"Следващите 20" според читателите - I
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Следващите 20" според читателите - I

Shutterstock

"Следващите 20" според читателите - I

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

34881 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


През октомври "Капитал" навърши първите си 20 години. По този повод решихме да направим специален брой "Новите 20", в който журналистите да отстъпят мястото си и да дадат думата на други хора с различна история и различна визия за това какво ще се случва през идващите 20 години. Критериите да изберем точно тях бяха няколко - да мислят добре, да работят здраво и да говорят честно - нещата, които ние се опитваме да правим през миналите 20 години. Получи се шарена картина. От полския дисидент Адам Михник, през икономиста Стив Ханке и интелектуалеца Иван Кръстев до писателя Георги Господинов. Те и останалите автори следят света около себе си от съвсем различни наблюдателници, но във всичките им текстове има едно общо - следващите 20 години ще са такива, каквито си ги направим сами. Бъдещето е на тези хора, които не оставят времето просто да минава покрай тях, а мислят, търсят съюзници и действат.

По-късно решихме, че картината няма да е пълна, ако не попитаме и читателите ни как си представят следващите 20. Обявихме конкурс, в който ви попитахме за "Следващите 20" (идеи, хора, тенденции...), които биха променили самите нас или света около нас, без ограничения във формата за участие. Получихме много и интересни писма за това, какво ни очаква в бъдеще, с доста различни идеи и виждания - (от конкретни бизнес-решения, на които трябва да заложим, през идеи за духовно развитие до утопичен поглед в бъдещето през 2023 г.) Благодарим на всички, които ни изпратиха идеите си, интересно ни беше да прочетем какво мислите вие. Общото в писмата - оптимистични, реалистични и песимистични (имаше и такива), които ни изпратиха читателите - бъдещето зависи от нас самите. В следващите два дни ще публикуваме част от писмата, които получихме. Приятно четене!

Лора Иванова, 20 години: Забелязали ли сте как бъдещето е тема, която хората се стремят да избягват. Не точно тема табу, а по-скоро деликатна тематика, която бива ли засегната, разговорът рано или късно е отведен до естествен завършек с разни религиозни, суеверни или просто хипи реплики от рода на "Той Господ си знае работата." , "Недей да дърпаш дявола за опашката, момиче!" или "Живей за момента, защото не знаеш какво ще се случи утре!".Хората са далеч по-склонни да се ровят в познатото минало. Независимо щастливо или белязано от неприятности и тревоги, миналото е сянка на човека, която върви винаги редом с него и му дава определена сигурност. За разлика от бъдещето, което те очаква зад всеки ъгъл и крие своите изненади, миналото е лишено от способността да те свари неподготвен и точно този факт информира защо хората изграждат бариери между себе си и бъдещето. Отговорът е страх, причината е несигурността на човека, поводът е неспособността да има цялостен контрол върху това, което предстой. Непознатото е непредвидимо.За мен въпросът, какви очаквам да са следващите две десетилетия, е от огромно значение, предвид факта, че в момента в живота ми се намирам между изминалите и предстоящите двадесет години. Подобна провокация кара съзнанието да минава през сложните връзки между миналото и настоящето, но тези размисли отвеждат до нещо много по-ценно и значимо от просто една прогноза и предположение. Собствената визия за бъдещето е отражение на личната нагласа към заобикалящия свят. Очакванията ни са доказателство за силата на нашата вяра. Представите ни за предстоящото са знак за облика ни в настоящето.  Реших да приема това предизвикателство и да изпитам своите очаквания за близкото бъдеще. Въпреки че винаги съм се възприемала като човек с много точна преценка, осъзнавам, че не съм способна да предоставя една алтернатива за развитието на света. Колкото и да се опитвам, съзнанието ми се лута между два основни и напълно противоположни сценарии, които обаче делят съществена опорна точка: Всичко зависи от нас и ние сами избираме какво ще се случи занапред! Това е повод хем за притеснение, хем за успокоение и обрисува както приказна, така и мрачна картина пред мен.Миналото ще е опит, настоящето възможност, а бъдещето – вяра.

Следва време на общи идеи, взаимна дейност, разбирателство и овладяване на изкуството на компромиса. Прогресиращата глобализация и уголемяващото се общо световно пространство ще стимулира хората да прескачат все повече границите на личния си живот и индивидуалност, придвижвайки се  по-близо към социалната среда и намирайки своето място сред обществени кръгове и групи от съмишленици. Предстои златният век на духовността. Природните ресурси ще намаляват, но човечеството ще избере нов начин на живот и ще се ориентира все повече към духовно развитие.

Епохата на консуматорското общество ще бъде заменена и хората вече няма да искат по много, а по достатъчно. Качеството ще победи количеството. Хората няма да притежават апартаменти и къщи, а домове. Човек няма да се работи само толкова, че да не го уволнят и да получава заплата, достатъчна, за да не напусне (мисъл на Джордж Карлин). Работата ще е изкуство. Човекът ще е личност и творец. Държавата ще е майка, а не мащеха. Политиците ще се превърнат в граждани, а гражданите ще са по-активни. Образованието ще е достъпно. Социалните помощи няма да са за тези, които не искат да работят, а за тези, които нямат възможност. Бедността ще съществува, но няма да е толкова сурова. Мислите ще се превърнат в думи, а думите в действия.

Обществото ще е гражданско и силата ще е огромна, защото всеки ще се самоопределя като гражданин и ще знае как да я използва. Протестът ще е обществено изразяване на  мнение и позиция, а не опит за измяна и придобиване на власт. Различното  няма да е заплаха, а ще е любопитство и предизвикателство. Заминаването няма да е бягство, а ще е възможност. Интернетът ще е бърз достъп до разнообразна и подробна информация, но книгите ще са ценност, която всеки ще се стреми да пази и обогатява. С пари не само ще получаваме, а ще се отблагодаряваме. Доброволчеството няма да е жертва, а удовлетворение. Любовта ще е движеща, а не разрушаваща сила. Забраните ще придават смисъл на реда, не ограничение на възможността. Трудностите няма да са наказания, а изпитания. Това, което не ни убива, няма и да ни съсипва, а ще ни прави по-силни … 

Или…

Миналото е предупреждение, настоящето-изпитание, а бъдещето-опасност. Предстои време на конфликти, междуличностни сблъсъци и опит за налагане на контрол. Хората ще се заключат в сигурността на своята индивидуалност, която ще им помага да се предпазват. Съмишлениците ще се превърнат в съюзници. Разговорите ще се превърнат в заговори, а плановете в конспирации. Ще настъпи времето на духовна деградация и властово надмощие. Изчерпването на природните средства ще е обществена заплаха. Хората няма да консумират колкото им е нужно, а колкото могат. Всичко това ще е до време, защото количеството ще е минимално, качеството също. Парите ще са оръжие на малцинството за власт над мнозинството. Работата ще е задължителна, за да съществуваш, а всеки ще се стреми да оцелява, не да живее. Респективно човекът ще е същество с два крака, две ръце, очи, нос и всички отличителни белези на човешкия вид, но нищо повече.

Държавата ще е опозиционна сила на обществото, спомагаща за разделението, а не и за обединението на нацията. Политиците ще бездействат, но ще им се плаща. Социалните помощи ще изчезнат, защото всеки ще се нуждае. Образованието ще е достъпно,но все по-некачествено и нестойностно, поради това- ненужно. Всякакъв вид помощ ще е съмнителна и хората ще спрат да я предлагат. Действията ще са опасни, думите ненужни, а мислите натоварващи. Народът ще е група от хора с общ език, външни белези и териториално местоположение, но отново нищо повече.

Протестът ще е отчаян зов за помощ на малцина мечтатели, които с течение на времето ще бъдат погълнати от обществената апатия. Всичко различно ще е директна заплаха. Парите ще са ценност във време, в което всяко нещо ще има определена цена. Да си млад ще е изпитание, да си възрастен – наказание. Социалният ред ще е контрол, а голяма част от хората ще се нуждаят от него. Бъдещето няма да е сравнимо с антиутопията на Оруел, защото никои няма да е чувал за него. Хората ще продължат да се радват и да се борят, но на какво и за какво…?

Това, което не ни убива, ще отнема силата ни.

Ние избираме, а часът на този избор е настъпил и продължава да настъпва, защото като се замисля времето определя миналото, настоящето и бъдещето, а кой определя времето? Силата е в нашите ръце и не се изразява в способността да контролираш времето, а във възможността да го използваш. 

инж. Камен Белчев, к. арх. Иван Петров: Ето и нашето утопично предложение за следващите 20, които мислим, че биха се случили, освен ако не стане някакъв глобален катаклизъм /като в Челябинск/ :)  

1. "Един към всички и всички към един" - просто казано - стандарт за един глобален личен идентификационен номер /ЗЕГН - земен единен граждански номер/. Защо земен, защото ако това се заложи сега като идея, след 100-200 години, ако населим другите планети, ще е по-лесно да се знае от къде произхожда индивида. В краткосрочен план е по-лесно да се следи, маркетира дадения притежател на ЗЕГН, да си плаща сметки, да се знае къде учи, какво работи, за кого е женен и др.

2. "Обединението" - първите държави, които ще започнат да обединяват език, народ, граници, и най-вече правителства. Благодарение на "планираната" криза се стига до там, че вместо да поддържа собствено правителство всяка една държава, ще е по-"евтино" няколко съседни държави /със сродни езици/ да използват ЕДНО правителство. Пример за това ще бъде ЕВРОПА и по-точно ЕС, след около 7-10 години от 2014 натам

3. "Социално управление" - или как народът ще управлява сам себе си. Бъдещите правителства и хората работещи в тях, ще станат просто "ИЗПЪЛНИТЕЛИ" на концепцията и нуждите на населението, което живее в съответната държава. Управлението ще се случва с референдуми и виртуално гласуване. Държавите ще се разглеждат като много големи фирми, а хората им като техни служители. 

4. "Легализация и свободна продажба на наркотици" - смешно и странно, но "обеднелите" правителства, ще намерят лесен и доста доходоносен начин да запълват все повече изтъняващите си бюджети. Скъпо е да се бориш с нещо, което така или иначе се покровителства от "борещите", отколкото да печелиш в пъти от легализацията му

5. "Repo Men" - или сглоби себе си. Всички сме нарциси и всички искаме да сме красиви и да живеем по-дълго. На хоризонта се заражда и ще се роди индустрия, в която ще можеш да си купиш необходимите ти "части" за себе си, за да си по-здрав и да живееш по-дълго. На този етап набавянето на "част" става малко грозно и по доста нехуманен начин, но в бъдеще ще си поръчваме и отглеждаме "нови сини очи" в епруветка. Въпросът е на каква цена ще се случва

6. "Свободното образование или как ще станем антисоциални" - възможността да получиш средно или висше образование в желаното от тебе учебно заведение "по света и у нас" чрез виртуално-онлайн обучение в реално време и с посочени ежедневни домашни. Идентификацията на ученика ще става чрез ЗЕГН. Това ще даде голяма възможност на хората, които търсят по-добро образование да го получат, но ще ни направи изключително затворени и антисоциални личности. "Аналоговото" обучение те сблъсква с ходенето до училище, приятелството, побоя и любовта, а виртуалното ще те лиши от всички тези прекрасни изживявания

7. "Групово пазаруване. НЕ, групово инвестиране с MAPSIK" - защо да си влагаме парите в банки и да печелим минимални % лихва, като можем да инвестираме в нови бизнес начинания и да стимулираме икономиката на държавите. Всеки един от нас става инвеститор и личен консултант по управление на парите си

8. "Защо да се луташ и губиш времето. Просто виж колко хляб е останал в съседния магазин" - с всеки изминал ден човек става все по-мързелив и изнервен. Случвало ви се е да обикаляте в студа 20-30 мин. по магазините, за да купите хляба, който ви бе казано да вземете след работа, но вие забравихте защото седяхте 40 мин. в задръстването. За да не се лутате в кой магазин до вас е останал хляб, просто си отваряте приложението и виждате колко хляб и в кой точно магазин е останал. Отивате и го купувате

9. "Данък боклук" - българската приказка "Сливи за смет" е предсказала какви трябва да бъдат задълженията на всеки един от нас за чистотата на нашия дом "Земя". Правейки покупка на храни, дрехи и други предмети на вас ви се "зачислява Данък боклук", който ви задължава да върнете опаковките на определеното място, за което ще вземете пари, но не го ли направите, ви се зачислява данъка. Нека да живеем по-чисто в бъдеще

10. "Да гладуваш или да не гладуваш. Това е въпросът" - последните 70 години разглезиха човечеството със свръх производство на храна, но хората забравиха колко е трудно да се произведе тази храна. Все повече нараства световното население, но площите за отглеждане на тази храна са си все същите, зависещи от природата. Решението е едно. Контролирана среда или "Вертикална оранжерия". Съоръжение, в което ще се отглежда необходимата ни храна в защитена среда близо до нас

11. "Новото глобално Забавление" - човечеството е станало доста скучно и двумерно от към нови забавления. Всеки е отегчен от новата-стара игра, която му се предлага на телефона, стария десeтки пъти гледан филм, но не и нещо което да го накара да мечтае, да залага и да се забавлява. Това е "Война на Дроновете" ..... to be continued 

12. "Трансът е любов, мир и нова политическа сцена" - музикалният стил, който налага все повече социалност и любов по света. Няма друг стил музика, който да събира толкова много хора на едно място, дори и виртуално /A state of trance на DJ Armin van Buuren се слуша всеки четвъртък от над 30 млн. човека /към 12.2013год/ по света/. Представете си това колко добра политическа платформа може да бъде, за да се манипулира или желае нещо от световното население

13. "Застрахованото летище" - голяма част от световното население живее по бреговете на световния океан. Глобалното затопляне покачва нивото на Световния океан с всеки изминал ден, което застрашава цялата крайбрежна инфраструктура на градовете ни. Летищата са от тази "стационарна" застрашена инфраструктура. Защо да се инвестират милиарди в изграждането на нови изкуствени острови за летищата ни, като може да се изгради просто едно плаващо и защитено летище от наводнение. ЩЕ сме свидетели на нещо ново или "Инфраструктурно LEGO" което може да ни позволи да си надграждаме и реагираме по наше желание даденото летище. Първите плаващи международни летища ще видим след около 15-20 год.

14. "Пътят централа"- защо да хабим все нови и нови територии за изграждане на нови фотоволтаични централи, като ние сме ги изградили с хиляди и милиони километри. Пътищата на планетата са ни най-големите електрически централи, най-добре изградената електропреносна мрежа и най-вече неизчерпаем източник на енергия, по който вървим всеки ден. Всяка една кола ще черпи енергия от пътя, за да се движи, а всеки един път ще произвежда енергия, ще разтопява снега и изпарява дъжда

15. "Олимпийски Х игри" - олимпиада на така наречените "Екстремни" състезания, които са в разрез с класическата Лятна олимпиада. Все повече хора са запленени от екстремните или улични "нови спортове", отколкото бюджетните мултимилиардните Летни и Зимни олимпийски игри. Ще бъдем свидетели на нещо ново, но в тотален разрез с МОК

16. "А дано"- ще успеем ли да кацнем на Марс през следващите 20 години? Всички държави се борят и съревновават кой пръв ще кацне на Марс. Истината е една. Първото кацане на Марс може и да се осъществи от частна компания. Космосът - територия, запазена само за богатите държавни институции през последните 60-70 години се превръща във все по-голяма частна надпревара

17. "Номадство" - домът ми е навсякъде. Защо да купувам дом и да живея на едно място цял живот, след като мога да живея навсякъде, където пожелая. Глобализацията ще позволи на все повече хора да се движат свободно по света и да живеят, където пожелаят с минимални разходи за дом и консумативи

18. "Енергийната ефективност. Една заблуда, че спестяваме и опазваме" - ще сме свидетели на това как човечеството ще започне да се отказва от идеята една сграда да е пасивна или енергийно ефективна. Причината е проста - че се изразходва повече енергия, за да се изгради и поддържа тази ефективност за определен период от време, отколкото да се отопляваме по стандартния начин. Все пак ни очаква и глобално затопляне

19. "Крахът и раждането" - крахът на строя в Северна Корея. Възможен ли е? За някои анализатори - да, за други - не. Светът има ли нужда от 23 млн. промити мозъка, които няма да знаят как да живеят в нашия технологичен свят. Политиката им е към промяна в идеологията и отваряне на границите и възможносттите, но ще поживеем и ще видим. Докато Северна Корея залязва, изгрява нов-стар строй, изграждащ се на "юзди" от газопроводи - Русия. Ясна политика към раждането на нова СССР 2.0 изградена на хищническата консумация на природни ресурси от страна на Европа и Китай. Проблемът и крахът на СССР 2.0 ще дойде от все по-"зелената" Европа, която се стреми към нови алтернативни възобновяеми източници на енергия, а копиращият Китай ще вземе всичко ново и интересно от Европа. СССР 2.0 ще се окаже просто "стойката" на една везна, везна между Европа и Китай

20. "Хайде на СПА и екологичен туризъм. Къде? Разбира се, в България" - тенденциите през последните 20-30 годini показват, че нашата красива и китна държава ще се превръща с времето си като дестинация за СПА, екологичен и най-вече "Медицински и пенсионерски" туризъм. България има всички индикации да се превърне в място, където богатите пенсионери ще изкарват последните си дни или почивки в едно изключително чисто и подредено място, наречено България. Тенденциите са започнали вече, но какво трябва, за да се случи това? Работна ръка. Има я в тази държава под всякаква форма. 

Мартин Бакърджиев: Илюзията, която ни прави разочаровани от живота

Следващите идеи, хора, виждания, открития, които ще променят света и нас са тези, които се задават, а не задължително тези, които бихме искали.

Здравейте Капитал, както вие не сте се опитвали да представяте нещата по-розови от колкото са, така и моето есе няма да бъде по-оптимистично от колкото показват тенденциите, събитията и състоянията. Но то не е песимистично. Предлагам го като инструмент с който да приемем нещата, които не зависят от нас. Да разбираш, че не всичко е възможно мисля е част от зрялостта. Аз съм възможно най-противното на конформист. Бунтар съм по всяка една ос и ще продължавам да бъда, но не мога да остана "сляп" за едно – не аз избрах да съм бунтар и не от мен зависеше дали да бъда.

Ева Александрова: Моите следващи 20...

Искам да изложа теза за една широко разпространена процъфтяваща заблуда – че много неща зависят от нас и ние сме в позицията да ги променим тук и сега. Когато вярваме в това чувстваме голямо разочарование след като нещата не се развият както сме искали и си задаваме въпроси като "съжалявам ли, че не съм променил това?", "какво трябваше да направя?". Накратко това, което си направил е бил единственият възможен изход от ситуацията към тогавашния момент. За напред може и да действаш различно и дано да го направиш.

Защо продължаваме да мислим, че "всичко е възможно, ако..." или "някои неща са възможни, ако...". Заблудата е именно в очевидната липса на това "ако...", а това прави перспективата невъзможна.

Следващите 20 зависят почти напълно от миналите 200 или 2000 години. Даваме ли си сметка, че все една от държавите в ЕС трябва да е най-бедната и най-слабо развитата и ако се окаже, че това е нашата, то има солидни причини да бъде така. Използвайки думата солидни имам предвид причини, които са не само резултат от нашите действия, а по-точно резултат от условията, в които сме били, когато сме предприели тези действия. С други думи – наивно е да мислим, че е зависeло от нас да постъпим другояче.

В този ред на мисли е несериозно да се смята, че от нас зависи да станем много по-различна и много по-добра държава. Ние сме такива, каквито ни е изградило нашето минало и такова е нашето поведение. Допускам, че бихме могли да придвижим нещата към малко по-добри с малки премерени стъпки, но голяма промяна може да дойде само от външни, форсмажорни фактори, които не зависят от нас, но могат да ни подчинят към коренно различно бъдеще и поведение.

Искам да адресирам въпроса директно:
Сериозно ли е да очакваме един влак да пристигне в следващите 30 минути на гара, към която не се е движил в последните няколко часа? Ако влакът се е движил към Минск в последните 20 години трябва ли да очакваме да пристигне в Мюнхен скоро?

Управляващите в следващите 20 години вероятно са сред хората на 20-40 годишна възраст днес. Бъдещите управляващи са тези, които се задават, но не задължително тези, които не се иска. Това, което сме садили до днес е това, което ще дава реколта в бъдещите 20 години.

Как я караме със саденето до днес?

Огледайте се в 20 годишните и 30 годишните хора днес и направете прогноза за управляващите и управляваните в бъдещето. И управляващите и управляваните са между нас днес и няма как да са по-добри от това, което имаме вътре в обществото. Те могат единствено в най-добрия случай да са най-доброто от това, което имаме в обществото, но не повече. Мисля, че дори управляващите у нас в днешно време да не са от най-добрия слой, те със сигурност са измежду първите слоеве по качество. Разполагаме с едни карти и трябва изиграем силните ръце, но не слабите. Няма как да изиграем карти, които не са ни раздадени. Няма как да разчитаме на добри управляващи, които никога не са били раждани в нашата държава, отгледани и образовани в нашата държава. Такива могат да са управляващи в друга държава. Ако в момента ценностите, образованието и моралът ни постигат нови дъна, то не е реалистично да очакваме цъфтеж в следващите години.

Апелирам за едно по-голямо разбиране към невъзможността всичко да бъде направено много добре. Живеем във времена, преплетени от ограничения, които драстично намаляват възможните ни ходове и тези на всяко управление. Естествено, има много неща, които могат да се направят по-добре и ние трябва да сме безкомпромисни към тях. Нека да се водим от чуждия опит при успешни решения.

За да бъдат следващите 20 години вдъхновяващи за нас ние трябва да гледаме към вдъхновяващи хора, идеи, политики, страни. Какво, ако при нас няма такива в момента или са много малко на фона на цялото? Не се ли е случвало да видиш хубаво цвете в съседската градина, след което да поискаш разсад от съседката, тя да ти услужи и след време да наблюдаваш страхотното цвете в собствената си градина? Възможно е. Нека да възприемем политика на подражание на нещата, които искаме и политика на неприязън към нещата, които не искаме. Шест месеца подражание на германските методи, които можем да приложим, шест месеца на канадските, австралийските и т.н.

Ние сме едни ученици в училище по демокрация. Заедно с други наши съученици в лицето на други неразвити страни все не можем да завършим 5-ти клас и все го повтаряме, защото не се вслушваме в съветите на завършилите вече наши учители и не подражаваме на тяхното поведение. Учебниците дали сме ги чели... дали сме ги купили изобщо?

Наум Дишев, 47 г.

Според мен, няколко неща ще променят света и нас в следващите две десетилетия. А именно:

1. Виждането, че човешката лакомия (и в буквален и в преносен смисъл) е основната причина за най-голямата икономическа, социална и духовна криза в човешката история, ще промени света. 
Обречени сме да осъзнаем тази проста истина!
Не може понятието "достатъчно" да е разтегливо до безкрайност!
В тази връзка, много показателно е мнението на Кенет Боулдинг - учен от САЩ, който казва: "Всеки, който смята, че икономическият растеж ще продължава вечно, е или луд или икономист." 
А професорът от университета в Олденбург - Нико Пех, в знак на отпор срещу принудата, оказвана от постоянния растеж, пита: "Имаме само едно тяло и не можем да работим все повече и повече. Въпреки това си позволяваме все повече неща. Как така?".

2. Идеята, че все повече имаме нужда от абсолютните морални ценности, които не подлежат на коментар, също ще изживее ренесанс през следващите двадесет години. Защото, както пише английският писател Пол Джонсън: "Когато законността отстъпва пред силата, а моралните абсолюти - пред релативизма, пада велик мрак и ангелите стават неразличими от дяволите."

3. Човекът Джулиан Асанж и неговата идея: "Вярвам в правото на общуване и неприкосновеността на историята, защита на личните данни за слабите и прозрачност за овластените.", вече промени света. През следващите години, все повече и повече хора по света ще осъзнават какво точно е имал предвид Асанж.

Всички тези неща вече променят света. Необходимо e още малко време, за да бъдат осъзнати от достатъчно много хора, така че да "изкристализират" в глобална промяна (или по-скоро - връщане към нормалността) в правилата за поведение както на обикновения човек, така и на обществата и държавите.

Иван Бъчваров

Моето предложение е: Роботика в сферата на услугите. Какво е роботика в ИТ услугите? - Това не са физически машини, а по-скоро програми, които симулират начина на работа на хората. В това е и основната разлика между роботика и софтуер автоматизация на ниво АПИ.

Основна сфера на приложение: обработка на поръчки, вкарване на данни, и всякаква офлайн работа, която е повтаряема и описана в бизнес процес. Индустрии: Банкиране, Транспорт и Логистика, Аутсорсинг на Бизнес процеси и др. В последните 20 години глобализацията забави развитието на роботиката, понеже откри за капитала евтината работна ръка на Източна Европа, Азия и т.н.

Роботизацията в сферата на услугите ще направи възможно да се експортира работа дори и от най-евтината локация (например Индия) в една виртуална страна, която условно можем да наречем "Роботистан" (за подробности - вижте тук) Това ще доведе до радикални промени в динамиката на движението на работни места, което досега се приемаше за еднопосочното "изток - запад"... 

Траяна Тодорова 

Здравейте,аз вярвам че образованите хора могат да постигнат всичко, могат да сепреборят с всичко.Мисълта на Нелсън Мандела много точно предава това: "Образованието енай-мощното оръжие, което може да използвате, за да промените света."Вярвам че това би помогнало за напредъка на света не само в следващите дведесетилетия. Трябва да започнем веднага и да бъдем последователни в борбатаза образование на всички хора независмо от тяхния пол, цвят на кожата,религиозна принадлежност и всички други косвени различия.

Теодора Цулина: "Реших да оставя настрана фантастичните прогнози и да се абстрахирам от идеи като летящи коли, хотели на луната, хапчета против мързел или роботи със сърца. Иска ми се чрез снимката, която Ви пращам да се върна назад: назад към природата и към самите нас.

"Малко момиченце, с шарена раница на гръб и фотоапарат в ръка, се е загубило. Спира се на всеки ъгъл в търсене на табела, знак, упътване или простичка усмивка, която да я приведе по правилния път. Вместо това бива удряна от ръцете, чантите или чадърите на минувачите.

Всички са се втренчили в странни за нея екрани. Никой не поглежда надолу или нагоре, или настрани. Още по-объркана, тя се спира пред входа на огромна сграда. Вдига глава, за да прочете табелата "Клиника за пластична хирургия". Името я плаши и побягва. Бяга, а от вятъра очите и се пълнят с капчици дъждец.

Спъва се в един камък и пада в калта. Уморено вдига глава, хваща фотоапарата и снима-локва, която през обектива много заприличва на изтощено сърце". Изтощеното сърце е символ на бъдещето. Изтощено от чакане този, който го носи да се събуди."

През октомври "Капитал" навърши първите си 20 години. По този повод решихме да направим специален брой "Новите 20", в който журналистите да отстъпят мястото си и да дадат думата на други хора с различна история и различна визия за това какво ще се случва през идващите 20 години. Критериите да изберем точно тях бяха няколко - да мислят добре, да работят здраво и да говорят честно - нещата, които ние се опитваме да правим през миналите 20 години. Получи се шарена картина. От полския дисидент Адам Михник, през икономиста Стив Ханке и интелектуалеца Иван Кръстев до писателя Георги Господинов. Те и останалите автори следят света около себе си от съвсем различни наблюдателници, но във всичките им текстове има едно общо - следващите 20 години ще са такива, каквито си ги направим сами. Бъдещето е на тези хора, които не оставят времето просто да минава покрай тях, а мислят, търсят съюзници и действат.

По-късно решихме, че картината няма да е пълна, ако не попитаме и читателите ни как си представят следващите 20. Обявихме конкурс, в който ви попитахме за "Следващите 20" (идеи, хора, тенденции...), които биха променили самите нас или света около нас, без ограничения във формата за участие. Получихме много и интересни писма за това, какво ни очаква в бъдеще, с доста различни идеи и виждания - (от конкретни бизнес-решения, на които трябва да заложим, през идеи за духовно развитие до утопичен поглед в бъдещето през 2023 г.) Благодарим на всички, които ни изпратиха идеите си, интересно ни беше да прочетем какво мислите вие. Общото в писмата - оптимистични, реалистични и песимистични (имаше и такива), които ни изпратиха читателите - бъдещето зависи от нас самите. В следващите два дни ще публикуваме част от писмата, които получихме. Приятно четене!


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Бъдещето без медицината няма да е възможно,именно защото сърцето си е сърце зададено,пулсиращо отвекове по едини същ начин а ескалатора е пуснат твърде бързо-ако искаш да си участник се качваш и го тормозиш със забързаност.Ако си милостив просто наблюдаваш отстрани.Е вярно няма да си богат,но ще си щастлив:)

  • 2
    kirov.v avatar :-|
    kirov.v

    До коментар [#1] от "xalikarans": :):) е, ако си на ескалатора не означава, че ще си нещастен :):).

  • 3
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    Светът е толкова голям, че побира и трите предположения а не само едното от тях в първото есе.

  • 4
    k_ avatar :-|
    k_

    А аз тази година съм се наканил най-сетне вече да си потегна 40 годишното мискетово лозе садено още от дядо и след още 20 г да съм жив и здрав пак да си цуцам дъхав, кехлибарен мискет всяка година.
    Както са правили от пра-пра-дядовците ми преди повече от 2000г хората дето са струпали три могили на 300м от лозето ми.
    Наздраве и гледайте по-близкия хоризонт. 20 г минават като искра пропукала в огъня.

  • 5
    nefertiti_egipt avatar :-P
    Нефертити

    До коментар [#4] от "k_":

    Наздраве! :)

  • 6
    glog avatar :-|
    glog

    Бъдещето развитие на света не може да се сведе до две алтернативи. То е поливариантно. А да се опитваме да го предвидим с цели 20 години напред при забързания ход на постоянните промени е, меко казано, празна работа. Така например преди около 30 години научните прогнози на енергийните експерти от световно значение бяха, че на базата на съветската термоядрена инсталация ТОКАМАК за едно, максимум за две десетилетия светът ще бъде залят с океани от евтина енергия. А, както виждате, нищо подобно не е станало. И това - за нещо, което би трябвало да бъде сравнително лесно прогнозируемо. Така че вмсто да се занимаваме с празни глупости, не е ли по-добре да помислим как да отпразнуваме новата 2014-та година? А след това да се заемем с решаването на огромните реални политически и икономически проблеми, които заплашват да ни погълнат?

  • 7
    lusilu avatar :-|
    lusilu

    На фона на вселената нашите следващи 20г. са абсолютно нищо. Човечеството е толкова нищожно ,че даже не осъзнава собствената си нищожност и би било прекрасно в близко бъдеще да осъзнае къде съществува и вместо да живее за да унищожава ,да започне да живее за да се учи ,създава и изживява нищожно малкия си животец ! Весело изкарване на празниците на всички !

  • 8
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    Какви ще са следващите 20 години ли ?
    Намаляване на доставките на петрол след 2015 г. и главоломно покачване на цената му. Масово инсталиране на газови уредби по колите и навлизане на електрическите автомобили в експлоатация. Глобални икономически сътресения и кризи в резултат на покачващите се цени на петрола и застаряващото население. Възможно е да видим нови войни за петрол и други ресурси като литий и уран замаскирани като някаква поредна форма на арабска пролет. Разделението между бедни и богати ще продължи да се увеличава и след като изчерпим познатите ни енергийни източници ще последва хаос, граждански войни и връщане в тъмните средни векове.
    Какво можем да направим, за да избегнем пропадането ? Образовайте се. Поинтересувайте се как се създават парите и как функционира финансовата система, какви източници на енергия има и защо са важни те. Бъдете креативи, а не деструктивни.

  • 9
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    До коментар [#6] от "glog":

    Като четеш фалшиви прогнози - така е. Дори единия от създаделите на програмата Токамак, казва, че с Токамак е почти 100% сигурно, че нетна енергия няма да получим, и се опитва да прекрати програмата в зародиш, но неуспешно. Твърде много пари се наливат там и тази програма е хранилка на някои хора до живот.

  • 10
    glog avatar :-|
    glog

    До коментар [#9] от "Симо": ≪Като четеш фалшиви прогнози - така е.≫

    Ами че те , прогнозите, почти винаги са фалшиви. При това колкото по-вярващ или по-невярващ е човекът, който ги прави, толкова са по-неточни и манипулирани – в едната или в другата посока. Така вече трета или четвърта година ние вече четем или слушаме, че кризата в Евросъюза си отива, а тя все още не си е отишла. На времето Маркс, Енгелс, Ленен и Сталин бяха прогнозирали, че техният комунизъм ще завладее света и ще съществува чак до края на света, Хитлер и нацистите казваха, че са създали хилядолетен райх, който на практика просъществува само малко над 12 години, а и сегашните наши глобализирани капиталисти до преди тази криза на глобализирания капитализъм бяха на сигурни, че ще просъществуват чак до края на човешкото общество, и то без да се появи сериозна криза.

    При това много от прогнозите се правят не защото прогнозиращият вярва в своята прогноза, а защото ако успее да убеди другите, че прогнозата му е вярна, вероятността та да се реализира нараства. Такива почти всички прогнози за развитието на процеси, които зависят от действията на хората.

    Така че прогнозите са само прогнози. Макар че понякога някои от тях наистина се сбъдват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK