С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 19 ное 2012, 13:11, 28054 прочитания

Румен Янков*: Сътрудничеството между властите прикрива господство

Пълният вариант на интервюто от 2008 г. с покойния председател на Конституционния съд

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Въпреки, че никога не е потъвала в забрава, темата за съдебната система е особено актуална през последните седмици и ще продължи да вълнува обществото поне още няколко месеца - по кой път ще тръгне новият Висш съдебен съвет, какво ще се случи на така важният избор на следващ главен прокурор, как ще приключи скандала около Конституционния съд, кой ще бъде следващият главен съдебен инспектор...
В този контекст интервюто с Румен Янков, което взехме през март 2008 г. и чиито пълен вариант публикуваме звучи повече от актуално. Румен Янков почина преди две години - на  14 ноември 2010 г., но неговата работа като съдия, член и председател на КС е оставила трайна среда.


Как бихте коментирали факта, че съставът на КС повече от година  не е попълнен от парламентарната квота. Близо четири месеца се забави и президентът?


Очевидно българският парламент има собствен наръчник за държавност и това не е Конституцията. Защото в нея пише, че овакантената квота се попълва в месечен срок .


Мислите ли, че колегите ви в КС взимат решенията само и единствено по вътрешно убеждение и не са политически (или по друг начин) зависими?

Задачата на конституционното правосъдие е, политическите битки в парламента и обществото да бъдат преформулирани на юридическа плоскост. Подтекстът на въпроса ви е, че в съда продължават да се водят започнатите политически битки, които се водят от зависими в една или друга насока съдии. Ако питате съдиите – президентски съветници и тези от парламентарната квота, те ще Ви отговорят, че моята особа е зависима. Какво да им отговоря аз?

Тук откровено трябва да се каже – едни от нас са расли в социалистическа детска градина, други са били на социалистическа диета. Докато двете групи съществуват, подозрения ще има винаги.
Мисля, че при оценката на поведението на съдиите има обективен критерий и той е отношение към миналото – никой не може да се противопостави на нещо, което означава просто отхвърляне на деспотизма до 1989 г. За това не се изисква особено красноречие. И тук е разликата – когато се греши и допускат опущения в името на отхвърлянето на миналото и когато грешиш и последицата е опити за реставрация и запазване на статуквото.



Според Вас, 17 години след като се прие Конституцията , България правова държава ли е ?

Стремежът на занимаващите се с юридическа наука към своеобразие и уникална кариера ги кара да включват в понятието почти всичко, касаещо правовия ред. Но то е с по-тясно съдържание и е формулирано от модерните мислители още от средата на 19 век :
- Да се наказва може само в съответствие с предварителното предписание на закона. Държавните власти, лицата овластени да взимат решения и да прилагат насилие, не могат да прибягват до него произволно и да решават по собствено усмотрение.
- Правото се прилага по еднакъв начин по отношение на всички. Гаранция за това се явява този факт, че делата от еднакъв тип постъпват за разглеждане в един и същи общ съд.
- По отношение на държавата и лицата, които я представляват, действат тези правни норми, които се прилагат и по отношение на гражданите.

Дали държавата е правова: В нея решаващата роля принадлежи на правото. То е призвано да държи обществото в такова състояние, че в него да няма нито частен, нито държавен произвол. На правото трябва да се подчиняваш. Това означава да живееш под властта на закона, а не на хората. Трябва да важи предположението, съгласно което разумният човек може да спазва правото, само ако има възможност да се запознае с него и да чувства необходимост да го съблюдава. Но при условие, че нормата в своята всеобщност засяга всички.

За нивото на законност в правовата държава може да се съди по това, доколко са еднозначни нормите, отнасящи се до дейността на нейните органи, в каква мяра те разполагат с правото да действат по собствено усмотрение, особено когато засягат човешки права. Принудата трябва да се прилага с мяра. Това юристите наричат принцип на пропорционалност. Той се приписва на Фридрих Велики. В неговия Всеобщ закон е казано, че полицейските мерки могат да се прилагат дотолкова, доколкото са необходими за съхранение на обществения порядък, спокойствието и безопасността.
В съответствие с това свободата може да се ограничава само със закон. В учрежденията със законни процедури обезателно трябва да бъде обезпечено правото да бъдеш изслушан.

Характерната за правовата държава връзка с правото се сблъсква с корпоративните интереси. Недопустимо е законите да развързват ръцете на администрацията и да осигуряват пусто пространство, което отделни обединения по интереси да запълнят. Ако това е така, изпълнителната власт е свободна да създаде каквито и да е органи по свой вкус и чрез тях да регулира всичко, за което парламентът не е приел закон. Дали това ще са постановления, разпореждания, решения, наредби –няма значение.
Сред общите правни принципи фигурира и изискването да бъде обезпечена надлежна правна процедура и естествена справедливост. В съответствие с това властите могат да действат, само ако са упълномощени и публично да обосноват своите решения. При това на този, чиито права са засегнати, трябва да му бъде дадена възможност да изкаже своята гледна точка. И още нещо, в юридически смисъл: При практическата законност равенството означава, че с оглед на целите на правното регулиране в едно и също дело участниците му трябва да се третират еднакво – на защитата трябва да се предоставят толкова права, колкото и на обвинението

Равенството представлява своеобразно изискване за изграждането на съвременна правна система. Днешното общество трябва се гради на презумпцията за равенство на хората. Но хората са различни помежду си. Правото трябва да отчита и тези различия /например да има предвид поведението на престъпниците, както и заслугите на трудолюбивите, натрупали имущество/. Отнасянето към хората като към равни обаче има своите ограничения. Ролята на равенството не бива да се абсолютизира. Конституционализмът е длъжен да смекчи едностранното, чуждо на живота, в някои случаи недъгаво върховенство на правото. Затова правовата държава е длъжна да предостави различни привилегии на различни социални групи, намиращи се в неблагоприятно положение /право да се ползува роден език или специални услуги на инвалидите/. Но във всички случаи правовата държава неизменно трябва да гарантира, че хората имат еднакво човешко достойнство.

В заключение: Там, където всичко се върши по предписание на държавата, липсата на гъвкавост, неопределеността, твърде многото и твърде малко юридически предписания правят живота непоносим. И за това – последното, упрекват господин държавния министър Гьоте, който казал навремето, че "организираното угнетяване е по- добро от неопределеността." Така че, на въпроса ви трябва да се отговори с "да" и "не".

Какъв е моделът на разделението на властите, определен от Конституцията?

Правя една уговорка: Това, което казвам за съдебната власт и другите власти, е лично мое мнение, отразено в решения и особени мнения в практиката на Конституционния съд. То не представлява становище по предстоящи спорове и спорове, които трябва да бъдат решени, за които конституционният съдия трябва да мълчи.

Според чл. 8 от Конституцията, държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Целта е отделните власти да са независими при взимането на решения. Независимостта на съдебната власт бе обезпечена с чл. 117, ал. 3 от Конституцията, който гласи, че тя има самостоятелен бюджет. Моделът е пригоден за държави, в които политическите борби се свеждат в крайна сметка до постигане на политическа победа и унижаване на опонента. Този модел крие единствената опасност, съдебна власт, позовавайки се на независимостта си, да инициира политически процеси. За честта на държавата, магистратите ни /с малки изключения/ не са се компроментирали в тази насока.

След месец март 2006 г. в Конституцията се извършиха промени, които придадоха друг облик на модела. Съдебната власт на конституционно ниво бе обезкървена, като имуществото й бе предоставено за управление на министъра на правосъдието. На конституционно ниво му бяха дадени правомощия да изготвя проектобюджета и да прави кадрови предложения по отношение на всички магистрати и да участва в квалификацията им. Предвидено бе задължение, тримата висши магистрати да внасят отчетни доклади за разглеждане от парламента, както и за предсрочното им освобождаване им от него /последната разпоредба е отменена от Конституционния съд през 2006 г./. Всичките тези промени бяха именувани с евфемизма "сътрудничество" между властите, за да бъде прикрит стремежът към господство.

Та, ако ме питате какъв е моделът на разделението на властите, бих ви отговорил: "Моделът е коалиционен". Става дума за кардинално неразбиране, че разделението на властите не е призвано да способства за ефективността на управлението, а за ограничаване на произвола на властта, която и да е тя. Целта на разделението е, не да се избегнат стълкновенията, а с цената на неизбежните стълкновения между трите власти да се спаси народа от автокрация /виждаме какво здраво следене и подслушване се шири на всички нива на държавата/. Разбира се, това не е по натюрела на привържениците на консолидационните системи, ратуващи за сътрудничество, което /както бе казано/, прикрива господство.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 5257 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 4944 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Съюзът на съдиите настоява ВСС да провери ВАС и прокуратурата заради Венета Марковска

Най-голямата магистратска организация настоява за ясни правила и критерии при избора на главен прокурор

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов