С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 6 ное 2011, 21:23, 5172 прочитания

Опит за възмездие

Ще имат ли поне частичен успех усилията да бъде накаран финансовият сектор в ЕС да плати своя "справедлив дял" за причиняването на глобалната криза?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По обясними причини през последните 3 години както правителствата, така и неизкушеният в спекулативни сделки "редови данъкоплатец" (а може би дори и обикновеният мошеник), започна да гледа все по-накриво сектора на финансовите услуги и печалбите от тях.
- Косвен данък върху финансовите услуги би засегнал вторичната търговия
По обясними причини през последните 3 години както правителствата, така и неизкушеният в спекулативни сделки "редови данъкоплатец" (а може би дори и обикновеният мошеник), започна да гледа все по-накриво сектора на финансовите услуги и печалбите от тях.

След пороя от финансови спасителни мерки, които ЕС трябваше да предприеме до днес, логично институциите потърсиха
 
вариант за (частично) възстановяване на средствата
 
Той трябваше да изглежда добре на хартия, да има поне теоретичен потенциал и да бъде насочен срещу спекулативната търговия.


Доколкото преките данъци са приоритет на националния суверенитет, налогът трябваше да бъде косвен, за да бъде обект на хармонизирано прилагане на територията на целия ЕС. Изискванията недвусмислено наведоха мисълта на вид косвен данък върху финансовите транзакции, предлаган и поддържан от изтъкнати икономисти като Кейнс и Тобин през различни стресови периоди за световната икономика; същевременно отново дойде на дневен ред и въпросът за освободените от ДДС финансови сделки.

И двете идеи естествено срещнаха яростния отпор на финансовите играчи и решителното "не" (засега) на Лондон, който за четвърта поредна година оглавява Индекса на глобалните финансови центрове независимо от конкуренцията на Швейцария и Ню Йорк.

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз
 
пълното единодушие е необходимо условие за приемането
 
на унифициран косвен данък от вида на данъка върху финансовите услуги и по тази причина, докато Великобритания му се противопоставя, спекулантите и банкерите ще продължат да търгуват необезпокоявано.



И все пак, дори данъкът върху финансовите услуги в ЕС никога да не стане факт – какво представлява той?
Важно е да се уточни, че този данък е свързан преди всичко с вида сделки, техния размер и обект. Иначе казано, такъв данък, чието въвеждане се предлага да стане най-рано след 2 години, би засегнал вторичната търговия (включително еднократната покупко-продажба, репо сделките и заемите) с финансови инструменти.

Умишлено облагаемата база, която предложението обхваща, е максимално широка – включени са акции, облигации и деривативи, а извън него остават например спот сделките с валута, както и операциите на централните банки.

Изключения за сделките, сключени в рамките на икономическа група, не се предвиждат. Минималният размер на данъка следва да бъде установен на 0.1% от данъчната основа (цената на финансовите инструменти, различни от деривати, уговорена между страните) и съответно 0.01% за сделките с деривати, изчислявани върху уговорения между страните номинал на сделката във всички страни членки, като за максимума няма ограничения.

Данъчното облагане обхваща както деривати, търгувани на регулирани пазари, така и извън тях; тук следва да се вземе предвид, че съгласно проекта на втората запланувана вълна от MIFID реформи (мерки за регулиране на пазарите на финансови инструменти на ниво ЕС) повечето деривати за в бъдеще ще се търгуват задължително на регулиран пазар – мярка, която
 
ще промени чувствително логиката и размерите на този пазар
 
Адресатите на данъка са не обикновените физически лица, а финансовите институции, във възможно най-широк смисъл, без значение дали сделките се извършват за тяхна сметка или става дума за брокераж; именно последното е и една от причините за неговия така наречен каскаден ефект.

В случаите, когато по веригата участва и банка попечител, маркет мейкър, клирингова къща и т.н., ефектът на данъка се мултиплицира в пряка връзка с нарастването на броя участници в нея, доколкото всички "професионалисти" сред участниците ще отговарят на определението за финансова институция.

Очевидно е, че този данък има 2 основни линии на мотивация: наказателна (нека финансовите институции да платят своят "справедлив дял" за причинената финансова криза) и възпираща (нека бъдат ограничени спекулативните сделки с финансови инструменти); именно вторият мотив поражда и дискусията дали ефектът от данъка ще бъде отнемане на ликвидност и дълбочина на финансовите пазари, или напротив – здравословно изчистване на привидната ликвидност, предизвикана от спекулациите.

Това "набъбване" на данъчната тежест поради естеството на сделките с финансови инструменти

кара неговите противници да изтъкват значителните скрити разходи
 
които биха възникнали в тази връзка за европейските пенсионни фондове и КИС. Именно каскадният ефект на данъка върху финансовите услуги е и разликата с класическия stamp duty reserve tax върху сделките с акции, който съществува открай време във Великобритания – този данък не е насочен толкова към професионалния брокераж и спекулациите, колкото към купувача на акции и се изчислява в процент от стойността, която последният се е задължил да плати за тях.

Основните разлики с данъка върху финансовите услуги, които са и в основата на съпротивата на Великобритания срещу него, са следните: "професионалистите", т.е. банките и инвестиционните посредници, са освободени от националния налог, но ще бъдат обхванати от евентуално приетия на ниво ЕС, новият данък ще бъде събиран от установените във Великобритания финансови институции, докато събираемостта на сега съществуващия е в голямата си част свързана с чужбина и не на последно място – данъчната база на новия данък е много по-широка. В допълнение трябва да кажем, че като водещ финансов център
 
Лондон ще бъде може би в най-голяма степен засегнат
 
от данъка, възможно е това да доведе и до релокация на финансови институции към други, по-благоприятни юрисдикции, а и приходите от него ще бъдат усвоявани поне отчасти на ниво ЕС, без да подхранват пряко английския фиск. От учтивост Лондон все пак си остави вратичка да ревизира твърдото "не" на данъка върху финансовите услуги, в случай че такъв бъде приет на глобално ниво.

Тъй като повечето анализатори считат подобен глобален данък за не съвсем постижима възможност и предвид институционалния механизъм за вземане на решения на ниво косвени данъци в ЕС, бъдещето на европейския данък върху финансовите услуги в сегашния му вид засега остава под въпрос.
 
- Косвен данък върху финансовите услуги може да бъде въведен най-рано след 2 години
- Той би засегнал вторичната търговия (включително еднократната покупко-продажба, репо сделките и заемите) с финансови инструменти
- Предлага се извън него да останат спот сделките с валута, както и операциите на централните банки
- Адресатите на данъка са не обикновените физически лица, а финансовите институции във възможно най-широк смисъл

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 5277 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 4986 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Здравната каса е длъжна да покрива разходи в чужбина

Актуално от съда на ЕС

Още от Капитал
Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10