Началото на ясния край на несъстоятелността

Правната уредба на несъстоятелността предвижда т.нар. подозрителни периоди. Най-общо казано, това са периоди от време, които предхождат откриването на производство по несъстоятелност срещу длъжника. Ако в рамките на подозрителните периоди длъжникът е извършил определени сделки или предприел определени действия, тези сделки и действия могат да бъдат атакувани от синдика и кредиторите.

Сделките и действията, които са уязвими през подозрителните периоди

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

са три основни вида:

(1) сделки и действия, които са нищожни, защото са извършени, след като има открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, при това – не по установения ред за извършване на сделки от дружество в несъстоятелност

(2) сделки и действия, които законът обявява за нищожни, защото са извършени след началната дата на неплатежоспособността



(3) сделки и действия, които могат да бъдат отменени от синдика и кредиторите, защото са извършени в определен период преди откриването на производството по несъстоятелност.

Подозрителните периоди пораждат несигурност сред кредиторите и често са сочени като едни от проблемните разпоредби в режима на несъстоятелността.

Началната дата на неплатежоспособността се определя от съда, пред който се разглежда делото по несъстоятелност. Това съдът прави на база експертиза, но в крайна сметка действа по своя преценка. В момента

няма законово ограничение колко години назад във времето

може да бъде връщана началната дата.

От друга страна, кръгът действия и сделки, които законът обявява за нищожни, защото са извършени след началната дата на неплатежоспособността, е много широк и включва всяко изпълнение на парично задължение от длъжника, независимо от начина на изпълнение, учредяване на залог и ипотека върху активи на длъжника, както и всякакви сделки, при които даденото надхвърля по стойност полученото.

Представете си следната ситуация: кредитор получава плащане от свой длъжник, след което дава съгласие за заличаване на обезпеченията, които е получил, и отбелязва направеното плащане в книгите си.

За кредитора вземането е погасено и случаят е приключен. Години след това кредиторът е принуден да върне полученото плащане, защото е открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, като началната дата на неплатежоспособност е определена по начин, че предхожда извършеното към кредитора плащане.

Кредиторът може да не е следил как се развива бизнесът на длъжника, след като е получил дължимото плащане, и най-вероятно дори не е разбрал за подадената молба за откриване на производство, нито по някакъв начин е опитал да се присъедини към производството, да представи възражения или по друг начин да защити правата си. В крайна сметка кредиторът връща плащането, а в замяна получава необезпечено вземане срещу несъстоятелен длъжник…

Проблемите, които подозрителните периоди поставят, не са отскоро, макар да са изключително актуални напоследък заради нарастващия брой производства по несъстоятелност и опасността от откриване на такива производства срещу много дружества, които изпитват финансови затруднения в кризата.

Кредиторите трудно могат да преценят точно риска поради опасността отправната точка, от която подозрителните периоди започват да текат, да се връща без ограничение във времето. В същото време сроковете, в които сделките са уязвими, са доста дълги.

Банките са едни от кредиторите, които са силно засегнати

от опасностите, които подозрителните периоди крият. Несигурността, свързана със стабилността на обезпеченията, и рисковете от връщането на плащания и отмяната на сключени сделки рефлектират върху условията, при които банките са готови да кредитират, както и върху отстъпките, на които са готови при преструктурирането на проблемни кредити.

В последните години имаше много предложения за промени в режима на несъстоятелността. Повечето проекти предвиждат ограничаване на възможността да се връща назад началната дата на неплатежоспособността до 3 години преди подаване на молбата за откриване на производството.

Наред с това предвиждат се ограничения в кръга действия и сделки, които могат да бъдат обявени за недействителни, и сроковете, в които това може да стане. Като цяло предвижданите промени целят да създадат повече предвидимост и сигурност за всички участници в оборота.

През февруари в парламента беше внесен законопроект за изменения в Търговския закон, но той все още не е обсъждан в пленарната зала. Друг законопроект, изработването на който беше възложено от Министерството на правосъдието през 2010 г. със средства по оперативна програма "Административен капацитет", все още не е внесен в парламента.

В пресата излезе информация, че трети законопроект по темата се очаква да бъде представен през септември. Остава да видим дали тази есен дългоочакваните промени в Търговския закон ще станат факт.