Гражданинът Цветанов

Близо два месеца след като оправда вътрешния министър Цветан Цветанов по делото за клевета, заведено от бившата председателка на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, съдия Екатерина Роглекова обяви мотивите си.

От тях става ясно, че според съда вътрешният министър не е наклеветил съдия Тодорова, защото е изразявал мнение, а не твърдение. С изказването си Цветанов е упражнил правото си на свободно изразяване. Изказването на вътрешния министър било в контекста на дебата за съдебната реформа, в който той самият бил "активен участник."

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Мирослава Тодорова, която Цветанов сам определи като най-големият си критик, подаде тъжба заради две негови интервюта от началото на годината. В тях Цветанов директно обвини Тодорова, че със забавянията, които допуска по делата си, подпомага организираната престъпност.

Според съда (Цветанов многократно е давал за пример пловдивския съдебен район), вътрешният министър не изнесъл неверни твърдения, а е споделил мнението си, а "в последните няколко години в общественото пространство на България се провежда сериозен и открит дебат относно нуждата от реформиране на съдебната система, съчетан с отстояване и гарантиране на независимостта й." Съдът отбелязва в мотивите си, че Цветан Цветанов взима "активно участие" в този дебат.

Съдия Роглекова приема, че "изброените твърдения от подсъдимия са верни и напълно отговарят на истината, което означава, че подсъдимият е изложил информация, която е фактически вярна."



Мотивите на съда завършват с цитиране на серия решения на Европейския съд по правата на човека за нарушено право на изразяване. Общото между всички тях обаче е, че държавите са осъдени, защото не са осигурили достатъчно гаранции за нейните граждани да упражняват правото си на свободно изразяване. Съдия Роглекова ги цитира точно в обратния смисъл, защото Цветан Цветанов представлява държавата. Правозащитници коментираха, че съдия Роглекова е обърнала практиката на ЕСПЧ с "хастара нагоре."

От логиката на съда излиза, че най-висшите представители на властта имат право да изразяват свое лично мнение, което да представлява критика към други представители на държавната власт. Основната теза на защитата на съдия Тодорова беше, че Цветанов, именно като глава на вътрешното министерство, е знаел, че изпълнителната власт няма никакви данни Мирослава Тодорова да е част от организираната престъпност, но въпреки това е потвърдил, че това е така.

Съдът отхвърля тезата на защитата на съдия Тодорова, че Васил Маникатов (чието дело е било забавено от нея) в действителност е бил "толериран от изпълнителната власт и прокуратурата".  Тази теза буди недоумение, защото е публично известно, че докато е бил обвинен, че разпространява наркотици от затвора, режимът му е бил променян в по-лек. Съдът приема, че тези факти нямат отношение към предмета на делото.

Според съдия Роглекова, Мирослава Тодорова е публична, обществена личност, а според "константната практика на съдилищата, а и тази на Европейския съд приема, че публичните личности, заемайки отговорни постове са изложени на по-засилено обществено внимание и медиен интерес и границите на критиката по отношение на тях следва да са по-широки, отколкото по отношение на частните лица."

Съдът приема, че  "подсъдимият е упражнил конституционното си право да изразява критично мнение, да изрази личното си виждане за недостатъците на дейността на тъжителката, респ. съдебната система, още повече че изразеното е в качеството му на министър на вътрешните работи."

Оправдателната присъда на вътрешния министър Цветанов може да се обжалва на втора инстанция пред Пловдивския окръжен съд, чиито председател – Сотир Цацаров многократно е получавал похвали и от Цветанов и от премиера Бойко Борисов, които го определят като "стабилен" съдия. Цацаров беше номиниран за главен прокурор в началото на ноември, по-малко от два часа след като Висшият съдебен съвет (ВСС) откри процедурата за наследник на Борис Велчев.

Вътрешният министър Цветан Цветанов започна открита война срещу Мирослава Тодорова, след като ръководеният от нея (допреди няколко седмици) съдийски съюз се изправи срещу опитите му да засегне независимостта на съдебната система чрез задкулисни механизми за натиск. Публичната саморазправа с Мирослава Тодорова достигна своя апогей през лятото, когато тя беше уволнена от ВСС с мотива, че е забавила дела и това е довело до погасяването им по давност. Решението на съвета беше проява на двоен стандарт – в деня на уволнението й съдии от Върховния касационен съд (ВКС) заявиха, че многократно в работата си срещат случаи на погасени по давност дела, но Тодорова е единственият наказан за това магистрат. Сигналите за проверката бяха подадени от председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, който също е бил обект на критики от страна на Съюза на съдиите.