Шарлатанството в писаното ни слово

Защо няма нужда от закон за българския език

   ©  Валентина Петрова

Ако в заглавието откриете паралели с академичната статия на Владимир Василев "Хулиганството в литературата ни", публикувана в сп. "Златорог" през 1927 год., трябва да призная, че аналогията е търсена. Поводът са поредните два законопроекта за българския език, които са внесени за обсъждане в Народното събрание от проф. Любен Корнезов и Огнян Стоичков. Професорът се позовава на чл. 3 и чл. 36 от Конституцията, които изискват подобен закон. Загърбвайки правната страна на въпроса, всичко останало започва да ме отвежда към една скулптурна художествена композиция от метал и мрамор, изобразяваща обърната пирамида. Метафората с обърнатата пирамида подсказва, че законопроектите няма да доведат до нещо съзидателно, а до прекрасното Елин-Пелиново определение "Ужасна, гъста, черна, лепкава непреходима селска кал...".

Шарлатанството в писаното ни слово погазва естетика, традиции, правила и идеи за развитие. Езикът в неговата графична форма изведнъж стана обект на коментари от страна на езиковеди, законотворци и журналисти. Многобройните анализатори заляха пресата с мнения и препоръки. Примери като `отвертка` или `отверка`, `бизнес факултет` или `бизнесфакултет`, `вестник` или `весник`, `шкембе чорба` или шкембе-чорба` и др. станаха обект на спорове за нищо неподозиращия читател. Тази свръхпродукция от мнения явно е и продукт на създадените 51 университета в България, 47 след 1991 година - справката е от 2005 г., когато не съществуваше и Пернишният университет.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове