С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 16 сеп 2012, 15:35, 30209 прочитания

Започваме дело, а готови ли сме да платим адвоката на ответника?

С плащането на възнаграждение за особен представител ищецът гарантира, че ответникът му няма да може да иска отмяна на вече влязло в сила решение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато предявяваме иск срещу някого, естествено е в началото, още преди подаването на исковата молба, да калкулираме всички разходи, които бихме понесли със започване на производството – държавна такса, разноски за вещи лица, възнаграждение на адвокати (ако ползваме такива). Без да платим първоначалните разходи, няма как да задвижим съдебното производство и съответно да търсим правата си.

Още в този начален момент обаче трябва да предвидим и евентуалните разноски за назначаване на особен представител на ответника в съдебния процес, ако съдът му назначи такъв (в хипотезата на чл. 46, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Най-често срещаният случай е следният: имаме длъжник; знаем постоянния и настоящия му адрес; длъжникът обаче не желае (съвсем логично) да приеме съобщението за започване на процеса и се "скрива", съответно инструктира близките си също да не приемат съобщението; призовкарят залепва съобщението на вратата или пощенската кутия на ответника. В този случай съдът преценява дали съобщението е връчено редовно и назначава особен представител на ответника, а на ищеца разпорежда да плати възнаграждението за този особен представител. Това възнаграждение се изчислява съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) и посвоему си е още едно адвокатско възнаграждение, което първоначално ищецът трябва да плати, но вече за да осигури защитата на интересите на своя ответник. Трябва да се отбележи, че с разпореждането си съдията определя възнаграждение на особения представител за една инстанция. В следващите инстанции ищецът ще плати ново възнаграждение.

Логиката на горното упражнение е следната

От гледна точка на ответника: дори да не участва в процеса, той ще бъде представляван и правата му защитени.


От гледна точка на ищеца: ако плати възнаграждението за особен представител на своя ответник, ищецът ще гарантира, че впоследствие ответникът няма да може да иска отмяна на вече влязлото в сила решение на основание на това, че е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. Особеният представител е бил там и го е защитавал.

Разпорежданията, с които съдът назначава този представител и определя възнаграждението му, са необжалваеми и ако ищецът не ги изпълни, съдът ще следва да прекрати производството, тъй като това ще се счете за нередовност на исковата молба. Съгласно трайната съдебна практика възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба. Тази практика няма как да бъде различна, защото процедурата за назначаване на особен представител следва от закона и съдът няма дискреция да отсъди различно.

Съобразено ли е обаче назначаването на особен представител с основните начала на процеса – състезателността, равнопоставеността и непосредствеността?

Нека видим какво се случва на практика

1. Тъй като ответникът не може да бъде намерен, особеният му представител разполага единствено с документите, които е представил ищецът. В този смисъл той няма различна информация и доказателства от тези, с които разполага съдът.



2. Особеният представител няма връзка с ответника (да не забравяме, че той е неоткриваем) и следователно няма как да формира защитна линия в полза на ответника, защото не знае неговата версия относно ищцовите твърдения. В своето особено мнение по конституционно дело No 2 от 2009 съдията Васил Гоцев казва: "...и ще се приеме, че (ответникът) е бил надлежно призован чрез предвидения да се назначи особен представител (чл. 47, ал. 6), който не е запознат с фактите по цялостното производство и не би могъл да защити реално и ефективно интересите на този, когото представлява".

3. Оказва се, че особеният представител получава хонорар единствено за това, че може да защити процесуални права на ответника, но в крайна сметка съдът е този, който следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Съдът обаче отсъжда на база на представените от страните факти, а особеният представител просто не разполага с такива, което и обезсмисля фигурата му.

Има ли мотив ищецът да заплаща хонорара

Тогава какъв е мотивът на ищеца да заплаща хонорар на защитника на своя опонент, след като щом ответникът е неоткриваем в началото на процеса, той ще е неоткриваем и когато дойде време да се изпълни съдебното решение (най-вероятно в полза на ищеца), и тогава ищецът няма да може да събере още по-голяма сума (включваща възнаграждението на особения представител на ответника) от първоначално предвидената?

Така още в самото начало на съдебното производство е възможно да се окаже, че ищецът няма възможност да го продължи и да защитава интереса си, защото няма материална възможност да плати възнаграждението за защитата на своя опонент. Не е ясно как тази невъзможност се съотнася към конституционно залегналия принцип за право на защита.

Считам, че разпоредбата на чл. 46, ал. 7 от ГПК трябва да се редактира. Не е редно ищецът да плаща разноски за защита на ответника. Най-често тези неочаквани разноски са много по-високи от държавната такса по съответния иск и твърде често разноските за особен представител са препъникамъкът, който отказва ищците от съответното дело. Просто не могат да си ги позволят. И повечето ищци реагират по един начин - разноските са несправедливи. Многото жалби срещу определения за прекратяване на производството поради липса на заплатено възнаграждение на особен представител го доказват. Възнаграждението му първоначално трябва да се плаща или от държавата, или поне да се изчисляват по Наредбата за заплащането на правната помощ. Последната предвижда много по-малки размери на възнагражденията от предвидените в НМРАВ.

Как се изчисляват възнагражденията на особения представител

Тук следва да се отбележи, че съгласно специални указания на Националното бюро за правна помощ към настоящия момент възнагражденията на особения представител се изчисляват именно по НМРАВ, тоест прилагат се по-високите размери.

При настоящата редакция на чл. 46, ал. 7 от ГПК практически за ищеца остава следното: преди започване на производството внимателно да се проучат настоящият и постоянният адрес на ответника. Съобщенията трябва да бъдат изпратени там. Ако ответникът не бъде открит и съдията издаде разпореждане за назначаване на особен представител ищецът може да поиска от съдията ответникът да се призове по друг начин, така че да бъде открит – по телефон, на работното му място и пр. Практиката показва, че някои съдии са склонни да призоват отново ответника, когато ищецът посочи достатъчно основания, че неговият опонент може да бъде открит и по различен начин освен залепването на съобщение. Ако и това не помогне за откриване на ответника, ищецът или трябва да плати възнаграждението на особен представител, или делото му ще бъде прекратено.

Димитър Калдамуков, адвокатско дружество "Точева и Мандажиева"

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 4553 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 4140 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Защо г-н Йордан Опиц е убиец

Юридическите аргументи на хората, медии и социални мрежи са несъстоятелни, а обществената им ориентация – съмнителна

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг