С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 29 дек 2013, 17:00, 34190 прочитания

"Следващите 20" според читателите - I

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



През октомври "Капитал" навърши първите си 20 години. По този повод решихме да направим специален брой "Новите 20", в който журналистите да отстъпят мястото си и да дадат думата на други хора с различна история и различна визия за това какво ще се случва през идващите 20 години. Критериите да изберем точно тях бяха няколко - да мислят добре, да работят здраво и да говорят честно - нещата, които ние се опитваме да правим през миналите 20 години. Получи се шарена картина. От полския дисидент Адам Михник, през икономиста Стив Ханке и интелектуалеца Иван Кръстев до писателя Георги Господинов. Те и останалите автори следят света около себе си от съвсем различни наблюдателници, но във всичките им текстове има едно общо - следващите 20 години ще са такива, каквито си ги направим сами. Бъдещето е на тези хора, които не оставят времето просто да минава покрай тях, а мислят, търсят съюзници и действат.

По-късно решихме, че картината няма да е пълна, ако не попитаме и читателите ни как си представят следващите 20. Обявихме конкурс, в който ви попитахме за "Следващите 20" (идеи, хора, тенденции...), които биха променили самите нас или света около нас, без ограничения във формата за участие. Получихме много и интересни писма за това, какво ни очаква в бъдеще, с доста различни идеи и виждания - (от конкретни бизнес-решения, на които трябва да заложим, през идеи за духовно развитие до утопичен поглед в бъдещето през 2023 г.) Благодарим на всички, които ни изпратиха идеите си, интересно ни беше да прочетем какво мислите вие. Общото в писмата - оптимистични, реалистични и песимистични (имаше и такива), които ни изпратиха читателите - бъдещето зависи от нас самите. В следващите два дни ще публикуваме част от писмата, които получихме. Приятно четене!


Лора Иванова, 20 години: 

Забелязали ли сте как бъдещето е тема, която хората се стремят да избягват. Не точно тема табу, а по-скоро деликатна тематика, която бива ли засегната, разговорът рано или късно е отведен до естествен завършек с разни религиозни, суеверни или просто хипи реплики от рода на "Той Господ си знае работата." , "Недей да дърпаш дявола за опашката, момиче!" или "Живей за момента, защото не знаеш какво ще се случи утре!".

Хората са далеч по-склонни да се ровят в познатото минало. Независимо щастливо или белязано от неприятности и тревоги, миналото е сянка на човека, която върви винаги редом с него и му дава определена сигурност. За разлика от бъдещето, което те очаква зад всеки ъгъл и крие своите изненади, миналото е лишено от способността да те свари неподготвен и точно този факт информира защо хората изграждат бариери между себе си и бъдещето. Отговорът е страх, причината е несигурността на човека, поводът е неспособността да има цялостен контрол върху това, което предстой. Непознатото е непредвидимо.

За мен въпросът, какви очаквам да са следващите две десетилетия, е от огромно значение, предвид факта, че в момента в живота ми се намирам между изминалите и предстоящите двадесет години. Подобна провокация кара съзнанието да минава през сложните връзки между миналото и настоящето, но тези размисли отвеждат до нещо много по-ценно и значимо от просто една прогноза и предположение. Собствената визия за бъдещето е отражение на личната нагласа към заобикалящия свят. Очакванията ни са доказателство за силата на нашата вяра. Представите ни за предстоящото са знак за облика ни в настоящето.  

Реших да приема това предизвикателство и да изпитам своите очаквания за близкото бъдеще. Въпреки че винаги съм се възприемала като човек с много точна преценка, осъзнавам, че не съм способна да предоставя една алтернатива за развитието на света. Колкото и да се опитвам, съзнанието ми се лута между два основни и напълно противоположни сценарии, които обаче делят съществена опорна точка: Всичко зависи от нас и ние сами избираме какво ще се случи занапред! Това е повод хем за притеснение, хем за успокоение и обрисува както приказна, така и мрачна картина пред мен.

Миналото ще е опит, настоящето възможност, а бъдещето – вяра.
Следва време на общи идеи, взаимна дейност, разбирателство и овладяване на изкуството на компромиса. Прогресиращата глобализация и уголемяващото се общо световно пространство ще стимулира хората да прескачат все повече границите на личния си живот и индивидуалност, придвижвайки се  по-близо към социалната среда и намирайки своето място сред обществени кръгове и групи от съмишленици. Предстои златният век на духовността. Природните ресурси ще намаляват, но човечеството ще избере нов начин на живот и ще се ориентира все повече към духовно развитие.

Епохата на консуматорското общество ще бъде заменена и хората вече няма да искат по много, а по достатъчно. Качеството ще победи количеството. Хората няма да притежават апартаменти и къщи, а домове. Човек няма да се работи само толкова, че да не го уволнят и да получава заплата, достатъчна, за да не напусне (мисъл на Джордж Карлин). Работата ще е изкуство. Човекът ще е личност и творец. Държавата ще е майка, а не мащеха. Политиците ще се превърнат в граждани, а гражданите ще са по-активни. Образованието ще е достъпно. Социалните помощи няма да са за тези, които не искат да работят, а за тези, които нямат възможност. Бедността ще съществува, но няма да е толкова сурова. Мислите ще се превърнат в думи, а думите в действия.

Обществото ще е гражданско и силата ще е огромна, защото всеки ще се самоопределя като гражданин и ще знае как да я използва. Протестът ще е обществено изразяване на  мнение и позиция, а не опит за измяна и придобиване на власт. Различното  няма да е заплаха, а ще е любопитство и предизвикателство. Заминаването няма да е бягство, а ще е възможност. Интернетът ще е бърз достъп до разнообразна и подробна информация, но книгите ще са ценност, която всеки ще се стреми да пази и обогатява. С пари не само ще получаваме, а ще се отблагодаряваме. Доброволчеството няма да е жертва, а удовлетворение. Любовта ще е движеща, а не разрушаваща сила. Забраните ще придават смисъл на реда, не ограничение на възможността. Трудностите няма да са наказания, а изпитания. Това, което не ни убива, няма и да ни съсипва, а ще ни прави по-силни … 

Или…

Миналото е предупреждение, настоящето-изпитание, а бъдещето-опасност. Предстои време на конфликти, междуличностни сблъсъци и опит за налагане на контрол. Хората ще се заключат в сигурността на своята индивидуалност, която ще им помага да се предпазват. Съмишлениците ще се превърнат в съюзници. Разговорите ще се превърнат в заговори, а плановете в конспирации. Ще настъпи времето на духовна деградация и властово надмощие. Изчерпването на природните средства ще е обществена заплаха. Хората няма да консумират колкото им е нужно, а колкото могат. Всичко това ще е до време, защото количеството ще е минимално, качеството също. Парите ще са оръжие на малцинството за власт над мнозинството. Работата ще е задължителна, за да съществуваш, а всеки ще се стреми да оцелява, не да живее. Респективно човекът ще е същество с два крака, две ръце, очи, нос и всички отличителни белези на човешкия вид, но нищо повече.



Държавата ще е опозиционна сила на обществото, спомагаща за разделението, а не и за обединението на нацията. Политиците ще бездействат, но ще им се плаща. Социалните помощи ще изчезнат, защото всеки ще се нуждае. Образованието ще е достъпно,но все по-некачествено и нестойностно, поради това- ненужно. Всякакъв вид помощ ще е съмнителна и хората ще спрат да я предлагат. Действията ще са опасни, думите ненужни, а мислите натоварващи. Народът ще е група от хора с общ език, външни белези и териториално местоположение, но отново нищо повече.

Протестът ще е отчаян зов за помощ на малцина мечтатели, които с течение на времето ще бъдат погълнати от обществената апатия. Всичко различно ще е директна заплаха. Парите ще са ценност във време, в което всяко нещо ще има определена цена. Да си млад ще е изпитание, да си възрастен – наказание. Социалният ред ще е контрол, а голяма част от хората ще се нуждаят от него. Бъдещето няма да е сравнимо с антиутопията на Оруел, защото никои няма да е чувал за него. Хората ще продължат да се радват и да се борят, но на какво и за какво…?
Това, което не ни убива, ще отнема силата ни.

Ние избираме, а часът на този избор е настъпил и продължава да настъпва, защото като се замисля времето определя миналото, настоящето и бъдещето, а кой определя времето? Силата е в нашите ръце и не се изразява в способността да контролираш времето, а във възможността да го използваш. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде са реформите 15 Къде са реформите

Проблемите в образованието според учител по български език и литература

4 мар 2014, 25370 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Писма" Затваряне
"Следващите 20" според читателите - II

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит