Добри думи от един адвокат за едно прокурорско постановление

Илюстрация Постановление на ОП-Пазарджик - страница 1 Увеличаване Постановление на ОП-Пазарджик - страница 1 Автор: ОП-Пазарджик Смаляване

Илюстрация Постановление на ОП-Пазарджик - страница 2 Увеличаване Постановление на ОП-Пазарджик - страница 2 Автор: ОП-Пазарджик Смаляване

Илюстрация Постановление на ОП-Пазарджик - страница 3 Увеличаване Постановление на ОП-Пазарджик - страница 3 Автор: ОП-Пазарджик Смаляване

Илюстрация Постановление на ОП-Пазарджик - страница 4 Увеличаване Постановление на ОП-Пазарджик - страница 4 Автор: ОП-Пазарджик Смаляване

Понякога странно звучащи прокурорски текстове ни карат да се замислим, дали все пак те не са по-добри от безстрастните, безлични текстове по изпълнение на закона, с които тази държавна служба най-често ни залива.

 

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Трябва да си призная, че професията ми често ме сблъсква различни постановления на българската прокуратура. Обикновено четенето им не е приятно занимание и то не за друго, а заради сухия бланкетен стил на изразяване на мислите. На професионалиста не му трябва много, за да разбере кое точно е изречението, което касае конкретно интересуващото го. Останалото е най-вече плява, сламка, стояща на компютъра и спестяваща време за оформяне на документа. Чат-пат е възможно да се открият пропуски поради недоглеждане, като например имена на друго лице, номер на друго дело или объркани родове на думите, от които четящия може да разбере и по нещичко от предното дело на прокурора, при което е използвал същата сламка. Да, в прокуратурата се работи по същия начин, както в хиляди български фирми – без много страст и с очакване заветните цифри "17:30" да се появят на компютрите, за да започне истинският живот.

 

Съществуват обаче постановления на прокуратурата, които придобиват легендарен характер. Копират се и се предават от ръка на ръка, сканират се,а файловете протичат по служебните мрежи, колеги се събират, за да си ги четат един на друг, да се смеят, подиграват, възмущават, възхищават, но не и да останат безразлични.



 

Не се съмнявам, че постановлението на прокурора от окръжна прокуратура – гр. Пазарджик Стефан Янев е от втория вид. Препоръчвам го на читателя – непрофесионалист, за да се запознае той с всичко, което отсъства в обикновения юридически документ (прокурорско постановление, съдебно решение или адвокатска молба):

 

1. Тук има лично мнение. 

С възхода на бюрократичната държава от края на ХІХв. насам се утвърди мнението, че чиновника не бива да изразява личното си мнение; че той е единствено проводник на буквата на закона; че той е аполитичен, безпристрастен и безстрастен и... безличен.

У нас чиновниците са наистина са безлични. Затова и документите, които произвеждан най-честно нямат лице. Личното мнение се крие зад цифрички, криещи членове и параграфи. Скучно и досадно четиво сива експертност.

 

2. Тук има възможност за разбиране.

Безличните прокурорски постановления отговарят на въпроса: "Какво трябва да се направи?", но забравят да отговорят на въпроса: "Защо това нещо трябва да се направи?"

Въпреки че мотивите са задължителен атрибут на всеки съдебен акт на практика, в бланкетните прокурорски постановления, те практически отсъстват. Това не дава възможност на четящия ги да ги разбере, а липсва ли разбирането изчезва и интереса към текста. За да може обществото, чрез всеки един от гражданите си, да контролира работата на съда, прокуратура или администрация следва да му бъдат представени мотивирани текстове. Човек да може да си каже: "Аха, този смята че трябва да се направи така, защото...". За да може да запазим контрола върху държавата си във всичките й аспекти, тя трябва да ни е интересна.

Ако нямаме възможност, с интерес да следим това "защото...", ние, гражданите, губим всякаква възможност за разбиране на съдебната власт, а и на другите власти в държавата. От субекти, дейно участващи в политическия процес на изграждане на собственото си бъдеще, се превръщаме в обекти подчинени на външни намеси, власти и диктатури.

 

3. Тук има възможност за спор.

Спорът е възможен единствено между личности, които се разбират. Не може да се спори с безличен документ както и не може да оспориш документ, който не разбираш.

Когато няма личност и когато няма разбиране съществува насилие. Насилието може да приема различни форми. Често тежкия експертен език прикрива нежеланието на държавните органи да отговарят за думите и действията си. "Оставете това на експертите" – и бавно и полека, държавата, чийто суверен бяха гражданите се превърна в нещо чуждо и външно, отделено от нас и предадено в ръцете на експертите. А с тях спор не съществува – те разбират и няма нужда да бъдат разбирани. Как може да оспориш нещо, което не разбираш, нали? Безусловното приемане на експертното мнение обаче е форма на насилие. И то такава, срещу която не може да се възрази.

Тази липса на възможност за възражение ни лишава и от възможността да постигнем съгласие. А не тръгна ли идеята за съвременната демокрация от идеята за обществения договор? Без съгласие обаче – договор не съществува.

 

В заключение

Ще кажа само, че се надявам по-често да чета такива постановления. Те дават възможност да видя личността зад тях, да разбера на къде тя иска да насочи обществото ни, да оспоря избрания от нея наш общ път, и след като поспоря с нея да стигнем до общо съгласие накъде да вървим.

---

 

*Авторът е адвокат в Софийската адвокатска колегия.