Почина Румен Янков

Бившият председател на ВКС и Конституционния съд остави след себе си поколения юристи възпитани в морал и професионализъм

Бившият председател на ВКС и Конституционния съд Румен Янков е починал снощи. Тези, които го познаваха знаят, че последното нещо, което той би искал са тежки думи и венци.

Някъде преди година, публикувахме негов портрет в "Капитал" - защото вярвахме, че той има още много да даде на съдебната система. В него може да прочетете какво мислят за него най-близките му. Кръстихме текста "Свободният", защото Румен Янков носеше точно това - вътрешна освободеност. След като текстът излезе, той се обади ядосан:  "А като умра какво ще напишете?" Той така се шегуваше.

Публикуваме едно негово интервю отпреди три години. Нямате идея колко актуално е и днес. 

Завършваме с един негов цитат, който изваждаме от контекста - особеното му мнение по Конституционно дело № 9 от 2009 г. (едно от делата след парламентарните избори): "Какъв е смисълът от едно състезание, което продължава цяла вечност?"

Защо съставът на Конституционния съд вече повече от година не е попълнен от парламентарната квота? Президентът също забави назначенията от своята квота близо четири месеца... 

- Очевидно българският парламент има собствен наръчник за държавност и това не е конституцията. Защото в нея пише, че овакантената квота се попълва в месечен срок.

Мислите ли, че колегите ви в КС взимат решенията само и единствено на вътрешно убеждение и не са политически зависими? 

- Задачата на конституционното правосъдие е политическите битки в парламента и обществото да бъдат преформулирани на юридическа плоскост. Подтекстът на въпроса ви е, че в съда продължават да се водят започнатите политически битки, които се водят от зависими в една или друга насока съдии. Ако питате съдиите президентски съветници и тези от парламентарната квота, те ще ви отговорят, че моята особа е зависима. Какво да им отговоря аз? Тук откровено трябва да се каже - едни от нас са расли в социалистическа детска градина, други са били на социалистическа диета. Докато двете групи съществуват, подозрения ще има винаги.

Мисля, че при оценката на поведението на съдиите има обективен критерий и той е отношение към миналото - никой не може да се противопостави на нещо, което означава просто отхвърляне на деспотизма до 1989 г. За това не се изисква особено красноречие. И тук е разликата - когато се греши и се допускат опущения в името на отхвърлянето на миналото и когато грешиш и последицата е опити за реставрация и запазване на статуквото.

Според вас 17 години след като се прие конституцията, проработи ли тя, така че България наистина да е правова държава? 

- Стремежът на занимаващите се с юридическа наука към своеобразие и уникална кариера ги кара да включват в понятието правова държава почти всичко, касаещо правовия ред. Но то е с по-тясно съдържание и е формулирано от модерните мислители още от средата на XIX век:

- Да се наказва може само в съответствие с предварителното предписание на закона. Държавните власти, лицата, овластени да взимат решения и прилагат насилие, не могат да прибягват до него произволно и да решават по собствено усмотрение.

- Правото се прилага по еднакъв начин по отношение на всички. Гаранция за това се явява този факт, че делата от еднакъв тип постъпват за разглеждане в един и същ общ съд.

- По отношение на държавата и лицата, които я представляват, действат тези правни норми, които се прилагат и по отношение на гражданите. Дали държавата е правова, в нея решаващата роля принадлежи на правото. То е призвано да държи обществото в такова състояние, че в него да няма нито частен, нито държавен произвол. На правото трябва да се подчиняваш. Това означава да живееш под властта на закона, а не на хората. Трябва да важи предположението, съгласно което разумният човек може да спазва правото само ако има възможност да се запознае с него и да чувства необходимост да го съблюдава, но при условие че нормата в своята всеобщност засяга всички.

За нивото на законност в правовата държава може да се съди по това доколко са еднозначни нормите, отнасящи се до дейността на нейните органи, в каква мяра те разполагат с правото да действат по собствено усмотрение, особено когато засягат човешки права. Принудата трябва да се прилага с мяра. Това юристите наричат принцип на пропорционалност. Той се приписва на Фридрих Велики. Във неговия Всеобщ закон е казано, че полицейските мерки могат да се прилагат дотолкова, доколкото са необходими за съхранение на обществения порядък, спокойствието и безопасността.

В съответствие с това свободата може да се ограничава само със закон. В учрежденията със законни процедури обезателно трябва да бъде обезпечено правото да бъдеш изслушан.

Характерната за правовата държава връзка с правото се сблъсква с корпоративните интереси. Недопустимо е законите да развързват ръцете на администрацията и да осигуряват пусто пространство, което отделни обединения по интереси да запълнят. Ако това е така, изпълнителната власт е свободна да създаде каквито и да било органи по свой вкус и чрез тях да регулира всичко, за което парламентът не е приел закон. Дали това ще са постановления, разпореждания, решения наредби няма значение.

Сред общите правни принципи фигурира и изискването да бъде обезпечена надлежна правна процедура и естествена справедливост. В съответствие с това властите могат да действат само ако са упълномощени и публично да обосноват своите решения. При това на този, чиито права са засегнати, трябва да му бъде дадена възможност да изкаже своята гледна точка. И още нещо, в юридически смисъл при практическата законност равенството означава, че с оглед на целите на правното регулиране в едно и също дело участниците му трябва да се третират еднакво - на защитата трябва да се предоставят толкова права, колкото и на обвинението.

Равенството представлява своеобразно изискване за изграждането на съвременна правна система. Днешното общество трябва се гради на презумпцията за равенство на хората. Но хората са различни помежду си. Правото трябва да отчита и тези различия (например да има предвид поведението на престъпниците, както и заслугите на трудолюбивите, натрупали имущество). Отнасянето към хората като към равни обаче има своите ограничения. Ролята на равенството не бива да се абсолютизира. Конституционализмът е длъжен да смекчи едностранното, чуждо на живота в някои случаи, недъгаво върховенство на правото. Затова правовата държава е длъжна да предостави различни привилегии на различни социални групи, намиращи се в неблагоприятно положение (право да се ползва роден език или специални услуги на инвалидите). Но във всички случаи правовата държава неизменно трябва да гарантира, че хората имат еднакво човешко достойнство.

В заключение там, където всичко се върши по предписание на държавата, липсата на гъвкавост, неопределеността, твърде многото и твърде малко юридически предписания правят живота непоносим. И заради това последното упрекват господин държавния министър Гьоте, който казал навремето, че "организираното угнетяване е по-добро от неопределеността".

Така че на въпроса ви трябва да се отговори с "да" и "не".

Съществува ли според вас реално разделение на властите в държавата, или това е само пожелание в конституцията?

- Може би за последен... Знаете ли, забелязал съм, че който се появи по телевизията, даде интервю във вестник, напише някоя юридическа брошура, се счита посветен във всичко. След това по улицата търси одобрителните погледи на минаващите и се самоокуражава, защото все ще се намери някой да му каже "браво". Ялова илюзия...

Още от Капитал