С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 4 юли 2007, 10:43, 5051 прочитания

Добре охранявана съдебната палата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Оградите на съдебната палата защитават сигурността на работещите в нея... и възпрепятстват обществото да види един формален съдебен процес, дълбоко разминаващ се с истината.Съвсем наскоро посетих Съдебната палата в гр. София. Влязох в нея през централния вход откъм бул. Витоша. Изкачих стълбите, като оставих зад гърба си новопостроените метални преграждания. На охраната представих личната си карта. Поставих чантата в някакво устройство, което прегледа съдържанието й за опасни предмети, отделно от това извадих всичко от джобовете си и преминах през врата-металотърсач. В този момент си дадох сметка, че влизането в съдебната палата е подобно на преминаването на държавна граница.

Аналогията не е безпочвена. В някакъв аспект вратата на съда маркира границата на един свят различен от околния – светът на истината. Терминът “истина” е свързан в законодателството ни с дейността на съда. Задължение на съда е да разкрива истината. Думата “истина" носи привкус на божественост, т.е. отделеният (с ограда) свят на истината е свято място.

И все пак съществува една фундаментална разлика между държавната граница и границата на святото. Първата е затворена, проверяваща, отхвърляща. Втората е отворена, привличаща и даваща. Дали пък проблемът на нашата съдебна система не е именно в това, че вече всички ние не го разглеждаме  като свято място? Въпросът е риторичен. Дори самото му задаване носи усещане за наивност и глупост. Истината не се търси от съда, но и никой не носи истината в съда. Съдебните дела не са любопитен спектакъл на разнообразие, а са скучни, монотонни и стандартизирани. Ако се посети едно дело, все едно са видени сто – прокурорът ползва едни и същи думи, адвокатът казва едни и същи неща, съдията пише едни и същи мотиви. Редките случаи на интересни дела са свързани не толкова със случващото се в тях, а с личностите, които участват. Дори и тук обаче рядко се излиза от стандартната форма на процеса, като единствената добавка е тълпата репортери, обградила публичната личност, задаваща стандартизирани въпроси и получаваща стандартизирани отговори.

Стандартизацията е липса на истина.

В нашия съдебен процес властва формата: “Как е правилният начин да кажа това?”.  В света на истината този въпрос буди недоумение. Не съществува правилен начин за казване на каквото и да било. Когато говорещият се съобразява говореното с обстановката, то говореното не изразява напълно това което той иска да каже. И просто не е истина. Често формалното говорене в нашия съдебен процес пречи на страните въобще да се разберат. Някой прави забележката “Това извън протокола” и едва тогава започва взаимно разясняване кой какво има предвид и кой какво иска. Истината остана извън протокола, което от своя страна е един прелюбопитен факт, тъй като само записаното в протокола по силата на процесуалните ни закони се приема за истина. Формата е убила истината, а нейната липса прави пространството на съда пошло.

Пространственото измерение на пошлото е изразено в граничния контрол, решетките, металните препятствия на входа, опипването на чантите, свиренето на металния детектор. Цялостното послание е:

“Ако нямаш работа вътре не влизай!”.

От този контрол започва делението на три групи хора влизащи в съда: вътрешни, професионалисти и аматьори. Вътрешният човек вади служебна карта и заобикаля всякакви системи за проверка. Професионалистът със заучени жестове изважда всичко метално от джоба си и показва личната си карта, без да предизвика, каквото и да е забавяне. Аматьорът е жалък и комичен образ, който гледа безпомощно, когато е съблякъл почти всичко от себе си, но детекторът продължава да отчита метал. Аматьорът среща раздразнението на нетърпеливата опашка и присмеха на проверяващите го. Аматьорът е гражданинът, за защитата, на чиито права, е организиран целият процес. А посланието което получава е - “Ако може не се връщай повече”.

В самия съд, така оформилите се групи, се сблъскват с още граници – вратите на стаите. Първата група ги преодолява лесно, чрез ключ или чрез покана. Втората група има достъп по работа и свързаните с това възможности за приятелски разговори. Третата група се сблъсква с надписи “Съдиите/прокурорите не дават консултации”, “Съдебни секретари – граждани не ни безпокойте”.

Зад цялото говорене за прозрачност в съда в действителност се открива една все по-голяма затвореност. Тя е пространствена – изразена в граничния контрол и комуникативна – изразена във формалността на процеса. И вместо процесът да бъде общо право, той се превръща в кастово.
В заключение: Нека отворим съда!

Калин Ангелов е адвокат и живее в София. Може да му пишете на pravo@capital.bg

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 735 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 1437 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
МВР срещу разпространението на наркотици...

Голямата енергийна измама

Защо борсовата цена на електроенергията в България е най-висока и как може да се поправи секторът

Да управляваш 520 000 души

Франк Апел, главен изпълнителен директор на Deutsche Post DHL Group

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш

Ново място: Trattoria la Bicicletta

Италианският ресторант на Чанко Чанев предлага меню с широк избор