За автора
Не искам да допускам, че несполуките в реформите в образованието (години наред) са плод на нежелание. Желание вероятно има, но сякаш няма капацитет и кадърност да се стори нещо смислено. Политиката у нас води до голямо (и тягостно) тесногръдие, което работи с мерките на затворените общества и култури: тези са от "нашите", другите – "не знаем". Сякаш много малко хора са наясно как се движи едно училище – не става дума само за документите и статистиката, а за знанието като порядък и възприемането му от различни възрастови групи. Друг е въпросът, че реформи не се правят с чиновници, които се ръководят от собствените си спомени от ученическите години.
Струва ми се, че няма дългосрочни идеи за стимулиране на образования човек. Посланията, които се излъчват, относно идеята да се учи, са "на парче" и пръснати в публичното пространство. Едно от последните предложения например пак разделя учителите на такива, на които им е "леко" и други, на които им е "трудно". Ще "дадем пари" на тези, които са по селата (и бившите техникуми), а другите нали "имат мотивирани ученици и родители"... Това не е свързано с нужното стратегическо мислене за важния сектор образование. Не пренебрегвам труда на колегите си в малките училища, но регулацията в обучението (и образованието) не означава "това" за сметка на "онова". Уважава се трудът на всеки. Учители "под линия" не може и не трябва да има.
Ако действително някой иска да дойдат (и останат) по-млади хора в училище, за да преподават, е редно да се премахнат някои дискриминационни клаузи в Колективните трудови договор. Все още тези договори поддържат статуквото и "прогонват" останалите. В някои от тях присъства отживелицата да се съкращава последният назначен (в повечето случаи най-младият). Има училища, в които учителите отказват да се пенсионират (което е тяхно право) и си отиват колеги далеч от тази възраст, защото синдикатите не са включили в КТД член, който обяснява, че при липса на часове, се съкращава първо този, който е навършил години за пенсия. Мисля, че тази ситуация (вярно, само на определени места) се поддържа умишлено. В един момент обаче ще стане неспасяемо – ако не се обновяват кадрите, за да има приемственост.
Тайно се говори и за несменяемите директори. В случая става дума за тип феодални структури (в университетите е същото) – дълго изграждани взаимоотношения, много "услуги" (между някого и някого), плюс други "неформални" неща, които обвързват веригата директор-инспекторат-министерство. Има директори, които са повече от двадесет и пет години на тези си места, други са в пенсионна възраст и продължават дейността си.
По общо мнение в инспекторатите работят също несменяеми хора с малки възможности за каквото и да е, извън справките, които трябва да подготвят за министерството. Като правило експертите са послушни хора, които никога не извеждат проблемите в пълнота "нагоре", защото нямало кой да ги чуе и изобщо да им обърне внимание. Печално е, че методическа работа в регионалните инспекторати няма.
Проблем, свързано пряко с учениците, са учебниците. Малка група от автори години наред пишат учебници или ги преиздават. Дълги теоретични статии с определения и много неща, които трябва да се наизустяват. В случая има материален стимул и това се поддържа. Няма нито един методист по български език и литература, който да е излязъл с рецензия за нефункциониращите учебници в гимназиален етап (например).
Практиката, за която се говори много често, не идва от нищото. За нея трябва база и възприятия. По новите проектопрограми слагат повече лабораторни упражнения по биология и физика, но ги няма лабораториите в училищата.
Технологиите са добра стъпка. Няма обаче лицензирани пакети, които да са в помощ на преподавателите по отделните учебни предмети. Повечето презентации учителите си правят сами – крадат картинки, музика, текст (вярно, с некомерсиална цел). Матурата по български език и литература обаче е на хартия и в писмен вариант – учениците не трябва да отвикват да пишат с химикал, защото ще им е трудно на финала.
Еврофондовете дават възможност да се осъществява неформално образование, много практики и обмени. Реализират се добри идеи. Не бива обаче усвояването да се превръща в самоцел. А с усвояването да се случи реална промяна.
В новия закон се надявам да видя ясна формулировка за това защо младежите трябва да бъдат в училище и да се образоват. И защо училището дарява човек с простор на мисълта и красота на душата.
За автора
Не искам да допускам, че несполуките в реформите в образованието (години наред) са плод на нежелание. Желание вероятно има, но сякаш няма капацитет и кадърност да се стори нещо смислено. Политиката у нас води до голямо (и тягостно) тесногръдие, което работи с мерките на затворените общества и култури: тези са от "нашите", другите – "не знаем". Сякаш много малко хора са наясно как се движи едно училище – не става дума само за документите и статистиката, а за знанието като порядък и възприемането му от различни възрастови групи. Друг е въпросът, че реформи не се правят с чиновници, които се ръководят от собствените си спомени от ученическите години.
15 коментара
Аз съм твърдо за учителите в пенсионна възраст да бъдат уволнявани при евентуали съкращения, а не младите кадри, защото точно по този начин училищата ни са пълни със застаряващи кадри, а работа за младите учители просто няма.
Описани са част от проблемите на образованието.Крайно време е да се въведе мандатност при директорите и никой да няма право на повече от два мандата по четири години.Но за мен най-важното е да се промени философията на образованието,няма нужда да караме децата на наизустяват някакви факти,а да грамотни,да са инициативни,да могат да мислят и да могат винаги да си намерят необходимата информация,която в 21 век вече е достъпна.
До коментар [#1] от "anni_geo":
Аз съм твърдо за учителите в пенсионна възраст да бъдат уволнявани
Аз пък съм твърдо учителите да бъдат сертифицирани периодично и Некадърните да бъдат уволнявани.
Драстични мерки трябват, ако искаме да се промени нещо!
Атака предлагат да се вдига заплатата пропорционално със средната европейска, което не звучи лошо
http://nadpis.com/2161-ataka-iska-minimalnata-zapl
До коментар [#1] от "anni_geo":
[quote#1:"anni_geo"]Аз съм твърдо за учителите в пенсионна възраст да бъдат уволнявани при евентуали съкращения, а не младите кадри, защото точно по този начин училищата ни са пълни със застаряващи кадри, а работа за младите учители просто няма. [/quote]
Това надали ще реши проблема с липсата на млади учители.
Трябва да се увеличи заплащането на учителите, тогава може и да се мисли за освобождаване на пенсионерите и привличане на младите...
Аз не мисля, че в България има толкова голяма база преподавателски кадри, че да си позволява да пенсионира всички учители, достигнали пенсионна възраст, но е правилно да се дава път с преимущество на младите. Това означава, че - според мен - на категорично наложилите се с професионализма и успехите си възрастни преподаватели (говоря за най-добрите и доказали се), обичани и уважавани трябва да се даде възможност по някакъв начин да предават опита си на по-младите - например с "part time" ангажименти, в това няма нищо лошо, даже напротив.
В края на краищата важна е не възрастта, а качествата и резултатите от работата на учителя, мисля, затова не бива да се абсолютизират нещата. Това е само една вметка.
Всички учебници, по които се учи, достъпни в електронен вид в сайта на министерството на образованието - да се махнат тежките раници изгърбващи децата.
Чета и се чудя в кой свят живея. Моят вече е препълнен с неграмотни с диплома за висше образование. На една обикновена диктовка, оценявана по правилата на СУ от миналото (отнемане на 0.25 от оценката за пропусната запетайка и 0.5 за правописна грешка, включително пълен и кратък член), те са за минус броя на думите. Какви директори, какви учители, какви практики и технологии.
И няма земна сила, която да ме убеди, че хора, които правят разликата между кой и кои по подразбиране, защото не познават буквата "Й", които пишат "връщай те бутилките" са жертва само на образователната ни система. Те са продукт на едно общество, което излиза на барикадите, за да брани традиците си и "Под игото" да се преподава не един, а цели 3 пъти в рамките на 12 години средно образование. И след това се гордее, че "детето взе висше и то без да даваме и лев за учебници, всичко от интернет си набави".
Образованието е най-консервативната сфера в обществения живот, а ние сме дълбоко консервативно и бедно общество. Избрахме "Под игото" за любима книга (все пак 3 пъти се учи, поне всеки е запомнил заглавието), вероятно бихме избрали Ботев за любим поет, а ако Левски имаше някакви творчески заложби и беше оставил някаква творба след себе си, със сигурност щеше да е номер 1.
Много ми е тъжно да го кажа, но докато няма поне един разкъсан, защото е решил да сведе "Под игото" до 1 появяване в учебната програма, промени няма да има.
Има доста смислени неща в статията - като, например, това, че учебниците са писани все едно от сегашния министър на спорта (който, апропо, е професор-филолог) - пълни с високопарни фрази и много често изпразнени от съдържания клишета.
За принудителното пенсиониране не съм съгласен. Кадровия подбор трябва да става по критерии за качество. За целта е нужно да се засили външното оценяване. Ако то се прави всяка учебна година, то учителите ще могат да бъдат сравнявани един с друг по обективни критерии (успех на ръководените ученици при външното оценяване). Така и заплатите ще могат да бъдат регулирани според постиженията на съответния учител, а не само според прослужения стаж.
[quote#5:"Кирето - време е да се работи...вече"]Трябва да се увеличи заплащането на учителите[/quote]Така е. Образованието в страните, които биват сочени за пример (напр. Скандинавските) заема 5-6% от БВП. У нас е едва 3.5%. Няма как да имаме сходно качество на образованието. Разходите за образование би следвало да се увеличат с над 50% за да постигнем сходен дял на образованието в БВП. Не съм, обаче, оптимист, че това ще стане. Хората, които ни управляват при предишното си управление си правеха седянки с учителите - и то по време когато нямаше икономическа криза и бюджетът отчиташе излишък. Просто при тях философията на управление неизбежно води до неглижиране на образованието. Иронично е, че иначе много мразения Дянков беше първият финансов министър от много време насам, който даде реално увеличение на учителските заплати. Скоро такова, уви, няма да има.