С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 12 мар 2007, 14:14, 7797 прочитания

Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности - част 4

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Железните фараони

Държавата пак ще затяга правилата за търговия със скрап. Остава да измисли как да засили контрола

26 май 2006

Горите - под стражата на бракониерите

Според данните на земеделското министерство незаконно в страната се изсичат само около 40 хил. кубични метра дървесина на година

21 май 2005
Продължаваме с представянето на изследването на Тихомир Безлов за престъпността сред ромите. В четвъртата част от своето проучване, той прави анализ на сивата икономика като фактор за възникване на ромската престъпност.Преходът на България към пазарна икономика и ниските доходи на населението предопределят наличието на значителна сенчеста икономическа зона, която по някои оценки представлява  около 27–35% от БВП. Функционирането на редица сиви пазари зависи в огромна степен от наличието на неквалифицирана и евтина работна ръка, а в много случаи и от престъпната дейност. Това се забелязва най-силно в две пазарни ниши – събирането на скрап и дърводобива. Те бяха посочени като най-сериозните проблемни области във всички полицейски управления, където бяха проведени интервюта.

Събирането на метални отпадъци представлява мрежа от големи фирми, търгуващи със скрап, които са собственост на българи или етнически турци. Те се ползват с протекцията на политици от висшите етажи на законодателната и изпълнителната власт. Скрапът се събира най-вече чрез пунктовете за вторични суровини, много от които се намират във или около ромски квартали. В много случаи събирането или кражбата на скрап се извършва от бедните роми от махалата под ръководството на  местния ромски лидер. Пунктовете изкупуват металите, независимо дали те са крадени или не. Скрапът се събира по множество начини – от ровене в боклукчийските кофи, през кражби на огради на частни домове, електрически кабели, машини  от неохранявани производствени цехове, до организирани обири на товарни влакове, в които участват големи групи роми.  Този бизнес практически не се контролира от никакъв държавен орган. Пунктовете за вторични суровини рядко биват санкционирани или заобикалят санкциите на контролните органи и полицията чрез подкупи или политически протекции. Затова в много случаи на полицията и жандармерията не им остава друго, освен да се занимават с крадците – дребни риби в бизнеса със скрап, който се контролира от българи, но създава търсене, което поощрява кражбите и престъпността сред ромите.

Същото важи и за пазара на дървен материал. Твърди се, че фирмите, които владеят незаконния дърводобив в страната и се ползват с политически протекции са около 15 на брой (собственост на българи или турци). Те се възползват от услугите на бедни роми и подкупват контролните органи, за да могат ромите да се занимават необезпокоявани с незаконна сеч. В определени случаи се стига до санкции като задържане или глоба, но те се налагат единствено на ромите. Рядко се налагат по-сериозни наказания, поради неясните разпоредби, засягащи това нарушение. Съществуват места като Самоков например, където стотици ромски семейства се издържат с незаконен дърводобив, като местните ромски лидери се явяват организатори на изсичането или посредници при продажбата на дървения материал на дървопреработващите фирми. И при двете дейности – кражбата на метали и незаконната сеч – полицията често арестува заподозрени роми, но рядко се повдигат обвинения, тъй като задържаните обикновено са твърде незначителни фигури. Това е много по-лесно за правоприлагащите органи, отколкото да санкционират големите фирми. Според изследване на Световния фонд за защита на дивата природа, в България незаконно се изсичат 3,7 милиона m3 дървен материал годишно, което представлява 45% от общия дърводобив на страната между 1998 и 2001 г. Изчислено е, че през същия период от горските масиви край градовете Самоков, Пазарджик и Благоевград са изнесени предимно с каруци (т.e. предимно от роми) между 500 000 m3 и 800 000 m3 дървен материал.

Редица други сиви пазари също разчитат на незаконна дейност, осъществявана от роми. В интервютата с полицейски служители бе споменато незаконното бране на плодове (напр. череши и вишни) и уличната продажба на евтини потребителски стоки от Турция и Китай. Участието на ромите в тези дейности предопределя и прекомерния брой проверки на роми от полицията. Подходящ пример в това отношение е разказът на един жандармерийски служител, отговарящ  за охраната на горите в района на Самоков срещу масова сеч. По неговите думи, понякога в горските площи край града влизат по двеста каруци с около шестотин роми дневно с намерение да крадат дървен материал. Жандармерията е принудена да организира охранителни постове на всички шосета към горските райони, където служителите масово правят проверки на документите, арестуват нарушителите и конфискуват каруците им. Бракониерите от български произход обикновено използват камиони и са много по-малобройни.  Друг подобен пример е незаконното бране на череши в казанлъшкия регион, където в последните години полицията се е натъквала на по около стотина роми (няколко семейства наведнъж заедно с децата им) и ги е арестувала или пък е проверявала документите на всеки един от тях. Тъй като при българите подобно масово участие в престъпна дейност е нетипично, ромите много по-често стават обект на полицейски  проверки.


*Тихомир Безлов е главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съд може да наруши правото на ЕС, като не изпрати преюдициално запитване Съд може да наруши правото на ЕС, като не изпрати преюдициално запитване

Знаково решение на Съда на ЕС в Люксембург по дело на Европейската комисия срещу Франция

7 окт 2018, 3219 прочитания

Достъп до лични трафични данни е допустим не само за тежки престъпления 1 Достъп до лични трафични данни е допустим не само за тежки престъпления

Решение на Съда на ЕС в Люксембург формулира критериите: тежка намеса може да се обоснове за борба с тежка престъпност

2 окт 2018, 2627 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Да си пишеш със спамър

Арх. Иво Пантелеев: Част от недоволството се дължи на преекспонирани снимки в интернет

Водещият проектант на течащите от няколко месеца ремонти в центъра на София пред "Капитал"

Как Литва намали жертвите по пътищата

Известна с едни от "най-смъртоносните" пътища в Европа допреди няколко години, сега Литва е лидер в ЕС по намаляване броя на загиналите при пътни катастрофи

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Маргарита Борисова и Явор Ганчев

Започна третото издание на Olé Festival!, посветен на музиката на Испания и Латинска Америка

Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит

Емисия

DAILY @7PM // 16.10.2018 Прочетете