Свещена крава ли е "следствената тайна"?

Защо решението на КС е вредно за достъпа до обществена информация

Преди седмица Конституционният съд постанови решение № 9 от 4 октомври 2011 г. по к.д. № 7/2011 г., посветено на въпроса има ли право Народното събрание да изисква от прокуратурата с документи, представляващи следствена тайна. Според съда предвиденото в чл.100 от Правилника за организацията и дейността на на Народното събрание задължение органите на съдебната власт да предоставят документи, независимо че са следствена тайна, противоречи на Конституцията. Решението е подписано с особено мнение от съдиите Емилия Друмева, Стефка Стоева, Цанка Цанкова, Благовест Пунев и Румен Ненков, които са на обратното на мнозинството мнение.

Въпросът за тайните и достъпа до тях се поставя не за пръв път в светлината на тълкуването на основния закон. През 2002 г. Конституционният съд отхвърли искане да се установи противоконституцонност на отмяната на тогавашния закон за досиетата /6 на 6 гласа/ и на текст от Закона за защита на класифицираната информация, според който регистърът на секретните документи не е публичен. По последния въпрос съдът прие, че никъде в Конституцията не е дадено право на гражданите на достъп до класифицирана информация /РКС № 3/25.09.2002 г. по к.д.№11/2002 г./.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си


14 коментара
  • 1
    reges avatar :-|
    reges

    "....Разбирането обаче на "правото на тайна" като част от независимостта на дадена власт води до непрозрачност и неотчетност на институциите, както и до информационен монопол, който вече бе обявен за несъвместим с правото по чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека."

    Уважаеми колега, това не е проблем, който се решава с даването на достъп на народните прдставители до следствена тайна. Колко от тях са адвокати включително по наказателни дела? Колко от тях са юристи и контактуват и с адвокати и с престъпници? Колко от тях имат морал (и страх от наказание), който да гарантира, че ще запазят научените тайни? Дори да не са юристи, мислите ли че тези хора няма да се изкушат да изтъргуват научените сл. тайни?(да не говорим как се крият зад имунитет, чадъри и неотговорност на колективни органи като НС и комисиите му) Като имаме предвид особеностите на националните избори, дали някои няма да бъдат вкарани в НС с ресурс на орг. престъпност именно за да получат достъп до дела много преди повдигането на обвинения? Мисля, че и двамата знаем правилните отговори. И аз не харесвам много други актове на КС, но мисля че това решение е правилно

  • 2
    trippletrident avatar :-|
    Trippletrident

    Нещата са ясни, принципни, конституционно и законово уредени.
    "Общественият интерес" не е, и не може да бъде нездрав стремеж за информация и просто журналистическо, депутатско или друго любопитство. Не може да бъде и тенденциозно манипулирно от политици или други фактори обществено искане. "Общественият интерес" е "инстинкт за самосъхранение" на всички граждани, заложен в принципите и нормите на позитивното законодателство.
    Тайната е винаги непрозрачна и щом е разписана в закона ще трябва да се спазва. Законодателството се е погрижило с гаранции при евентуални злоупотреби. Функциите на НС / законодателна и парламентарен контрол/ са конкретно изброени в Конституцията. Парламентарните и анкетните комисии подпомагат тази дейност и нищо повече. Наказателните производства /респективно дела/ са материя с която борави и носи отговорност, както пред всички страни в процеса, така и пред обществото, само и единствено съдебната власт.

  • 3
    kashumov avatar :-|
    kashumov

    Уважаеми колеги:
    1. Ако следствената тайна подлежи на разкриване при надделяващ обществен интерес в случаите на достъп на гражданите до информация /по Закона за достъп до обществена информация/, то по аргумент от "по-силното основание" това е така при достъп на Народното събрание до информацията.
    2. Щом според международните стандарти информацията подлежи на предоставяне при "надделяващ обществен интерес", то преценката дали дадена информация, представляваща "следствена тайна" да се предостави, би следвало да е основана на конкретна преценка за всеки конкретен случай.
    3. Което пък означава, че липсва основание за обявяването "наедро" на чл.100 от правилника за противоконституционен в тази му част.

  • 4
    boby1945 avatar :-|
    boby1945

    [quote#2:"Trippletrident"]"Общественият интерес" не е, и не може да бъде нездрав стремеж за информация и просто журналистическо, депутатско или друго любопитство. Не може да бъде и тенденциозно манипулирно от политици или други фактори обществено искане. "[/quote] на практика това е и стремежът на нашите дупетати да се доберат служебно до "стойностна" информация, която после да осребрят подобаващо... докато има дупетати тип Лъчо, Яне, Агов решението на Конституционният съд е правилно....
    Дайте първо да се защитим от търговците с влияние по закон в Парламента, после ще мислим за останалото...

  • 5
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    До коментар [#4] от "boby1945":

    Защитаването пич става на избори. Достатъчно е, стига кухоумници да не гласуват за тях първосигнално, защото са им видели билборда.
    Също така за да няма какво Янето да продава, е нужно да нямат някой хора твърде много кирливи ризи, а те имат.
    Тоест решението е всичко да е ясно и хората да са почтени, а не да пазим нечии кирливи ризи, защото имало право на "тайна"

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#5:"enterfornone"]Тоест решението е всичко да е ясно и хората да са почтени, [/quote]
    Тъй като хората по определение / от Създателя не са почтени, от времето на Каин и Авел и Хам, решението ти не фела и в тази връзка следствената тайна за дупетатите трябва да остане, да не я разпърдяват в тесен личен интерес, Янето го дадох като крещящ пример на манипулация на данни, има десетки като него.....
    Ако следствената тайна се "вдигне" за дупетатите, значи от Янето отърваване няма, защита също.... така че чок селям правим на КС....

  • 7
    shagg avatar :-|
    shagg

    До коментар [#3] от "kashumov":
    Уважаеми господин Кашъмов, не ви ли се струва, че и самият чл. 100 е написан "наедро"? В него се презюмира, че всичко, което НС проучва, е с "надделяващ обществен интерес". По този начин общественият интерес не се защитава, защото до информацията се дава достъп само на един орган.Той от своя страна също би могъл да я укрие от обществото и да я подложи на интерпретации преди тя да е стигнала до съда.
    И после, досъдебното производство е ограничено със срок, след което влиза в съда и всичко по делото става публично. Не е ли по-важно да се разкрие престъплението и осъди виновният, отколкото някой да диша във врата на разследващите?
    А изразеното особено мнение на съдиите от КС е особено погрешно. Защото чрез предоставянето на информация от разследването няма да се установи дали тя е събрана чрез "нелицеприятни практики" - един израз, който не би следвало да употребява юрист.
    За да бъде защитен обществения интерес би ли било по-добре НС да създаде законов текст в НПК, който да уреди изключението, да е адресиран към прокуратурата и да съдържа задължение да бъде осведомявана обществеността, но само в тези случаи, когато това действително се налага, като се посочи кога именно надделява обществения интерес.

  • 8
    gilermos avatar :-|
    gilermos

    Не мога да оправдая правната логика на това решение. Вероятно е така, защото не я схващам. В общи линии идеята е, че народните представители са непочтени, недобросъвестни и по дефо са с уклон да прецакат всяко разследване. Далеч съм от мисълта да споря тъкмо по този въпрос, защото той изобщо не би следвало да бъде формулиран в правовата държава; защото подобно /на горното/ подозрение спрямо един орган на власт не би следвало да може да бъде изведено в основата на решението на КС. Това струва ми се е в такава степен ясно, че не се нуждае от коментар.

    Парламентът е народният глас и воля. Той не е просто механичен сбор от конкретните народни представители. За емпириците - днешните ако не стават, бъдещите може да са ОК.

    След като се счита, че народните избраници няма да могат да опазят следствената тайна /тоест те са с висока степен на риск бъдещи извършители на престъпление/, то как тогава се очаква да опазят държавната тайна?

    Най-сигурно е да не знаят никакви тайни, не ли? А комисиите за контрол и други подобни - направо да ги закрият. А ако трябва да снемат нечий имунитет, как ще се произнесат?
    По интуиция разбира се! Или още по-симпатично: да хвърлят боб!

  • 9
    trippletrident avatar :-|
    Trippletrident

    [quote#8:"gilermos"]След като се счита, че народните избраници няма да могат да опазят следствената тайна /тоест те са с висока степен на риск бъдещи извършители на престъпление/, то как тогава се очаква да опазят държавната тайна? [/quote]
    Абсолютно тенденциозно и превратно тълкуване на основанията и мотивите за решението на КС. В основата на полемиката стои приложението на фундаменталния за демократичната държава принцип за разделението на властите и забрана за намеса в конституционно определената за другата власт функция. Народното събрание и органите му не правораздават. Следствената тайна е квалифицирана информация във връзка с осъществяването на тази изключителна дейност и охраната й не е въпрос на недоверие, а спазване на законност.

  • 10
    right avatar :-|
    Десен

    И тия всичките конституционни съдии пътуват в чужбина с дипломатически паспорти


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал