С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 5 мар 2007, 13:10, 13515 прочитания

Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности - част 3

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Това е третата част от изследването на Тихомир Безлов за престъпността сред ромите.  В първата част  бяха коментирани различните начини, по които се събират данни за етническата принадлежност на извършителите на престъпления, след това стана дума за съпричасността на ромите към различните видове престъпления. Този път, анализът ще разгледа историческите и социалните фактори причиняващи престъпността сред ромите.Анализът на престъпността сред ромите се сблъсква с огромни затруднения  поради ограниченията на полицейската и съдебната статистика. В резултат на това често оценките, на които се позовават представители на висшия политически елит, не представят достоверно реалната ситуация, тъй като единственият им източник почти винаги  е полицейската статистика. По-високото ниво на престъпност сред ромите е повлияно от множество комплексни фактори, между които са: участието на ромските домакинства в сивата икономика, високия процент роми в следствените арести и местата за лишаване от свобода,  влиянието на определени ромски общностни групи, напр. кардарашите, чийто начин на живот е твърде близък до престъпната дейност, както и редица социално-икономически проблеми като жилищните условия, безработицата и неграмотността.

Исторически фактори

По повод ромската престъпност полицейските служители изтъкват като основна характеристика  масовото участие на определени  ромски общностни групи в дребни престъпления. Един от основните проблеми при тези престъпления е тънката граница между административно нарушение и престъпление. Много от ромите изобщо не са наясно с тази разлика и не смятат административните нарушения за престъпления, а ги възприемат и оправдават като начин за оцеляване.

„Съпругът ми ходеше извън градовете да събира желязо. Обаче без да се споразумее да знае, че това е общинска вещ, някаква ограда към пътя за Катуница, извън града, там много отдавна бил катастрофирал някой и тая ограда стои като желязо. И той помислил, че не е общинска вещ и искал да го ползва за продажба на желязо. И в тоя момент минава СОТ и го забелязва как ги взима, той не го краде, той не се е осъзнал че това е кражба, това е посред пътя. ... И се обаждат в "Тракия" и го прибират мъжа ми.” (фокусна група в Пловдив)

„Ние не крадем, копаем си.” (участник във фокусната група в Сливен по повод копаенето на скрап във военен полигон)

Положението на ромите трябва да се  разглежда в по-широкия контекст на събитията през последните 15 години. Бурната и хаотична приватизация и реституция на собствеността през 90-те години създава множество възможности най-вече за престъпления против собствеността. Хиляди предприятия, военни бази и земеделски стопанства са закрити, оставени без охрана, а в много случаи и изоставени на произвола в продължение на години. Множество инфраструктурни обекти като мостове, жп линии, напоителни системи, почивни станции, обработваеми земи и дори сгради и къщи са изоставени в очакване да бъдат приватизирани, реституирани или съдът да определи правата върху собствеността им. През този период обществото постепенно променя отношението си към собствеността, тъй като до 1990 г. кражбата или нахлуването в държавна собственост не се санкционират особено строго. По същото време около 76% от ромското население се състои от безработни, разчитащи на минимални и нередовно изплащани социални помощи .

В борбата си за оцеляване много от ромите се възползват от тази безстопанственост и започват да събират метал за вторични суровини, строителни материали или резервни части, като това се превръща в техен основен източник на доходи. Тъй като в повечето случаи липсва яснота относно собствеността, нито полицията, нито собствениците предприемат някакви мерки, което дава допълнителна увереност на нарушителите, че имат правото безнаказано да присвояват изоставена или слабо охранявана собственост. Кражбите от къщи, тавански помещения, мазета и вили, както и кражбата на селскостопанска продукция, метали и дървен материал, дори на врати прозорци и тухли, се превръщат почти в ежедневие  и това се отразява твърде сериозно на отношението и настроенията на обществото спрямо ромите. Бездействието на правоохранителните органи и останалите държавни институции затвърждават  у една голяма част от ромите представата, че присвояването на изоставена или неохранявана собственост не е незаконно.

През по-голямата част на 90-те години правоприлагащите институции и служби за сигурност са в непрекъсната реформа и наказателното правосъдие значително намалява обема на работата си. През 1993 г. е достигнат най-малкият обем – произнесените присъди са 3,2 пъти по-малко в сравнение с тези през 1989 г. Тази тенденция е в пълен контраст с двойното увеличаване на престъпността за същия период. Всичко това засилва чувството за безнаказаност у престъпниците и силно демотивира полицията.

С напредването на приватизацията и реституцията и преминаването на все по-голяма част от собствеността в частни ръце в края на 90-те години, възможностите за незаконни доходи постепенно намаляват. Правоприлагащите органи повишават  ефективността си, което личи от броя на осъдените лица до 2001 г., нараснал шест пъти в сравнение с 1993 г.. В същото време социалните помощи за ромите започват да се изплащат по-редовно, безработицата спада, а след 2001 част от ромите емигрират в страни от Европейския съюз. Тези фактори допринасят за постепенния спад на престъпността. Въпреки това, остават открити два въпроса: колко голямо е полето за престъпна дейност и какви социални и икономически фактори способстват за нейното развитие.

Социални фактори

Решаващият фактор за масовото разпространение на дребната престъпност сред част от ромите са плачевните социално-икономически условия, при  които те живеят. Полицаите, които работят с ромската общност са напълно наясно с този проблем. Редица служители, работещи в ромски махали, потвърдиха, че някои безработни роми са възприели дребната престъпност като постоянен източник на доходи. Няколко от полицаите описаха начина на местните роми да живеят на кредит.  Обикновено те изхарчват голяма част от месечните си социални помощи за плащане на дълговете си в близкия магазин за хранителни стоки. Остатъкът от помощите им стига за първите десет дни от месеца. През следващите десет дни те отново започват да живеят на кредит. През последната част от месеца, обаче, когато вече са изчерпали възможностите за заеми, те разчитат основно на дребни кражби. Полицаите обобщават ситуацията по следния начин: “Десет дни преди изплащането на помощите кражбите от домовете рязко се увеличават, а след като си получат парите, кражбите буквално спират”

Изследването на ПРООН от 2002 г. документира ясно този начин на живот. Четиринадесет процента от анкетираните роми отговарят, че през предходните шест месеца един от източниците им на доходи са били заемите. Още по-красноречив е фактът, че близо 75% от ромите заявяват, че през предходната година е имало периоди, в които са гладували. Почти 60% от тях в тези случаи са взимали пари назаем от съседите си, за да преживеят. Тъй като е малко вероятно съседите им да са имали спестявания, с които да им помогнат, това би могло да се тълкува като взимане на заем от местните бакалии или от някой лихвар.

Магазинчета, където (незаконно) може да се пазарува на кредит има във всички ромски махали, посетени в хода на изследването. В повечето махали има и известни лихвари, които дават заеми с около 50% лихва, като по този начин  утежняват още повече положението на много от ромите. Интервюираните полицаи посочиха лихварството като един от основните фактори, насърчаващи престъпността сред ромите, тъй като лихварите успяват до склонят много бедни и необразовани роми да подпишат полици за заеми с над 100% месечна лихва. Обикновено гаранцията за заема е социалната помощ, но ако тя не го покрие често се стига до насилие срещу  длъжника. Така престъпленията остават единствената възможност да се намерят средства за изплащане на дълга.

В подкрепа на това твърдение могат да бъдат приведени няколко примера с придобили известност скорошни случаи. В Сливен дебитните карти на около сто роми, където се превеждат социалните им помощи, били прибрани от лихвар, а когат той бил арестуван, се разкрило, че още няколкостотин роми му били длъжници. В ромския квартал “Столипиново” в Пловдив редовно стават инциденти по повод неизплатени дългове. Случаят с видинския клан Зрънкови  придоби национална известност след убийството на  длъжник  на лихварската фамилия и последвалото отмъщение на хората от квартала, което на свой ред предизвика изселването на 64 члена на фамилията от квартала и града. Честа практика е лихварите да купуват бездействието на полицията или да се подсигуряват с договори за заем или лизинг, за да могат да предотвратят всякакви основания за разследване.

*Тихомир Безлов е главен експерт в Центъра за излседване на демокрацията

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съд може да наруши правото на ЕС, като не изпрати преюдициално запитване Съд може да наруши правото на ЕС, като не изпрати преюдициално запитване

Знаково решение на Съда на ЕС в Люксембург по дело на Европейската комисия срещу Франция

7 окт 2018, 3208 прочитания

Достъп до лични трафични данни е допустим не само за тежки престъпления 1 Достъп до лични трафични данни е допустим не само за тежки престъпления

Решение на Съда на ЕС в Люксембург формулира критериите: тежка намеса може да се обоснове за борба с тежка престъпност

2 окт 2018, 2623 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности - част 4

Испанският Bulgaria Mall

Седем години след откриването на търговския център той има нов собственик - фондът Squircle Capital, който го е купил за необявена сума

Арх. Иво Пантелеев: Част от недоволството се дължи на преекспонирани снимки в интернет

Водещият проектант на течащите от няколко месеца ремонти в центъра на София пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кино: "Роди се звезда"

Мелодиите на сърцето в талантлива версия на холивудската приказка

Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит

Емисия

DAILY @7PM // 16.10.2018 Прочетете