С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 12 мар 2007, 14:14, 7924 прочитания

Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности - част 4

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Продължаваме с представянето на изследването на Тихомир Безлов за престъпността сред ромите. В четвъртата част от своето проучване, той прави анализ на сивата икономика като фактор за възникване на ромската престъпност.Преходът на България към пазарна икономика и ниските доходи на населението предопределят наличието на значителна сенчеста икономическа зона, която по някои оценки представлява  около 27–35% от БВП. Функционирането на редица сиви пазари зависи в огромна степен от наличието на неквалифицирана и евтина работна ръка, а в много случаи и от престъпната дейност. Това се забелязва най-силно в две пазарни ниши – събирането на скрап и дърводобива. Те бяха посочени като най-сериозните проблемни области във всички полицейски управления, където бяха проведени интервюта.

Събирането на метални отпадъци представлява мрежа от големи фирми, търгуващи със скрап, които са собственост на българи или етнически турци. Те се ползват с протекцията на политици от висшите етажи на законодателната и изпълнителната власт. Скрапът се събира най-вече чрез пунктовете за вторични суровини, много от които се намират във или около ромски квартали. В много случаи събирането или кражбата на скрап се извършва от бедните роми от махалата под ръководството на  местния ромски лидер. Пунктовете изкупуват металите, независимо дали те са крадени или не. Скрапът се събира по множество начини – от ровене в боклукчийските кофи, през кражби на огради на частни домове, електрически кабели, машини  от неохранявани производствени цехове, до организирани обири на товарни влакове, в които участват големи групи роми.  Този бизнес практически не се контролира от никакъв държавен орган. Пунктовете за вторични суровини рядко биват санкционирани или заобикалят санкциите на контролните органи и полицията чрез подкупи или политически протекции. Затова в много случаи на полицията и жандармерията не им остава друго, освен да се занимават с крадците – дребни риби в бизнеса със скрап, който се контролира от българи, но създава търсене, което поощрява кражбите и престъпността сред ромите.

Същото важи и за пазара на дървен материал. Твърди се, че фирмите, които владеят незаконния дърводобив в страната и се ползват с политически протекции са около 15 на брой (собственост на българи или турци). Те се възползват от услугите на бедни роми и подкупват контролните органи, за да могат ромите да се занимават необезпокоявани с незаконна сеч. В определени случаи се стига до санкции като задържане или глоба, но те се налагат единствено на ромите. Рядко се налагат по-сериозни наказания, поради неясните разпоредби, засягащи това нарушение. Съществуват места като Самоков например, където стотици ромски семейства се издържат с незаконен дърводобив, като местните ромски лидери се явяват организатори на изсичането или посредници при продажбата на дървения материал на дървопреработващите фирми. И при двете дейности – кражбата на метали и незаконната сеч – полицията често арестува заподозрени роми, но рядко се повдигат обвинения, тъй като задържаните обикновено са твърде незначителни фигури. Това е много по-лесно за правоприлагащите органи, отколкото да санкционират големите фирми. Според изследване на Световния фонд за защита на дивата природа, в България незаконно се изсичат 3,7 милиона m3 дървен материал годишно, което представлява 45% от общия дърводобив на страната между 1998 и 2001 г. Изчислено е, че през същия период от горските масиви край градовете Самоков, Пазарджик и Благоевград са изнесени предимно с каруци (т.e. предимно от роми) между 500 000 m3 и 800 000 m3 дървен материал.

Редица други сиви пазари също разчитат на незаконна дейност, осъществявана от роми. В интервютата с полицейски служители бе споменато незаконното бране на плодове (напр. череши и вишни) и уличната продажба на евтини потребителски стоки от Турция и Китай. Участието на ромите в тези дейности предопределя и прекомерния брой проверки на роми от полицията. Подходящ пример в това отношение е разказът на един жандармерийски служител, отговарящ  за охраната на горите в района на Самоков срещу масова сеч. По неговите думи, понякога в горските площи край града влизат по двеста каруци с около шестотин роми дневно с намерение да крадат дървен материал. Жандармерията е принудена да организира охранителни постове на всички шосета към горските райони, където служителите масово правят проверки на документите, арестуват нарушителите и конфискуват каруците им. Бракониерите от български произход обикновено използват камиони и са много по-малобройни.  Друг подобен пример е незаконното бране на череши в казанлъшкия регион, където в последните години полицията се е натъквала на по около стотина роми (няколко семейства наведнъж заедно с децата им) и ги е арестувала или пък е проверявала документите на всеки един от тях. Тъй като при българите подобно масово участие в престъпна дейност е нетипично, ромите много по-често стават обект на полицейски  проверки.


*Тихомир Безлов е главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Без дебати минаха на първо четене промените в съдебния закон; ЕСПЧ за нарушенията при назначаване на съдия и правото на справедлив процес; Без данъчна амнистия на вероизповеданията, а само разсрочване

18 мар 2019, 872 прочитания

Различни процедури позволяват на чужденци извън ЕС да започнат работа в България Различни процедури позволяват на чужденци извън ЕС да започнат работа в България

Решението на чуждия инвеститор коя опция да избере е строго индивидуално според потребностите му

18 мар 2019, 1412 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Да си пишеш със спамър

Централните банкери на помощ. Серия поредна

ЕЦБ и Федералният резерв се отказаха от плановете си за вдигане на лихвите през тази година

Джейсън Кинг: Инвестицията на PPF в "Теленор" е дългосрочна

Главният изпълнителен директор на "Tеленор България" пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Не е истина

Как да разпознаваме невярната информация: няколко лесни за ползване програми и онлайн инструменти за проверка на фактите

20 въпроса: Правдолюб Иванов

Новата му самостоятелна изложба "Роботите не се изпотяват" е в Sariev Contemporary

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 16.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов "Апартаментгейт" при ГЕРБ, Борисов "спаси" пенсиите

Емисия

DAILY @7PM // 19.03.2019 Прочетете