

Николай Кожев

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Ако в заглавието откриете паралели с академичната статия на Владимир Василев "Хулиганството в литературата ни", публикувана в сп. "Златорог" през 1927 год., трябва да призная, че аналогията е търсена. Поводът са поредните два законопроекта за българския език, които са внесени за обсъждане в Народното събрание от проф. Любен Корнезов и Огнян Стоичков. Професорът се позовава на чл. 3 и чл. 36 от Конституцията, които изискват подобен закон. Загърбвайки правната страна на въпроса, всичко останало започва да ме отвежда към една скулптурна художествена композиция от метал и мрамор, изобразяваща обърната пирамида. Метафората с обърнатата пирамида подсказва, че законопроектите няма да доведат до нещо съзидателно, а до прекрасното Елин-Пелиново определение "Ужасна, гъста, черна, лепкава непреходима селска кал...".
Шарлатанството в писаното ни слово погазва естетика, традиции, правила и идеи за развитие. Езикът в неговата графична форма изведнъж стана обект на коментари от страна на езиковеди, законотворци и журналисти. Многобройните анализатори заляха пресата с мнения и препоръки. Примери като `отвертка` или `отверка`, `бизнес факултет` или `бизнесфакултет`, `вестник` или `весник`, `шкембе чорба` или шкембе-чорба` и др. станаха обект на спорове за нищо неподозиращия читател. Тази свръхпродукция от мнения явно е и продукт на създадените 51 университета в България, 47 след 1991 година - справката е от 2005 г., когато не съществуваше и Пернишният университет.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
25 коментара
Навлизането на чуждици не е беда, обаче кофти е когато никой не разбира какво значат тея чуждици и просто си ги засукват около езика, по този начин със слабо познаване на собствения език и почти никакво на чуждия, от който идват чуждиците може скоро да минем на жестов език или ... в някои случаи на мучене
Важното е в думите и изреченията да има смисъл, проблемът с чуждиците, внасянето на чуждо словообразуване и т.н. е когато нещата почнат да губят смисъл. Точно заради това придържането към собствения език в някаква степен е важно, защото вече имаме опит от соца с прекомерно руско словообразуване, ама никой не го осмисли и просто всички решиха, че щом е соц то просто няма как да сработи. Само че проблемът си е точно езиков, внасяне на чужди правила и лексика да, ама с мярка.
Корнезов и Стоичков не заслужават дори коментар. Единия видно не е надраснал лятото на 1954 година, а другия е не е знаел какво говори преди изборите и проектозаконът му е следствие на това.
Големият проблем в България е именно Проф. Мурдаров и Института за български език на БАН. Нямам представа на какъв език говорят там, но държавата трябва много добре да преосмисли дейността им, както и нуждата от тази дейност. До момента работата на института може да се характеризира изключително точно единствено със словосъчетанието "изключителна некомпетентност". Действията на председателя, обаче, некомпетентността и некъдърността му, носят наистина огромни вредни последици, които никоя цивилизована държава не би допуснала...
До коментар [#3] от "Johnnie":Може да не сте съгласен със поостарелите принципи и норми защитавани от БАН, но да обявите за некомпетентен Мурдаров,простете, е глупост! Големият проблем, който подтиква и Сульо, и Пульо/визирам законотворците/ да вземат отношение по проблема е анархията в правоговорната и правописна норма след 1990 год. Тя доведе и до опошляване на езика/ например Блъсковото "Полицай ухапа куче"/, до кашата в правилата за слято и полуслято писане. Стигна се дотам, че в някои вузове си създават собствени правила и не зачитан кодификацията/напр. ВТУ Русе/и т. н ...
Съгласен съм с автора поне на 95% за това, което пише в статията.
Само едно изречение ме накара да изпитам известно недоумение:
"Тази свръхпродукция от мнения явно е и продукт на създадените 51 университета в България, 47 след 1991 година - справката е от 2005 г., когато не съществуваше и Пернишният университет."
Така излиза, че преди 1991 в България е имало 4 университета (?), което силно ме съмнява, или автора е имал в предвид само университетите, в които има специалност българска Филология?
Шарлатанство не значи ли "измама", "лъжа" и подобни? Дали заглавието не е проява на известна езикова неточност? Иначе съм съгласен че проблемът с правоговора и правописа в съвременна България е сериозен, но дали това положение се оправя със закон не съм убеден. Т.н. "чалга-култура", с тире или без, е завладяла масовото съзнание не по малко от "...Елин-Пелиново определение "Ужасна, гъста, черна, лепкава непреходима селска кал...""
Колкото до "Блъсковия" израз, той е стандартна фраза - определение на това кое е новост на Америкаската булвардна журналистика от 1930 - 40-те години (ако не се лъжа за периода за началото на масовата употреба на израза).
до # 5
Явна неточност на автора, той вероятно има предвид преименоването на съществуващи институти в университети и създаването на нови учебни заведения ползващи, за добро или лошо, същото название. Иначе до 1990 университетите май действително бяха 4 - Софийски, В. Търновски, Пловдивски, и Технически.
До daskal1
А Висшето военноморско училище във Варна? Ей така за пример го давам.
А как ще се преведе Стрийт арт тогава? Уличен театър и улично изкуство определено не става защото "уличен" е натоварена дума в езика. После, това е нова форма на изкуство и може би трябва да си остане като например Стрийт представление. Никой не превежда рок и бийт.
По принцип мисля, че името трябва да бъде дадено от изпълнителите а публиката да не ги гледа ако името звучи глупаво.
Пехо, макар че училището е давало субсидирана подготовка на специализирани кадри, то не е университет а ведомствен институт. Иначе трябва да наречем и Симеоново университет, нали?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход