Къде са реформите

Описани са част от проблемите на образованието.Крайно време е да се въведе мандатност при директорите и никой да няма право на повече от два мандата по четири години.Но за мен най-важното е да се промени философията на образованието,няма нужда да караме децата на наизустяват някакви факти,а да грамотни,да са инициативни,да могат да мислят и да могат винаги да си намерят необходимата информация,която в 21 век вече е достъпна.

До коментар [#1] от "anni_geo":

[quote#1:"anni_geo"]Аз съм твърдо за учителите в пенсионна възраст да бъдат уволнявани при евентуали съкращения, а не младите кадри, защото точно по този начин училищата ни са пълни със застаряващи кадри, а работа за младите учители просто няма. [/quote]

Това надали ще реши проблема с липсата на млади учители.
Трябва да се увеличи заплащането на учителите, тогава може и да се мисли за освобождаване на пенсионерите и привличане на младите...

Аз не мисля, че в България има толкова голяма база преподавателски кадри, че да си позволява да пенсионира всички учители, достигнали пенсионна възраст, но е правилно да се дава път с преимущество на младите. Това означава, че - според мен - на категорично наложилите се с професионализма и успехите си възрастни преподаватели (говоря за най-добрите и доказали се), обичани и уважавани трябва да се даде възможност по някакъв начин да предават опита си на по-младите - например с "part time" ангажименти, в това няма нищо лошо, даже напротив.
В края на краищата важна е не възрастта, а качествата и резултатите от работата на учителя, мисля, затова не бива да се абсолютизират нещата. Това е само една вметка.

Всички учебници, по които се учи, достъпни в електронен вид в сайта на министерството на образованието - да се махнат тежките раници изгърбващи децата.

Чета и се чудя в кой свят живея. Моят вече е препълнен с неграмотни с диплома за висше образование. На една обикновена диктовка, оценявана по правилата на СУ от миналото (отнемане на 0.25 от оценката за пропусната запетайка и 0.5 за правописна грешка, включително пълен и кратък член), те са за минус броя на думите. Какви директори, какви учители, какви практики и технологии.

И няма земна сила, която да ме убеди, че хора, които правят разликата между кой и кои по подразбиране, защото не познават буквата "Й", които пишат "връщай те бутилките" са жертва само на образователната ни система. Те са продукт на едно общество, което излиза на барикадите, за да брани традиците си и "Под игото" да се преподава не един, а цели 3 пъти в рамките на 12 години средно образование. И след това се гордее, че "детето взе висше и то без да даваме и лев за учебници, всичко от интернет си набави".

Образованието е най-консервативната сфера в обществения живот, а ние сме дълбоко консервативно и бедно общество. Избрахме "Под игото" за любима книга (все пак 3 пъти се учи, поне всеки е запомнил заглавието), вероятно бихме избрали Ботев за любим поет, а ако Левски имаше някакви творчески заложби и беше оставил някаква творба след себе си, със сигурност щеше да е номер 1.

Много ми е тъжно да го кажа, но докато няма поне един разкъсан, защото е решил да сведе "Под игото" до 1 появяване в учебната програма, промени няма да има.

Има доста смислени неща в статията - като, например, това, че учебниците са писани все едно от сегашния министър на спорта (който, апропо, е професор-филолог) - пълни с високопарни фрази и много често изпразнени от съдържания клишета.

За принудителното пенсиониране не съм съгласен. Кадровия подбор трябва да става по критерии за качество. За целта е нужно да се засили външното оценяване. Ако то се прави всяка учебна година, то учителите ще могат да бъдат сравнявани един с друг по обективни критерии (успех на ръководените ученици при външното оценяване). Така и заплатите ще могат да бъдат регулирани според постиженията на съответния учител, а не само според прослужения стаж.

[quote#5:"Кирето - време е да се работи...вече"]Трябва да се увеличи заплащането на учителите[/quote]Така е. Образованието в страните, които биват сочени за пример (напр. Скандинавските) заема 5-6% от БВП. У нас е едва 3.5%. Няма как да имаме сходно качество на образованието. Разходите за образование би следвало да се увеличат с над 50% за да постигнем сходен дял на образованието в БВП. Не съм, обаче, оптимист, че това ще стане. Хората, които ни управляват при предишното си управление си правеха седянки с учителите - и то по време когато нямаше икономическа криза и бюджетът отчиташе излишък. Просто при тях философията на управление неизбежно води до неглижиране на образованието. Иронично е, че иначе много мразения Дянков беше първият финансов министър от много време насам, който даде реално увеличение на учителските заплати. Скоро такова, уви, няма да има.