Воля за запазване на статуквото

В парламента няма мнозинство, което да чуе призивите на Европейската комисия, неправителствения сектор и най-голямата магистратска организация в България - Съюзът на съдиите (ССБ) за нуждата от промяна на начина, по който се конституира "правителството" на съдебната система. Това показа допитване на "Капитал" до основните политически сили в парламента.

Миналата седмица на първо четене беше приет законопроектът за изменение на Закона за съдебната власт изготвен от правителството. Той обаче не предвижда възможността за това всеки магистрат да може да избира директно членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съда и прокуратурата, така както беше поискано от Европейската комисия и неправителствените организации.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Въпросът е ключов, защото от това какви хора ще бъдат избрани във ВСС ще зависи какви ще са следващите главен прокурор, председател на Върховния касационен съд, директор на Националната следствена служба и още стотици административни ръководители в системата. И още - те ще трябва да намерят решение на някои от ключовите проблеми на системата, като прекомерната натовареност и двойният подход в дисциплинарната пракитка на ВСС.

Съвсем резонно миналата седмица Българският хелзински комитет (БХК) излезе с остро становище, в което обяви, че промените са "украсяване на фасада" и че политическата власт "продължава да държи да контролира, а не да реформира съдебната система."

Нечутите предложения

В края на февруари, 11 неправителствени организации подкрепиха предложенията на Съюза на съдиите в България за промени в Закона за съдебната власт. Основните идеи са ВСС да не е постоянно действащ орган, да има две колегии - на съдии и прокурори, членовете на съвета от магистратската квота да се избират на преки избори, да бъдат разширени правомощията на общото събрание на съдиите, както и постоянни комисии във ВСС, чиито членове да са различни от редовите членове на съвета. Логиката на всички предложения беше една - управлението на съдебната система да бъде по-близко до редовите магистрати, които са показали, че са готови да поемат отговорност.

"Системата се саморегулира и не е пресилено, когато се казва, че ВСС е лицето на системата. Но той е не само лицето на системата. Той е всичко - от него зависи крайният продукт, който достига до обществото и качествената услуга на правосъдието, която системата дължи на гражданите зависи от това какви са членовете на ВСС, защото те определят кариерното израстване, те занимават с въпросите за назначаването на съдиите и дисциплинарната отговорност, т.е. всичко от което зависи дали в системата ще работят качествени хора, дали ще се издигат качествени хора и дали в крайна сметка съдиите ще изпълняват своите задължения - да коригират там, където има дефектни практики, вместо да поощряват некадърията и безобразията", коментира съдия Весислава Иванова от ССБ, цитирана от "Дарик радио".

Нито едно от предложенията обаче не беше възприето от министерство на правосъдието. Аргументите бяха най-различни - от "чуха се и други мнения" до "няма да има техническо време."

Единственото подобрение беше по-прозрачната процедура за номиниране и избор на членове на ВСС.

Представяйки законопроекта, правосъдният министър Диана Ковачева съвсем сериозно заяви, че предложенията са изговени с неправителствения сектор. "Министър Ковачева ще се престори, че ще работи с НПО-тата. Замисълът й още в самото начало е бил да не ги слуша", коментира вчера пред "Дарик радио" Маргарита Илиева, заместник-председател на Българския хелзински комитет.

След като финалният вариант на проекта беше внесен в парламента, Съюзът на съдиите и останалите неправителствени организации се обърнаха към всички парламентарно представени партии с призив да внесат законодателна промяна и още следващият избор на членове на съвета от магистратската квота да бъде директен.

"Минимизират се възможностите за манипулации при провеждането на тези делегатски събрания. И при излъчването на хора по един или друг начин на административните ръководители, особено в по-малки райони в страната. Магистратската общност ще бъде по-ангажирана в този процес на упралвение и по-отговорна", коментира промяната съдия Весислава Иванова от Съюза на съдиите.

От няма как до - нямам позиция

"Капитал" потърси мнението на основните парламентарно представени партии относно призивът на Съюзът на съдиите и неправителствения сектор.

Янаки Стоилов от БСП не се ангажира със становище и каза, че ще изрази позицията си при разглеждането на проекта на второ четене. По време на обсъждането на първо четене в пленарната зала  Стоилов коментира, че подробното уреждане в закона на процедурата по избор "размива вниманието към други, по-важни въпроси, един от който е прекият избор на членове на съвета от общи събрания на магистратите, така че всички съдии, прокурори и следователи да станат участници в този процес".

Христо Бисеров от ДПС отказа да коментира с мотив, че парламентарна група нянма позиция по този въпрос.

Емил Радев от ГЕРБ каза, че няма технологично време за провеждането на директен избор и ще бъде много рисковано за краткото време да се "правят експерименти" с "толкова сериозно нещо."

Единствената политическа партия, която подкрепи предложения на съдиите и неправителствените организации е ДСБ. Миналата седмица зам.-председателят на партията Екатерина Михайлова заяви, че подкрепят изцяло предложенията на Съюза на съдиите.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Става дума за нежелание"