С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 ное 2011, 21:20, 6063 прочитания

Конкуренцията - нещо повече от фактическо положение

Тя е естествено, абсолютно и притезателно право на всеки икономически и правен субект, скрепено с иск за обезщетение на вреди

Пламен Йотов | адвокатско дружество Камбуров и съдружници
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В правната теория е утвърдено разбирането, че на всяко право съответства насрещно задължение. При разглеждането на всяко правоотношение обаче неизменно стои въпросът кое от двете корелативни явления доминира.В правната теория е утвърдено разбирането, че на всяко право съответства насрещно задължение. При разглеждането на всяко правоотношение обаче неизменно стои въпросът кое от двете корелативни явления доминира. Този дискусионен аспект особено ясно изпъква тогава, когато разглежданият обект съдържа множество метаюридически измерения. Такъв предмет на изследване е именно конкуренцията.
Бихме могли да определим конкуренцията като естествено състояние на пазара, при което достъпът на стопанските субекти до пазара, тяхната активност и свобода на избор на пазарно поведение не са ограничени от

изкуствени препятствия, създадени или наложени от държавата



други стопански субекти или техни обединения. Всякакви забрани и санкции за нарушаването на това естествено състояние се явяват вторични. Установените по законодателен път задължения и ограничения са именно следствие, огледална проекция, гаранция за правото на конкуренция.
Възприемането на разбирането, че конкуренцията е естествено състояние, неизменно повдига следния въпрос: можем ли да причислим правото на конкуренция към естествените права? Въпреки че естественоправната школа съсредоточава своите изследвания върху правата на човека, далеч не е пресилено да се говори за естествени права и на юридическите лица – например правото на наименование, правото на добро име, правото на законосъобразно съществуване (като своеобразен еквивалент на правото на живот за физическите лица). От гледна точка на търговските дружества по смисъла на Търговския закон и на предприятията по смисъла на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) можем смело да твърдим, че правото на конкуренция представлява естествено право.

Кой обаче е действителният титуляр

на това право? Възможните отговори са:
- самият търговец
- съдружниците в съответното дружество, които също могат да бъдат юридически лица
- физическите лица, които стоят зад правните образувания, действащи на пазара
- крайните потребители на предлаганите стоки и услуги
- държавата като цяло или отделни нейни органи.
Всеки от посочените отговори има своето основание, но би бил едностранчив. Ето защо само един отговор може да бъде прецизен, макар и лаконичен: титуляр на правото на конкуренция е всеки участник на пазара. Всеки от изброените "играчи", макар и в коренно различна позиция, има интерес от това състояние на пазара, наречено конкуренция. Интересът на икономическите оператори се изразява във възможността за растеж в конкурентна среда, докато за капиталовложителите основната цел е печалба под формата на дивидент. Потребителите имат интерес от наличието на конкуренция за все по-качествено задоволяване на потребителските им нужди. Държавата пък в условия на конкурентна икономика е в състояние по-ефективно и икономично да изпълнява своите задачи.
Освен че



има изключително широк кръг титуляри

правото на конкуренция се характеризира и с максимално широк кръг на задължените субекти, чието поведение следва да обезпечава конкурентното състояние на икономиката. Задължение за съответно поведение имат икономическите оператори – еднолични търговци, търговски дружества, кооперации, както и държавата, която също следва да се въздържа от действия, ограничаващи конкуренцията – например при предоставяне на държавни помощи. Ето защо можем да заключим, че правото на конкуренция е абсолютно право с максимално широк кръг задължени субекти.

Срещу квалифицирането на конкуренцията като субективно право не липсват възражения. Решение 5534/18.08.2000 г. на ВАС например гласи следното: "Отношението на конкуренция не е правоотношение. То не съдържа взаимни права и задължения между конкуриращите се, а предполага еднакви правни ограничения за всеки от тях."

Следва да се подчертае, че липсата на насрещни права и задължения между конкуриращите се съвсем не изключва квалификацията на конкуренцията като субективно право, а единствено го дисквалифицира (при това неоснователно, както ще видим по-долу) като право, насочено към друг частноправен субект (конкурент). Еднаквите правни ограничения, за които се говори в цитираното решение, са установени в резултат от упражняване от страна на държавата на нейното право на конкуренция. Това е следствие от особената позиция на държавата като публичноправен субект, за който правото на конкуренция представлява публично право (правомощие) за предприемане на мерки по защита на конкуренцията.

De lege lata, изразеното в горепосоченото решение виждане губи своята легална опора поради наличието на чл. 104 ЗЗК, който изрично предоставя на лицата, претърпели вреди от нарушение на конкуренцията, възможност да предявят срещу нарушителя иск за обезщетение. С оглед на това можем да твърдим, че понастоящем правото на конкуренция

следва да се разглежда и като притезателно право

чийто титуляр е всяко засегнато лице. Срещу това разбиране би могло да се възрази, че чл. 104 ЗЗК не е нищо повече от специален състав на непозволено увреждане, конкретизация на чл. 45 ЗЗД. Такова твърдение обаче би било необосновано. Чл. 104 ЗЗК няма характер на специален деликтен състав, защото нито установява допълнителни предпоставки спрямо визираните в чл. 45 ЗЗД, нито елиминира която и да било от тях. Следователно в разглежданата хипотеза става въпрос за качествено различно явление. Считам, че в основата на иска по чл. 104 ЗЗК стои не общият принцип "не вреди другиму" (залегнал в чл. 45 ЗЗД), а именно притезателното право на конкуренция, чийто титуляр е всеки участник на пазара.

Гореизложеното разбиране се подкрепя и от сравнителноправни аргументи. Сравнителният доклад относно условията на исковете за обезщетение на вреди в резултат от нарушение на правилата за конкуренция показва, че в националните законодателства на 12 от държавите членки (към 2005 г.) е установена специална правна уредба на исковете за обезщетение на вреди от нарушение на конкуренцията.

Що се отнася до правния ред на ЕС, изложеното тук становище се подкрепя и от актове на Европейската комисия (Бяла и Зелена книга на ЕК относно исковете за обезщетение на вреди при нарушаване на антитръстовите правила на европейската общност), както и от практиката на съда на ЕС. Ето защо можем да заключим, че с оглед съвременното развитие на българското и европейското право твърдението за съществуване на самостоятелно право на конкуренция вече не представлява теоретична абстракция, а легално установено положение на национално и общностно равнище.
Така конкуренцията трябва да се разглежда като нещо повече от правнозащитено фактическо положение. Тя е естествено право на всеки икономически и правен субект. Правото на конкуренция следва да бъде възприемано като абсолютно и притезателно право, скрепено с иск за обезщетение на вредите, причинени от нарушаването му.

С този текст, озаглавен "Конкуренцията - право или задължение, преди броени дни авторът спечели първото място в конкурса за студентско есе на Комисията за защита на конкуренцията
по повод 20-ата й годишнина. Заглавието е на редакцията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 5269 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 4979 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Вятърът на промяната за ВЕИ

Зачестяват слуховете за промяна в закона, но липсва проект за обществено обсъждане

Още от Капитал
Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10