С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 30 дек 2013, 15:00, 33858 прочитания

"Следващите 20" според читателите - II

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

"Капитал" на 24 години

Спечелете абонамент за "Капитал", като ни отговорите на няколко въпроса или просто ни споделите нещо, което винаги сте искали да ни кажете, а сте нямали тази възможност

4 окт 2017

"Следващите 20" според читателите - I

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

29 дек 2013

Най-голямото предизвикателство на ХХI век

Ресурсите на Земята са ограничени и трябва да се намерят механизми за споделянето им

1 дек 2013

Конкурс: "Следващите 20"

Кои са следващите идеи, хора, виждания, открития, които ще променят света и нас в следващите две десетилетия

26 ное 2013

Саморегулиращият се свят на бъдещето

Как Big Data ще промени нашия живот и разбирането ни за него

24 ное 2013

(Гр)ад за хората

Къде бихме искали да живеем след 20 години

22 ное 2013

Деца, пазете се от хора, които имат всички отговори

Полският дисидент и публицист Адам Михник пред "Капитал"

14 ное 2013


В средата на 40-те години на миналия век, една компания-производител на алкохол решава да рекламира своя марка уиски със серия реклами под надслова: "Хората, които планират отвъд утрешния ден". Рекламите, всяка от които изобразяваща някакво "чудо", което ще преобрази следвоенна Америка са изумителни. Те са забавни и едновременно впечатляващи с начина, по който сравнително точно предричат сценариите за бъдещето, голяма част от които в крайна сметка се сбъдват. Въпросните реклами прогнозират мобилния телефон, 3D киното, видеоконференциите, движещите се тротоари, "умната къща", доставките на пощенски пратки с дронове ... и куп неща, които (все още) не са се случили.

Кампанията е активна по време на Втората световна война и непосредствено след това. Футуристичните мислители копнеят да видят машините и технологиите, които са убили милиони и са разрушили огромна част от постиженията на цивилизацията впрегнати не за унищожаване на света, а за изграждане на едно по-добро бъдеще за всички. От дистанцията на времето, "Хората, които планират бъдещето" се оказва не само реклама, а проучване на оптимизма във време, в което вярата в доброто, движещата сила на мечтите и надеждата за бъдещето са били най-силно необходими.


Без подобни претенции, но с идеята, че винаги има нужда от хора, отправящи поглед и мисъл и отвъд утрешния ден, с удоволствие ви представяме и втората част от писмата на наши читатели, които се опитаха да начертаят близкото ни бъдеще според собствените си представи. Приятно четене!

Георги Камов: България като дестинация номер едно

Годината е 2035-та, някъде през януари, часът е 11:10. Министър-председателят на Бразилия чака нервно в кабинета си, пресушавайки трето късо еспресо. Причината е, че директният полет от Шанхай, с който по негова покана трябва да пристигне българската делегация, е закъснял повече от час. След още толкова време в трафика по улиците делегацията най-после пристига за финалната среща от своя изтощителна двуседмична обиколка в десет града на четири континента.

Ако беше 1982-ра, най-вероятно разговорите щяха да се въртят около пратки Калашников или наркотици в индустриални количества. Ако беше 2002-ра, сигурно щеше да се обсъжда "засилено икономическо сътрудничество", въпреки че на всички щеше да е ясно, че това на практика означава Бразилия да финансира свои собствени проекти в България, без какъвто и да е наш принос. Но интересната делегация, облечена неформално, с широк мандат за преговори и съставена от един министър, трима изпълнителни директори на компании и трима директори на неправителствени организации, е тук за друго.

 Въпреки неимоверните усилия, които Бразилия положи за елиминиране на бедняшките квартали, известни като "фавели" (все още помним какво се случи по време на световното първенство по футбол през далечната 2014-та), те все повече се превъщат не само в национален, а в глобален проблем. На пръв поглед изглеждат като купчина съборетини и кални пътеки, сред които цари пълен безпорядък и хаос и нищо не е на мястото си. Всъщност, фавелите постепенно се развиха в паралелен свят със свои правила и принципи - толкова успешен модел, че редица криминални организации го мултиплицираха във всеки по-голям град над 20 милиона души из цял свят (а вече има много такива).



Българската делегация е тук, за да предложи решение на проблема със свой собствен модел, възникнал още преди 20 години, горе-долу по същото време като световното по футбол. След дълъг период на демократичен преход, последвал още по-дълъг период на присъствие в комунистическата половина от разделения на две свят, тогава България беше един от най-проблемните членове на Европейския съюз. Пазарната икономика се разиграваше на пазар с ограничен брой собственици, а държавните институции се отдръпнаха напълно от решаването на обществени проблеми. Хората бяха свикнали, че горе-долу на всеки три месеца се появяваше изследване, в което страната беше или на последно място по качество на живот и енергийна ефективност, или на първо място по брой пушачи и ниска раждаемост.

Но постоянните експерименти, нестабилната основа и липсата на каквито и да е очаквания към България се оказаха решаващи фактори в свят, в който старото вече не работеше, а новото все още не беше проработило. Оказа се, че нашите проблеми на прехода са глобалните проблеми на света в преход. Решителната стъпка напред дойде с осъзнаването, че нашите решения можеха да се превърнат в глобални решения.

Хаотичната ситуация, в която се намираше страната, се оказа най-голямото й предимство, защото даде възможност за възникване на напълно нови и впечатляващи решения на социални проблеми - от неефективно образование и интеграция на етнически групи до наднормено тегло при тийнейджърите и липса на дух за съвместна работа в големи корпорации. Тези решения започнаха да се превръщат в модели, които станаха толкова успешни на местна почва, че държавата (която до този момент гледаше отстрани) реши да им обърне внимание. Все повече хора разбраха за Хлебните къщи, центровете на фондация "Здраве и социално развитие", отборите по футбол за бездомни или фермите на Farmhopping , които престанаха да звучат екзотично и все повече изглеждаха като примери за подражание от всички останали.

През следващите години социалните иновации се превърнаха в най-ценната суровина, която България изнасяше навън. Към момента, в който делегацията пристигна в Бразилия с полета от Шанхай, страната вече е дестинация номер едно за социални иновации в света и предлага решения за всякакъв мащаб - от квартала до международната организация, както и за всякакви сфери от живота - предприемачество, дизайн, архитектура, маркетинг, инженерство, образование, банкиране.

Решаването на социални проблеми по иновативен начин се оказа най-сериозното предизвикателство в глобален мащаб в началото на 21-ви век. Идеята за устойчиво развитите бавно си пробиваше път, но тя не бе достатъчно обърната към хората, за да направи истинска разлика. Българският модел заложи на няколко неща, които го направиха различен:

-       Фокус върху лидерите, които познават средата и общността си, осъзнават проблемите и ги решават, без да търсят разрешение, одобрение или назначение от някого.

-       Определяне на роля за всеки тип организация - държава, която подпомага за разрастването на вече съществуващи процеси; компании, които печелят, развивайки нови модели за социална промяна; неправителствени организации, които не разчитат само на донори, а имат устойчив модел за развитие; стартиращи компании, които нямат за цел да бъдат купени бързо и скъпо, а да повлияят на средата около тях със социално предприемачество.

-       Привличане на инвеститори и партньори от цял свят, които остават много по-дълго в страната, защото имат не просто финансов, а социален интерес.

-       Използване на дизайна не за създаване на лъскави опаковки, а като метод за решаване на проблеми. В основата на дизайна е мотивацията да променяме нещата към по-добро, да наблюдаваме хората, да откриваме осъзнати и неосъзнати техни потребности и да им предлагаме по-добри решения, които могат да им помогнат, защото са базирани на реалните им нужди.

-       Стремеж за създаване не просто на продукт или услуга, а на цялостни преживявания, които ангажират, впечатляват и помагат на хората да се чувстват по-сигурни, по-уверени, по-щастливи, по-ценени, по-знаещи, по-специални.

Решаващият фактор за бързото разпространение на този модел за социална промяна се оказа това, че в основата си той не предполагаше съперничество с останалите държави, а сътрудничество. Нямаше борба кой ще реши проблемите си по-бързо и ефективно за сметка на другия, а имаше "състезание" за това кой ще помогне за по-бързото адаптиране и прилагане на новите решения на повече места. Идеята, че няма нужда да има победители и победени рязко контрастираше с липсата на сътрудничество за решаване на глобалните въпроси по това време; както и увереността, че няма полза да решиш собствените си проблеми, ако това не решава проблеми на всички останали.

С течение на времето осъзнахме, че социалните иновации не бяха просто модел за решаване на обществени проблеми. Те се превърнаха в еталон за по-добро качество на живот - нещо, което в продължение на десетилетия бе запазена територия единствено за високия материален стандарт. Подходихме различно, като оставихме предметите настрани и поставихме хората в центъра на събитията. Оказа се, че благополучието на страни като скандинавските всъщност се дължи на личности, които постигат успех благодарение на развитието на общността и средата, а не за тяхна сметка.

Десетките, а впоследствие стотици реализирани проекти в България и цял свят показаха още нещо. За да привлечеш някого да участва в процес на промяна, добрата кауза не е достатъчна - трябва това, което предлагаш, да бъде по-впечатляващо от всичко останало. Когато процесът започна някъде около 2014-та, вече имаше примери за такова отношение. Колите на Tesla Motors не бяха просто електрически коли, които изглеждаха почти като всички останали коли и горе-долу се справяха на пътя. Те бяха най-добрите коли на пазара по всички показатели.

По това време, 2035-та изглеждаше прекалено далече. А всъщност дойде бързо, почти неусетно, защото се оказа, че имахме много, много работа за вършене. Просто трябваше да започнем нещо ново, използвайки това, с което разполагаме, и да го вършим както само ние знаем - с балканско премисляне, скептицизъм, болезнена амбиция и откриване на най-изненадващи решения, които по някакъв незнаен начин даваха резултат.

Българските участници в срещата най-после пристигнаха при бразилския премиер. Предстоеше им да се настроят от небостъргачите на Шанхай към фавелите на Сао Пауло, без да губят ритъм. Размениха се стандартните любезни реплики, направиха се още няколко кафета и всеки се настани удобно по креслата.

"Можем да започваме. Имаме много работа."


Целият текст на "Дестинация номер едно" може да намерите тук ,
а подробности, както и следващи стъпки по реализацията на идеите в него - тук
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Следващите 20" според читателите - I 15 "Следващите 20" според читателите - I

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

29 дек 2013, 33510 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Писма" Затваряне
Къде са реформите

Проблемите в образованието според учител по български език и литература

Ветераните от войната по "Графа"

Лошата организация на ремонтите в центъра на София убива бизнеса в района

Последната гръцка банкова сватба

Пощенска банка обяви, че придобива българското поделение на Piraeus за 75 млн. евро

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

Бергман мания 2018

Сто години след рождението му Ингмар Бергман намира ново поколение публика за филмите си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Компромис по гражданска отговорност, поръчката на БДЖ за нови влакове е незаконна, как "Пентакс" стана най-бързо растящата компания

Емисия

DAILY @7AM // 14.11.2018 Прочетете