Съдът в Страсбург осъди България и заради липсата на контрол над подслушването и следенето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съдът в Страсбург осъди България и заради липсата на контрол над подслушването и следенето

Съдът в Страсбург осъди България и заради липсата на контрол над подслушването и следенето

Страхил Василев
6411 прочитания

© Надежда Чипева


След като Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България за лошо разследване и дискриминация, малко по-късно през същия ден стана известно, че държавата е осъдена и заради липсата на ефективен контрол над подслушването.

Случаят е по делото на Румен Хаджиев, който подава жалба срещу мълчаливия отказ на Окръжен съд Шумен да му издаде удостоверение дали в периода 1996 - 2001г. Министерството на вътрешните работи е имало право да го следи.

Според Европейския съд са нарушени две негови права от Конвенцията за правата на човека - чл. 8 (Право на зачитане на личния и семейния живот) и чл. 13 (Право на ефективни правни средства за защита). България трябва да плати на Хаджиев 2 500 евро.

По нарушенията по чл.8 съдът потвърждава, че всеки има право да бъде уважавана личната му коренспонденция и живот от една страна, и от друга, че държавата не трябва да се намесва в това негово частно право, освен когато това е от съществено значение за демократичното общество, националната сигурност или икономическото благосъстояние на държавата. 

Историята на жалбоподателя започва през 2001г., когато той информира председателя на Окръжен съд Шумен, че се съмнява коренспонденцията му да е следена. На 23 октомври 2001 година председателят на съда нарежда на жалбоподателя да уточни периода, за исканата от него информация и да я отнесе към министъра на вътрешните работи. На 25 октомври същата година Хаджиев пише до министъра на вътрешните работи, но не получава отговор. Тогава той отново се обръща към председателя на Окръжен съд Шумен, препращайки въпроса за информацията, която иска да получи за периода - 1 януари 1996 – 1 ноември 2001г.

Следва мълчалив отказ, срещу който Хаджиев подава жалба до Варненския окръжен съд. Той я отхвърля като неоснователна. През 2004 г. Върховния административен съд (ВАС) оставя в сила това решение.

Защитници на Румен Хаджиев в съда в Страсбург са адвокат Александър Кашъмов, ръководител на програма "Достъп до обществена информация" и адвокат Михаил Екимджиев. Според адвокат Кашъмов важен момент в решението на ЕСПЧ е, че съдът приема, че не може да бъде винаги вечна тайна дали някой е бил обект на подслушвания чрез СРС. Такава е линията на националните съдилища, особено на ВАС. "Със Закона за защита на класифицираната информация от 2002г. се въведоха задължителни срокове за защита, дори на държавната тайна. Така, че това е една пречка в една демократична държава, член на Съвета на Европа", ковентира Кашъмов.

Кашъмов разказа, че Румен Хаджиев се е съмнявал, че писмата, които е пращал на посолства и в които се е оплаквал от нередности, са били следени. Според адвоката, при използването на СРС е нужен последващ контрол, за да се знае, унищожена ли е информацията или е била запазена, както и дали се спазва правото на хората след определено време и при орледелени условия да могат за знаят, дали са били обект на прилагане на СРС. "Ако са били и това не е довело до резултат, хората трябва да имат право на обезщетение", смята адвокатът.

Един от проблемите в конкретния случай според адвокат Кашъмов е, че по времето, когато Хаджиев иска информацията от правосъдните органи в България, правото хората да знаят, дали са били обект на СРС все още не е било уредено. Според измененията в Закона за специалните разузнавателни средства от 2009г. парламентарната подкомисия има правомощия да дава информация за случаи, в които хора са били обект на незаконно прилагане на СРС.

"До ден днешен няма нито един случай на информиран гражданин", заявява адвокат Кашъмов и допълва, че в решението си Европейският съд се произнася от части, дали парламентарната подкомисия реализира правото на хората на информация. "Той казва, че това право от никъде не следва да е гарантирано, защото хората нямат право на индивидуални искания от комисията, тя да провери дали те са били обект на СРС", казва той.

По въпроса, защо информацията е отказана на Хаджиев, адвокат Кашъмов е на мнение, че в подобни случаи става въпрос по-скоро за манталитет.

 

След като Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България за лошо разследване и дискриминация, малко по-късно през същия ден стана известно, че държавата е осъдена и заради липсата на ефективен контрол над подслушването.

Случаят е по делото на Румен Хаджиев, който подава жалба срещу мълчаливия отказ на Окръжен съд Шумен да му издаде удостоверение дали в периода 1996 - 2001г. Министерството на вътрешните работи е имало право да го следи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK