С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
33 9 дек 2009, 18:20, 6617 прочитания

Конституционният съд защити статуквото на прехода

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По определение, Конституционният съд на една държава изразява "публичния разум на политическата общност на свободните и равни граждани" (по Джон Ролс). Какво е съдържанието на този "публичен разум"? В последното свое решение от 3 декември 2009 г. (РКС № 11 /2009) за пореден път Конституционния съд (КС) защити статуквото на прехода като обяви за противоконституционна разпоредбата от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), забраняваща сътрудници на бившата Държавна сигурност да заемат ръководни постове в Народното събрание.Оспореният чл. 3 от ПОДНС предвижда, че народни представители, за които има данни от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, че са били сътрудници, не могат да бъдат членове на: 1. ръководството на Народното събрание; 2. ръководствата на комисиите на Народното събрание; 3. международните делегации на Народното събрание; 4. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията за контрол на Държавна агенция "Национална сигурност", Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Основното съдържание и ефект на разпоредбата е по-скоро символно, и точно това я прави особено важна – тя съдържа важна морално-политическа оценка, която е от значение за бъдещето на демократичните процеси в страната. Тази разпоредба обаче не ограничава нито едно от съществените правомощия на народните представители – да внасят законопроекти, да участват в дебатите и гласуванията в пленарна зала и в комисиите, да отправят въпроси и питания по време на парламентарен контрол, т. е. те продължават да упражняват в пълнота всички правомощия, заради които са избрани.  

Приемането на тази разпоредба в ПОДНС е поредният опит за скъсване с тоталитарното минало – за съжаление, поредният неуспешен опит. Тези опити, макар и непоследователни, за осмисляне и даване на негативна морално-политическа оценка на свързаността с репресивния апарат на ДС и с тоталитарния режим се сблъскват с доминиращи конформистки нагласи, особено сред юридическото "съсловие", което отказва да вижда проблемите, криейки се зад формалната законност, правната сигурност и абстрактните принципи. Този юридическа "философия" може да бъде разпозната и в решенията и определенията на КС по редица важни конституционни дела, които са налагали преценка на тоталитарното минало (вж. РКС № 10/1997; Определение № 6/1992; Определение № 3/1994). Големият проблем в последното решение на КС е, че с позоваването на основни конституционни принципи като народния суверенитет, правовата държава, равенството на гражданите пред закона, се постига на практика един вреден за демократичната консолидация на страната резултат – отказ от или релативизиране на моралните оценки за осъждане на комунистическата диктатура и на лицата, сътрудничели на репресивните служби на режима (при положение, че има изрични резолюции на Съвета на Европа и на Европейския парламент в тази посока, както и Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен). Ако приемем тълкуването на КС, означава да приемем също така ценностната неутралност на Конституцията от 1991 г. по отношение на тоталитарната система. Това обаче не е така – още в преамбюла на Конституцията са прогласени ценностите на свободата, справедливостта, равенството, във върховен принцип са издигнати правата на личността, нейното достойнство и сигурност. С други думи, не може с позоваване на конституционните принципи да се легитимират свързаности с тоталитарните служби за сигурност.


Тълкувайки конституционния принцип за равенството на всички граждани пред закона КС разпростира неговото действие и по отношение на правата и задълженията на народните представители, които се уреждат в ПОДНС. Правото на народния представител да заема ръководна длъжност в НС или в парламентарните комисии не е и не може да бъде сравнявано с правата и свободите на всеки български гражданин, защитени от Конституцията, по отношение на които е установен и принципа на равенството (чл. 6 от Конституцията). Това смесване на практика води до подвеждането на съвсем различни хипотези под общ знаменател. Ако КС приложи тази логика последователно, трябва да обяви и редица други текстове от ПОДНС за противоконституционни, защото уреждат конкретни изисквания към дейността на народните представители, несъществуващи в Конституцията или въвеждат дисциплинарни санкции. Така например, КС би трябвало да обяви за противоконституционни текстовете, които предвиждат санкциониране на народен представител с отнемане на думата, както и с отстраняване от едно до три заседания, включващо и неполучаване на възнаграждения за този период (чл. 131-133 ПОДНС). Именно тези разпоредби ограничават народните представители да упражняват своите правомощия в законодателния процес или парламентарния контрол, а не злополучния чл. 3.

Забележително е, че в мотивите към решението, КС стига до извода, че е "трудно да се сподели, че лицата, служили на държавата, изградена на една отречена идеологическа система и то по един недопустим за едно демократично общество начин не могат да заемат ръководни постове в Народното събрание. Поначало принадлежността към бившата Държавна сигурност не засяга доброто име на проверяваните лица. Тяхната дейност е била правно регламентирана дейност и като цяло нейната аморалност може да бъде имплицирана само ако действащото по това време право е било обявено за противоконституционно". По същество, това е аргументиране на теза в духа на юридическия позитивизъм, отъждествяващ правото със силата и статуквото, а не със справедливостта, ценностите и принципите на демократичното общество. Прави впечатление, че тези мотиви са буквален препис от решението на КС от 1997 г., с което се обявиха важни разпоредби от тогавашния 3акон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност за противоконституционни. Аналогични на тези разпоредби обаче има в сега действащия закон, а те се приети за конституционносъобразни.

Трябва да се отбележи обаче, че решението е подписано с особено мнение на съдиитеВладислав Славов,Благовест Пунев и Румен Ненков.Те не приемат позицията на мнозинството в КС и представят аргументи в подкрепа конституционността на оспорената разпоредба. Според тях, доколкото Конституцията не предоставя на народния представител правото да бъде избиран в ръководството на парламента или на неговите помощни органи, или да бъде включван в състава на всички специализирани комисии или международните делегации, тези въпроси стоят извън конституционно установения му статут и затова могат да получат отговор в ПОДНС. Затова и самоограничението, въведено с ПОДНС е конституционно целесъобразно и е в защита на обществения интерес. Според съдиите, принципът на правовата държава не изключва правото на законодателя да установява конкретни изисквания за заемане на определени постове и длъжности, а в случая с оспорената разпоредба парламентът е допуснал ограничаване на права, които не са конституционно защитени, използвайки ценностни критерии. Особеното мнение завършва с извода, че "посочените ограничения са мотивирани от морално-политически съображения за целесъобразност, която се свързва с убеждението, че бивши сътрудници на секретните служби на тоталитарната държава не би трябвало да представляват демократичен парламент, както и със съмнението, че в дейността си те не биха се съобразявали последователно с принципите на демократичната политика в областта на сигурността и външнополитическата ориентация на държавата... След продължилия около две десетилетия дебат относно разкриване на документите за принадлежност на лицата, заемащи публични длъжности, към структурите на тайните служби на тоталитарния режим, който завърши с приемане на закон за осветляване на това сътрудничество, този дебат с решението на Конституционния съд се обезсмисля като безрезултатен, поради изключване на практическото прилагане на закона по отношение на народните представители."



Конституционните съдии знаят, че гарантирането на върховенството на Конституцията означава не само деклариране на демократичните принципи, но и тяхното отстояване в ежедневните ни решения, дори когато това води до сблъсък с доминиращите обществени нагласи или с политическата конюнктура. На пръв поглед, с това свое решение КС заема именно такава позиция – защитава висшите конституционни принципи от конюнктурното политическо мнозинство в парламента. Но съдържанието на тази защита е по същество легитимиране на статуквото на прехода от последните 20 години. Не само декларирането на конституционните принципи, но преди всичко лоялността към тези принципи, е липсващата съставка на демократичния преход в страната. Именно в такава липса на лоялност имаме право да подозираме бившите сътрудници на ДС. Нещо повече, като свободни граждани имаме суверенното право да изискваме те да не олицетворяват и представляват цяла една институция, а от КС – да се съобразява с легитимно изразената воля на гражданското общество.

*Авторът е юрист, доктор по конституционно право и правен консултант в гражданския сектор.

 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 5643 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 5329 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10