Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
31 15 сеп 2011, 12:11, 50863 прочитания

Гърция повтаря грешките на България от началото на прехода

Най-качествената част от гръцкото общество напуска страната си, защото не вижда перспектива за бъдещето си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Авторът

Христос Мурутис е роден в Атина. Завършил е право в Гърция и живее в България от 1999г. Занимава се с управление на инвестиционни фондове в сферата на недвижимите имоти и енергетиката чрез своето дружество Arceland Management. Той е единственият чужденец, пишещ и публикуващ текстове на български език в собствения си блог "Гласувам за България". Текстовете му се публикуват също така и в личния му сайт www.mouroutis.com.
Неотдавна, когато Гърция очакваше петата вноска от заема на т.нар. "Тройка" (Европейския съюз, Международния валутен фонд и Централната европейска банка), написах два текста, публикувани в Capital.bg, в които се опитах да обясня причините, довели по мое мнение Гърция, като икономика и държава, до сегашното й положение (вижте свързаните статии вляво).

Тогава подчертах, че проблемът с дефицита в гръцката икономика може да се реши, ако бъдат уволнени 350.000 държавни служители от общо 1 милион, работещи в държавния сектор, в една страна с 11 милиона жители. Също така написах, че щеше да бъде най-добре още от самото начало на кризата Гърция да беше навлязла в някаква система към фалит, а не да следва решенията, указвани от "Тройката", които от чисто "счетоводна" гледна точка изглеждат разумни, но на практика разпердушиниха гръцката икономика и всъщност унищожиха механизма за създаване на доходи, вместо до намаляване на дефицита, което щеше да доведе и до рационално управление на дълга на страната.


Гърция имаше огромен дълг, около 300 милиарда евро, в началото на нейната криза през 2009 г., както и тежък дефицит, надвишаващ 10%. Днес, дългът е стигнал 360 милиарда евро, а дефицитът е близо до 8%. Тогава управляващите екипи от технократи трябваше да вземат решение или за сериозна хирургическа интервенция, или за постепенно лечение. Сериозната хирургическа операция изискваше незабавно и решително намаляване на заетите в държавния сектор от 1 милион до поне 500 000 служители (самата държава може да функционира много добре и с 200 000 чиновници), подкрепа на успешната и конкурентноспособна частна икономика, намаляване на данъците и прилагането на мерки, водещи до стимулиране на инвестициите и конкурентноспособността на икономиката, както и до осигуряване на заетост на освободените държавни служители.

Вместо това, технократите от "Тройката" и управляващата партия предпочетоха драстичното увеличаване на данъците във всички области на икономиката и обществената дейност и с различни хватки избягването на съкращенията в държавния сектор, както и намаляване на доходите и следването на логиката "ще вдигаме данъците, докогато трябва", за да закърпим дупките.

Резултатите бяха пагубни. Рецесията през 2011 г. се очаква да стигне 5,5%, а през 2010 г. беше вече 4,5%, ограничавайки значително икономическата активност. Частният сектор, който нямаше проблеми, вследствие на настъпващата рецесия, непрекъснатото нарастване на данъчното облагане върху печалбите, увеличаването на ДДС и налагането на различни извънредни облагания, изведнъж в рамките на две кризисни години се превърна в новия "голям болен" и започна да уволнява, да се свива и да губи динамиката си, придобита след 1990 г., и като резултат, поради ниската си активност, да не може да плаща данъци и заплати, за да може държавният "механизъм" да функционира.



Държавата, вместо да уволнява от самото начало, защото точно там се криеше основният проблем на гръцката икономика, предпочиташе да гледа как частният сектор "вехне" и вместо да намали броя на чиновниците, предпочете да облага с нови и нови данъци една социална система и икономика, които вече нямат силата да "дадат" повече пари от данъци за покриване на дефицита. Свиващата се с бързи темпове икономика и нарастващата в същото време безработица не могат вече да дават толкова пари, за да бъде покрит дефицитът, произвеждан от надутия държавен сектор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде са реформите 15 Къде са реформите

Проблемите в образованието според учител по български език и литература

4 мар 2014, 25663 прочитания

"Следващите 20" според читателите - II 8 "Следващите 20" според читателите - II

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

30 дек 2013, 35327 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Писма" Затваряне
"Данъчният туризъм" от Гърция към България ще се засилва

Мнение на гръцкия бизнесмен Христос Мурутис, който отдавна е прехвърлил бизнеса си в България

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10