Политика и морална справедливост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Политика и морална справедливост

Политика и морална справедливост

6629 прочитания

© Sxc.hu


В края на миналия месец сръбският президент Борис Таджич поднесе на хърватите извинения от името на своя народ за понесените от тях страдания по време на войните през 1991-95 година. Таджич е първият сръбски държавен глава, който се извини за войната, която доведе до смъртта на 20 хиляди жертви и още много ранени и изселени хора. Традиционното вглеждане в двора на съседите неминуемо ни подтиква да си зададем въпроса дали българският президент ще намери подобна смелост, за да се извини за сътрудничеството си в комунистическите тайни служби.

От гледна точка на съвременната политическа история постъпката на Таджич не е необикновена. Преди 27 години светът видя за първи път как западногерманският канцлер Вили Брант коленичи пред паметника на жертвите на въстанието на варшавското гето. През 1997 г. Тони Блеър са извини за бездействието на британското правителството довело до смъртта и страданието на ирландския народ през 40те години на 19 век. През 2000 г. президентът на Черна гора, Мило Джуканович, поднесе извиненията си за „всички болки, страдания и материални щети, които хърватите са понесли от черногорци” през военната офанзива срещу Дубровник. През 2006 г. Блеър се извини за участието на Великобритания в търговията с роби. Същата години канадският министър-председател, Стивън Харпър, се извини за дискриминацията на китайците в тази страна в началото на миналия век.

Причините за бума на политически извинения през последните 30 години са няколко. Първата е особената чувствителност по отношение на морала в демократичните общества. Хората се интересуват какво е мнението на политиците по отношение на смъртното наказание, абортите, семейството, църквата, войната в Ирак, миналото на комунизма. От това как политиците отговарят на тези въпроси решаваме каква ще бъде тяхната съдба. Да си припомним само как Клинтън можеше да загуби президентството си заради лъжата във връзка с аферата Люински.

Втората причина за поднасянето на политическите извинения е тяхното значение за възтържествуването на справедливостта в обществото. Моралната справедливост се постига по-лесно от историческата или правната справедливост. Понякога историческата истина не може да бъде лесно установена, тъй като повечето от нас се срамуват от истината. Да си припомним и колко години трябваше да минат, за да научим истина за възродителния процес у нас в края на 90те. Понякога пък правото е безсилно да се справи с търсенето на отговорност. Пример за това е начина, по който завърши делото за геноцид, което Босна и Херцеговина водеха срещу Сърбия в Международния съд.

Преди години хърватският президент Месич каза, че на Балканите всеки трябва да се извини на всеки. Това беше признание за голяма нужда от морална справедливост на балканските народи, както и призив до всички политици да намерят сили и поискат извинение. В този смисъл извинението на Таджич е шанс не само за помирението на Балканите, но и надежда, че на Балканите се появяват силни политици.

Хората оценяват политиците по тяхната смелост и доблест. След като падна на колене пред паметника на жертвите на въстаниците от варшавското гето Вили Брандт беше обявен от списание Тайм за политик на годината, а на следващата година той получи Нобеловата наградата за мир. Поляците пък кръстиха един площад на негово име. От друга страна, повечето информационни агенции не пропуснаха да отбележат по повод смъртта на починалия преди седмици бивш президент на Австрия Курт Валдхайм опитите му да прикрие участието си в извършването на военни престъпления по време на Втората световна война и скандалът, който последва след като бяха публикувани разкрития за неговото минало.

Публикуваме този текст с любезното съдействие на сп. "Обектив"

В края на миналия месец сръбският президент Борис Таджич поднесе на хърватите извинения от името на своя народ за понесените от тях страдания по време на войните през 1991-95 година. Таджич е първият сръбски държавен глава, който се извини за войната, която доведе до смъртта на 20 хиляди жертви и още много ранени и изселени хора. Традиционното вглеждане в двора на съседите неминуемо ни подтиква да си зададем въпроса дали българският президент ще намери подобна смелост, за да се извини за сътрудничеството си в комунистическите тайни служби.

От гледна точка на съвременната политическа история постъпката на Таджич не е необикновена. Преди 27 години светът видя за първи път как западногерманският канцлер Вили Брант коленичи пред паметника на жертвите на въстанието на варшавското гето. През 1997 г. Тони Блеър са извини за бездействието на британското правителството довело до смъртта и страданието на ирландския народ през 40те години на 19 век. През 2000 г. президентът на Черна гора, Мило Джуканович, поднесе извиненията си за „всички болки, страдания и материални щети, които хърватите са понесли от черногорци” през военната офанзива срещу Дубровник. През 2006 г. Блеър се извини за участието на Великобритания в търговията с роби. Същата години канадският министър-председател, Стивън Харпър, се извини за дискриминацията на китайците в тази страна в началото на миналия век.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    ем

    В България за жалост това няма как да се получи. Пръво защото политиците ни са от друга порода и второ защото срещу тях не стоят хора, които ще си кажат..."Той си призна, айде да не го линчуваме!"
    Не съм запозната и с политическото състояние в България в момента, не съм и чувала как точно реагират хората на това, че президентът е бил част от ДС, но смея да твърдя, че ако си признае или извини или каквото и да било в духа на "честната политика", то най малкото другите политици няма да си замълчат и ще го разнищят...така да го кажем.
    Трудно е да си първи. Ако Първанов го направи ще влезе в историята, но не смятам, че е готов и че иска точно сега да се откаже от политиката. Пожелавам си някой ден българските политици да пораснат до толкова, че да си признаят грешките, но два пъти по-силни желая народът да порасне до толкова, че да разбере извинението!

  • 2
    Avatar :-|
    ем, Първанов влезе в историята

    Моралната присъда увисна от всички страни.

  • 3
    Avatar :-|
    Jolly good

    Георги Първанов, Президент на Република България, е член на Интернет общество от месец май 2001 г. В предизборната си кампания г-н Първанов използва Интернет, за да даде над 300 отговора на въпроси в dir.bg, както и за да популяризира своята кандидатура сред младите избиратели на България. Връзките на Георги Първанов с Интернет общество датират още от 1997 г., когато шефът на БСП изпрати официално благодарствено писмо до авторитетната организация за помощта, която получи от нея в онези тежки за българската левица дни.
    http://isoc.bg/

  • 4
    Avatar :-|
    Anton K

    Към автора: кои от посочените примери са се извинили за дела, които те са сторили?????Сравняваш круши със сливи тук. Един се извинил за дела преди 200 години, друг преди 20. Пълни глупсти. В България, или Германия, или САЩ, много малко са примерите, когота политик е казал Sorry. А ти не си посочил дори един. Айде стига глупости. Клинтън го хванаха с гащите до коленете и пак не се извини, амен амен докато не анализираха спермата от роклята на Люински (ИЗВИНЕТЕ за долнопробното изказване). "Гоце" няма да има проблем да се извини за делата на Бай Тошо, но никога няма да се извини за нещо, което той не смята, че има нужда от извинение.

  • 5
    Avatar :-|
    da

    Не виждам сравнение тук. Текстът е много добър

  • 6
    mcphisto38 avatar :-|
    Димитър Димитров

    Петър Стоянов също се извини на българските турци за страданията, причинени им от БКП по време на "възродителния процес".

  • 7
    Avatar :-(
    azz

    как можете да се връзвате на такива долнопробни номера?! Това е ПОЛИТИКА ,тук морал нЕма! ;( извинили са се да си подобрят имиджа, защото им е изнасяло,а не защото са искали.
    Наистина ли вярвате,че политиците са способни да изпитват вина, разкаяние, че имат съвест?!.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK