С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 23 авг 2011, 18:30, 7512 прочитания

Шарлатанството в писаното ни слово

Защо няма нужда от закон за българския език

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако в заглавието откриете паралели с академичната статия на Владимир Василев "Хулиганството в литературата ни", публикувана в сп. "Златорог" през 1927 год., трябва да призная, че аналогията е търсена. Поводът са поредните два законопроекта за българския език, които са внесени за обсъждане в Народното събрание от проф. Любен Корнезов и Огнян Стоичков. Професорът се позовава на чл. 3 и чл. 36 от Конституцията, които изискват подобен закон. Загърбвайки правната страна на въпроса, всичко останало започва да ме отвежда към една скулптурна художествена композиция от метал и мрамор, изобразяваща обърната пирамида. Метафората с обърнатата пирамида подсказва, че законопроектите няма да доведат до нещо съзидателно, а до прекрасното Елин-Пелиново определение "Ужасна, гъста, черна, лепкава непреходима селска кал...".

Шарлатанството в писаното ни слово погазва естетика, традиции, правила и идеи за развитие. Езикът в неговата графична форма изведнъж стана обект на коментари от страна на езиковеди, законотворци и журналисти. Многобройните анализатори заляха пресата с мнения и препоръки. Примери като `отвертка` или `отверка`, `бизнес факултет` или `бизнесфакултет`, `вестник` или `весник`, `шкембе чорба` или шкембе-чорба` и др. станаха обект на спорове за нищо неподозиращия читател. Тази свръхпродукция от мнения явно е и продукт на създадените 51 университета в България, 47 след 1991 година - справката е от 2005 г., когато не съществуваше и Пернишният университет.


Проф. Владко Мурдаров от Института за български език на БАН се опита да сложи ред в проблемите, трупани с години, но не посочи една от основните причини - "Нов правописен речник на българския език", издание на БАН, издателство "Хейзъл", 2002 год., който се явява закон в правописа и правоговора на езиковите форми в българския език. В словника, в чието авторство дял има и проф. Мурдаров, се промениха правила, които отдавна бяха възприети в правописа. Един от фрапиращите случаи е слятото и разделно писане на сложни съществителни имена със съставки от чужд произход. Ако в предходния речник от 1983 год. нещата с тези словоформи бяха регламентирани, в речника от 2002 год. се допуска формите да се изписват според "писмената практика", защото били "по-нови". По този начин словоформата `тенисклуб` стана много "нова" и започна да се изписва като `тенис клуб`. В същия речник подобни форми се изписват по коренно различен начин без смислено и научно обяснение - например `фолкклуб` се изписва слято, но `бизнес факултет` - разделно. Ако се оправдаем с езиковата практика, означава да се съгласим с многобройните мнения, които ще възникнат. Не дай Боже да попитаме някоя фолкпевица как се изписва думата, защото и тя има някаква "писмена практика".

В предложените законопроекти има задължения, които би трябвало да се възприемат априори от всеки грамотен гражданин, да не говорим за институциите: "...органите на държавната и изпълнителна власт и техните администрации, органите на съдебната власт, органите и организациите, създадени със закон, политическите партии, доставчиците на медийни услуги и другите средства за масово осведомяване са длъжни да ползват българския книжовен език...". Кратка разходка обаче из официалните сайтове на държавните и общинските институции води до комични ситуации, не искам да ги нарека трагични.. В биографичните справки например срещаме наименованието на софийския университет изписано като `Св. св. Климент Охридски`, по аналогия сигурно на солунските братя Св. св. Кирил и Методий, но не съм прочел, че Охридски е брат на Св. Климент. А за словосъчетания като `Зам. председател на Общ. Съвет` - с две правописни грешки, не искам и да повдигам въпроса. Докато част от биографичните справки все пак показват, че като форма се доближават до административния стил в българския книжовен език, то в официалните сайтове на много от институциите представянето е тип свободно съчинение, далече от формата на изложение на подобни документи в БКЕ, което се тълкува като проява на лош вкус, справка стр. 1051 от цитирания речник. Ако обърнем внимание на правописа и пунктуацията, ще се доближим до Елин-Пелиновото определение - словоформата `Зам. кмет` почти навсякъде се изписва погрешно, даже има и вариант с две правописни грешки - "Зам. Кмет". Ще ми се да попитам проф. Корнезов и Огнян Стоичков какви глоби ще бъдат заложени в новия закон за неспазване на елементарните правописни правила в документите на визираните институции.

Развитието на езика, заедно с неговата писмена форма, не трябва да разглеждаме като противопоставяне на българска и чужда лексика или графика. Трябва да се търсят взаимни пътища за сближаване, защото световните тенденции водят към монополизъм на един език - английския. Навлизането на чужди думи не е беда. Катастрофа е обаче, когато институции и медии разпространяват информация с "впечатляващото" заглавие "Стрийт арт спектакъл и духов оркестър откриват Ларгото" - откъдето и да погледнем, дъхът ни спира. Но явно, за да ни впечатлят още повече с познания, в последвалите информации авторите употребяват и словоформата `стрийт арт шоу`. На фона на това езиково шарлатанство кандидатстудентските бисери започват да звучат като лириката на Лилиев.



Накъде да тръгнем - към закон и административни санкции, затваряне на езиковата система или просвета? Владимир Василев посочва "любовта" - любовта към българския език в неговата най-чиста и правилна форма. Същото, но другояче казано за днешното заиграване с писаното слово повече обаче ми допадат думите на Петер Юхас, изречени в подобна ситуация: "Прилича ми на баните на Каракала в Рим. Само едно нещо не виждам, там от едната страна на императорската баня е имало бардак, а от другата библиотека. Къде... е библиотеката?".

*Авторът е филолог.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде са реформите 15 Къде са реформите

Проблемите в образованието според учител по български език и литература

4 мар 2014, 25447 прочитания

"Следващите 20" според читателите - II 8 "Следващите 20" според читателите - II

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

30 дек 2013, 34937 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Писма" Затваряне
Гърция повтаря грешките на България от началото на прехода

Най-качествената част от гръцкото общество напуска страната си, защото не вижда перспектива за бъдещето си

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10