестиции и съвместна дейност на български и чужди предприемачи, които ще донесат така необходимите ни капитали и технологии. Нашата посока на разсъждение обикновено се насочва към предимствата, които България може да осигури на такива инвеститори, като пропускаме цялостния контекст, в който те оперират – в предпоставките свързани с развитието на региона, в който се намираме. Неговото бъдеще (поне в икономически смисъл) до голяма степен ще се определя от увеличаващите се икономически връзки, стокообмена между Европа и Азия и транспортната система, която ще го прави възможен. България (държавата и бизнесът) в частност би трябвало да насочат усилията си към постигането на следните цели:

Превръщане на страната в стратегическо звено от транспортната връзка между Европа и Азия.

Тази възможност се основава на потребности излизащи далеч извън нашите граници. Тя се обуславя от увеличения стокообмен между Европа и Азия (Близкия, Средния и Далечния Изток). Към настоящия момент основната част от товарите биват пренасяни по море – тенденция, която подлежи на промяна. Ниската цена на морския транспорт се компенсира от бавната скорост, съсредоточаване на товарите в няколко големи пристанища в Северозападна Европа (поради големия тонаж на съдовете) и необходимостта от допълнително транспортиране (сухоземно или речно) до крайния потребител. ЖП транспортът от своя страна би могъл да стане по-евтин (за сметка на по-големи влакови композиции и електрифицирани линии), а предимствата му в скоростта са безспорни. Само благодарение на географското си положение България се превръща в ключова страна, през която би могла да преминава основната част от потока на товари. Два от трите основни евроазиатски маршрута – през Москва, през Каспийско и Черно море и през Турция, преминават през нашата територия. (Transport links between Europe & Asia, European Conference of Ministers of Transport, 2006)

Привличане на източни инвеститори поради членството ни в ЕС и географското ни положение.

Това отново е възможност, която обстоятелствата ни предоставят, но от която България не се възползва. В светлината на азиатската икономическа експанзия, предимствата, които България може да предложи, съчетани с изгодното географско положение ни предоставят достатъчно добри възможности. Привличането на азиатски инвеститори и създаването на съвместни предприятия би могло да реши два от основните ни проблеми – липсата на технологии и капитали (Дългият поход на китайските пари, в-к "Капитал",бр.14, 10-16 април 2010г.).

Развитие на услуги улесняващи икономическите връзки между европейския и азиатския бизнес.

Реализирането на двете предходни цели ще създаде възможност за развитие на мрежа от услуги, които да улесняват връзката между производителите/ потребителите на двата края на веригата – Западна Европа и Източна Азия. Културните характеристики на българите благоприятстват заемането на тази посредническа роля.

Извън преките отговорности на Българската държава, отнасящи се до създаването на благоприятна бизнес среда в България, върху реализирането на тези стратегически цели влияят редица външни фактори. Настоящите и потенциални икономически връзки и транспортни връзки въпреки огромните си възможности зависят от сигурността на транзитните региони и държави. Към настоящия момент, а и за в бъдеще тази сигурност е под въпрос.

Нашите стратегически цели следователно зависят от една ключова предпоставка – търговските пътища трябва да бъдат сигурни и с максимална пропускливост. С други думи – ние сме заинтересовани да поддържаме територии и държави, в които господства ред, независимостта им от враждебни страни е гарантирана, а правителствата са приятелски настроени към Запада (България в частност) и са способни да осигурят нормалното функциониране на търговските пътища.

На тази основа вече могат да бъдат формулирани и конкретни интереси по отношение на нашата национална сигурност, от която да произлизат както отговорностите на сектора за сигурност, така и отделяните за него ресурси. Тези формулировки биха могли да бъдат например:

- Сигурност и стабилност на транзитните държави и територии

- Контрол върху дестабилизиращи фактори – тероризъм, сепаратизъм, религиозен екстремизъм, международна престъпност, трафик на хора, оръжие и наркотици.

Тези интереси следва да бъдат реализирани съобразно нашите възможности, в зони с различен за нас приоритет, заедно със съюзническите ни страни, в региона от Адриатическо море до Средна Азия.

Подхождайки към проблема за СНС от гледна точка на цялостната перспектива за развитие на България в дългосрочен план, с много по-голяма точност бихме могли да определим както нашите интереси за сигурност, така и ангажиментите, които ще искаме структурите за сигурност да носят. В резултат ще можем много по-точно да преценим какви ресурси отделяме за сектора за сигурност и какви цели поставяме пред него. Цели, които в широк план имат пряк ефект за успешното развитие на българския бизнес и благосъстоянието на българина.

Без наличието на ясна визия за бъдещото развитие на страната, държавното управление ще изпадне в ситуацията да посочи всевъзможните фактори, които биха представлявали "заплаха" за сигурността на индивида, нацията и държавата. Тогава СНС би се превърнала в поредица от мерки, които обхващат практически цялата държавна политика – от здравеопазване и образование до екология. Подход, който в концептуален смисъл има своите основания, но чийто реален резултат би бил съмнителен. Липсата на ясна визия, от която да произтича бъдеща приоритизация на усилията и отделяните ресурси ще доведе до резултат в който всички секторни политики са еднакво важни, а всяка държавна институция има своето "парче" от "националната сигурност". Обществото от своя страна ще получи красиво написан документ, който обстоятелствата ще превърнат поредното добро пожелание.

Писмото е изпратено по мейл и отразява позицията на автора.

За организациите от сектора за сигурност 2010 г. се очертава като ключова за бъдещото им развитие, както поради значителното съкращаване на разходите за отбрана, така и поради очакваното в идните месеци приемане на Стратегията за национална сигурност (СНС). Финансовата криза, която практически наложи прекратяване на големите доставки за армията и всеобхватната нужда от съкращаване на разходите в публичния сектор са добра възможност за преоценка на направеното до момента и за поставяне на основите на бъдещото развитие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    "Без наличието на ясна визия за бъдещото развитие на страната, държавното управление ще изпадне в ситуацията да посочи всевъзможните фактори, които биха представлявали "заплаха" за сигурността на индивида, нацията и държавата."

    Аз предлагам да изберем Веселин Топалов за президент. Той поне знае да играе на шах. Да обясни на нашите "министри", че най-добрата защита е нападението. Че вместо да се плашим със "заплахи", нека станем врата на Азия за ЕС. Ако искаме да върнем читавите хора в България, да инвестираме в технологични производства. Ако трябва, пари на заем да вземем, но да инвестираме.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK