Шарлатанството в писаното ни слово
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шарлатанството в писаното ни слово

Шарлатанството в писаното ни слово

Защо няма нужда от закон за българския език

7857 прочитания

© Валентина Петрова


Ако в заглавието откриете паралели с академичната статия на Владимир Василев "Хулиганството в литературата ни", публикувана в сп. "Златорог" през 1927 год., трябва да призная, че аналогията е търсена. Поводът са поредните два законопроекта за българския език, които са внесени за обсъждане в Народното събрание от проф. Любен Корнезов и Огнян Стоичков. Професорът се позовава на чл. 3 и чл. 36 от Конституцията, които изискват подобен закон. Загърбвайки правната страна на въпроса, всичко останало започва да ме отвежда към една скулптурна художествена композиция от метал и мрамор, изобразяваща обърната пирамида. Метафората с обърнатата пирамида подсказва, че законопроектите няма да доведат до нещо съзидателно, а до прекрасното Елин-Пелиново определение "Ужасна, гъста, черна, лепкава непреходима селска кал...".

Шарлатанството в писаното ни слово погазва естетика, традиции, правила и идеи за развитие. Езикът в неговата графична форма изведнъж стана обект на коментари от страна на езиковеди, законотворци и журналисти. Многобройните анализатори заляха пресата с мнения и препоръки. Примери като `отвертка` или `отверка`, `бизнес факултет` или `бизнесфакултет`, `вестник` или `весник`, `шкембе чорба` или шкембе-чорба` и др. станаха обект на спорове за нищо неподозиращия читател. Тази свръхпродукция от мнения явно е и продукт на създадените 51 университета в България, 47 след 1991 година - справката е от 2005 г., когато не съществуваше и Пернишният университет.

Проф. Владко Мурдаров от Института за български език на БАН се опита да сложи ред в проблемите, трупани с години, но не посочи една от основните причини - "Нов правописен речник на българския език", издание на БАН, издателство "Хейзъл", 2002 год., който се явява закон в правописа и правоговора на езиковите форми в българския език. В словника, в чието авторство дял има и проф. Мурдаров, се промениха правила, които отдавна бяха възприети в правописа. Един от фрапиращите случаи е слятото и разделно писане на сложни съществителни имена със съставки от чужд произход. Ако в предходния речник от 1983 год. нещата с тези словоформи бяха регламентирани, в речника от 2002 год. се допуска формите да се изписват според "писмената практика", защото били "по-нови". По този начин словоформата `тенисклуб` стана много "нова" и започна да се изписва като `тенис клуб`. В същия речник подобни форми се изписват по коренно различен начин без смислено и научно обяснение - например `фолкклуб` се изписва слято, но `бизнес факултет` - разделно. Ако се оправдаем с езиковата практика, означава да се съгласим с многобройните мнения, които ще възникнат. Не дай Боже да попитаме някоя фолкпевица как се изписва думата, защото и тя има някаква "писмена практика".

В предложените законопроекти има задължения, които би трябвало да се възприемат априори от всеки грамотен гражданин, да не говорим за институциите: "...органите на държавната и изпълнителна власт и техните администрации, органите на съдебната власт, органите и организациите, създадени със закон, политическите партии, доставчиците на медийни услуги и другите средства за масово осведомяване са длъжни да ползват българския книжовен език...". Кратка разходка обаче из официалните сайтове на държавните и общинските институции води до комични ситуации, не искам да ги нарека трагични.. В биографичните справки например срещаме наименованието на софийския университет изписано като `Св. св. Климент Охридски`, по аналогия сигурно на солунските братя Св. св. Кирил и Методий, но не съм прочел, че Охридски е брат на Св. Климент. А за словосъчетания като `Зам. председател на Общ. Съвет` - с две правописни грешки, не искам и да повдигам въпроса. Докато част от биографичните справки все пак показват, че като форма се доближават до административния стил в българския книжовен език, то в официалните сайтове на много от институциите представянето е тип свободно съчинение, далече от формата на изложение на подобни документи в БКЕ, което се тълкува като проява на лош вкус, справка стр. 1051 от цитирания речник. Ако обърнем внимание на правописа и пунктуацията, ще се доближим до Елин-Пелиновото определение - словоформата `Зам. кмет` почти навсякъде се изписва погрешно, даже има и вариант с две правописни грешки - "Зам. Кмет". Ще ми се да попитам проф. Корнезов и Огнян Стоичков какви глоби ще бъдат заложени в новия закон за неспазване на елементарните правописни правила в документите на визираните институции.

Развитието на езика, заедно с неговата писмена форма, не трябва да разглеждаме като противопоставяне на българска и чужда лексика или графика. Трябва да се търсят взаимни пътища за сближаване, защото световните тенденции водят към монополизъм на един език - английския. Навлизането на чужди думи не е беда. Катастрофа е обаче, когато институции и медии разпространяват информация с "впечатляващото" заглавие "Стрийт арт спектакъл и духов оркестър откриват Ларгото" - откъдето и да погледнем, дъхът ни спира. Но явно, за да ни впечатлят още повече с познания, в последвалите информации авторите употребяват и словоформата `стрийт арт шоу`. На фона на това езиково шарлатанство кандидатстудентските бисери започват да звучат като лириката на Лилиев.

Накъде да тръгнем - към закон и административни санкции, затваряне на езиковата система или просвета? Владимир Василев посочва "любовта" - любовта към българския език в неговата най-чиста и правилна форма. Същото, но другояче казано за днешното заиграване с писаното слово повече обаче ми допадат думите на Петер Юхас, изречени в подобна ситуация: "Прилича ми на баните на Каракала в Рим. Само едно нещо не виждам, там от едната страна на императорската баня е имало бардак, а от другата библиотека. Къде... е библиотеката?".

*Авторът е филолог.

Ако в заглавието откриете паралели с академичната статия на Владимир Василев "Хулиганството в литературата ни", публикувана в сп. "Златорог" през 1927 год., трябва да призная, че аналогията е търсена. Поводът са поредните два законопроекта за българския език, които са внесени за обсъждане в Народното събрание от проф. Любен Корнезов и Огнян Стоичков. Професорът се позовава на чл. 3 и чл. 36 от Конституцията, които изискват подобен закон. Загърбвайки правната страна на въпроса, всичко останало започва да ме отвежда към една скулптурна художествена композиция от метал и мрамор, изобразяваща обърната пирамида. Метафората с обърнатата пирамида подсказва, че законопроектите няма да доведат до нещо съзидателно, а до прекрасното Елин-Пелиново определение "Ужасна, гъста, черна, лепкава непреходима селска кал...".

Шарлатанството в писаното ни слово погазва естетика, традиции, правила и идеи за развитие. Езикът в неговата графична форма изведнъж стана обект на коментари от страна на езиковеди, законотворци и журналисти. Многобройните анализатори заляха пресата с мнения и препоръки. Примери като `отвертка` или `отверка`, `бизнес факултет` или `бизнесфакултет`, `вестник` или `весник`, `шкембе чорба` или шкембе-чорба` и др. станаха обект на спорове за нищо неподозиращия читател. Тази свръхпродукция от мнения явно е и продукт на създадените 51 университета в България, 47 след 1991 година - справката е от 2005 г., когато не съществуваше и Пернишният университет.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    bette avatar :-P
    bette

    Навлизането на чуждици не е беда, обаче кофти е когато никой не разбира какво значат тея чуждици и просто си ги засукват около езика, по този начин със слабо познаване на собствения език и почти никакво на чуждия, от който идват чуждиците може скоро да минем на жестов език или ... в някои случаи на мучене

  • 2
    bette avatar :-|
    bette

    Важното е в думите и изреченията да има смисъл, проблемът с чуждиците, внасянето на чуждо словообразуване и т.н. е когато нещата почнат да губят смисъл. Точно заради това придържането към собствения език в някаква степен е важно, защото вече имаме опит от соца с прекомерно руско словообразуване, ама никой не го осмисли и просто всички решиха, че щом е соц то просто няма как да сработи. Само че проблемът си е точно езиков, внасяне на чужди правила и лексика да, ама с мярка.

  • 3
    johnnie1160 avatar :-|
    Johnnie

    Корнезов и Стоичков не заслужават дори коментар. Единия видно не е надраснал лятото на 1954 година, а другия е не е знаел какво говори преди изборите и проектозаконът му е следствие на това.
    Големият проблем в България е именно Проф. Мурдаров и Института за български език на БАН. Нямам представа на какъв език говорят там, но държавата трябва много добре да преосмисли дейността им, както и нуждата от тази дейност. До момента работата на института може да се характеризира изключително точно единствено със словосъчетанието "изключителна некомпетентност". Действията на председателя, обаче, некомпетентността и некъдърността му, носят наистина огромни вредни последици, които никоя цивилизована държава не би допуснала...

  • 4
    igr81 avatar :-|
    antropos

    До коментар [#3] от "Johnnie":Може да не сте съгласен със поостарелите принципи и норми защитавани от БАН, но да обявите за некомпетентен Мурдаров,простете, е глупост! Големият проблем, който подтиква и Сульо, и Пульо/визирам законотворците/ да вземат отношение по проблема е анархията в правоговорната и правописна норма след 1990 год. Тя доведе и до опошляване на езика/ например Блъсковото "Полицай ухапа куче"/, до кашата в правилата за слято и полуслято писане. Стигна се дотам, че в някои вузове си създават собствени правила и не зачитан кодификацията/напр. ВТУ Русе/и т. н ...

  • 5
    raicho avatar :-|
    Райчо

    Съгласен съм с автора поне на 95% за това, което пише в статията.
    Само едно изречение ме накара да изпитам известно недоумение:

    "Тази свръхпродукция от мнения явно е и продукт на създадените 51 университета в България, 47 след 1991 година - справката е от 2005 г., когато не съществуваше и Пернишният университет."

    Така излиза, че преди 1991 в България е имало 4 университета (?), което силно ме съмнява, или автора е имал в предвид само университетите, в които има специалност българска Филология?

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Шарлатанство не значи ли "измама", "лъжа" и подобни? Дали заглавието не е проява на известна езикова неточност? Иначе съм съгласен че проблемът с правоговора и правописа в съвременна България е сериозен, но дали това положение се оправя със закон не съм убеден. Т.н. "чалга-култура", с тире или без, е завладяла масовото съзнание не по малко от "...Елин-Пелиново определение "Ужасна, гъста, черна, лепкава непреходима селска кал...""

    Колкото до "Блъсковия" израз, той е стандартна фраза - определение на това кое е новост на Америкаската булвардна журналистика от 1930 - 40-те години (ако не се лъжа за периода за началото на масовата употреба на израза).

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    до # 5
    Явна неточност на автора, той вероятно има предвид преименоването на съществуващи институти в университети и създаването на нови учебни заведения ползващи, за добро или лошо, същото название. Иначе до 1990 университетите май действително бяха 4 - Софийски, В. Търновски, Пловдивски, и Технически.

  • 8
    peho avatar :-|
    peho

    До daskal1
    А Висшето военноморско училище във Варна? Ей така за пример го давам.

  • 9
    jiggy avatar :-?
    jiggy

    А как ще се преведе Стрийт арт тогава? Уличен театър и улично изкуство определено не става защото "уличен" е натоварена дума в езика. После, това е нова форма на изкуство и може би трябва да си остане като например Стрийт представление. Никой не превежда рок и бийт.
    По принцип мисля, че името трябва да бъде дадено от изпълнителите а публиката да не ги гледа ако името звучи глупаво.

  • 10
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Пехо, макар че училището е давало субсидирана подготовка на специализирани кадри, то не е университет а ведомствен институт. Иначе трябва да наречем и Симеоново университет, нали?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK