Какво е FATCA и защо е релевантна за България

До края на 2013 г. чуждестранните финансови институции, които сключат споразумение с данъчната служба на САЩ IRS, трябва да прегледат стотици хиляди сметки както на физически, така и на юридически лица

Интересувате ли се от закони и споразумения със странни акроними и глобално действие като SOPA, PIPA и ACTA? Работите ли с американски клиенти или инвеститори, които имат офшорни сметки или търгуват на фондовите борси? Ако отговорът на някои от тези въпроси е да, значи сте попаднали на правилното място.

Законът, който в случая привлича вниманието на международните финансови институции и данъчни власти, е The Foreign Account Tax Compliance Act (FATCA), който за пореден път потвърждава, че когато стане дума за данъци, САЩ не се шегуват.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

FATCA е американски закон, приет през 2010 г., но чието приложение е отложено за 2013 г. Най-общо целта на закона е да ограничи случаите на избягване на данъчно облагане от американските данъкоплатци, които държат офшорни активи.

Според FATCA американски данъкоплатци, които притежават финансови активи извън САЩ, трябва да декларират тези активи пред американската данъчна служба IRS (Internal Revenue Service). За тази цел FATCA въвежда режим, според който чуждестранните финансови институции могат да изберат дали да съдействат на IRS (participating) или не (non-participating).

FATCA изисква съдействащите финансови институции да подават информация до IRS за финансовите позиции на американските данъкоплатци при тях или на чуждестранни юридически лица със значително американско участие (т.е. повече от 10% директно или индиректно участие).

Задълженията на чуждестранните финансови институции



За да отговарят на изискванията на FATCA, чуждестранните финансови институции трябва да сключат споразумение с IRS за обмен на информация. Според тези споразумения, които трябва да се сключат през 2013 г., финансовите институции ще имат задължения да:
(1) извършат проверка на откритите при тях сметки, за да идентифицират крайния собственик на средствата по тях

(2) обменят годишно с IRS информация за активите собственост на американски данъкоплатци или на юридически лица, в които американски лица имат значително участие

(3) спазват изисквания за отчетност, съгласувани с IRS

(4) удържат и превеждат на IRS 30% от плащанията с източник САЩ, направени към институции, които не желаят да съдействат, или към лица, които не дадат достатъчно информация за това дали са американски данъкоплатци.

Ако финансовите институции не могат или не желаят да участват в този режим, те могат да бъдат обложени с данък върху дохода с източник САЩ.

На практика това означава, че до края на 2013 г. чуждестранните финансови институции, които сключат споразумение с IRS, трябва да прегледат стотици хиляди сметки както на физически, така и на юридически лица (като например инвестиционни фондове) и да информират IRS за тези, които са собственост на американски данъкоплатци.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Международната реакция"