С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 авг 2012, 17:48, 8010 прочитания

Началото на ясния край на несъстоятелността

Предвижданите изменения в Търговския закон целят да създадат повече предвидимост и сигурност за участниците в оборота

Елица Иванова | CMS Cameron McKenna
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Правната уредба на несъстоятелността предвижда т.нар. подозрителни периоди. Най-общо казано, това са периоди от време, които предхождат откриването на производство по несъстоятелност срещу длъжника. Ако в рамките на подозрителните периоди длъжникът е извършил определени сделки или предприел определени действия, тези сделки и действия могат да бъдат атакувани от синдика и кредиторите.

Сделките и действията, които са уязвими през подозрителните периоди


са три основни вида:

(1) сделки и действия, които са нищожни, защото са извършени, след като има открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, при това – не по установения ред за извършване на сделки от дружество в несъстоятелност

(2) сделки и действия, които законът обявява за нищожни, защото са извършени след началната дата на неплатежоспособността



(3) сделки и действия, които могат да бъдат отменени от синдика и кредиторите, защото са извършени в определен период преди откриването на производството по несъстоятелност.

Подозрителните периоди пораждат несигурност сред кредиторите и често са сочени като едни от проблемните разпоредби в режима на несъстоятелността.

Началната дата на неплатежоспособността се определя от съда, пред който се разглежда делото по несъстоятелност. Това съдът прави на база експертиза, но в крайна сметка действа по своя преценка. В момента

няма законово ограничение колко години назад във времето

може да бъде връщана началната дата.

От друга страна, кръгът действия и сделки, които законът обявява за нищожни, защото са извършени след началната дата на неплатежоспособността, е много широк и включва всяко изпълнение на парично задължение от длъжника, независимо от начина на изпълнение, учредяване на залог и ипотека върху активи на длъжника, както и всякакви сделки, при които даденото надхвърля по стойност полученото.

Представете си следната ситуация: кредитор получава плащане от свой длъжник, след което дава съгласие за заличаване на обезпеченията, които е получил, и отбелязва направеното плащане в книгите си.

За кредитора вземането е погасено и случаят е приключен. Години след това кредиторът е принуден да върне полученото плащане, защото е открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, като началната дата на неплатежоспособност е определена по начин, че предхожда извършеното към кредитора плащане.

Кредиторът може да не е следил как се развива бизнесът на длъжника, след като е получил дължимото плащане, и най-вероятно дори не е разбрал за подадената молба за откриване на производство, нито по някакъв начин е опитал да се присъедини към производството, да представи възражения или по друг начин да защити правата си. В крайна сметка кредиторът връща плащането, а в замяна получава необезпечено вземане срещу несъстоятелен длъжник…

Проблемите, които подозрителните периоди поставят, не са отскоро, макар да са изключително актуални напоследък заради нарастващия брой производства по несъстоятелност и опасността от откриване на такива производства срещу много дружества, които изпитват финансови затруднения в кризата.

Кредиторите трудно могат да преценят точно риска поради опасността отправната точка, от която подозрителните периоди започват да текат, да се връща без ограничение във времето. В същото време сроковете, в които сделките са уязвими, са доста дълги.

Банките са едни от кредиторите, които са силно засегнати

от опасностите, които подозрителните периоди крият. Несигурността, свързана със стабилността на обезпеченията, и рисковете от връщането на плащания и отмяната на сключени сделки рефлектират върху условията, при които банките са готови да кредитират, както и върху отстъпките, на които са готови при преструктурирането на проблемни кредити.

В последните години имаше много предложения за промени в режима на несъстоятелността. Повечето проекти предвиждат ограничаване на възможността да се връща назад началната дата на неплатежоспособността до 3 години преди подаване на молбата за откриване на производството.

Наред с това предвиждат се ограничения в кръга действия и сделки, които могат да бъдат обявени за недействителни, и сроковете, в които това може да стане. Като цяло предвижданите промени целят да създадат повече предвидимост и сигурност за всички участници в оборота.

През февруари в парламента беше внесен законопроект за изменения в Търговския закон, но той все още не е обсъждан в пленарната зала. Друг законопроект, изработването на който беше възложено от Министерството на правосъдието през 2010 г. със средства по оперативна програма "Административен капацитет", все още не е внесен в парламента.

В пресата излезе информация, че трети законопроект по темата се очаква да бъде представен през септември. Остава да видим дали тази есен дългоочакваните промени в Търговския закон ще станат факт.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 5719 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 5389 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Застраховката за отказ от полет е незадължителна добавка

От практиката на съда на ЕС

Още от Капитал
Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10