Не съвсем парламентарна република
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не съвсем парламентарна република

Президентът Георги Първанов има ключова заслуга за решението по делото. Неговият бивш съветник Борис Велчев го иницира, а трима "негови" конституционни съдии (един от тях - Димитър Токушев е на снимката) го подкрепиха.

Не съвсем парламентарна република

Решението на Конституционния съд за следствената тайна ще остави прокуратурата съвсем безконтролна

7281 прочитания

Президентът Георги Първанов има ключова заслуга за решението по делото. Неговият бивш съветник Борис Велчев го иницира, а трима "негови" конституционни съдии (един от тях - Димитър Токушев е на снимката) го подкрепиха.

© Анелия Николова


В петък със седем гласа Конституционният съд обяви за противoконституционна разпоредбата от Правилника за организацията  на дейността на Народното събрание, която задължаваше държавните органи и граждани да предоставят на парламента информация, която представлява следствена тайна.

Петима съдии са подписали решението с особено мнение. Докладчик по делото е бившият вътрешен и правосъден министър Георги Петканов. То беше образувано след искане на главния прокурор Борис Велчев. Според него, това задължение противоречи на разделението на властите и нарушава принцип за независимост на съдебната власт.

Съдът приема тезата "че опазването на следствената тайна представлява част от осъществяването на съдебната власт от съдебните органи, които са независими при осъществяването на своите функции."

След решението, разследващите органи могат на практика да отказват да предоставят каквато и да е било информация на парламента и неговите комисии (постоянни - за вътрешна сигурност и обществен ред, за контрол на СРС-тата, за контрол на специалните служби, или анкетни създадени във връзка с конкретен важен обществен проблем) мотивирайки се само с това, че тази информация представлява следствена тайна. Това твърдение няма да подлежи на проверка, т.е. възможно е тази информация вече да е обсъждана в медиите и затова обективно да не може да се нарече "тайна", но материалите пак ще бъдат недостъпни за народните представители.

Решението на мнозинството конституционни съдии е опасен прецедент. То е в противоречие с досегашната практика на съда и е предпоставка за задълбочаване на проблемите с контрола и отчетността на разследващите органи и нарушаването на човешките права.

Единна, централизирана и безконтролна

Според Наказателно-процесуалния кодекс, само наблюдаващият прокурор има мандат да разрешава разгласяване на информация от досъдебното производство. Той има общ поглед върху делото, тактиката на работа и може да прецени изнасянето на коя информация може да попречи на разследването.

Конституционният съд приема, че ако парламентът може да изисква информация от делата, то това му правомощие ще наруши правото на преценка на прокурора и на практика поставя знак на равенство между това му правомощие и неговата независимост като магистрат. На практика така съдът поставя знак на равенство между правомощието на прокурора да преценява кои факти по разследването са следствена тайна с неговата независимост като магистрат. Едното няма общо с другото. Фактът, че прокурорът ще допусне и други държавни органи да се запознаят с информацията, която до момента е била известна само на него, не влияе никак на това как той ще я анализира и до какви изводи ще стигне. Достъпът няма никаква логическа връзка нито с разсъжденията на прокурора, нито с действията, които е решил да предприеме.

Съдът прегръща идеята, че в държавата има изначало честни и нечестни играчи - добрият прокурор и лошият депутат, който иска да вземе тайните на първия и да безчинства с тях. През последните 20 години обаче беше доказано от практиката, че нито едното, нито другото може да бъде абсолютно вярно.

По закон, прокуратурата е единна и централизирана структура, подчинена единствено на главния прокурор. Според тази система главният прокурор трябва да разследва сам себе си. В същото време самият Борис Велчев е признавал, че държавното обвинение е затворена и дори феодализирана структура, а нуждата от по-голяма отчетност и прозрачност на институцията е проблем, който винаги е съществувал.

Така например в решението по делото Колеви (водено от роднините на убития през 2002 г. прокурор Николай Колев), Европейският съд по правата на човека в прав текст каза, че в българското законодателство няма достатъчно гаранции, че едно разследване срещу главния прокурор или други високопоставени служители на прокуратурата ще бъде независимо и обективно. Проблемът дори беше поставен и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която прие резолюция по въпроса.

Казусът с Николай Колев може и да изглежда като от ледената епоха на бившия главен прокурор Никола Филчев (най-ясно дефиниран от дясната му ръка, прокурора Цеко Йорданов - "Няма НК, няма НПК. Има каквото каже главният прокурор"), но гаранциите, че няма да се повтори са нулеви. Не точно. Наскоро например разказахме за делото за принуда срещу прокурора от Върховната касационна прокуратура Ангел Дончев. Казусът ясно показва как обвързаностите и зависимостите в държавното обвинение са по-силни от законите, етичните принципи и съществуващите механизми за отчетност и контрол - на практика прокуратурата се показа способна сама да генерира престъпност и сама да я прикрива.

Достатъчно е да споменем и последният по-голям скандал - около подслушването на директора на митниците Ваньо Танов и покойният бизнесмен Михаил Михов. Разплитането на казуса не дойде от независимата прокуратура, която дори не беше стигнала до разговорите, защото полицията ги беше скрила от нея, а от парламентарната комисия, подхванала случая. Именно тя събираше данни кой е поискал СРС-тата, кой ги е разрешил, на кого какво е докладвано и т.н. и т.н. След петъчното решение на КС, прокуратурата с лекота може да каже на парламента да си гледа работа в случай, че му поиска сходна информация.

Ето защо, решението на Конституционния съд прави прокуратурата още по-капсулирана и безотчетна институция.

Подслушването и тайните служби - още по-безконтролни

Друг ключов проблем, който произтича от решението на КС пряко засяга работата на няколко съществуващи парламентарни комисии - за вътрешна сигурност и обществен ред, за контрол на използването на специалните разузнавателни средства и за контрол на специалните служби. За да могат да работят ефективно, те постоянно трябва да събират информация, която може да бъде определена като "следствена тайна."

Именно през работата на тези комисии се разплетоха някои от най-мрачните ченгесарски скандали от последните години - изслушването на Ваньо Танов от което стана ясно за срещата на Румен Петков с братя Галеви; корупционната схема около бившите полицейски шефове Иван Иванов и Любомир Иванов и въпросите повдигнати около Винпром "Пещера"; подслушването на журналисти и издатели в делото "Галерия"; безконтролното събиране на трафични данни...

Решението на КС ще бъде чудесно оправдание на разследващите да отказват информация на парламента при бъдещи такива случаи.

И не само - забраната ще блокира работата на комисията за контрол на СРС-тата. А подслушването и следенето от службите е съвсем реален проблем, който присъства както в докладите на ЕК, така и в решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Екимджиев срещу България". Последното приема, че режимът за контрол е неадекватен не гарантира защита на личния живот на гражданите и изисква външен контрол.

Решение, което дори не допуска правна полемика

Петимата конституционни съдии, които са подписали решението с три особени мнения, като най-острото е на съдиите Румен Ненков и Благовест Пунев (може би последната опозиция в КС). Те в прав текст казват, че то не открива "база за сериозна правна полемика."

И още - в него "липсва ясно посочване кое именно конституционно правомощие е отнето от орган на съдебната власт и как, по какъв начин чрез предоставяне на секретна информация се накърнява независимостта му при вземане на решения по вътрешно убеждение. Същевременно установяваме редица неточни констатации, като например, че "работата с факти, които представляват следствена тайна е в правомощието на съдебната власт."  Добре знаем, че "работата с факти" по дела не е в изключителната власт на органите на съдебната власт, защото и гражданите, и медиите имат право свободно да ги преценяват и обсъждат.

Пунев и Ненков (който са представители на съдебната квота) илюстрират абсурда на решението с процедурата при отнемане на депутатския имунитет, която започва с мотивирано искане на главния прокурор. На практика занапред той може да поиска имунитета на някой народен представител, но да не казва защо точно го иска, защото това ще бъде следствена тайна.

Съдиите Благовест Пунев и Румен Ненков приемат, че решението ще блокира контрола върху СРС-тата: "На практика излиза, че европейските институции са склонни да приемат, че неограничения от предварителни разрешения парламентарен контрол върху досъдебното разследване, при това реализиран с участието на представители на опозицията, е съвместим с принципите на демокрацията, докато българският Конституционен съд с не много ясни съображения е склонен да го възприема като противоречащ на принципите на разделение на властите и независимостта на съдебната власт, които също на конституционно ниво са приети от всички държави, членуващи в Съвета на Европа."

Особени мнения има още на Цанка Цанкова (избрана от това народно събрание) и общо на Емилия Друмева (от квотата на президента Георги Първанов) и Стефка Стоева (от квотата на съда).

Решението е взето е с минималното възможно мнозинство. То е изначало сбъркано - на всички е ясно, че следствената тайна няма никаква връзка с вътрешното убеждение на органите на съдебната власт и с тяхната независимост. Още повече, че правото на Народното събрание и неговите комисии да търсят и събират информация е гарантирано от самата конституция - чл. 80, който пряко задължава длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите сведения и документи

решението, подкрепено с гласовете.

Но аргументите зад решението, подкрепено от съдиите Евгени Танчев (от президентската квота, назначен по времето на Георги Първанов), Владислав Славов (назначен от общото събрание на съдиите във ВКС и ВАС през 2003 г.), Димитър Токушев (от президентската квота, назначен по времето на Георги Първанов), Пламен Киров (от президентската квота, назначен по времето на Георги Първанов), Красен Стойчев (от парламентарната квота, назначен по време на тройната коалиция), Георги Петканов (от парламентарната квота, назначен по време на тройната коалиция), Ванюшка Ангушева  (от парламентарната квота, назначен от сега действащият парламент) явно нямат нищо общо с обществения интерес от независима съдебна власт и за баланс и взаимен контрол между трите власти, а с нечий конюнктурен и частен.

В петък със седем гласа Конституционният съд обяви за противoконституционна разпоредбата от Правилника за организацията  на дейността на Народното събрание, която задължаваше държавните органи и граждани да предоставят на парламента информация, която представлява следствена тайна.

Петима съдии са подписали решението с особено мнение. Докладчик по делото е бившият вътрешен и правосъден министър Георги Петканов. То беше образувано след искане на главния прокурор Борис Велчев. Според него, това задължение противоречи на разделението на властите и нарушава принцип за независимост на съдебната власт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    mahito avatar :-@
    mahito

    Не мога да разбера как може да има такива гадове - не му ли стигна на Пьрванов вредата, която е нанесьл досега на Бьлгария, а трябва до последно да вреди. И после ходете ми гласуваите за когото и да било...от такива хора ме досрамява, че народьт ми ги е избрал и то не за един, а за два поредни мандата. Нямам думи просто...

  • 2
    mapto avatar :-|
    mapto

    За съжаление, доколкото разбирам аз, единственият законов ред да се обърнат абсурдни решения като това (то далеч не е единственото http://capital.bg/1092860), е чрез нова Конституция. Мое лично мнение е, че до много скоро свикване на ВНС и промяна на Конституцията не бяха наложителни, но с безумието и твърдоглавието си кадрите на ДС в институциите сами скъсяват живота си като привличат внимание към безпринципността си.

  • 3
    mapto avatar :-|
    mapto

    Толкова по въпроса дали в България президентът няма достатъчно власт.

  • 4
    beatmaker avatar :-|
    beatmaker

    До коментар [#3] от "mapto":

    Това че тримата са избрани с квотата на Първанов, съвсем не означава, че той ги е натиснал(виж че има и магистрати, назначени чрез други квоти.). А и всички знаем кой обича да подслушва. От друга страна и на твоята твоята теза може да се обърне значително внимание. Според мен тук по-важен е резултатът- ченгеджийството процъфтява, а държавата бавно , но сигурно върви по стъпките на Русия и Израел.

  • 5
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#4:"beatmaker"]Според мен тук по-важен е резултатът- ченгеджийството процъфтява, а държавата бавно , но сигурно върви по стъпките на Русия и Израел. [/quote]

    Но най-важно е как ние, като общество, можем да спрем този процес. А се вижда, че начини има, но трябва повече постоянство.

  • 6
    reges avatar :-|
    reges

    рядко не харесвам статии на Кап и Днв, но тази е много далеч от конституционното право и идеята за разделение на валстите и си личи че е писана от лаик.
    не понасям Гоце и лакеите му, убеден съм че са национална катастрофа, но този път мисля че КС е прав

  • 7
    mapto avatar :-|
    mapto

    До коментар [#6] от "reges":

    Някаква обосновка? Защото в една уж демократична държава, където властите се контролират една-друга, е странно, че прокуратурата е една отделна неконтролируема власт.

  • 8
    reges avatar :-|
    reges

    До коментар [#7] от "mapto":

    ами я да видим - колко от депутатите са юристи или адвокати? (или дори да не са, всеки би могъл да свърши работа). колко от тях прекъсват практиката си по време на мандата? и колко от тях биха се отказали да заработят някой друг лев изисквайки секретна информация от следствие, съд и прокуратура (срещу кого се искат СРС? срещу кого вече са проведени? какво са чули? с кой не трябва да се говори? кой какво обвинение готви? - ей такива неща) която да предостаят на бивши, настоящи и потенциални клиенти, които в нормалното развитие на наказателния процес ще я узнаят едва след края на разследването при повдигането на обвинение.

    в парламентарната република центърът на властта е в НС и то може да контролира съда, НО само чрез законите (и евентуално Конституцията). сегашните механизми не са малко, това че не работят е друг проблем, който не се решава чрез информирането на НС за делата по същество.

  • 9
    panik avatar :-|
    panik

    До коментар [#8] от "reges":

    Поздравления! Не трябва да се водим само от емоциите си по конкретен или конкретни случаи. Става въпрос за принципно положение, което Вие правилно сте отбелязал и опитал да обясни на емоционално коментиращите тук. Наистина няма значение кои точно съдии за гласували по точно определен начин. Имайте в предвид, че цитираните преди всичко са професионалисти и преподаватели - в един по-късен етап решиха, някой от тях, да заиграват с политиката. Не случайно и доста от преподавателите - юристи, се оттеглиха от активната политика. За справка, сравнете юридическия екип на сегашното управление с това на всички предишни. Аз мисля, че трудно ще откриете такъв екип. И моля, НЕ споменавайте името на МП /кандидат за вицепрезидент/ в близост до словосъчетанието "юридически екип" или въобще до каквото и да било "юридическо".

  • 10
    beatmaker avatar :-|
    beatmaker

    До коментар [#5] от "mapto":

    Съгласен съм!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK