Съюзът на съдиите поиска оставката на ВСС

Най-голямата магистратска организация в България - Съюзът на съдиите (ССБ) призова в отворено писмо членовете на ВСС да подадат оставки и да се започне дебат върху модела за управление в съдебната система. Писмото е адресирано до ВСС, министъра на правосъдието, председателя на парламента и председателя на правната комисия. Писмото им беше подкрепено и от неправителствените организации "Български институт за правни инициативи" и "Риск Монитор".

Ето и целият текст на писмото:

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Намираме се в продължителна и ескалираща криза на качественото и почтено администриране на съдебната власт, към която всеки от нас е длъжен да се отнесе с цялата си професионална отговорност. Тази криза руши доверието на гражданите в ефективността и безпристрастността на правосъдието, създава несправедливи затруднения на магистратите, които ежедневно правораздават, въпреки тежките условия на труд, голямото натоварване и многобройните случаи на накърняване на независимостта на съда. В същото време, ако устоим на нивото на професионалното си предназначение, бихме могли да превърнем кризата в катарзис и в полезна възможност наболелите проблеми да бъдат радикално и компетентно решени, макар и двадесет и една години след началото на демократичния преход.
Оставките на излъчените от съдийската квота членове на ВСС – съдиите Галина Захарова и Капка Костова, се превърнаха в своеобразна кулминация на вътрешното напрежение в съдебната система, защото показаха, че статуквото е непоносимо. Уважаваме избора на съдиите Капка Костова и Галина Захарова и разбираме техните мотиви. Оставките им са професионална позиция, която се основава единствено на дълга пред общността и гражданите, чувството за лично достойнство, на съпротивата им да продължат да участват в легитимирането на неясната дейност по администриране на съдебната власт, която ни прави безпомощни да разберем какви са истинските мотиви за взетите решения.

Подчертаваме, че изборът на председател на Софийски градски съд не е самостоятелен проблем. Той е част от поредица последователни назначения, протекли недемократично и непрозрачно. Не оспорваме правомощията на мнозинството на членовете на ВСС да предпочете определена кандидатура пред други. Изборът обаче трябва да даде отговор на основните въпроси – как мнозинството формира своето предпочитание и въз основа на какви факти формира оценката си за неговото превъзходство – като професионална компетентност, управленски капацитет и висока нравственост. 

В становище № 10 (2007) на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС), посветено на ролята на съдебните съвети в служба на обществото, е подчертано, че системата за назначаване и повишаване има съществено значение, но сама по себе си не е достатъчна. "Трябва да има пълна прозрачност в условията за избиране на кандидати, така че съдиите и самото общество да могат да бъдат сигурни, че назначаването е изключително заради качествата на кандидата и въз основа на неговата/нейната квалификация, способности, честност, чувство за независимост, непредубеденост и ефективност." А по отношение на председателите на съдилища, заради административната власт, която им е възложена, изискванията към съветите на съдебната власт са завишени. Посочено е, че за да се осигури прозрачност и отчетност на избора им, е необходимо "назначаващият орган официално да разпространи общ профил, съдържащ характерните особености на съответната длъжност и качествата, които кандидатът трябва да притежава". Този избор трябва да бъде направен изключително на основата на качествата на кандидата, а не на субективни причини, като лични, политически интереси или други.



Припомняме, че ССБ не веднъж сме реагирали срещу спорни назначения на магистрати със съмнителна репутация, както и по отношение на всички проблеми, възникнали в дейността на ВСС. Впоследствие нашата реакция е предизвиквала обществени дискусии, фокусирала е вниманието върху проблеми, отбелязани като значими и в докладите на Европейската комисия. Примерите за съжаление са много – изборът на председател на САС, впоследствие уволнен от ВСС с решение, което ВАС отмени поради неяснота във фактическото описание на нарушението; методите на управление в Благоевградския съдебен район; разгласяването на обявения за "кадрови брокер" Красимир Георгиев; придобиването на право на строеж от роднини на висши магистрати в Приморско и др.    

По време на Вашия мандат преди около две години предишният председател на ВАС г-н Пенчев каза, че в съдебната система "от около 15 години насам кадрува една групичка, един приятелски кръг, създаден от членове на ВСС и други високопоставени и не толкова високопоставени юристи, които си плетат пъзела". Това изявление не предизвика скандал сред членовете на ВСС. Скандал не предизвика и липсата на реакция от страна на кадровия орган, когато по висящо досъдебно производство, председателят на САС  пред медиите обяви, че използваните по него специални разузнавателни средства са незаконни. Няма нужда да се обяснява какъв сигнал към гражданите е предварителната оценка на доказателствени материали по дело, чието съдебно разглеждане определя САС като въззивна инстанция. Скандал сред членовете на ВСС не предизвика и съобщаването в публично заседание на информацията, че член на съвета е разбрал след разговор с хора от една партийна централа, че лице на име Красьо е обещавал съдействие на магистрати в избора им на административни ръководители.

Същевременно дълго време преди изборите на председатели на съдилища в медиите спечелилата впоследствие кандидатура се обявяваше като предизвестен фаворит. И то не по съображения за професионално превъзходство. 

В този контекст неубедителните решения за назначаване на административни ръководители и невъзможността да се даде ясен отговор за принципите на кадровата дейност са основание за силна тревога, че Висшият съдебен съвет в този му персонален състав ще дискредитира напълно съдебната власт, ако продължи да упражнява конституционните си правомощия. Липсата на обществено доверие ще рефлектира върху всеки следващ избор, независимо от истинските достойнства на предпочетения кандидат. Достатъчно е да припомним, че предстои конституирането на специализираните съдилища и прокуратури. В становището си, прието на 85-тата й пленарна сесия на 17-18.12.2010г., по отношение на законопроектите за създаване на специализираните институции в България Венецианската комисия поставя въпроса за първостепенното значение на подбора на кадрите и оценката на тяхната квалификация, като подчертава, че тъкмо "изборът на кандидатите, номинирането им, изискваната квалификация ще бъдат съдбоносни при определянето на характера на съда – дали ще бъде специализиран, или ще се доближи до извънредните  съдилища." Това допълнително подчертава необходимостта да няма никакво съмнение в независимостта и обективността на върховния кадрови орган, който ще назначава съдиите и прокурорите в тези институции.

Госпожи и господа членове на ВСС, на журналистите е позволено да Ви наричат "правителството на съдебната власт". Като професионалисти обаче Вие знаете, че съдебната власт поради естеството си няма и не може да има правителство. Вие сте кадрови орган на системата, но не сте началник на магистратите. Затова приемаме за опасно и недемократично дистанциране от магистратската общност изявленията на членове на съвета, че участието на съдии в писмено изразяване на мнение е злепоставящо в кариерното им развитие или че представлява нарушаване на етичните правила. Намираме за неприемлив от гледна точка на правовата държава и плурализма опитът да се дискредитира съсловната съдийска организация, като се внушава, че нейната ангажираност към дейността по реформиране на съдебната власт е вмешателство в правомощията на ВСС. Напротив, считаме, че ролята на съдийската организация е да бъде обективен коректив. Смутени сме и от дебатите по време на обявяването на оставките на съдиите Захарова и Костова, които не протекоха като дискусия в свободна правова държава, а се превърнаха в публично заклеймяване на различното мнение.

Демокрацията не е диктат на мнозинството над малцинството. Нейни основни инструменти са откритото заявяване на позиции, диалогът и зачитането мнението на опонента. Инакомислещите не могат да бъдат заплашвани от позицията на силата за изразяване на становища в допустима от закона форма, по въпроси от важен обществен интерес. Не бива да забравяме, че свободата на изразяване на съдиите е международен стандарт, с който членството ни в Съвета на Европа и Европейския съюз ни задължава да се съобразяваме. В Становище № 3 (2001) на КСЕС на вниманието на комитета на министрите на Съвета на Европа, е посочено, че както гражданите, така и съдиите се ползват с основните права и свободи, защитени по-специално от Европейската конвенция за защита правата на човека (свободно изразяване на мнение, религиозна свобода, и т.н.). Съдиите са свободни да участват по техен избор в съсловни съдийски организации и могат да участват в дебати по националната съдебна политика. В този смисъл отново се позоваваме на Становище № 10 (2007) на КСЕС, в което се отбелязва, че професионалните организации са в най-добра позиция за да допринесат за дебатите относно съдебната политика. Настоятелно акцентираме върху мотивите на решението на ЕСПЧ по делото Кудешкина срещу Русия, в което е прието, че наложеното наказание на съдията от Московския градски съд за разпространено чрез медиите мнение и информация за проблеми на руската съдебна власт нарушава основното й човешко право, защитено от чл. 10 от ЕКПЧ и е могло да окаже "смразяващ ефект" върху съдиите, желаещи да участват в обществени дебати за ефективността на съдебните институции.

В Становище № 10 (2007) на КСЕС като водеща и приоритетна задача пред всеки съдебен съвет е изведено задължението му да осъществява на практика автономността на съдебната власт, като дава възможност на отделните съдии да упражняват своите функции, без какъвто и да е контрол от страна на изпълнителната и законодателната власт и без неправомерен натиск в самата съдебна власт. ВСС обаче нито веднъж не защити съда и отделните съдии от нападките на високопоставени представители на изпълнителната власт. Затова считаме, че настоящият Висш съдебен съвет не успя да осъществи административната си функция по обективен и прозрачен начин, който да осигури независимостта на съдебната власт както от другите две власти, така и от широко разпространяваните в медиите съмнения за задкулисни икономически, политически, приятелски или други влияния. В доклада на Европейската асоциация на съдиите от май 2011 г. са конкретизирани проблемните фактори за независимостта на съдебната власт – "състава на Висшия съдебен съвет, липсата на прозрачност при назначенията и повишенията и неговото нежелание да излезе публично в подкрепа на необоснованите атаки срещу съдебната система".

В Конституцията и Закона за съдебната власт няма предвиден ред за отзоваване на членовете на ВСС. Безпрецедентната криза на общественото доверие обаче е извънредна ситуация, поради което и решенията за преодоляването й могат да бъдат само радикални. Затова призоваваме членовете на Висшия съдебен съвет да подадат оставки. Връщането им към изпълнение на магистратските им или други юридически функции не би причинило по-неблагоприятни последици от създадената понастоящем угроза за авторитета на цялата съдебна власт. Упражняването на основната юридическа професия е тежка отговорност, но безпринципното "кадруване", което ще продължи, е несравнимо по-опасно – разрушава независимостта на съда "отвътре" и неизбежно поставя под въпрос върховенството на закона.

Призоваваме министъра на правосъдието госпожа Попова да започне консултации и да сформира работна група от висококвалифицирани специалисти за промяна на модела на конституиране и функциониране на ВСС в съответствие с препоръките на институциите на Съвета на Европа (ПАСЕ и Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия), организациите на българското гражданско общество и Становище №10 на КСЕС на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно "Съветът на съдебната власт в служба на обществото".

Убедени сме, че промяната в статута, състава и функциите на ВСС следва да включва – създаване на ВСС само за съдиите, който да има пълна компетентност за назначаването, повишаване и наказване на съдиите; членовете на ВСС по време на мандата си да не се освобождават от изпълнение на задълженията им като магистрати, за да не се отделят от общността;  да се намали броят на членовете на съвета и изискуемият стаж за заемане на длъжността от 15 на 12 години; да се намали мандатът от 5 на 3 години; парламентарната квота да се редуцира до 1/3 от състава и да се избира с мнозинство от 2/3.

В поредица от становища и препоръки институциите на Съвета на Европа настоятелно посочват, че съществен инструмент за гарантиране на независимостта на съдебната власт и ефективното й управление, е създаване на гаранции, че въпросите за статута на съдии и прокурори ще се решават по самостоятелен начин. Това се налага от спецификите на магистратските длъжности и най-вече от необходимостта да се гарантира независимостта на съда според стандартите на чл. 6 ЕКПЧ.

Венецианската комисия в становището си от 22-23 март 1999 г. (CDL-INF (99) 5) е изразила загрижеността си от политизирането на процеса на избиране на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. В последващо становище на Венецианската комисия относно проектозакона за изменение на Закона за съдебната власт, прието от комисията на 5-6 юли 2002 г. (CDL-AD (2002) 15), е отразено, че е желателно съставът на Висшия съдебен съвет да се деполитизира. Същите заключения и препоръки са потвърдени и в становища на комисията № 444/2007 и № 515/2009. В последния споменат акт се отбелязва, че системата за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента все още поражда риск от политизация и следва да бъде преразгледана, както и че обединяването на правомощия на съдии, прокурори и следователи в един съдебен съвет (като правомощия за назначаване и наказване) е проблематично и следва да се преразгледа. Идентична е констатацията и в последната резолюция № 1730 (2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. В т. 7.2.2. е подчертана необходимостта държавата да гарантира, че съдиите, прокурорите и следователите не се намесват в "съответните дейности в системата на Висшия съдебен съвет" на другите магистратски професии. В Становище № 10 (2007) на КСЕС се приема, че съставът на Съвета на съдебната власт трябва да гарантира неговата независимост и да му дава възможност да изпълнява своите функции ефективно, като във всеки случай моделът трябва да бъде такъв, че "да се избягва впечатлението за защита на лични интереси, взаимно предпазване и назначаване с връзки".

Поради обстоятелството, че смяната на модела на ВСС е на дневен ред от продължителен период от време, ние сме готови да предложим конкретни концепции за конституционни и законоустройствени промени както за функционирането, така и за конституирането и за конкретните процедури по излъчване и избор на членовете на ВСС.

Наложителни са промени в ЗСВ, които могат да се приемат в най-близък краткосрочен план: ВСС да не е постоянно действащ орган; фактически да се предвиди разделянето на съвета за прокурори и съдии при решаването на кадрови и дисциплинарни въпроси; да се въведе единно и централизирано атестиране; да се гарантира изискване за безусловно и подробно съдържателно мотивиране на всички решения на ВСС по кадровите въпроси; да се въведе централизиран процес за повишаване, който да се основава на резултатите от провежданото подробно и задълбочено централизирано атестиране.

Госпожо министър, с удовлетворение прочетохме заявеното от Вас в интервю за вестник "24 часа", че приемате оставките на съдиите Захарова и Костова като членове на ВСС като "протест срещу кадровата политика на ВСС" и потвърждение на думите Ви от септември 2009 г., че "липсата на прозрачност и грижа за отстояване на независимостта на съдебната система са пагубни за стабилността на държавната власт". Тъкмо заради това се надяваме  да инициирате спешна дискусия за промяна на модела на ВСС.