Започваме дело, а готови ли сме да платим адвоката на ответника?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Започваме дело, а готови ли сме да платим адвоката на ответника?

Shutterstock

Започваме дело, а готови ли сме да платим адвоката на ответника?

С плащането на възнаграждение за особен представител ищецът гарантира, че ответникът му няма да може да иска отмяна на вече влязло в сила решение

32489 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Когато предявяваме иск срещу някого, естествено е в началото, още преди подаването на исковата молба, да калкулираме всички разходи, които бихме понесли със започване на производството – държавна такса, разноски за вещи лица, възнаграждение на адвокати (ако ползваме такива). Без да платим първоначалните разходи, няма как да задвижим съдебното производство и съответно да търсим правата си.

Още в този начален момент обаче трябва да предвидим и евентуалните разноски за назначаване на особен представител на ответника в съдебния процес, ако съдът му назначи такъв (в хипотезата на чл. 46, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Най-често срещаният случай е следният: имаме длъжник; знаем постоянния и настоящия му адрес; длъжникът обаче не желае (съвсем логично) да приеме съобщението за започване на процеса и се "скрива", съответно инструктира близките си също да не приемат съобщението; призовкарят залепва съобщението на вратата или пощенската кутия на ответника. В този случай съдът преценява дали съобщението е връчено редовно и назначава особен представител на ответника, а на ищеца разпорежда да плати възнаграждението за този особен представител. Това възнаграждение се изчислява съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) и посвоему си е още едно адвокатско възнаграждение, което първоначално ищецът трябва да плати, но вече за да осигури защитата на интересите на своя ответник. Трябва да се отбележи, че с разпореждането си съдията определя възнаграждение на особения представител за една инстанция. В следващите инстанции ищецът ще плати ново възнаграждение.

Логиката на горното упражнение е следната

От гледна точка на ответника: дори да не участва в процеса, той ще бъде представляван и правата му защитени.

От гледна точка на ищеца: ако плати възнаграждението за особен представител на своя ответник, ищецът ще гарантира, че впоследствие ответникът няма да може да иска отмяна на вече влязлото в сила решение на основание на това, че е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. Особеният представител е бил там и го е защитавал.

Разпорежданията, с които съдът назначава този представител и определя възнаграждението му, са необжалваеми и ако ищецът не ги изпълни, съдът ще следва да прекрати производството, тъй като това ще се счете за нередовност на исковата молба. Съгласно трайната съдебна практика възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба. Тази практика няма как да бъде различна, защото процедурата за назначаване на особен представител следва от закона и съдът няма дискреция да отсъди различно.

Съобразено ли е обаче назначаването на особен представител с основните начала на процеса – състезателността, равнопоставеността и непосредствеността?

Нека видим какво се случва на практика

1. Тъй като ответникът не може да бъде намерен, особеният му представител разполага единствено с документите, които е представил ищецът. В този смисъл той няма различна информация и доказателства от тези, с които разполага съдът.

2. Особеният представител няма връзка с ответника (да не забравяме, че той е неоткриваем) и следователно няма как да формира защитна линия в полза на ответника, защото не знае неговата версия относно ищцовите твърдения. В своето особено мнение по конституционно дело No 2 от 2009 съдията Васил Гоцев казва: "...и ще се приеме, че (ответникът) е бил надлежно призован чрез предвидения да се назначи особен представител (чл. 47, ал. 6), който не е запознат с фактите по цялостното производство и не би могъл да защити реално и ефективно интересите на този, когото представлява".

3. Оказва се, че особеният представител получава хонорар единствено за това, че може да защити процесуални права на ответника, но в крайна сметка съдът е този, който следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Съдът обаче отсъжда на база на представените от страните факти, а особеният представител просто не разполага с такива, което и обезсмисля фигурата му.

Има ли мотив ищецът да заплаща хонорара

Тогава какъв е мотивът на ищеца да заплаща хонорар на защитника на своя опонент, след като щом ответникът е неоткриваем в началото на процеса, той ще е неоткриваем и когато дойде време да се изпълни съдебното решение (най-вероятно в полза на ищеца), и тогава ищецът няма да може да събере още по-голяма сума (включваща възнаграждението на особения представител на ответника) от първоначално предвидената?

Така още в самото начало на съдебното производство е възможно да се окаже, че ищецът няма възможност да го продължи и да защитава интереса си, защото няма материална възможност да плати възнаграждението за защитата на своя опонент. Не е ясно как тази невъзможност се съотнася към конституционно залегналия принцип за право на защита.

Считам, че разпоредбата на чл. 46, ал. 7 от ГПК трябва да се редактира. Не е редно ищецът да плаща разноски за защита на ответника. Най-често тези неочаквани разноски са много по-високи от държавната такса по съответния иск и твърде често разноските за особен представител са препъникамъкът, който отказва ищците от съответното дело. Просто не могат да си ги позволят. И повечето ищци реагират по един начин - разноските са несправедливи. Многото жалби срещу определения за прекратяване на производството поради липса на заплатено възнаграждение на особен представител го доказват. Възнаграждението му първоначално трябва да се плаща или от държавата, или поне да се изчисляват по Наредбата за заплащането на правната помощ. Последната предвижда много по-малки размери на възнагражденията от предвидените в НМРАВ.

Как се изчисляват възнагражденията на особения представител

Тук следва да се отбележи, че съгласно специални указания на Националното бюро за правна помощ към настоящия момент възнагражденията на особения представител се изчисляват именно по НМРАВ, тоест прилагат се по-високите размери.

При настоящата редакция на чл. 46, ал. 7 от ГПК практически за ищеца остава следното: преди започване на производството внимателно да се проучат настоящият и постоянният адрес на ответника. Съобщенията трябва да бъдат изпратени там. Ако ответникът не бъде открит и съдията издаде разпореждане за назначаване на особен представител ищецът може да поиска от съдията ответникът да се призове по друг начин, така че да бъде открит – по телефон, на работното му място и пр. Практиката показва, че някои съдии са склонни да призоват отново ответника, когато ищецът посочи достатъчно основания, че неговият опонент може да бъде открит и по различен начин освен залепването на съобщение. Ако и това не помогне за откриване на ответника, ищецът или трябва да плати възнаграждението на особен представител, или делото му ще бъде прекратено.

Димитър Калдамуков, адвокатско дружество "Точева и Мандажиева"


14 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    Интересно и полезно четиво!

  • 2
    bogry avatar :-|
    BoGry

    Ако съм схванал правилно, особеният представител е нещо като адвоката на дявола в католическата църква! Само че, докато там фигурата на последния е наложена от чисто морални подбуди, тук се оказва, че особеният представител се явява нещо като скъпо платен служебен защитник, на всичкото отгоре в частта, преди да е даден ход на делото! Тогава не е ли ясно защо при голямата част от българите резултатът от това е един - отказ от правосъдие!

  • 3
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    [quote#2:"BoGry"]Ако съм схванал правилно, особеният представител е нещо като адвоката на дявола в католическата църква[/quote]
    Нещо такова,ищецът няма нужда от него,ответникът-също,само за нуждите на правосъдието има значение и то декоративно,тъй като съдията,който ще знае точно толкова по въпроса,може да влезе в неговата роля и да оспори претенциите на ищеца,ако не са добре обосновани.

  • 4
    funcy74 avatar :-|
    МилевГео

    Хах тази статия явно е писана от "топ" адвокати, занимващи се със служебни защити. Колко интересно...

  • 5
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Ами ще плаща ако загуби само ....

  • 6
    itoskov avatar :-|
    Woland

    Объркани са нормативните разпоредби- не е чл. 46, ал. (7), защото такава просто няма, ами е 47, ал. (6) от ГПК.

    Малко ми убягва логиката чрез заплащане на възнаграждението на особения представител, което без съмнение е в тежест на ищеца, да се санира пропуск по чл. 303 от ГПК, а и от самото изложение не става ясно. Може би затова и г-н Калдамуков тръгва от отмяната на решение и стига до прекратяването на делото, които са два абсолютно различни правни институти с различно отражение.

    Но съм съгласен, че от възможната злоупотреба на ответника следват само негативи за ищеца, включая и допълнителни разходи, като решението за това може да е аналогично на института на правната помощ за това, кой понася тежестта.

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    В САЩ виждам по много интересен начин става призоваването, ако ответникът се крие - наема се детективска фирма и тя намира ответника/в 99% от случаите почти веднага/ и му връчва призовката на публично място. От там насетне той се счита за редовно призован.

    Защо при нас се правят безумни неща?

  • 8
    itoskov avatar :-|
    Woland

    До коментар [#7] от "mick":

    Това, което написа за САЩ, е невярно и предполагам, че е повлияно от филмите. С подобни прийоми си служат определени адвокатски кантори, като това съответно се калкулира и в бездруго безобразните им хонорари. Същевременно, тъй като в голяма част от щатите начините на призоваване не са фиксирани законодателно, както е в континенталната система, това позволява лесно оспорване на получаването на призовката. Оттам се започват едни хватки- призовават се свидетели на получаването, заплахи в обвинения в лъжесвидетелстване или поне задържане в ареста за обида на съда, и подобна простотия.

  • 9
    itoskov avatar :-|
    Woland

    В допълнение- колкото и радикално да звучи, за мен единственото решение е обявяване на неприсъствено решение, което и сега е предвидено в чл. 238 и следващите от ГПК. Имаш ли регистриран адрес- имаш; предоставил ли си актуален- оправяй се. Изпраща се призовката, лепи се във входа на блока, ако не се явиш- по-зле за теб; възможността за назначаване на особен представител трябва да е сериозно ограничена до хипотезите на чл. 29 от ГПК. В желанието си да защити длъжника, законодателят накърнява сериозно интересите на кредитора, позволявайки на първия да злоупотребява.

  • 10
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#8] от "itoskov":

    Наистина от филмите го знам. Явно там се разчита много повече на свидетелите на предаването на призовката, както и на заплахата от лъжесвидетелстване - явно наказанието там е много голямо и малко хора си позволяват това. Тук редовно има отмятане от показанията и последствия няма. Днес казваш едно, утре - друго и то пред съдия. И всичко е наред.

    А за обидата на съда - какво става когато някой не изпълни съдебно решение? Не трябва ли да бъде осъден ефективно за това? В България това редовно се случва, но никой не е вкаран в затвора за това. Всъщност кой контролира изпълняването на съдебните решения? Може ли съдията сам да ги контролира? Или даже и да види, че не се спазват нищо не може да направи?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK