Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 19 сеп 2011, 11:52, 37611 прочитания

"Данъчният туризъм" от Гърция към България ще се засилва

Мнение на гръцкия бизнесмен Христос Мурутис, който отдавна е прехвърлил бизнеса си в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът

Христос Мурутис е роден в Атина. Завършил е право в Гърция и живее в България от 1999 г. Занимава се с управление на инвестиционни фондове в сферата на недвижимите имоти и енергетиката чрез своето дружество Arceland Management. Той е единственият чужденец, пишещ и публикуващ текстове на български език в собствения си блог "Гласувам за България" (www.bgnow.eu). Текстовете му се публикуват също така и в личния му сайт www.mouroutis.com.
Многократно напоследък в печата се появяват статии, че "гръцки и румънски фирми се преместват в България". Мнозина коментират въпросните регистрации на чужди дружества и се опитват да открият точния размер на икономическата активност, която се прехвърля от Гърция към България. Кризисна Гърция е принудена да налага непосилно високи данъци на физическите и юридически лица, за да плаща дълговете си като страна и да даде глътка въздух на огромния и гладен като ламя държавен механизъм, в който заетите надвишават 1 000 000 души и косвено заедно с техните семейства дава препитание на 30% от населението в страната.

И в предишни свои коментари съм подчертавал, че гръцкото правителство, вместо да подсили жизнения частен сектор и да намали драстично държавните служители, предпочете да въведе нови данъци, което като резултат доведе до тежка рецесия, до много лош климат в икономиката и обществото и до намаляване конкурентноспособността на предприятията, след като непряко става "съдружник" в техните печалби. Едно от първите решения на гръцките предприемачи, желаещи да оцелеят, е преместването им в други страни, където има по-добри условия за работа и успех. Главната им дестинация в тази връзка е България, която има имидж на страна с непрекъснато развитие, напредък и законов ред в комбинация с една стабилна данъчна система, която не се променя от много години и е най-ниската в цяла Европа.


Според последните публикувани в печата данни, става дума за повече от 2500 новорегистрирани гръцки фирми в България и то само в рамките на 2011 г., като темповете нарастват. За всички, които сме на пазара, е известно, че всеки ден ние контактуваме с един или повече предприемачи или частни лица, търсещи начини за техническото си преместване тук. Не става дума обаче само за нови дружества. Има и икономическа активност от дружества, които са били регистрирани в миналото в България и то от физически лица. Ето, как можем да класифицираме цялата тази икономическа дейност:

  • Обикновените частни лица
  •  
  • търсят да прехвърлят на свое име свои капитали в местни банки, основно такива, които не са гръцки, законно, защото се страхуват от евентуални последствия при евентуален фалит на Гърция. Тези хора са от стотици до хиляди и сумите, които трансферират, обикновено са от няколко хиляди евро до най-много 100 000 евро на човек. Има и такива, които прехвърлят в български банки и по-големи суми. Обикновено се обръщат към международни банкови институции като Unicredit Bulbank, Societe Generale или Raiffeisen.
     
  • Една друга група от частни лица
  •  
  • се интересува просто да придобие автомобил с български номера, нещо което не е съвсем законно, защото постоянното им местожителство е в Гърция и затова създават тук малки фирми. Цените за придобиване на автомобил в Гърция са от 40% до 300% по-високи от тези в България, а самите данъци и такси за движение по пътищата са прекомерно високи, от 4 до 20 пъти по-високи в едната страна в сравнение с другата. Онези, които нямат лукса да закупят нов автомобил, просто си сменят номерата, прехвърляйки собствения си автомобил на името на тяхна собствена българска фирма.
     
  • Предприятията, които се идват тук
  •  
  • принадлежат в основната си част към сектора на услугите и в по-малка част са в сферата на производството. Голяма част от on-line услугите вече са се прехвърлили в България. Предприятия с туристически и търговски предмет на дейност и особено насочени към международната търговия вече следват тази тенденция масово, искайки да се възползват от българската данъчна система от 10%. Без да имаме точни данни, мисля че в България вече би трябвало да се е прехвърлил през 2010 г. и 2011 г. един обем от дружества, които са в състояние да произведат дейност от 2 до 3 милиарда лева и да платят данъци, достигащи до 100 милиона лева в рамките на 3-4 години, ако се развият правилно. Производствените фирми, въпреки че много искат да се преместят от Гърция тук, не могат да намерят подходящите инвестиционни капитали, за да направят този скок и остават да действат там, където се намират, знаейки че това ще има твърде висока цена за предприятията им, поради ситуацията в Гърция. Ако общият инвестиционен климат се промени, смятам, че повече от 200 производствени единици са готови и узрели да напуснат Гърция.
     
  • Най-значимата част от прехвърляща се гръцка икономическа активност в България
  •  
  • се извършва от дружества, които вече са установили тук производствените си мощности, разполагат с административен капацитет и структури и имат възможност за вътрешно-фирмени размествания. HBC Cola-Cola намалява производството си в Гърция и постепенно го прехвърля в България, както вече съобщи съвсем официално. Същото вършат и много други предприятия, които имат производствен потенциал и в двете страни. Една първоначална и бегла оценка на гръцката предприемаческа общност тук ни води до извод за трансфер на икономическа активност от порядъка на 2 милиарда евро от Гърция към България в рамките на съществуващите предприятия
     
Данъчният туризъм на частните лица от Гърция към България се увеличава постепенно, въпреки различните опити на гръцките политици, да спрат тази тенденция. Те не идват тук, поради причините в миналото, т.е. за разширяване и усвояване на нови пазари, а за да се възползват от сериозността и стабилността на българската данъчна система, ниските данъци върху печалбата и успешния начин на функциониране на държавата спрямо предприемачите в сравнение с агресивното и неадекватно поведение на гръцката държава към тях.

Ако продължи българската държава да се организира по европейските стандарти, последователно и сериозно, така както го прави през последните 5 години, този наплив от данъчни туристи може би ще се увеличи, заедно с възстановяването на Европа, а желаещите за това няма да бъдат само от близките страни като Гърция и Румъния. Значим и основен приоритет за българското правителство, който многократно съм споменавал в своите текстове, би трябвало да бъде изграждането на климат на доверие. Всеки предприемач и частно лице в чужбина би трябвало да разбере съвсем ясно, че вече в България властват спокойствието и сигурността, че държавата тук функционира правилно (въпреки някои малки проблеми) и последователно, независимо от това кой управлява, за да се подобрява непрекъснато структурата на държавата по европейски модел. Небходимо е да се популяризира положителният климат в медиите и най-вече в съседните страни, както и да бъде подсилено националното самочувствие и гордост на българските граждани, за да започнат да мислят и говорят колкото е възможно по-положително за родината си, дори и когато се намират извън границите й.

Бележка на редакцията:



Публикуваме мнението на г-н Мурутис, поради актуалността на темата, макар че не споделяме част от констатациите. Като това, че "в България властват спокойствието и сигурността". В редовните мониторингови доклади на Брюксел страната ни получава заслужени критики за неосъществените реформи именно в частта "Правосъдие и обществен ред", както и за липсата на успехи в борбата с корупцията и организираната престъпност.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде са реформите 15 Къде са реформите

Проблемите в образованието според учител по български език и литература

4 мар 2014, 25671 прочитания

"Следващите 20" според читателите - II 8 "Следващите 20" според читателите - II

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

30 дек 2013, 35350 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Писма" Затваряне
Гърция изненада неприятно кредиторите си с референдум

Хазартният ход на премиера Георгиос Папандреу може да тласне страната към фалит и политическа криза

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10