Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности

Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности

7939 прочитания

В края на 90-те години и особено в периода 2000-2005 г. се наблюдава постепенен спад на престъпността, който може да бъде обяснен с няколко фактора. Намаляващата безработица, постепенното увеличаване на доходите на населението и икономическият растеж ограничават търсенето на приходи по престъпен начин. Развиващите се демографски и миграционни процеси през този период допринасят за намаляването на престъпността. Извършващите се главно под натиска на ЕС реформи в съдебната власт и правоохранителните органи водят до увеличаване на техния капацитет, в резултат на което през 2004 г. броят на осъдените лица е шест пъти по-голям, отколкото през 1993 г. Преките щети от уличната престъпност се оценяват на 200 млн. лв. или 0,6% от БВП. Проблемите, предизвикани от организираната престъпност и корупцията продължават да нанасят сериозни щети на българската икономика, които са много по-сериозни от щетите, причинени от уличните престъпления (само размерът на подкупите, дадени на държавни служители във връзка със спечелване на обществени поръчки се изчислява на 320 до 370 млн. лв.)

До 1990 г. темата за етническите малцинства и престъпността не е обект на открити дебати в нито една източноевропейска държава. България не е изключение от правилото, а политиците и управляващите в страната и досега заобикалят този въпрос поради страха от ескалиране на етническото напрежение. През по-голямата част от 90-те години на миналия век проблемите на расизма и дискриминацията се разглеждат единствено в светлината на защитата на човешките права, а малцинствата са смятани за жертва на погрешна държавна политика. Въпросът за предразсъдъците и нетолерантността на голяма част от обществото остава встрани и мнозинството от хората продължават да смята ромите за склонни към престъпления. В същото време медиите подхранват общественото мнение с новини за престъпления, извършени от роми, което потвърждава образа им на криминално проявена общност.

По този начин нито МВР, нито гражданските организации, нито дори криминолозите не успяват да поведат обществена дискусия относно проблема за ромската престъпност. До момента по темата не е направено нито едно сериозно изследване. Липсват и каквито е да е програми или инициативи за превенция на престъпността сред ромската общност. Въпреки тази предпазливост и политическа коректност, обаче, проблемът не е изчезнал, а само е пренесен на страниците на медиите, поднасящи своите коментари с голяма доза предубеденост и некомпетентност.

През пролетта на 2005 г. поредица от криминални инциденти с участието на лица от ромски произход съвпадна с предизборната кампания за предстоящите парламентарни избори. Неизбежно бе някои политици да се възползват от ширещите се расистки настроения и да се опитат да си осигурят подкрепа чрез анти-ромски послания. Така въпросът за ромската престъпност бе допълнително изместен и политизиран. През м. юни 2005 г. националистически настроеният водещ на телевизионното предаване “Атака” Волен Сидеров основа партия със същото име и се яви на парламентарните избори с платформа, която в основата си бе анти-ромска и анти-турска. Въпреки кратката си едномесечна предизборна кампания, неговата партия влезе в парламента с 11% от гласовете на българските избиратели. Други три места бяха заети от не толкова радикалната, но отново националистическа партия ВМРО, начело с Красимир Каракачанов, която успя да спечели три места в парламента с образа си на защитник на нацията от “ромската престъпност”. Броят на гласувалите за подобни партии на последните избори достигна почти половин милион души.

Етническите данни в системата на наказателното правосъдие

През последното десетилетие полицията в България не е направила почти нищо, за да анализра причините и факторите за престъпността сред ромското население. Решенията на централно ниво се ограничават единствено до обобщаване на събираните статистически данни. Данните, свързаните с етническата принадлежност на престъпниците, събирани в системата за наказателно правосъдие са до голяма степен проблематични. Те не представят реална картина на криминогенната обстановка сред ромите в страната. Както полицията, така и управляващите органи, продължават вътрешния обмен на данни по досегашната система, като разчитат на нея безкритично и не правят опити да преодолеят недостатъците на сегашната система за събиране на данни.

Данните на системата за наказателно правосъдие

Данни за престъпността в България се събират едновременно от Министерството на вътрешните работи, Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на отбраната (МО), където се събират данни за престъпления в МВР и армията. МВР събира данни за престъпленията, регистрирани от службите на министерството и най-вече от Национална служба “Полиция”. НСИ поддържа статистика за осъдените лица по данни, подадени от МВР и съдилищата. Съдът и прокуратурата, обаче, не събират официални статистически данни. Два са основните проблеми, които затрудняват анализа на официалните данни за престъпността и най-вече на полицейската статистика: (1) поради въвеждането на основни методологични промени при събирането, отчитането и регистрирането на данни за престъпността от полицията през периода 1990-1997 г., сравняването на данните за различните години е проблематично. Именно по тази причина от 1997 до 1998 г. е отчетен твърде значителен спад на престъпността; и (2) съществуват известен брой случаи на манипулиране на данните от страна на полицейски служители или началници на РПУ или РДВР.

Единственият алтернативен начин за измерване на престъпността в страната са виктимизационните изследвания, които се провеждат от 1997 г. насам. Въпреки че резултатите от тези изследвания потвърждават тенденциите на престъпността в България, отразени в полицейската статистика, те разкриват факта, че незаявената престъпност е три до пет пъти по-висока от предполагаемото. Тъй като нито едно от изследванията, обаче, не предоставя достатъчно информация за етническата принадлежност на извършителите, данните от тях не могат да се използват за анализ на проблемите на престъпността сред етническите малцинства.

Данни за етническата принадлежност на извършителите

Влезлият в сила през 2002 г. Закон за защита на личните данни позволява събирането на данни за етническата принадлежност при писмено съгласие на лицето. Такова разрешение, обаче, не се изисква в случаите, когато компетентните органи разследват престъпление, административно нарушение или въпрос, свързан с националната сигурност (чл. 21.1 е чл. 21.2.5). Законът позволява етнически данни да бъдат събирани и за целите на националната статистика (чл. 20.2.2). Независимо от това, такива данни се събират в системата на наказателното правосъдие от 1993 г. Това все още е единствената сфера на обществения живот, в която активно се регистрират данни за етническата принадлежност на лицата. Използваните методи за събирането им и тяхното качество, обаче, са доста съмнителни и затова полицията ги обявява и дискутира публично в изключително редки случаи.

В рамките на наказателния процес в България етническата принадлежност на лицата се регистрира два пъти: първият път тя се документира от полицията при нейния официален контакт със заподозряното лице, а вторият - когато лицето се явява в съда като обвиняем. Записването на етническата принадлежност на лицето, обаче, е доброволно, и ако някой откаже да назове своята принадлежност, той се записва като българин.

Все пак, основната причината, поради която е твърде трудно да се анализират етническите данни, събирани от правоприлагащите органи, е тяхната непоследователност. Някои РПУ просто не събират данни за етническата принадлежност на заподозрените. Анализът на събраните данни в десетте РПУ, където бе проведено проучването, показа такива коренни разлики в броя на заподозрените роми между отделните години, че това би могло да бъде обяснено само с някаква промяна в политиката относно записването на етнически данни на местно, регионално, а даже и национално ниво.

Друг проблем от по-скоро техническо естество е фактът, че наличните данни за етническата принадлежност на заподозрените лица не обясняват рецидивизма при извършване на престъпления. Това значи, че данните на един и същи извършител се регистрират отново при всяко следващо престъпление, за което лицето се разследва. Поради това тези данни могат да бъдат подвеждащи, тъй като етническите роми и етническите българи имат различен коефициент на рецидивизъм.

По този начин, както поради нерегистрирането на етническата принадлежност на лицата, така и поради сериозният дял на незаявени престъпления, извършвани от роми (тъй като те се занимават предимно с дребна престъпност, при която нивото на заявяване в полицията е най-ниско), събираните понастоящем данни от една страна може би отразяват прекалено малка част от замесените в престъпления роми. От друга страна, обаче, данните на полицията може и да са завишени, тъй като не взимат предвид рецидивизма при нарушенията. Така събираните понастоящем данни за етническата принадлежност на заподозрените лица трябва да се анализират изключително внимателно.

*Тихомир Безлов е главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията

В края на 90-те години и особено в периода 2000-2005 г. се наблюдава постепенен спад на престъпността, който може да бъде обяснен с няколко фактора. Намаляващата безработица, постепенното увеличаване на доходите на населението и икономическият растеж ограничават търсенето на приходи по престъпен начин. Развиващите се демографски и миграционни процеси през този период допринасят за намаляването на престъпността. Извършващите се главно под натиска на ЕС реформи в съдебната власт и правоохранителните органи водят до увеличаване на техния капацитет, в резултат на което през 2004 г. броят на осъдените лица е шест пъти по-голям, отколкото през 1993 г. Преките щети от уличната престъпност се оценяват на 200 млн. лв. или 0,6% от БВП. Проблемите, предизвикани от организираната престъпност и корупцията продължават да нанасят сериозни щети на българската икономика, които са много по-сериозни от щетите, причинени от уличните престъпления (само размерът на подкупите, дадени на държавни служители във връзка със спечелване на обществени поръчки се изчислява на 320 до 370 млн. лв.)

До 1990 г. темата за етническите малцинства и престъпността не е обект на открити дебати в нито една източноевропейска държава. България не е изключение от правилото, а политиците и управляващите в страната и досега заобикалят този въпрос поради страха от ескалиране на етническото напрежение. През по-голямата част от 90-те години на миналия век проблемите на расизма и дискриминацията се разглеждат единствено в светлината на защитата на човешките права, а малцинствата са смятани за жертва на погрешна държавна политика. Въпросът за предразсъдъците и нетолерантността на голяма част от обществото остава встрани и мнозинството от хората продължават да смята ромите за склонни към престъпления. В същото време медиите подхранват общественото мнение с новини за престъпления, извършени от роми, което потвърждава образа им на криминално проявена общност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • Александър Долев

    Абе Тихомире, как да ти вярвам на изследването и "научния подход", като не знаеш кой е Александър и кой Красимир Каракачанов. За твое сведение Красимир Каракачанов е председател на ВМРО, а Александър Каракачанов за който пишеш е бивш кмет на София, и председател на Зелената партия, която не знам дали още съществува. Това е като да объркаш Беронов с Берон, Австрия с Австралия и Швеция със Швейцария. И нали знаеш една лъжичка катран разваля цяла каца с мед.

  • 2
    Avatar :-|
    Александър Долев

    "Красноречие на стълбата" - Каракачанов и ВМРО не влязоха в парламента самостоятелно, както пише авторът с трима депутати, защото това теоретично е невъзможно (не биха имали 4% да прескочат бариерата), а с петима депутати в коалиция Български Народен Съюз заедно с БЗНС на Анастасия Мозер, която вкара 5 депутати и ССД на Стефан Софиянски с трима депутати. Тоест общо коалицията има 13 народни представители.
    Изобщо Безлов "изказал си се неподготвен". Така ли работите в ЦИД - неграмотно и некомпетентно. Ами и защо "Капитал" те е публикувал безкритично?

  • 3
    Avatar :-|
    Росен Б.

    @ Александър Долев

    Поправено е. Благодаря.

  • 4
    Avatar :-|
    Ал Франкен

    Капитал,

    Кефя ви се много. Поздравявам ви за материалите относно етнос и медии, точно това изследване е много на място. Много за радвам, че го публикувате. НО! В блоговете има много правописни грешки, много недомислици понякога - все неща от бързане. Дискредитирате се по този начин, а аз искам да си останете най-свестният седмичник, чиято дума тежи. Искам народът да се замисли върху това изследване, а не да се кефи да сочи на Тихомир грешно поставените запетайки и очебийните фактологически грешки.

  • 5
    Avatar :-|
    Longanlon

    #4 - подкрепям!

  • 6
    Avatar :-|
    Александър Долев

    Франкен, никой не се хваща за запетайките. И аз искам вестик "Капитал", който чета от 1993 г. да остане сериозен вестник. Но един главен експерт с претенции за научен подход би следвало от обща култура да знае кои депутати как се казват и в кои парламентарни групи са. Имаше плакати и телевизонни дебати по време на изборната кампания. Каракачанов в последните две седмици не е слязъл от телевизионния екран. "Капитал" пише за него и групата му през седмица.
    Да допуснем, че г-н Безлов не е експерт в политиката и държавното устройство и не разбира от избори, парламентарни групи, 4 % -тови бариери и метода Д,онт. Но като си позволява да коментира такива въпроси да бъде така любезен да отвори сайта на Народното събрание и да провери кой, кой е. Така направих и аз преди да си напиша коментара, макар, че от обща култура бях сигурен в писанието си. Все пак детайлно проверих в сайта на Парламента, за да не се изложа.
    Хайде сега ми отговори, как да не приема, че "експерта" Безлов щом в началото на изследването си е показал некомпетентност и ненаучен подход, като не е проверил очебийни факти, за които пък няма представа и от обща култура, ще е издържан в следващите си страници? Кое ми гарантира, обективността, точността и безпристрастността му? Още повече, че започва с клишетата за националистите и циганите набити ни в главите от разни жълти телевизии и вестници.
    Ами да и още един въпрос: къде точно Каракачанов и ВМРО или пък коалицията БНС се е изявила "с образа си на защитник на нацията от “ромската престъпност”, както пише Безлов?
    Това е амплоато на Волен Сидеров и "Атака". Но, хайде да не задълбочаваме спора.
    Изобщо "пред фактите и Боговете мълчат".
    В противен случай, ако от погрешни факти градим хипотези, това не е наука, а нещо друго...

  • 7
    Avatar :-|
    Александър Долев

    На трето място, г-н Безлов не е прав и като твърди, че през юни 2005 г. Волен Сидеров основал партия "Атака" с която се явил на изборите. Той беше започнал регистрация на партията доста преди парламентарните избори, но съдът му я даде едва след изборите, когато вече бяха парламентарна сила. А Сидеров участва в изборите с коалиция от две други партии - "Защита" и още една никому неизвестна, която коалиция носеше името "Атака".

    Още една грешка - авторът пише че в "последните избори" броят на гласувалите за такива партии бил почти половин милион души. Ако той има предвид последните парламентарни избори през 2005 г. това не е вярно - там гласувалите са около 300 000. Ако пък има предвид балотажа на президентските избори това съвсем не е вярно, защото за "Атака" гласуваха над 650 000 души, а имаше и други националистически партии.
    То стана като брашнян чувал, тупаш го и той пуска...
    Е г-н Безлов, чакам с огромен интерес изследването, какво ли още ще открия там?

  • 8
    Avatar :-|
    Ал Франкен

    Долев,

    Съгласна съм теб! Не съм те нападала, затова не се защитавай.

  • 9
    Avatar :-|
    Петър Ванев - син

    След развихрилия се ураган в горните мнения е редно да има поне бележка от колектива,набрал това творение върху нечии компютър.
    Защото напълно потвърждавам искането "Капитал" да остане сериозен източник на информация,под формата на АНАЛИЗИ,а не на недообмислени,непроверени и празнословни твърдения.
    Относно целта на самото изследване,АКО това е изследване....
    Циганската (в тълковния речник "ром" е силна алкохолна напитка,а и самите цигани така се наричат!) престъпност,като обект на изследване,би следвало да се разглежда единствено и само през призмата на водената дълги години пасивна и толерантна политика,а не като отделно социално изследване.Циганите са етнос,който трябва да се третира като такъв,не да се приобщават изкуствено.В различни страни въпроса е решен,или поне се работи в тази насока - циганите имат сходни условия като коренните жители,и им се предоставя възможност да се доказват.Ако не - аргументиран и НЕетнически шут на пазара на труда.Пример Република Франция,където ако не ме лъжат спомените от преди няколко години,имат 3 /три/ думи за различните слоеве в циганското общество.
    "Циганската престъпност е слабо изследвано явление!"?!?!?!Това да не е Северното сияние?Това не е явление,а действителност.Г-н Безлов,излезте една нощ с патрул на 01 РПУ в "Христо Ботев",или на 05 РПУ в "Левски В",или на 03 РПУ във "Факултета",Виетнамскте,"Константин Величков" и Западен Парк,или на 09 РПУ в "Модерното",или на 02 РПУ в "Надежда","Орландови" или "Триъгълника".....Това не е явление.Това е факт.Смея да твърдя,че престъпността не е явление,а резултат.А резултат на такова уравнение не се анализира,а се анализират причините.Анализа на престъпността има кой да го прави - който го решава.Нека не се изземват функции от неможещи,с популистки цели.
    И ако някой ме оспори с аргумент,започващ с "На Запад....",просто да отиде там.И да спре да говори.Навсякъде има престъпност.И ако под "Навсякъде" има място,което не е включено,да се разбира и то.Начини на извършване;латентност;възраст,пол и етнос,както и машаби - това са детайли в полицейските бюлетини и анализи.А причините за циганската престъпност в България са толкова много,толкова широко известни,толкова коментирани,толкова коренящи се в създадения уникален социален модел в Република България,че явно автора от "Центъра..." е решил направо крайния резултат да анализира.
    Господин Безлов,отидете в преградията,говорете с няколко цигани - има изключително интелигентни хора от тях,но никой не се срамува,че е такъв.Защото имам някакво смътно щесто чувство,че ще пишете анализ на нещо,което не познавате....
    С най - добри чувства към екипа на "Капитал"!

  • 10
    Avatar :-|
    Ал Франкен

    "Това не е явление, а действителност"... Предпочитам да чета Безлов. Той поне е наясно какво е изследване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK