Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
143 4 юни 2011, 21:50, 12884 прочитания

Сама вкъщи

Защо има нужда от политика за ражданията в домашни условия и какви са пречките пред това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Въпросът "Защо една жена в 21 век би искала да роди вкъщи?" е също толкова абсурден колкото въпросът "Защо една жена в 21 век би искала да прави хубав секс?". Жените едно време и жените сега имат сходни желания в преживяването на тези древни дейности. Механиката, с която се прави или ражда едно дете, не се е променила.
 
За добър сексуален живот не трябват много публични уредби, но успешното раждане се нуждае от законова защита. Най-важното условие една жена да роди здраво и нормално дете е тя да е спокойна и уверена, а задължение на държавата е да предостави условия за това. Ако една жена иска да роди в болница и да се възползва от наличните постижения на науката, нека не отнемаме това нейно право. Ако друга жена се чувства сигурна да роди в болница, но не иска да бъде обезспокоявана с протоколни интервенции, нека направим място и за нея. Ако трета жена предпочита да роди в родилен център с домашна атмосфера и медицинска помощ, да се поучим от чуждия опит и да построим такива – те съществуват вече в САЩ и Европа. Щом има жени, които искат да родят у дома си, нека обучим акушерки и лекари, които да асистират в такава среда, и да направим този избор възможен и безопасен и в България.  

У нас се раждат и ще продължават да се раждат деца в домашни условия. Единствената причина, заради която не говорим за техните раждания открито, е страхът, че може би наистина има и други модели за раждане, живеене, правене на любов – все страшни неща, ако не си уверен в собственото си щастие. Повечето жени, които избират да раждат неасистирано в България, искат много прости и естествени неща за себе си и детето си: да бъдат на сигурно и спокойно място, да бъдат с близките си, да се движат, да чуват окуражителни думи, изречени тихо и с любов, да бъде уважавано тялото им и детето им, да го прегърнат и накърмят. Все нормални нужди за всяка родилка, които масово се пренебрегват в българските болници. В тези желания няма нищо неинформирано, сектанстско или безотговорно.


Неинформирано и безотговорно е да мислиш, че неасистираното раждане вкъщи е мода или носталгия по каменната ера. Истината е, че у нас жените, които избират съзнателно това, нямат алтернатива. Това са хора, които се страхуват от отношението и методите на болничния персонал. Вместо да сочим с пръст, да анатемосваме, да издигаме нови забрани, би било по-адекватно обществото ни да потърси причинита защо поемат този риск.

Много от тях са преживели болнично раждане веднъж и са били травмирани за цял живот. Преживели са цинизма на медицинския персонал, в момент, в който са имали нужда най-много от подкрепа. Не са били информирани какво се влива и прави с телата им. Ако са дръзнали да изискат това свое гражданско право, са получили вместо отговор, унизително отношение и дори "отмъщение" – шев без упойка например. Били са  пришпорвани със синтетични хормони, точно когато трябва да се вслушат в естествения ритъм на тялото си. Лекарите и акушерките не са им помогнали да родят по-добре, а по-бързо, което не означава по-безболезнено, а по-химично и с повече интервенции. Останало е чувството, че не те, а някой друг е отговорен за тяхното раждане. Детето им е било взето директно от утробата, умито, претеглено и откарано в отделна, далечна стая, наред с още петдесет новородени, когато е трябвало да усети майчиния сърдечен ритъм и да засуче. Получило е шише с адаптирано мляко вместо кърма от майка си.

Макар с дългогодишен опит, лекарите и акушерките в българските болнични заведения не следят най-новите изследвания във физиологията на раждането. Рядко участват в конференции, където да обменят опит, нито посещават чуждестранни болници, за да видят в действие методите, които намират за опасни. Не упражняват традиционните, изпитани практики на естественото раждане, защото ги смятат за несъвместими с професията си. Почти нямаме лекари, които могат да си представят, че здрави жени са способни да родят здрави бебета, без да са им вливали синтетични хормони за усилване на контракциите или раждане на плацентата, без да са ги карали да раждат по гръб, да са ги натискали по корема, за да "помогнат" на бебето да излезе и т.н.



Жените, които не могат да допуснат безпричинно насилие върху себе си или детето си в подобен момент, са силни, информирани и здрави. Те не искат да бъдат оставяни сами в този момент, но няма кой да бъде до тях. От всичко на света най-много искат да родят здрави деца, които да бъдат захранени с любов и човешко отношение от първия си дъх. Правят всичко възможно да възродят знанието в тяхната природа, за да не стигат до институцията, в която са загубили вяра и да стават жертва на лекарското отношение и своеволия. Те поемат отговорност за своето раждане, но това не значи, че не желаят или нямат нужда от професионална медицинска помощ.

До момента има около трийсет домашни раждания у нас. Трагедията с починалото бебе няма да спре други семейства да търсят информация, да обменят опит и да се подготвят за своето домашно раждане. Много от тях ще бъдат лишени от акушерка, с която да посрещнат детето си. Сериозно ограничен е изборът им заради нейната липса, но системата не може да ги спре. Девет месеца са достатъчни да се влюбиш, но не и да подготвиш света за възлюбения си. Тези родители нямат достатъчно време и нерви да променят болничните условия.

Ако подкрепим избора на жените, които искат да родят вкъщи, трябва да им позволим достъп не до най-скъпата преносима технология, а до хора с умения. Трябва да върнем в употреба знания, които умишлено сме изтрили. Да включим в учебниците на обучаващите се акушерки и гинеколози традиционни техники, физиология на раждането, важността на спокойствието на родилката.  На много места по света уменията на акушерките се възвръщат, техният многогодишен опит се култивира и разпространява сред младите акушерки и дули. Има стремеж към опазване на целостта на майката-бебе, а не на авторитета на медицинското сдание.

Доктор Григорова  от 1 АГ "Св. София" спомена наскоро пред БТВ , че въпреки 39-годишната си практика, тя не би асистирала домашно раждане, дори при безпроблемна бременности и здрава родилка, защото професионализмът й не може да се раздели с прецизната болнична апаратура. В света има стотици хиляди акушерки и дули, които са съхранили знанието. Нека преди да отсъдим категоричното си мнение, ги поканим в България. Да ги пуснем в класните стаи на студентите по медицина и в болниците. Да отидем с тях на домашни раждания в Дания, Англия, Австрия, Мексико, Щатите и да вникнем защо толкова много жени все още предпочитат да преживеят раждането така. Да надникнем в един родилен център и да видим какво е чак толкова различно от болничната атмосфера.

Светът чака да отворим вратата си към хилядите възможности да родиш и живееш с достойнство. Поклон пред тези жени, които в момента имат смелостта да стъпят с единия крак в бъдещето.

*Материалът отразява позицията на авторите. По-долу публикуваме и мнението на д-р Иван Костов, акушер-гинеколог и изпълнителен директор на болница "Шейново", който изразява неговите аргументи по въпроса.

д-р Иван Костов, изпълнителен директор на АГ болница "Шейново":
Здравната система в България в момента има много по-важни въпроси за решаване


Българката има право да забременява когато и от когото иска, има право бременността й да бъде следена от когото иска и да роди където иска, с ясното съзнание, че цялата отговорност пада върху самата нея.

В България обаче този въпрос не е на дневен ред в момента. Няма логистични условия за спешна помощ при раждания в домашни условия, както и административно-правни регулационни механизми. Ражданията в домашни условия трябва да се регулират със стандарти - да има определени критерии, които трябва да бъдат спазени, ако една жена избере да роди в домашни условия. Какво правим например, ако става въпрос за къща, в която вода има само на двора? Нужен е също квалифициран персонал, който да поеме отговорност и да е на разположение както при домашното раждане, така и при наблюдението на цялата бременност. Необходимо е да се осигури линейка, която да реагира бързо, да има наблизо лечебно заведение, в което майката и бебето да могат да бъдат откарани, ако има усложнения. Какво правим например в Елхово, ако кръвта на родилката, която ражда вкъщи, започне да изтича?

Ражданията в домашни условия крият големи рискови, както за майката, така и за плода, заради което не препоръчвам на нито една бременна жена да избере да роди извън лечебно заведение. Най-честата причина за смъртност например са големите хеморагии - невъзможността на матката да контрахира. Едно такова усложнение трудно може да се лекува в домашни условия.

При регулирането на ражданията в домашни условия трябва да се предвиди и това майката да подписва документ, че е информирана за рисковете и поема изцяло отговорност. Но пък пита ли някой бебето, което медицината третира като пациент още като ембрион? Или пък бащата, който също има право да взима решения за бебето? Има много морално-етични съображения, които трябва да бъдат разисквани.

В момента здравната система в България има много по-важни въпроси за решаване, пред това да отдели финансов и човешки ресурс за раждания в домашни условия. Плюс това смятам, че в България има болници, които предлагат отлични условия за раждания. Разбирам жените, които искат да избегнат стреса от болниците и да са в домашна обстановка с близки хора. Ясно е също, че това е част от тенденцията да се говори все повече за природосъобразна медицина и лечение с минимални инвазии и по-малко стрес. В този случай обаче говорим за управление на риска и трябва да преценим опасността за живота на бебето и майката.

Скоро се върнах от Израел, където има бум на раждаемостта в последните години и където темата с ражданията в домашни условия също се обсъжда. Акушер-гинеколозите там също не препоръчват този тип раждания заради рисковете, които крият. В израелските болници обаче се създават стаи и апартаменти, които наподобяват домашни условия и бременната може да избере да бъде настанена в тях. Между другото дори в страни, в които ражданията в домашни условия са регулирани и се случват, в последните години  има опити броят им да бъде намален, заради високата смъртност около ражданията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде са реформите 15 Къде са реформите

Проблемите в образованието според учител по български език и литература

4 мар 2014, 25668 прочитания

"Следващите 20" според читателите - II 8 "Следващите 20" според читателите - II

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

30 дек 2013, 35335 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Писма" Затваряне
За петлите, дърветата и държавата

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10