Юридическите лица имат право на неимуществени вреди
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Юридическите лица имат право на неимуществени вреди

Shutterstock

Юридическите лица имат право на неимуществени вреди

Докато в ЕС това е утвърдена практика, българският съд не присъжда такива обезщетения

21494 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Представете си, че сте собственик на ресторант - токът спира и сте принудени да помолите любезно клиентите да напуснат и да затворите ресторанта. Или разбирате, че всичките сметки на фирмата ви са запорирани и бизнесът ви е блокиран поради действията на недобросъвестни кредитори.

Установявате, че без съгласието ви се разпространяват стоки с вашата запазена марка…Звучи ли ви поне малко познато?

Всеки, който е изпадал в подобна ситуация, е наясно, че доброто име и изгражданият с години авторитет на фирмата му са накърнени, че доверието на клиентите и бизнес партньорите спада и, не на последно място, че преживеният стрес е голям.

Вътрешното ви убеждение говори,

че имате право да потърсите обезщетение за неимуществените вреди

които сте претърпели. И тук идва неприятната новина: Българските съдилища не присъждат обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица.

Съдебната практика по въпроса от 60-те години досега е трайна и всеки опит да бъде променена завършва с неуспех. В по-новата практика на Върховния касационен съд, която има задължителен характер, наложилото се тълкуване на закона се затвърждава.

Според съда няма основание да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица и по-конкретно - търговци, защото всичките им права са имуществени, включително и тези, свързани с маркетинговия имидж, търговски марки и други подобни.

Приема се по-конкретно, че търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент, че то няма неимуществени активи и пасиви и вредите, които търпи, се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. Юридическите лица формират воля чрез органите си, нямат психика, физическа сетивност и здраве (както физическите) и не могат да търпят морални вреди.

В практиката си Върховният касационен съд отива дори по-далече

Законът за марките и географските означения (чл. 76а във връзка с чл. 76 и чл. 2) предвижда възможността за притежателя на марка и лицензополучателя на изключителна лицензия да предявят иск за обезщетение при нарушение на правата им. Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи.

Търговският закон (чл. 631а, ал. 2 във връзка с ал. 1), от друга страна, също предвижда възможност за търсене на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, когато молба на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност срещу търговеца бъде отхвърлена с влязло в сила решение. И в тези случаи обаче съдът приема, че обезщетението, предвидено за неимуществени вреди, може да се присъжда само на физически лица.

Може би казаното по-горе нямаше да буди толкова дискусии,

ако не беше в противоречие с практиката на съдилищата в повечето правни системи,

а също и с тази на международните съдилища. Възможността за търсене на неимуществени вреди е призната като принцип на международното право.

Европейският съд по правата на човека приема, че за да бъдат ефективно гарантирани правата по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в полза на юридическите лица също следва да се присъжда парично обезщетение за неимуществени вреди. Неимуществените вреди, претърпени от такива дружества, могат да имат основания, които са повече или по-малко обективни или субективни.

Съдът приема, че сред тези основания следва да се държи сметка за репутацията на дружеството, несигурността при взимането на решения, разрива в управлението на дружеството (за изчисляването на последствията от който няма точен метод) и макар и в по-малка степен, на причинените на членовете на управителните органи тревоги и безпокойство.

В практиката на Съда на Европейския съюз също могат да бъдат посочени примери в тази връзка. Така съдът осъжда Европейската комисия да плати на корабостроително дружество обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на подвеждаща информация, засягаща по-специално доброто име и реномето на компанията.

Въпросът се поставя и в отношенията инвеститор - държава

основаващи се на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (ICSID) и на сключваните между държавите двустранни инвестиционни договори (Bilateral Investment Treaties).

Арбитражният съд, конституиран в рамките на ICSID, постановява, че макар инвестиционните договори да имат за цел да защитават предимно имуществото и икономическите интереси, те сами по себе си не изключват възможността при изключителни обстоятелства страна по спора да търси обезщетение за неимуществени вреди. Освен това арбитражният съд приема, че трудностите при оценяването на този вид вреди не могат да представляват препятствие за обезщетяването на увреденото лице.

Очевидно различните международни съдилища и арбитражи (а това напълно важи и за националните съдилища в други правни системи) не само са възприели възможността за присъждане на неимуществени вреди в полза на юридически лица, но и ефективно я прилагат, макар и позовавайки се на различни критерии за определяне на основанието и размера им. На очертания фон

наложилата се в България практиката изглежда някак отживяла и неадекватна.

В заключение, за бизнеса в България остава надеждата, че наложилият се стереотип ще бъде променен в съответствие с международните тенденции - било то по пътя на законодателна промяна или на ново тълкуване от страна на Върховния касационен съд. И ако националните институции не предприемат действия в тази насока, вероятно това ще се случи под натиска на Европа.

Представете си, че сте собственик на ресторант - токът спира и сте принудени да помолите любезно клиентите да напуснат и да затворите ресторанта. Или разбирате, че всичките сметки на фирмата ви са запорирани и бизнесът ви е блокиран поради действията на недобросъвестни кредитори.

Установявате, че без съгласието ви се разпространяват стоки с вашата запазена марка…Звучи ли ви поне малко познато?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    maina100 avatar :-(

    Рекли на камилата-много ти е толкова крив вратът,а тя отговорила-че кое ли пък ми е правото...та и правосъдието ни-те така...

  • 2
    romanbul avatar :-|
    romanbul

    Тук има някакво неразбиране от страна на авторите на статията. Накърняването на доброто име и изграждания с години авторитет на фирмата, спадането на доверието на клиентите и бизнес-партньорите и т.н. винаги водят до имуществени вреди за юридическото лице. Тук въпросът е не толкова какви по вид са вредите /защото за всеки средно интелигентен човек е ясно, че юридическите лице не могат да претърпят болки и страдания/, а дали могат практически да бъдат доказани. А що се отнася до претърпяния голям стрес /който се споменава в статията/, такъв може да претърпи само живо същество.

  • 3
    hukuu avatar :-|
    hukuu

    Не мога да се съглася с автора на статията. Неимушествените вреди у нас, а и не само, разбира се, се изчерпват с претърпени болки и страдания. Естествено само физическо лице може да търпи подобни вреди.

    "Доброто име" на търговеца, пропуснатитие ползи и останалите примери в статията са все с имуществен характер и обезщетение за вреди може да си се претендира съвсем спокойно.

  • 4
    sunay_91 avatar :-|
    Сунай

    Тук авторът на статията най-вероятно не си е пил кафето и много му се е спяло. Много е объркана.

  • 5
    daks avatar :-|
    ДАКС

    Ми то като гледам за автор на статията са посочили Мария Лазарова, а след това CMS Cameron McKenna. Последното е глобална адвокатска кантора с присъствие и в България. Което идва да рече, че г-жа Лазарова вероятно е адвокат. От отва следват няколко неща:
    - ако някой не си е изпил кафето - вероятно това е адв. Лазарова. Макар че е по-вероятно въобще да не е спала последните дни /просто много бачкане, много стрес по тея кантори/ и да се е наляла с много кафе.
    - статията е от типа Адвокати се оплакват от закона и тълкуването му от ВКС. Нямаше да е токова неприлично, ако това бе очевидно в самото начало.

    Другата страна на нещата, е че е доста вероятно сивия бизнес да не може да си докаже имуществените щети, щото как примерно да докажеш, че ти е намалял оборота, ако и преди това си го крил за данъчни цели. Няма две добри.

  • 6
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Примерите които авторката на статията сочи като неимуществени вреди , които според нея в ЕС се присъждат и обезщетяват , а у нас уж не е неудачен, а и е подвеждащ. Уронването на доброто име, търговската репутация , марката и вредите нанесени върху тях получават своя имуществен еквивалент и се претендират като имуществени вреди!!! #Л нямат психика , така нямат чувства. Какви неимуществени вреди тогава да им присъждаме?

  • 7
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    не е удачен имах предвид...неудачен да се чете удачен.

  • 8
    daks avatar :-|
    ДАКС

    От друга страна сайта на въпросната адвокатска верига изкара само една Мария да работи за тях в България, но дамилията й е Дренска.
    http://www.cms-rrh.com/Maria-Drenska

  • 9
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    До коментар [#6] от "dol":

    Доживях да Ви сложа "+"!

  • 10
    petertakov avatar :-|
    Petak

    Със съжаление установявам, че коментарите под статията потвърждават мнението ми, че българското общество и бизнес все още живеят в социалистическия реализъм.

    Явно никой от коментиращите не е чувал за института "Goodwil", който не никаква новост за по-развитите общества, в които името и репутацията на търговеца отдавна са предмет на защите, дори и без да се налага да се доказват имуществени вреди от тяхното накърняване. Но какво да говорим за добро име и репутация на бизнеса в България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK