Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности - част 2
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности - част 2

Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности - част 2

14084 прочитания

Надеждни данни, сочещи нивото на престъпността сред ромите, към момента липсват. Това, за което може да се съди по тях е, че броят на ромите, замесени в престъпления е прекомерно голям. Въпреки, че етнически данни са събирани и преди 1990 г., първите огласени данни за етническата принадлежност на криминално проявените лица са за самата 1990 г. (таблица 1). Резкият скок на броя на заподозрените роми между 1990 и 1991 г. съвпада със значителното нарастване на безработицата сред представителите на общността. В някои от РПУ-тата е регистрирано увеличаване на престъността сред ромското население, което е далеч над средните стойности за страната, напр. в Ботевград и Шумен, където покачването е съответно 15 и 12 пъти. След 1998 г. делът на регистрираните в полицията заподозрени роми постепенно спада, което може да се сметне за резултат на настъпилата в страната политическа и икономическа стабилизация, но в действителност причините вероятно са различни. При по-детайлен анализ този спад може да се отдаде на новите статистически методи, въведен в работата на МВР между 1997 и 1998 г. и същевременно намаляващия брой случаи, в които се регистрира етническия произход на заподозряното лице. Общо за страната броят на заподозрените роми през този период спада от 39 367 на 22 923, докато промяната при българите е далеч по-малка – от 69 000 до 63 000. Анализът на данните от отделните управления показа, че в 3-то РПУ, например регистрираните заподозрени от ромски произход от 1997 до 1998 г. са намалели от 829 на 552 души, докато българите са се увеличили от 857 на 1195. По същия начин, броят на заподозрените роми спада и в 9-то РПУ в София – от 485 на 281 лица между 2001 и 2002 г., а българите се увеличават от 1777 до 1904 души. Тъй като различията в броя на нарушенията при българите и ромите трудно може да се обяснят със социално-икономическите фактори, статистическите данни за намаляващия брой закононарушители от ромски произход вероятно са подвеждащи.

Картината, очертана от представените по-горе официални данни, особено за периода 1999–2004, премахва проблема за прекомерното участие на ромите в престъпна дейност. Тъй като извършителите на 70% от всички престъпления са във възрастовия диапазон между 15 и 30 години (независимо от етническата принадлежност), а ромите съставляват 15% от тази възрастова група, широко разпространената представа, че голяма част от ромите се занимават с престъпна дейност е всъщност силно преувеличена. Според тези данни ромите са само 18,9% от заподозрените лица, което е малко над очакваните стойности за групата. Дори като се вземат предвид промените в статистическия метод на полицията през 1997 г. и твърде спорадичното регистриране на етническата принадлежност на заподозрените, от наличните данни може да се заключи, че престъпността сред ромите е непропорционално висока. Броят на заподозрените на 100 000 души лица от български и ромски произход обикновено се различава драстично, като през 2004 г. тази разлика е била между 2,7 и 4,7 пъти в зависимост от това дали се приема, че общият брой на ромите и около 550 000 или се използва официално приетата цифра 370 000. Това разминаване не може да бъде обяснено с използването на етнически профили, тъй като в общи линии (включително и по отношение на проверките на МПС и пешеходци), пропорционалният дял на досега на роми и българи с полицията е еднакъв. И в този случай, обаче, трябва да се има предвид възрастовата структура на ромското население.

Анализът на отношението на полицията към ромите изисква и да се обърне внимание на обхвата на престъпленията, които ромите най-често извършват, който е различен от профила на престъпленията, извършвани от българи. Както се вижда в таблица 2, the ромите много по-често от българите извършват престъпления против собствеността. Въпреки че полицейската статистика като цяло не е надеждна, все пак няма основателна причина да се мисли, че те отдават прекалено значение на някои от престъпленията, извършвани от роми, и пренебрегват други нарушения. Това позволява да се сравни разпределението на видовете престъпления, поместени в таблица 2.

Тези данни обаче страдат от известни недостатъци. Процентът на незаявената престъпност за престъпленията против собствеността е около и над 50%. Разкриваемостта за този тип престъпления е също около 50%. Оказва се, че полицейската статистика всъщност отразява предимно полицейската практика и е производна на практиката в системата на наказателното правосъдие (въпреки схващанията в САЩ и Великобритания, че представителите на малцинствата извършват повече закононарушения, практически нито едно изследване не е потвърдило тези мнения. Възможно е закононарушенията, извършвани от отделните етнически групи да се различават по вид, тъй като са отражение на по-широки социални фактори.) Поради това процентът на убийствата е по-подходящ индикатор за разпространението на престъпното поведение сред ромското население.

Статистиката на МВР за убийствата, при които няма незаявени престъпления и разкриваемостта е около 80%, сочи, че делът на извършилите убийство лица от ромски произход през 1993 г. е бил 35,83 на 100 000 души (ако се приеме, че ромското население е 500 000 души), докато за българите той е бил 5,47 на 100 000 души. До 2003 г. делът на българите се покачва до 5,80, а на ромите е спада до 12,50. Тук отново изглежда, че регистрирането на етническия произход представлява проблем, тъй като няма други очевидни причини броят на извършителите на убийства от български произход да нараства, а този на ромите да е намалял трикратно.

*Тихомир Безлов е главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията

Таблица 1: Престъпления и заподозряни лица

Година Престъпления за


(100 000 души)


Заподозрени роми


(% от общия брой)


1990


763


21.4%


1991


1949


32.2%


1992


2507


34.1%


1993


2485


31.9%


1994


2510


30.4%


1995


2336


27.9%


1996


2200


26.5%


1997


2728


27.5%


1998


1817


20.2%


1999


1623


18.6%


2000


1673


19.7%


2001


1778


19.4%


2002


1757


18.9%


2003


1662


18.8%


2004


1640


18.9%


Източник: МВР

Таблица 2: Сравнение на престъпленията, извършвани от българи и роми (2003)

Някои категории престъплеия (според класификацията на МВР)


Роми


Българи


Престъпления против личността


9.69%


12.12%


Престъпления против собствеността:


80.48%


50.69%


Джебчийска кражба 73.72%


38.45%


Обир


22.50%


11.68%


Кражба на селкскостопанска продукция


18.99%


7.36%


Общоопасни престъпления


10.29


29.84%


Източник: МВР

Надеждни данни, сочещи нивото на престъпността сред ромите, към момента липсват. Това, за което може да се съди по тях е, че броят на ромите, замесени в престъпления е прекомерно голям. Въпреки, че етнически данни са събирани и преди 1990 г., първите огласени данни за етническата принадлежност на криминално проявените лица са за самата 1990 г. (таблица 1). Резкият скок на броя на заподозрените роми между 1990 и 1991 г. съвпада със значителното нарастване на безработицата сред представителите на общността. В някои от РПУ-тата е регистрирано увеличаване на престъността сред ромското население, което е далеч над средните стойности за страната, напр. в Ботевград и Шумен, където покачването е съответно 15 и 12 пъти. След 1998 г. делът на регистрираните в полицията заподозрени роми постепенно спада, което може да се сметне за резултат на настъпилата в страната политическа и икономическа стабилизация, но в действителност причините вероятно са различни. При по-детайлен анализ този спад може да се отдаде на новите статистически методи, въведен в работата на МВР между 1997 и 1998 г. и същевременно намаляващия брой случаи, в които се регистрира етническия произход на заподозряното лице. Общо за страната броят на заподозрените роми през този период спада от 39 367 на 22 923, докато промяната при българите е далеч по-малка – от 69 000 до 63 000. Анализът на данните от отделните управления показа, че в 3-то РПУ, например регистрираните заподозрени от ромски произход от 1997 до 1998 г. са намалели от 829 на 552 души, докато българите са се увеличили от 857 на 1195. По същия начин, броят на заподозрените роми спада и в 9-то РПУ в София – от 485 на 281 лица между 2001 и 2002 г., а българите се увеличават от 1777 до 1904 души. Тъй като различията в броя на нарушенията при българите и ромите трудно може да се обяснят със социално-икономическите фактори, статистическите данни за намаляващия брой закононарушители от ромски произход вероятно са подвеждащи.

Картината, очертана от представените по-горе официални данни, особено за периода 1999–2004, премахва проблема за прекомерното участие на ромите в престъпна дейност. Тъй като извършителите на 70% от всички престъпления са във възрастовия диапазон между 15 и 30 години (независимо от етническата принадлежност), а ромите съставляват 15% от тази възрастова група, широко разпространената представа, че голяма част от ромите се занимават с престъпна дейност е всъщност силно преувеличена. Според тези данни ромите са само 18,9% от заподозрените лица, което е малко над очакваните стойности за групата. Дори като се вземат предвид промените в статистическия метод на полицията през 1997 г. и твърде спорадичното регистриране на етническата принадлежност на заподозрените, от наличните данни може да се заключи, че престъпността сред ромите е непропорционално висока. Броят на заподозрените на 100 000 души лица от български и ромски произход обикновено се различава драстично, като през 2004 г. тази разлика е била между 2,7 и 4,7 пъти в зависимост от това дали се приема, че общият брой на ромите и около 550 000 или се използва официално приетата цифра 370 000. Това разминаване не може да бъде обяснено с използването на етнически профили, тъй като в общи линии (включително и по отношение на проверките на МПС и пешеходци), пропорционалният дял на досега на роми и българи с полицията е еднакъв. И в този случай, обаче, трябва да се има предвид възрастовата структура на ромското население.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Баранов

    Доколкото тези данни са достоверни и представителни , авторът на изследването добива възможност да анализира и хода на войната , която немалка част от ромите , са принудени от обществото , да водят срещу него заради своето оцеляване... Трагичен парадокс ... И с просто око се вижда , че демокрацията е невъзможна като участие на несобственици...

  • 2
    Avatar :-|
    Комитата

    Да се вижда приблизително еднакъв процент престъпност при роми и при българи при положение че живеят в коренно различни социално икономически условия не е нищо друго освен манипулация. Какво е съотношението например на затворниците роми и българи в затворите? Ако се окаже силно в полза на ромите, тогава какво да мислим за полицията и правосъдието - че там е пълно със закоравели расисти ли? Нека все пак изчакаме края на изследването

  • 3
    Avatar :-|
    Gochoolu

    Smehotworna i izkrivena informacia! Ogromen procent ot krajbite v koito sa zameseni cigani, vuobshte ne se registrirat. I policiata ne gi tyrsi, zashtoto v edno selo ot 200 cigani, 180 sa zameseni v niakakwo prestyplenie.. ili go prikriwat.
    Borbata s ciganskata prestypnost e silno izkrivena i pochti bezmislena - grajdanite znaiat che nikoj ne gi zashtitava i prestypleniata de FAKTO RIADKO se OTCHITAT.
    Taka che towa izsledwane -

  • 4
    Avatar :-|
    eye

    Какъв е приноса на това изследване, аз не виждам никакъв. Разбира се има почтено работещи - и тук и в чужбина цигански семейства, но повечето просто не желаят да са част от гражданско общество - не се интересуват от образование и законно препитание. Живот от помощи и престъпления, към друго нямат интерес, уважавани професии - джебчия, просяк, крадец на частно и обществено имущество, търговец на жени и деца, разрушител на природа и инфраструктура. Изследвайте колко от тях се придържат към такъв начин на живот, вместо да жонглирате с неясни и некоректни данни. Какъв процент от тях и от българите се издържат с помощи и престъпления, и какъв процент от циганите полагат усилия в посока образование и законно препитание. То всъщност на всички ни е ясно...

  • 5
    Avatar :-|
    none

    Аз не успях в крайна сметка да разбера последната таблица.
    Очевидно таблицата е направена, така че да категоризира различни видове пресъпления в съответната етническа група. Следователно ако се приеме, че таблицата разделя общия брой на престъпленията на категории и подкатегрии то
    следва сборовете от процентите вертикално във всяка от колоните събрани заедно да не надвишава числото 100 !?
    За пример какво значи да имаме 80.48% + 50.69%=131.17% общо Престъпления против собствеността !?
    Или пък това, че общо от всички престъпления българите са извършили 150.14% !? Ако някой я разбира тази таблица по-добре нека ми обясни, моля.

  • 6
    Avatar :-P
    Багатур багаин

    Анонимен не събирай числата в последната таблица по вертикала, а по хоризонтала. Получава се процент по-малък от сто, нали? Ще питаш, къде са останалите проценти? Ам там извършителите са други - евреи, арменци, турци, руснаци и т.н
    Сега разбра ли?

  • 7
    Avatar :-|
    d0b

    Не гледаш добре. По хоризонтал: Престъпления против собствеността: 80.48%50.69% . Далеч, далеч над 100%. Тая таблица наистина нещо не наред.

    Някой каза, че от това изследване не виждал полза. Това, което това изследване показва е още едно нещо, което съвсем не ни е наред. Ще се оправим, ама друг път.

  • 8
    milena_tiner avatar :-|
    milena_tiner

    tova koeto me interesuva men i ne e otrazeno v statistikata e kakuv procent ot ciganskoto naselenie ot samoto cigansko naselenie e kriminalno projaveno. Tova mi se struva po-spravedliva statistika tui kato samo procent of obshototo naselenie e losha statistika. Vse pak ciganite sa okolo 7-8% ot cialoto naselenie na Bulgaria, pone za sega ima poveche Bulgari.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK