Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 20 май 2012, 18:19, 12307 прочитания

Какво ще стане с плащанията, уговорени в евро, ако то изчезне

Съдът ще търси кое е правото на договора и дали се различава от правото на валутата

Димитър Калдамуков | адвокатско дружество "Точева и Мандажиева"
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


- Когато парично задължение е определено в дадена валута, страните по договора имплицитно са избрали правото на държавата, емитирала тази валута
На 1 януари 1999 г. еврото беше въведено като официална валута в 11 европейски държави. Възникна еврозоната, увеличила се впоследствие до 17 страни. След преминаването на преходния период до 31 декември 2001 г. националните валути на тези 17 държави останаха в историята.

Години преди 1999 г. анализатори се питат какво ще се случи с плащанията, уговорени в местни валути, след въвеждане на еврото. Отговорът беше даден с Регламент (EО) №1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 г.


В него се посочва: "Въвеждането на еврото не може да води до промяна на нито едно от условията в правен акт или освобождаване от задължение или изпълнение съгласно който и да е правен акт, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв акт." Плащанията, уговорени в местни валути, се трансформираха в евро по съответния обменен курс и очакваният юридически хаос беше избегнат.

Към днешна дата обаче горният въпрос стои с обратна сила – какво ще стане с плащанията, уговорени в евро, ако то изчезне? Внезапно. Без юридически акт, подобен на посочения регламент. Вследствие на едностранните действия на страните членки.

Lex monetae



Lex monetae е принцип на международното частно право (МЧП), съгласно който, когато парично задължение е определено в дадена валута, страните по договора имплицитно са избрали правото на държавата, емитирала тази валута, да определя коя валута ще се прилага към договора им.

С други думи, избрали ли сме плащанията по нашия договор да стават в щатски долари, ние сме се съгласили, че, когато САЩ заменят долара с новата валута Х, плащанията по нашия договор ще се трансформират във валутата Х.

Lex monetae не трябва да се бърка с приложимото право към договора. Контрагентите може да са уговорили към договорите им да се прилага правото на Англия. Но щом плащанията са уговорени в щатски долари, когато САЩ минат към валутата Х, съгласно Lex monetae страните ще трябват да правят плащанията си в нея, въпреки прилагането на английското право.

Логиката на Lex monetae е следната: всяка държава има суверенно право да емитира валута и да я заменя с нова. И тази нова валута трябва да се признава от съдилищата и институциите на другите държави.

Как обаче да разберем Lex monetae на коя държава са имали предвид контрагентите, когато са сключвали договора, в който валутата е евро? МЧП предлага различни оборими презумпции. Една от тях е, че при липса на други индикатори, които да определят валутата на договора, се презюмира, че страните приемат правото на мястото на плащане да определи съответната валута. Безспорно доказването на това кое Lex monetae е имал предвид който и да е от контрагентите е много абстрактен процес.

Тук вече на помощ идва приложимото по договора право. Регламент №593/2008 от 17 юни 2008 (Рим 1) относно приложимото право към договорни задължения, българският Кодекс на МЧП и различните международни актове дават необходимите основи, които да помогнат на съда в трудния избор:
- Избрали ли са страните приложимо право?
- Къде е местоизпълнението?
- Обичайно местопребиваване на продавача/доставчика на услугата?
- Къде е вещта, предмет на договора, и т.н.

Целта е да се открие с коя от двете държави договорът и в частност валутата на плащането по него е в най-тясна връзка. Прилагането на тези принципи е индивидуално за всеки договор. Съдът може да прецени, че сходни договори следва да бъдат изпълнени в различни валути. Може да се твърди, че ако повече фактори в договора (посочени в приложимия нормативен акт) го свързват с една държава,  правото на тази държава (включително правото на ЕС, ако държавите са членки) ще определи и валутата по договора.

Интересен е и въпросът какво се случва с валутата по вашия договор, когато само една държава напусне еврозоната и се върне към националната си валута. А еврото се запази за останалите държави. И за късмет вие имате договор, уговорен в евро, с контрагент от напусналата държава.

Твърде вероятно е той да поиска да ви плаща в новата валута. На плоскост Lex monetae противопоставянето е между Lex monetae на цялата останала еврозона (като суверен да емитира евро) и Lex monetae на напусналата държава. Отново следва да търсим кое е правото на договора и дали се различава от правото на валутата.

Няма да е невероятно, ако съдът прецени, че въпреки че еврозоната продължава да съществува, плащането ви се трансформира в новата стара валута на напусналата държава. Но тогава волята на контрагентите да свържат валутата на договора с правото на напуснала държава трябва да е наистина много категорична.

И все пак по-силен е аргументът, че когато страните са уговорили валута евро, те са имали предвид плащанията по техния договор да са именно в евро, а не в каквато и да е друга валута.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 6036 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 5630 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Прокуратурата разпореди ново разследване на смъртта на Анета

Пак държавното обвинение в Търговище ще работи по казуса

Още от Капитал
Наемопад при софийски жилища

Свитото търсене сваля офертните цени. При предоговаряне се стига до 20 - 30% отстъпка за период между един и три месеца

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10