С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
55 1 юни 2012, 18:18, 25011 прочитания

Защо пълната забрана за пушене издава управленско безсилие

Вместо да въведе справедлив ред, властта избра по-лесното – абсолютна забрана

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Не одобрявам пълната забрана за пушене на закрити обществени места. Не защото не съм съпричастен с правото на хората да не търпят вредата от тютюневия дим, дори напротив. Но за реализирането на това право не е необходимо да се изключи напълно възможността онези, които искат да употребяват тютюн, да го правят в някаква социална среда, извън домовете си и колите си.

Очевидно е, че съществуването на заведение (или отделно помещение в заведение), в което се пуши по никакъв начин не нанася вреда на онези, които се намират извън него. Разбира се, за да е валидно горното, е важно и едните, и другите да имат равностоен избор. Ако 98.54% от местата в заведенията са в помещения, в които се пуши, нежелаещите да се подлагат на тютюнев дим реално нямат избор.


Аналогично е и когато в 100% от заведенията пушенето не е позволено. И двете крайности са неприемливи. Доколкото никой никого не е вкарал насила в заведение, в което се пуши, и ако има достатъчно голям избор от места, където не се пуши, то можем да приемем, че правата на посетителите не са накърнени.

Дори да приемем, макар и с известни условности, че в резултат на  икономическа принуда, персоналът се намира в заведението не по своя воля, не виждам защо да не е позволено на собствениците лично да обслужват клиентите в заведението им, което те са определили да е разрешено за пушене.

Горното е толкова очевидно, че чак е учудващо колко трудно се оказва за възприемане. И беседите отново и отново се изместват към това, че пушенето е вредно и че не е правилно пушещите да вредят на здравето на непушещите. Но не за вредата от пушенето става дума в тази дискусия (поне в този текст в частност), а за възможността за избор от места където и едните, и другите да се чувстват комфортно. А ако в една компания има както пушещи, така и непушещи, кой с кого ще направи компромис е въпрос на взаимоотношения между хората, а не работа на държавата.



Доколкото вредата от тютюнопушенето е безспорна, усилията за неговото ограничаване с високи акцизи са оправдани. От тази гледна точка за мен е приемливо в повечето заведения да не е позволено да се пуши, но да се забранява напълно някакси не ми се струва редно от принципна гледна точка.

Безспорен е положителният ефект от липсата на тютюнев дим върху физиологичния комфорт и върху аромата на дрехите и косите, но в крайна сметка, не е нужно да избираме между една от двете крайности. Нека в едно от три, в едно от пет, в едно от десет заведения, ако щете, да е позволено да се пуши, но да не се забранява напълно. И за постигането на това е възможно да се въведат механизми, като например много високи еднократни и периодични лицензионни такси за собственици, които желаят в техните заведения пушенето да е допустимо.

Нека здравните осигуровки на работещите (а и на собствениците) да са тройни, нека има още една камара изисквания, нека съществуването на заведения за пушачи да е много скъпо както за собствениците, така и за клиентите. Но да го има като възможност, пък никой няма да влиза там насила.

Не съм привърженик на крайностите, макар и в случая да става дума за нещо, което в крайна сметка не е бог знае какъв проблем. Не след дълго шумът ще утихне и хората спокойно ще пушат пред заведенията, поне така предполагам. Но темата е показателна и за нещо друго – как невъзможността да се въведе справедлив ред заради управленско безсилие в държавата и контролните органи води до най-лесното, но и компромисно от морална гледна точка решение, а именно – абсолютна забрана.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде са реформите 15 Къде са реформите

Проблемите в образованието според учител по български език и литература

4 мар 2014, 25370 прочитания

"Следващите 20" според читателите - II 8 "Следващите 20" според читателите - II

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

30 дек 2013, 34789 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Писма" Затваряне
Да запалим по фас за здравето на децата ни

Забраната за тютюнопушене на обществени места няма да откаже никого от цигарите. Но е превенция, за да не започват да пушат други

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата