Притча за Картончето...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Притча за Картончето...

Забележете - Установен извършител на престъпление или как МВР изземва функциите на съда.

Притча за Картончето...

...или как МВР изкривява информацията за престъпността

24281 прочитания

Забележете - Установен извършител на престъпление или как МВР изземва функциите на съда.


Може да ви звучи странно, но в МВР Статистиката е бог, а Картончето - неин пророк. Всички - от министъра до редовия полицай - се кланят на Статистиката. Всички знаят, че за да достигат висшата й милост, трябва да следват пътя на Картончето. Като единствен бог тя е много ревнива. Който не й се подчинява и не следва принципите й, се изправя пред необузданият й гняв, и бива наказан от божествения огън в очите й. Статистиката мрази слабите и страхливите и особено тези, които говорят разни глупости като презумпция за невинност, гражданско общество, права на човека. Какво тук значи някаква си личност, говорим за бога - Статистика.

Но тъй като Статистиката в МВР е нещо необятно и простосмъртният лесно може да се загуби сред папките на жреците й от Служби „Информация и анализ“, единствения начин да я разберем е като изучим нейния пророк - Картончето. Именно то е пътя и истината и живота в МВР. Който иска да влезе в света на Статистиката, задължително трябва да мине през Картончето. Всички данни за успешна борба с престъпността, която четат министри, главни секретари, началници на дирекции, началници на РПУ са базират на него.

Как стигна дотук

Възходът на Картончето до всеобщ любимец на МВР започва съвсем ненадейно. Нямаше никакви астрологически предзнаменования или пък други събития, които да покажат на света, че е станало нещо значимо. Може да се каже, че началото бе невзрачно. Роди се в един от многобройните подзаконови актове, които денонощно бълваше Министерството на вътрешните работи - документи, които почти никой не чете и почти никой не забелязва. Официално негов баща се води Министъра на вътрешните работи, тъй като по презумпция какъвто и акт да направи министерството, извършителят се води той. Реално обаче, баща беше някой от многобройните анонимни чиновници, служещи там (а според злите езици дори няколко от тях). Пълното му име беше „Съобщение за установен извършител на престъпление“. По между си обаче всички го наричат просто „Картонче“.

В началото нищо не отличаваше Картончето от хилядите други продукти на вторичното административно законотворчество, а и когато беше замисляно, никой не влагаше в него нещо повече, освен създаване на удобство. Картончето обаче, като всеки пророк, беше Избрано. Избра го самата Статистика. Тя добре проучи качествата му, огледа го от всички страни и му заповяда да води служителите на МВР към нея и нейните строги принципи и закони.

И Картончето започна да действа. Постепенно всички в МВР започнаха да го забелязват и да говорят за него. Възхищаваха му се. За да стане това, Статистиката го подучи да прибегне до един хитър ход. То обяви, че освен функцията, с която е натоварено, а именно да бъде удобно средство за регистрация на лица, за които полицията е стигнала до извода, че са извършили престъпление, ще изпълнява и още една - да отчита точно и акуратно работата, свършена от служителите на МВР. И наистина - колкото разкрити престъпления, толкова Картончета. Какво по-честно от това?!

Всички бяха възхитени от идеята. Така се спестяваха много неща: място в картотеките, времето на служителите, хартията на министерството, както и дългото чакане съдът да признае заловения от полицията за виновен в извършване на престъпление. А освен това е много по-лесно да се напише едно картонче, отколкото да се разкрие престъпление, но пък Бог - Статистика не различава много-много тези две неща.

Картончето имаше дарбата да прави различни манипулации, които гъделичкаха Статистиката и с това много й допадаха. Така например полицията получаваше сигнал за извършено престъпление, който статистически погледнато е негатив за министерството. За да се оправи този негатив трябваше да има пуснато Картонче. Да обобщим статистическата формулата:

1 съобщение за извършено престъпление + 1 картонче = 100% свършена работа от полицията.

Миловидно и кротко, в случай, че заловеният беше един, рогцата му се показваха в случаите, когато има повече от един извършител на престъпление. Просто Картончето се размножаваше до броя на заловените. В случай, че група от петима роми се сбиваше с друга група от петима роми, полицията получаваше един сигнал за извършено хулиганство (статистически негатив), а успяваше да пусне цели десет картона - по един за всеки от биещите се, т.е. отчиташе цели десет разкрити престъпления. Това както и да го погледнеш си е статистически позитив. Ако заместим в гореописаната формула резултата ще бъде:

1 съобщение за извършено престъпление + 10 картончета = 1000% свършена работа от полицията.

Първоначално полицията подходи срамежливо, някак с неудобство. МВР обаче се нуждаеше от Генерална промяна и когато тя се появи, вече нищо не можеше да спре победния му ход в услуга на статистиката. Промяната добре осъзнаваше, че за да убеди хората в своята генералност, трябва да показва резултати. А кой може да покаже по-добри резултати от Статистиката. Генералната промяна обикна статистиката и й се подчини, а статистиката подшушна на промяната да използва по-добре Картончето.

Картончето почна да се превръща в Картон. Значението му се повишаваше от факта, че полицаите рядко се срещаха с Генералната промяна и Статистиката. Единственото, което ги свързваше с тях, беше Картончето. Така постепенно целият свят на полицаите се превърна в Картон. Накъдето и да се обърнеха, каквото и да се опитваха да направят, първо минаваха през него. И тъй като бе достатъчно добро, то само им подсказваше пътя за появата на още Картончета - да стоят в градинки, за да ловят хлапета с по половин фас трева; да чакат пред блока на дилъра на хероин, но да не го закачат, защото той беше цял рудник за картончета; да крият неразкриваемите престъпления чрез ловки уловки в регистратурата, скрити за странните имена „Заявителски материални“ и „Входящи номера“*; да гледат как някой пиян едва ходи към колата си, но да го спрат след като е изминал 10 метра с нея, защото спрат ли го преди това няма да има Картонче; да повдигат обвинения за какви ли не глупости, които често дори не стигат до съда и хиляди още неща. Картончето беше добър учител.

Полицията толкова заобича Картончето, че дори организира спортна надпревара между районните полицейски управления за това кой се е сдобил с най-много бройки. Като всяко състезание и тук се ценеше най-много спортната злоба, хъса за успех и желанието да си пръв на всяка цена. Капитани на отборите бяха началниците на управленията. До голяма степен това бяха хората най-силно заинтересувани от изхода на състезанието. Като силни характери, те често не сдържаха нервите си и крещяха на подчинените си. Всяка седмица отброяваха постигнатия резултат и ако той беше по-висок от предходния, доволно потриваха ръце.

Имаше случаи обаче, когато резултатът не ги задоволяваше и тогава събираха целия отбор на оперативни срещи. Разясняваха основните цели на играта „Събиране на картончета“ и настояваха на следващия ден да имат поне пет от тях. Ако някой от играчите в неразумността си заявяваше, че може да не се извършат пет престъпления до утре, капитаните, свъсили вежди, обясняваха като на малки деца, че проблемът тук не е колко престъпления се извършват, а колко картончета се пускат и че едното няма много общо с другото. А ако някой, още по-наивно, питаше за функцията на полицията по превенция на престъпността, началника мило го гледаше с мъдри очи и му казваше: „Ох, Младост, Младост... Наивни млади години! Я си представи, че за момент спираме всички престъпления. Какво ще стане? Няма да имаме картони, това ще стане! А като нямаме картони, няма да имаме точки за състезанието. А като нямаме точки, ще се класираме последни, а като сме последни ще ме пенсионират. Това не е хубаво. А щом не е хубаво за мен, не е хубаво за вас, защото ние се намираме в отношение на су-бор-ди-на-ци-я“. Наивника попиваше думите на мъдрия човек, а чрез тях и повелите повелите на Статистиката и Картончето, нейния пророк.

И така в МВР статистиката спечели, спечели и Генералната промяна. Промяната беше толкова успешна, че завладя умовете и сърцата на всички. Тя се превърна в герб на успеха. Всички разбраха, че за да успееш трябва да се подчиниш на статистиката и да следваш пророка й. Загубиха само старите досадници презумпция за невинност, основни права на гражданите, гражданско общество, но статистиката нямаше как да отчете това.

--------

* Тук нещата стоят така: РПУ-та, получените сигнали от граждани се завеждат в два регистъра. Единият е за сигнали, които не са свързани с престъпления (входящи номера), а другият е за сигнали, свързани с престъпления (заявителски материали или ЗМ). Често когато се разбие апартамент и при огледа не се открият следи, т.е. няма реален шанс да се повдигне обвинение срещу някого (и респ. да се пусне картон, този сигнал се завежда като такъв, който не е свързан с престъпления. Целта е да не се въздейства зле на статистиката, която отчита извършените престъпления само по броя на заявителските материали.

Калин Ангелов е адвокат и живее в София. Може да му пишете на [email protected]

Може да ви звучи странно, но в МВР Статистиката е бог, а Картончето - неин пророк. Всички - от министъра до редовия полицай - се кланят на Статистиката. Всички знаят, че за да достигат висшата й милост, трябва да следват пътя на Картончето. Като единствен бог тя е много ревнива. Който не й се подчинява и не следва принципите й, се изправя пред необузданият й гняв, и бива наказан от божествения огън в очите й. Статистиката мрази слабите и страхливите и особено тези, които говорят разни глупости като презумпция за невинност, гражданско общество, права на човека. Какво тук значи някаква си личност, говорим за бога - Статистика.

Но тъй като Статистиката в МВР е нещо необятно и простосмъртният лесно може да се загуби сред папките на жреците й от Служби „Информация и анализ“, единствения начин да я разберем е като изучим нейния пророк - Картончето. Именно то е пътя и истината и живота в МВР. Който иска да влезе в света на Статистиката, задължително трябва да мине през Картончето. Всички данни за успешна борба с престъпността, която четат министри, главни секретари, началници на дирекции, началници на РПУ са базират на него.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    хепи

    Поздравления, прекрасна статия!
    Боя се, че не само в полицията Статистиката е Бог. Във всички администрации е така - важно е не да работим, а да си придадем вид, че работим. Едновременно се кефя, че чета толкова добър текст и ми е тъжно, че целия ни живот преминава в две реалности - тази, в която живеем и тази която сътворяват пиарите на властта.

  • 2
    Avatar :-|
    C.M.

    а прословутото ЗМ? с него пък какви игри се правят в полза на стъкмистиката...

  • 3
    Avatar :-|
    Борислав Кандов

    Статистиката сама по себе си е хубаво нещо, въпросът е как се използва.

  • 4
    Avatar :-|
    Смелият Анонимко

    Статистиката е нещо важно, до толкова до колкото дава някаква обективна представа за нещата, с които отчита. Във всяка администрация статистиката трябва да е едно успоредно на основната дейност средство за ориентация. Като такова тя не е цел на администрацията. Страшното става когато администрацията (която и да е тя) започва да работи за статистиката. Тогава целта на администрацията не е да да работи, а да доказва, чрез статистиката, че работи.

  • 5
    Avatar :-|
    leo

    да се по4не по ред на нещата
    1 в полицейските у4илища не се получава достатъ4на подготовка на полицаите които излизат
    кадри от времето на тодор живков са все още преподаватели ,няма ги модерните способи за раследване и събиране на доказателства (а дори и да ги има манталитетът ни е такъв 4е опоро4аваме процеса на разкриване ,полицайте са правно неграмотни (явно има хляб за адвокатите и те неслу4айно правят всяко събрано доказателство смешно в съда )
    е как да издават присъди съдиите въз основа на предположения ли ?Мвр е толкова закостеняла система 4е по4ти не се е променила много за последните 20 години
    най ръководните длъжности се държат корумпирани кадри свикнали живота да им е песен и да не си мърдат пръста за нищо заплатите им оба4е са друго нещо над което не се спори 4е са заслужени убийствата изнасилванията педофилията и грабежите се гледат като някаква нещастна слу4айност няма абсолютно никакви вкарани в затворите за поръ4кови убиства
    доказателствата из4езват още по време на разследването а ако се слу4и дори папката да налице с събрани готови материали за съда цялата папка из4езва ненадейно
    някак си .какво пък картон4ето си работи що да разваляме системата ?
    -незная отговорът само имам въпроси като
    защо сащ е 200 годишна държава и милионерите ги вкарват в затворите като някакви парцали
    300 000 000 души а полицията успява да държи контрол над нещата (сравнено с бг 6 000 000 имаме ли още ? )
    ха върви да спреш 10 мин неправилно в 4икаго в манхатън или кадето и да е тикетът ти е вързан в кърпа ,шамаросай жена си и стой та гледай какво става ,спори с полицаите подкупвай ги
    полицията е такава каквато е дървавата ни по лоша ни по добра

  • 6
    Avatar :-|
    Анто

    Всъщност едвали някой има желание България да заприлича на полицейската държава САЩ, където предвид на факта, че затворите са частни и доста доходоносни, самата държава гледа да осигури колкото се може повече затворници.
    Иначе в останалата част съм напълно съгласен с теб Leo кокупция и закостенялост това е МВР.

    Статията е страхотна, браво на автора. Много ми хареса Генералната промяна, която се е превърнала в Герб

  • 7
    Avatar :-(
    Роко

    Познавам добре системата,като за това правя уточнение по статията,че 10 картончета не са 10 разкрити престъпления в описаният по-горе случай. Не е важна статистиката,но тя често се налага да се използва в случаи на безсилие.По важно е според мен личното отношение на всеки към престъпленията ставащи всеки ден ,без значение колко са съществени. Замислете се тук всички участници в коментара,колко често сте набирали тел.166/поне сте си помислили за това/ за да уведомите когото трябва,дори и да сте сигурни,че може и да не свършат работа . Тогава волно вземайте отношение към свършена от някого работа.

  • 8
    Avatar :-|
    ginger

    @ Роко

    Звънял съм няколко пъти на 166, а поне шест пъти съм ходил до РПУ. И няма резултат. Три пъти ми беше разбиван автомобила, и три пъти никой не пожела да дойде да вземе отпечатъци (или поне да направи оглед). Само ми зададоха въпроса - "нали ти трябва само служебна бележка?"; Когато ми откраднаха телефона случаят беше идентичен. Когато прозвънях да си поискам номера на ЗМ-то, ми казаха, че то не се води ЗМ, а е входящ номер... Явно са видяли, че няма как да изкарат картонче

  • 9
    Avatar :-|
    градинко


    сега разбирам как вътрешните министри година след година жънат успехи в борбата с престъпността

  • 10
    Avatar :-|
    Илина

    статията е страхотна .действително няма по - закостеняла и изостанала структура каквато представлява МВР.Феномена в тази институция е че хората искрено и основателно мразят полицаите като в същото време самите полицаи ненавиждат системата.Докато не се промени съзерцателното отношение на полицаите към престъпленията все така ще си я караме. наложително е някой експериментатор да направи нещо така че статистиката да се приближава поне малко до действителността.за съжаление експериментатори не ги допускат в МВР там са само проверени хора ,които е сигурно ,че нищо не могат да измислят.Нашите хора.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK