Публично-частното партньорство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Публично-частното партньорство

Shutterstock

Публично-частното партньорство

Законът вече е факт, важните детайли обаче ще са в подзаконовата нормативна база

18371 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


- В българската администрация е почти непозната практиката за аутсорсинг на дейностите по подготовка и проверка на предпроектните проучвания

След доста години очакване и няколко значими инвестиционни проекта, които се осъществиха без специален закон, на 15 юни в Държавен вестник беше публикуван Закон за публично-частното партньорство (ПЧП).

Той влиза в сила от началото на 2013 г., като дотогава Министерският съвет следва да е приел подзаконовите нормативни актове за прилагането му и да е изменил съществуващите в съответствие с неговото съдържание. В срок до 30 юни 2013 г. се очаква и приемането на националната програма за ПЧП, както и планът за действие, свързан с проектите за ПЧП до 2020 г.

Правната общност очакваше приемането на Закона за ПЧП, след като много проектозакони досега спираха в някоя от фазите на законодателния процес през годините на прехода. Още по-важно е, че сега се подхожда внимателно и с необходимата последователност.

Макар и осигуряваща добри приходи за адвокати, финансисти, консултанти и други, историята на ПЧП в Централна и Източна Европа оправдава напълно този подход. Много често фокусът на частния партньор към високи печалби и липсата на адекватна оценка за необходимостта от проектите за ПЧП създават твърде противоречива оценка въобще за този способ за предоставяне на публични услуги.

Необходимостта от създаване на алтернатива на бюджетното финансиране за проекти от обществена значимост възниква през 80-те години в Западна Европа, като съвременните модели на ПЧП водят началото си от Великобритания и Австралия. През последните две десетилетия само

в ЕС големите проекти, които са финансирани чрез този модел, са повече от 1500

а стойността им надвишава 280 млрд. евро. Моделът може успешно да съжителства както с бюджетното финансиране, така и с финансирането от фондовете на ЕС.

Законът за ПЧП дефинира целите си, които са свързани с традиционно важната възможност да се осъществяват частни инвестиции в обекти на инфраструктурата и да се извършват дейности от обществен интерес при условията на дългосрочно сътрудничество, което може да продължи от 5 до 35 г.

От приложното поле на Закона за ПЧП естествено са изключени обществените поръчки, които се възлагат по силата на специалния закон - ЗОП, и чрез които се разходват публични средства. Едновременно с това предвид 20-годишната практика по прилагането на Закона за концесиите тази иначе основна форма на ПЧП също е изключена от приложното поле на закона.

Обекти на финансиране, изграждане, управление и/или поддържане по Закона за ПЧП се предвижда да бъдат: паркове; паркинги; системи за сигурност, наблюдение, улично осветление; болници; спортни обекти; затвори; образователни центрове; други обекти на техническата инфраструктура.

Във всички случаи частният партньор поема строителния риск, а на практика търсенето и наличността на услугата, както и финасирането на проекта, ще бъдат част от рисковете, които той ще поеме, като Законът за ПЧП не гарантира възстановяването на вложените средства.

Тук е мястото да посоча и една особеност на ПЧП, която за съжаление се намира в огромно противоречие с реалностите на българската практика. ПЧП без предпроектни проучвания, извършени от реномирани и отговорни изпълнители, е невъзможно, а когато се осъществи – става основание за асоциирането на ПЧП като метод с негативни обществени резултати. Всеизвестно у нас е

подценяването, а в много случаи и липсата на истински предпроектни проучвания

дори и за проекти от най-съществено национално значение. В българската администрация е почти непозната практиката за аутсорсинг на дейностите по подготовка и проверка на предпроектните проучвания. Промяната на разбирането, че анонимни експерти от средите на самата администрация знаят и могат да осъществяват функциите по оценка и контрол на проектите, е ключова за успеха на Закона за ПЧП.

В тази връзка е правилно решението на законодателя да възложи на министъра на финансите да изпълнява държавната политика относно ефективното и ефикасно разходване на публични средства при реализирането на ПЧП, след като и досега дирекция "Финанси на реалния сектор" в Министерството на финансите (МФ) изпълнява функциите на специализирано звено за ПЧП в България.

Законът предвижда, че когато предпроектните проучвания са извършени от частния партньор, публичният партньор може да използва изцяло или частично резултатите. В тези случаи в подзаконовите актове, които ще бъдат приети, следва да се посочат високи минимални изисквания за професионалната отговорност и застраховки, които следва да имат авторите на изискваните по Закона за ПЧП финансово-икономически и правен анализ.

Сред ограниченията, които законът налага, е забраната за разпореждане от страна на частния партньор с учредените права или построеното в резултат на ПЧП, както и дружествата да имат издадени акции на приносител. Всички ненормативни ограничения за всеки отделен проект, както и другите права и задължения на страните се определят в договор за публично-частно партньорство.

Считам за особено полезно, особено за случаите на общински ПЧП, ако подзаконовите нормативни актове, макар и да не е предвидено изрично като задължение, предвидят

детайлно регламентиране на съдържанието на договорите за ПЧП

Инвестицията в създаването на типови договори, особено предвид липсата на административен капацитет, е една от най-важните предпоставки за успеха на прилагането на закона.

Законът за ПЧП предвижда и че МФ ще води и поддържа публичния регистър на ПЧП, до който ще има безплатен и свободен достъп чрез интернет, което е сериозна гаранция за прозрачност най-вече по отношение на последващия контрол на дейността на партньорите.

Едно от интересните решения на законодателя е свързано с избора на частния партньор, който ще бъде определян по реда на ЗОП. Макар и много критикувано, а и несъответстващо напълно на духа на ПЧП, намирам това решение за най-удачно, особено предвид липсата на ограничение в прилаганите процедури и предвид липсата на административен капацитет за прилагане на няколко различни процедури от страна на публичния партньор.

Негативът тук е свързан въобще с негативите на ЗОП и възможностите да бъдат манипулирани резултатите на процедурите, особено предвид изискването на Закона за ПЧП

оценката на офертите да се извършва по критерия "икономически най-изгодна"

В закона липсва изискване услугите по договора за ПЧП да се възлагат по ЗОП, но законодателят е ограничил промяната на първоначално посочените подизпълнители. По силата на Закона за ПЧП частният съдружник отговаря солидарно с публично-частното дружество за изпълнението на договора. При прекратяване частният партньор е длъжен да предаде обекта и той няма право на задържане върху него.

Законът за ПЧП е подготвен и приет с идеята да допълва неуредените от специалните отраслови закони, Закона за концесиите, Закона за подземните богатства, Закона за местното самоуправление и местната администрация и общинските наредби за въпроси, свързани с реализацията на проектите за ПЧП. Промените, които предвижда в други закони, влизат в сила от 1 септември 2012 г.

* Костадин Сирлещов, CMS Cameron McKenna


5 коментара
  • 1
    kihano avatar :-|
    kihano

    Такова чудо няма. Публично-частното партньорство е евфемизъм за публично спестяване и частно присвояване. Публично-частното партньорство може да се уреди само по един начин - забрана!
    Частното не може да работи в обществен интерес. Частният и общественият интерес са несъвместими противоположности. Частното е винаги противообществено, дори тогава когато успешно се е прикрило като общественополезно.

  • 2
    jordani avatar :-|
    jordani

    Най-показателният пример за ПЧП е сградата на европарламента.
    Разровете се за подробности.

  • 3
    cobourga avatar :-|
    cobourga

    Групировката ГЕРБ за пореден път доказа, че е червена мутро-мафия и служи на топ-червените си господари !!!!!
    Новият закон за ПЧП е нова форма на ограбване на обществените блага, на скубане на гражданите и заграбване на народна собственост !!!!! Това са новите джойнт-венчъри от времената на мутрите и мафиотите, на Беров и Жан Виденов !!! Да участваш с държавата, знаци да я ограбваш и да не плащаш за това. При Смесените дружества просто се вдигаше капитала и държавните дялове изчезваха !!! А при ПЧП държавното се ползва за частно облагодетелстване и за скубане на хората в България, хората, които избраха Бойко Борисов и мутро-мафията да ни управляват !!!!!

  • 4
    nogica avatar :-|
    nogica

    До коментар [#2] от "jordani":Посочи в България един успешен проект макар че има много публични частни партньорства,за Брюксел знаеме.Разрови и покажи за България

  • 5
    tehgruhter avatar :-|
    Pow

    Най-показателен пример за мен в България за публично-частно партньорство беше командитното дружество "Център за мобилност АД" (няма грешка в изписването на името и правноорганизационната форма). Всеки може да се разрови и да види за каква корупция става въпрос. Досега закон, подготвен и гласуван от герб, който да защитава държавния, а не частния интерес не съм видял.
    Пример (изменения от герб)

    Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2004 г., в сила от 06.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г.) Насърчаването на инвестициите по този закон се извършва основно чрез:
    1. административно обслужване в съкратени срокове и индивидуално административно обслужване, и
    2. продажба или възмездно учредяване на ограничено вещно право върху имоти - частна държавна или частна общинска собственост, без търг или конкурс по пазарни или по-ниски цени;
    3. продажба или възмездно учредяване на ограничено вещно право върху терени без търг или конкурс по пазарни или по-ниски цени с изградена довеждаща техническа инфраструктура публична собственост;
    4. финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура;
    5. финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация;
    6. данъчни облекчения по Закона за корпоративното подоходно облагане;
    7. възможности за други форми за държавна помощ, институционална подкрепа, публично-частно партньорство или създаване на смесени дружества - за приоритетни инвестиционни проекти;
    8. различни видове сделки, сключени между инвеститора и търговско дружество, създадено с цел изграждане и развитие на индустриални зони

    Ако знаете по тази лайсна колко инвеститори клас "А" (разбирай ТИМ и други едри групировки) се сдобиха с невероятни имоти "без търг или конкурс по пазарни или по-ниски цени". И Б.Б. колко неща деактува... Този закон за ПЧП би се явил продължение на ЗЗНИ, с две думи - чист лобизъм в полза на групировките.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK