С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 23 апр 2013, 20:30, 35897 прочитания

За комплексите на дипломацията и за "лоялната" държавна служба

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Моля, не ни безпокойте

Защо България изглежда изолирана дипломатически в ЕС

17 яну 2014

Агент на Първо и Второ главно на ДС застана начело на дипломацията

Бившият посланик в Белград и съветник на Георги Първанов - Георги Димитров, става постоянен секретар на външното министерство

17 юни 2013

Заличен от комисията

Миналото се стовари върху зам.-министър от служебния кабинет и разклати авторитета на комисията по досиетата

12 апр 2013

Съдът отмени връщането на трима посланици, работили за ДС

Дипломатите спечелиха дело срещу външно министерство във Върховния административен съд

3 яну 2012

И сега, още един опит

Екипът на Николай Младенов предложи лустрационни промени в закона за дипломатическата служба

13 май 2011

Посланиците на президента

Дебатът за ДС, който България така и не завърши, раздели ГЕРБ и Първанов

21 яну 2011

Дипломатическа служба (ДС)

Излагацията с посланиците с пагони е шанс за истинска реформа във Външно

17 дек 2010


Валентин Добрев е бивш посланик на България във Великобритания (1998-2005 г.), преди това постоянен представител към ООН и другите международни организации в Женева. На два пъти е бил зам.-министър на външните работи – през 1991-1993 г. и съвсем за кратко през 1997 г. По-късно Добрев за около година беше съветник на президента Петър Стоянов. През 2001 г. за него се спекулираше, че ще поеме поста на външен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски, но министерският пост беше зает от Соломон Паси. Една от предполагаемите причини за замяната беше наличието на "картонче". Самият Добрев казва, че вероятно е бил заведен като сътрудник преди 1989 г. след като е написал доклад за международноправното сътрудничеството в областта на морския тероризъм, поискан от службите. Когато миналата година е прегледал досието си, освен материали от кадровото досие в МВнР, в него имало само два доклада на водещия офицер - един за завеждане, друг за снемане на отчет "след като не съм оправдал надеждите им".  

Публикуваме писмото на Валентин Добрев (със значителни съкращения), тъй като представлява поглед на човек отвътре към проблемите на държавната администрация и дипломацията в частност.

Древна китайска поговорка гласи: "Преди да удариш кучето, виж кой му е господаря". В България това трябва да е станало основно правило.

От няколко дни в медийното пространство се иска оставката на зам.-министъра на икономиката за това, че открили картонче с неговото име в архивите на ДС. Редица партии и неправителствени организации осъдиха онзи ден и служебния министър-председател затова, че защити г-н Божан Стоянов, при все, че проверката установи, че няма данни за негово сътрудничество със службите (може човекът да се е водил на отчет в ДС без негово знание, подобно на много други). За да подсилят усещането за чалга, в хора на осъдителите се включиха и правозащитни организации, от които се очаква да защитават правата на хората, а не да ги осъждат.

Интересното в случая е, че никоя от тези организации не поиска оставката на премиера Бойко Борисов, след като се потвърди съществуването на досието "Буда" (без знанието на потърпевшия лидер на партия ГЕРБ). Едва ли някой журналист или правозащитник е живял с илюзията, че личната охрана на Тодор Живков не се е водила на отчет в специалните служби, но преди няколко месеца този факт предизвика небивал шок и хората отказаха да го приемат. Интригуваща тема за размисъл относно нашата народопсихология.



Американският философ Кен Уилбър отбелязва, че поне 70% от човечеството се състои от "нацисти" - хора, които безкритично пригласят на тълпата и са готови да осъдят всеки, ако това им подскажат влиятелни медии и политици. Това поведение не е по-различно от начина, по-който се осъждаха преди време "враговете на народа", с тази разлика, че днес това се прави и от "професионални правозащитници". Четвърт век демокрация не е била достатъчна да се промени начина ни на мислене. Продължаваме да живеем с неясните страхове от миналото, да вярваме на манипулатори и политици с гузна съвест, да търсим вината в "тежкото наследство" и "скелетите в гардероба", не в липсата на компетентност и воля за промяна.

Изобщо, когато някой днес отново повдига въпроса за "службите", интересът не е толкова кой какво картонче е имал, а "кой има интерес" да го прави. Това особено важи за дипломатическата служба, която аз познавам най-добре.

Управлението на ГЕРБ се провали в редица области, но най-малко обсъждани сред тях се оказаха външната политика и държавната служба. По първата тема се появяваха предимно цензурирани коментари, а по втората се заговори едва през последните седмици след стряскащото политическо изявление на председателя на "Информационно обслужване" Михаил Констанинов (че ако алтернативата на ГЕРБ е тройната коалиция, той ще направи всичко възможно да спре това), а то можеше да мине и незабелязано, ако не предстояха избори. Някои медии прозряха, че "може би" лоялността към държавата не съвпада с лоялността към управляващата партия, че "може би" има "известен" проблем с деполитизацията на държавните служители и с начина им на работа.

Необичайно е за страна, в която всеки разбира от външна политика, тя да бъде подминавана без коментари в големите медии. Дали защото през последните 4 години тази политика бе твърде безлична или пък някой бе спуснал защитен чадър над нея - немалкото безотговорни действия на нашата дипломация не намериха място в медиите (списъкът е твърде дълъг за да намери място в тази кратка статия). Бих посочил, все пак, отсъствието на национално мотивирана политика в евро-атлантическите структури, непоследователна и некомпетентна политика спрямо съседните държави и държавите от Близкия и Далечния Изток: пълна незаинтересованост по отношение на икономическите интереси на България в чужбина и привличането на чужди инвестиции; разпродажба на безценица в при най-лошата възможна конюнктура на пазара на държавни имоти в чужбина, (по оценки на специалисти загубата е над 40 млн. лв.) тези имоти вместо да се продават можеше да се отдават под наем с междудържавни договори за да се ползват от чужди посолства в съответните страни (подобно на договора с Великобритания за ползването на нашето Посолство в Кабул); липса дори на формални реакции при дискриминационно третиране на българи в някои Европейски държави - бих посочил множество примери, ако някой се заинтересува.

Кадровата политика на министър Николай Младенов бе често изтъквана като най-големия му успех и се посрещаше с овации без никой да си дава сметка, че тя съсипва и малките наченки на професионализъм в системата на МВнР и я връща обратно към "началото на прехода". Министър Младенов не прояви особено въображение в стремежа си да разчисти пътя за нови назначения - плашилото на "ченгетата" и "московските възпитаници" му стана единствен аргумент и той ту го размахваше, ту го криеше в зависимост от ситуацията. Наложи му се многократно да отстъпва от "твърдите" си принципи, за да съхрани или назначи близки на ГЕРБ хора, макар и от същите кръгове, които анатемосваше пред медиите. Крайният ефект от тази политика? Българската дипломация се превърна в безлична институция, с която чуждите партньори престанаха да се съобразяват.

Днес буди огромно съжаление фактът, че голямата част от професионалните дипломати, работили съвестно за промяната на външната ни политика, в т.ч. приемането ни в евро-атлантическите структури, са поставени в унизителното положение на "кадри на разположение" заедно с некомпетентни политически назначения от предишни години. Наричат ги " Висши дипломатически служители", получават добри заплати, но никой не ги търси за нищо. Преди 20 години това можеше мине за неизбежен страничен ефект на прехода, макар и също толкова несправедлив по отношение на добросъвестните служители; сега е трудно да се намери и такова оправдание. Не съм от ентусиазираните фенове на тройната коалиция, но на нейния министър г-н Ивайло Калфин принадлежи заслугата за създаването на първата законова рамка на професионална дипломация у нас след Втората световна война. Законът не стигна докрай в отстояването на принципа на деполитизация, но постави основа за модерно функциониране на системата. От следващия министър се очакваше да стабилизира службата и да я доизчисти от политически влияния. Вместо това, той положи големи усилия да я разруши и да я върне към старото положение.

В началните години на прехода станах свидетел на редица неуспешни опити да се създава професионална дипломатическа служба, които срещаха отпор и от ляво и от дясно. Едни твърдяха, че се рушат основите на външната ни политика, други, че така се "циментира старата номенклатурата" (но нямаха нищо против да се циментира новата). Идващи на власт политици, с изключение може би на Симеон Сакскобургготски, не съзнаваха, че презумпцията за нелоялност на бившите администратори е също толкова погрешна, колкото и презумпцията за лоялност на новите. Трябваше да мине доста време за да се разбере, че истинският професионалист работи с двойно по-голямо усърдие, за да се докаже на новата власт, а некадърният "парашутист" създава повече проблеми с политическата си пристрастност (с вечния стремеж да търси врагове на работното място), а освен това, бързо забравя за своята вярност при всяка смяна на властта.

Конфликтите се задълбочиха с появата на новите политически назначения. Те неизменно заемаха ръководни постове в администрацията и поемаха функциите на някогашните "политкомисари". Така предишната партийна номенклатура бе заменена с нова. Ако в началото на прехода това бе логично развитие и засягаше неголям брой висши административни кадри, през следващите 20 години броят на партийните назначения в дипломатическата служба, подобно на тези в останалата администрация, набъбна и се оцвети в най-различни политически нюанси. При все че измежду тях има добри отлични специалисти, тази група си остава най-недолюбваната от специалистите, защото не следва правилата, нито за назначаване, нито за кариерно израстване.

Това, че цикълът на "политическите метли" се повтори, не е кой знае каква изненада. За повечето наши политици е по-лесно да воюват с измислените врагове, отколкото със собственото си его и комплекси.

Професионалното ръководство на МВнР и дипломатическите представителства бяха подменени под претекст, че се отстраняват хора, сътрудничели на службите. В правовите държави са нужни факти и аргументи, за да бъде отстранен от пост висш дипломатически служител, това обикновено става при съмнения за нарушаване сигурността на държавата или нейните интереси или за несправяне с работата. Не изключвам да е имало и подобни случаи, но не бяха представени никакви аргументи и не бе дадено право на служителите да се защитят. Може би министърът и неговите съветници са предприели този ход за да защитят държавата от толкова голяма опасност, че дори нейното упоменаване би застрашило националната сигурност? Бих повярвал и на този аргумент, ако правителството на ГЕРБ бе уволнило някои от върнатите хора и не бе спряло искането за проверка на действащите офицери от бившите тайни служби в системата на МВнР. Тези хора се оказаха по-благонадеждни дори от хората, обявени за сътрудници без дори да знаят, че са водени на отчет и без да са написали и ред за службите (подобно на казуса "Буда"). Върху тези хора се изсипа цялата помия, на която са способни в такива случаи медиите, а така наречените "водещи офицери" си останаха по местата, в това число и в кабинета на министър-председателя . Не искам да кажа нищо лошо за офицерите, нито за тяхната дейност в интерес на държавата, дори за методите на работа с "тайни сътрудници" в стил "Нашият човек от Хавана" (по Греъм Грийн).

Често се спекулира с това, което се случи в МВнР през 1992 г., когато бяха освободени над 250 служители. Никой не анализира поверителното постановлението на МС от май 1992 г., с което бяха премахнати т.н. "двойни щатове" - служителите от други организации (напр. ЦК на БКП, както и такива назначавани "временно" в МВнР за прикритие на дейността им в чужбина). Предвиждаше се подобни назначения, както в другите европейски държави да стават само извън щата на МВнР и само по отношение на хора, ползващи се с доверието на новите ръководства. Кой и как направи селекцията остана също държавна тайна. Извън посочените по-горе съкращения, тогавашното ръководство се опита да отстрани и сътрудниците на политическата полиция, но повечето бяха възстановени със съдебни решения.

Ако през годините на своето управление правителствата на СДС и НДСВ следваха подобна на досегашното правителство логика, във външно министерство едва ли щяха да останат специалисти за преговорите със Съвета на Европа, НАТО, ЕС, ООН и Световната търговска организация. Да не говорим за отношенията със съседните държави, Близкия и Далечния Изток. В отдел "Кадри" на МВнР винаги е имало достатъчно информация за това кой кой е в дипломатическата служба (и по каква линия е попаднал там). Не бе нужно министрите да разчитат на селективно подаваната информация от ДС, за да направят преценка кой е работил за българската държава, кой за някоя чужда, кой е работил за политическата полиция и е доносничел срещу българи у нас и в чужбина и кой е изпълнявал дипломатическите си задължения. Ако се бяха преборили с комплексите на минало си, управляващите от ГЕРБ също можеха да направят тази преценка без чужда помощ. Навсякъде по света специалните служби работят с дипломатите и се ползват от тяхната информация. Ако по този критерий се уволняваха хора, не биха останали професионални дипломати. Ако целта днес, е все още истинският катарзис на обществото, нека да се разкрие цялата истина и да се отворят всички досиета за да се види кой какво е правил през онези години. Предложението на президента Плевнелиев е напълно уместно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде са реформите 14 Къде са реформите

Проблемите в образованието според учител по български език и литература

4 мар 2014, 24677 прочитания

"Следващите 20" според читателите - II 8 "Следващите 20" според читателите - II

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

30 дек 2013, 33610 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Писма" Затваряне
За институционализирането на публичния линч

Със София в центъра на бизнеса

Изпълнителният директор на Progress Йогеш Гупта пред "Капитал"

Новият инвеститор в "Софтуер Груп БГ"

Създаденият преди месец фонд "БрайтКап венчърс" влага 2.65 млн. евро в българската софтуерна компания

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

Офис, стани, офис, немирно!

Защо е важно да седим по-малко и да се движим повече, когато сме на работа, и как да го правим правилно и ефективно

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Капитал Градове: Приказка за два града

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.09.2018 Прочетете