С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 окт 2012, 19:24, 5885 прочитания

Съдът в Страсбург осъди България и заради липсата на контрол над подслушването и следенето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След като Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България за лошо разследване и дискриминация, малко по-късно през същия ден стана известно, че държавата е осъдена и заради липсата на ефективен контрол над подслушването.

Случаят е по делото на Румен Хаджиев, който подава жалба срещу мълчаливия отказ на Окръжен съд Шумен да му издаде удостоверение дали в периода 1996 - 2001г. Министерството на вътрешните работи е имало право да го следи.


Според Европейския съд са нарушени две негови права от Конвенцията за правата на човека - чл. 8 (Право на зачитане на личния и семейния живот) и чл. 13 (Право на ефективни правни средства за защита). България трябва да плати на Хаджиев 2 500 евро.

По нарушенията по чл.8 съдът потвърждава, че всеки има право да бъде уважавана личната му коренспонденция и живот от една страна, и от друга, че държавата не трябва да се намесва в това негово частно право, освен когато това е от съществено значение за демократичното общество, националната сигурност или икономическото благосъстояние на държавата. 

Историята на жалбоподателя започва през 2001г., когато той информира председателя на Окръжен съд Шумен, че се съмнява коренспонденцията му да е следена. На 23 октомври 2001 година председателят на съда нарежда на жалбоподателя да уточни периода, за исканата от него информация и да я отнесе към министъра на вътрешните работи. На 25 октомври същата година Хаджиев пише до министъра на вътрешните работи, но не получава отговор. Тогава той отново се обръща към председателя на Окръжен съд Шумен, препращайки въпроса за информацията, която иска да получи за периода - 1 януари 1996 – 1 ноември 2001г.



Следва мълчалив отказ, срещу който Хаджиев подава жалба до Варненския окръжен съд. Той я отхвърля като неоснователна. През 2004 г. Върховния административен съд (ВАС) оставя в сила това решение.

Защитници на Румен Хаджиев в съда в Страсбург са адвокат Александър Кашъмов, ръководител на програма "Достъп до обществена информация" и адвокат Михаил Екимджиев. Според адвокат Кашъмов важен момент в решението на ЕСПЧ е, че съдът приема, че не може да бъде винаги вечна тайна дали някой е бил обект на подслушвания чрез СРС. Такава е линията на националните съдилища, особено на ВАС. "Със Закона за защита на класифицираната информация от 2002г. се въведоха задължителни срокове за защита, дори на държавната тайна. Така, че това е една пречка в една демократична държава, член на Съвета на Европа", ковентира Кашъмов.

Кашъмов разказа, че Румен Хаджиев се е съмнявал, че писмата, които е пращал на посолства и в които се е оплаквал от нередности, са били следени. Според адвоката, при използването на СРС е нужен последващ контрол, за да се знае, унищожена ли е информацията или е била запазена, както и дали се спазва правото на хората след определено време и при орледелени условия да могат за знаят, дали са били обект на прилагане на СРС. "Ако са били и това не е довело до резултат, хората трябва да имат право на обезщетение", смята адвокатът.

Един от проблемите в конкретния случай според адвокат Кашъмов е, че по времето, когато Хаджиев иска информацията от правосъдните органи в България, правото хората да знаят, дали са били обект на СРС все още не е било уредено. Според измененията в Закона за специалните разузнавателни средства от 2009г. парламентарната подкомисия има правомощия да дава информация за случаи, в които хора са били обект на незаконно прилагане на СРС.

"
До ден днешен няма нито един случай на информиран гражданин", заявява адвокат Кашъмов и допълва, че в решението си Европейският съд се произнася от части, дали парламентарната подкомисия реализира правото на хората на информация. "Той казва, че това право от никъде не следва да е гарантирано, защото хората нямат право на индивидуални искания от комисията, тя да провери дали те са били обект на СРС", казва той.

По въпроса, защо информацията е отказана на Хаджиев, адвокат Кашъмов е на мнение, че в подобни случаи става въпрос по-скоро за манталитет.

  Кога може да се прилага СРС?

"При прилагането на СРС има две основни хипотези според закона", споделя адвокат Кашъмов.

Едната хипотеза е свързана с разследванията на престъпления по НПК, а другата е за целите на националната сигурност. Според правозащитника тук възниква въпросът, какво всъщност е "национална сигурност" в България, защото определение за това има в Закона за защита на класифицираната информация и в Закона за ДАНС. "Прави се опит това широко понятие "национална сигурност да бъде потретено и в пакета закони за регламентация на службите за сигурност, което в момента подлежи на обслужване. Това е много голям проблем, защото широко се отваря вратата за прилагане на СРС", заявява адвокат Кашъмов.

Според Закона за защита на класифицирана информация, "национална сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива.

Според Закона за ДАНС, "Национална сигурност" е динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Данаил Кирилов "няма да влиза в излишни спорове" по законопроекта си за "тримата големи"; Могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди; Условна присъда за Веселин Пенгезов на първа инстанция

24 юни 2019, 1550 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Данаил Кирилов показа законопроекта си за тримата големи и заплаши с оставка; Парламентът прие оспорваните ограничения за дивото къмпингуване по морето и предвиди високи глоби

17 юни 2019, 2116 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
На път за Страсбург: Ще се съдим - не пак, а отново

Заради липсата на контрол над СРС български организации ще съдят държавата в Страсбург

Ръст, но все по-бавен

Глобалните инвестиции в реклама се забавят, докато пазарът в България продължава нараства

Повелителят на отпадъците

Централите на Христо Ковачки масово заместват въглищата с RDF и биомаса

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект