Ще върнем младите. Ама друг път

Казвам се Анна Димитрова, студентка 4 курс в Шотландия (University of Dundee). Това лято се върнах в България, не само, за да си почина, но и за да посветя част от времето си на общественополезна дейност (доброволчество и развиване на граждански инициативи).

Записах се да участвам в младежката среща за доброволчество във Варна. С ведри мисли започнах да се стягам за път, но не знаех, че едно малко нещо, като това да си закупя билет от София до Варна, може да изведе наяве една истина, която отговорните лица в нашата държава често скриват зад лицемерните думи: "Искаме и ще направим така младите хора да се върнат в България", а именно - ние не сме предвидени в повечето закони и наредби.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Накратко, реших да пътувам с влак и проверих възможностите по интернет, както и цената. Разбрах, че, ако съм студентка, имам право на 50% намаление. Но понеже знам, че често има несъответствие между интернет информацията и реалната ситуация на място, реших да се обадя и по телефона за справка в  билетния център. И се оказах права, но и много разочарована и разгневена. За БДЖ аз не съм студентка, както и хилядите мои колеги, които са преценили и потрудили да получат образованието си извън България. Наблягам на глагола "потрудя", защото за много от нас това означава не просто да заминат благодарение на спестяванията на родителите си, а именно да положим усилия не само в ученето, но и да го съчетаем с работа, за да се издържаме.

След като за БДЖ не съм студентка (или с други думи човек, притежаващ студентска книжка от български ВУЗ), аз нямам право да ползвам намаленията, но примерно гражданин на Македония или Сърбия, учещ в България ще има достъп до тези привилегии. Честно или не, преди всичко е в разрез с европейската практика да се стимулира мобилността на населението, а и логиката на лозунга "Да върнем младите".

Провокирана от поредното безумие, се обадих и на агенцията, занимаваща се с издаването на международните карти за студентски намаления ISIC. Оказа се, че до преди около година БДЖ е давала право за намаление само на български граждани, учещи в български ВУЗ, но, след като от ISIC са сезирали Комисията по защита от дискриминация, това се е променило, като са добавили и чуждестранните студенти тук. Така само ние, българските студенти в чужбина, сме изрязани от всички наредби. (Нормативната база зад тези отговори е: БДЖ - Постановление 295 на МС от 20.12.2001 год. и Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община от 2008 г).



Звъннах и на столичното бюро по издаване на абонаментни карти за градски транспорт - там отговорът беше, че имам право на намалена карта, само ако ректоратът ми е на територията на Столична община. Така, аз, чийто ректорат е на повече от 5000 км от Столична община, нямам право да ползвам намаление за 3 месеца пътуване в центъра на София в името на гражданската дейност, с която се занимавам. Обадих се и на Комисията по защита от дискриминация, където правният отдел ме посъветва, че това е "казус с потенциал" и аз определено смятам да го развия. Каня и всички български студенти, четящи това, да реагират и да си потърсим правата, за да покажем на българските институции, че нямат право да ни отписват.

Знам, че много хора ще махнат с ръка и ще кажат: "Тази пък, какво се оплаква, че не й дават да си купи по-евтин билет, нали има много пари след като учи в чужбина". Е, не е така, уморих се да обяснявам, че след като уча извън България, това не означава, че родителите ми имат пари, които не знаят как да изхарчат. Напротив, този ми избор и възможност доведоха до големи лишения за моите близки и сериозно ограничиха нещата, които семейството ми може да си позволи. Обидно е, когато ти се отнемат облекчения и привилегии, дадени на хора, полагащи ако не същите, то често и по-лесни усилия, за да бъдат студенти.

А ако оставим на страна чисто прагматичните съображения, раздразнението и обидата бяха отговор на репликата "Ти не си студентка за нас". Ужасно демотивиращо и тъжно е да го чуеш в родната си страна, особено когато в съзнанието си живееш с желанието да направиш нещо за нея, когато си стъпиш на краката. Отблъскващо става, когато си спомниш, че пътуваш с намалени цени почти във всички държави в Европейския съюз, една от тях поема на 100% четири години от висшето ти образование и за една от всички институции в България (Здравната каса) ти все пак си студентка и държавата ти покрива здравните вноски (и това сигурно е право, извоювано с много мъки).