С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 15 дек 2012, 13:16, 16295 прочитания

За Славчо Кържев условно

Какво (не) научихме от процеса срещу бившия районен прокурор на София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Бившият районен прокурор на София Славчо Кържев получи окончателно едногодишна условна присъда по обвинение за оказване на натиск над подчинен. Кържев е въздействал на прокурора Петьо Петров за решаване на въпрос по дело.

В понеделник Върховният касационен съд (ВКС) остави в сила решението на апелативната инстанция. Съдът призна за виновен Кържев, че е оказвал натиск над своя подчинен Петьо Петров (известен още като Пепи Еврото), но го оправда по обвинението, че е превишил правата си, посредничейки на страни в граждански спорове, за да постигнат те споразумение. Окончателното решение на съда поставя край на един 5-годишен съдебен процес, в който главно действащо лице е Славчо Кържев, чието име се свързва с бившите главни прокурори Филчев и Татарчев и арести на журналисти...


Според прокуратурата, на 8 февруари 2002г. Славчо Кържев е склонявал прокурора Петьо Петров (в момента той е следовател) да върне на Петър Милев лек автомобил "Опел Вектра". Собствеността на колата била спорна. Петьо Петров е основен свидетел по делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, бившия съдия Петър Сантиров и Тенчо Попов. Тримата бяха оправдани на първа инстанция в края на октомври тази година.

Милев се сдобива с автомобила чрез договор за залог в негова полза, в качеството си на кредитор. Залогодатели са Анастас Димов Чешмеджиев и Мария Георгиева Чешмеджиева.

Завършил е в Башкирия. Но не с това ще бъде запомнен.



Прокурорът, "творил" усилено по времето на главните прокурори Иван Татарчев и Никола Филчев, ползвал се с протекцията и на двамата, може би ще остане в историята на българския преход с ареста на журналисти през 1996г. Заради критична публикация по адрес на регионален полицейски началник, Валентин Хаджиев и Димитър Щирков са арестувани за разпространение на невярна информация. По това време Кържев е ръководител на прокуратурата в Смолян.

Завършилият право в автономната република Башкирия в СССР Славчо Кържев научава новината за едногодишната си условна присъда повече от четири години, след като делото започва на първа инстанция в Софийски градски съд (СГС).
"През един продължителен период от време психологическият климат в Районната прокуратура е бил сериозно влошен, което се е отразило и на публичния образ на институцията.".

Това е през 2006г. заключението от ревизията на дейността на Софийската районна прокуратура (СРП) периода 2003-2006г. Заключение обобщава политиката на управление, водена от бившия районен прокурор на София Славчо Кържев.


Решението на ВКС е постановено от 3-членен съдебен състав с председател съдия Саша Раданова и членове Красимир Харалампиев и Фиданка Пенева.

Решението на ВКС можете да видите тук.

Кой е свидетелят Петьо Петров?

Името на Петров е често срещано като такова на свидетел по знакови дела. Той е бивш прокурор в бивш прокурор в Софийска  районна прокуратура. През 2009г. той става следовател в Следствения отдел на Софийска градска прокуратура. Последните му свидетелски участия са в делата срещу Славчо Кържев и в процеса срещу бившия военен министър Николай Цонев, бившия съдия Петър Сантиров и Тенчо Попов. Тримата бяха оправдани.

Цонев, Сантиров и Попов бяха задържани, а според обвинението те са оказвали натиск на Петров, за да въздейства на разследване срещу "длъжностни лица" за договора на военното министерство за купуване на военната комуникационна система "Странджа 2". За това той е получил подкуп от 20 000 евро.

По делото срещу Цонев, Петров заявяваше, че не е отварял въпросния плик, след като го е получил. Дни преди оправдателната за Цонев присъда обаче, се разбра, че е имало пръстов отпечатък на Петров от вътрешната страна на плика. Това навежда на сериозни съмнения относно неговите показания, защото при тази ситуация той трябва да е отворил плика, за да остави отпечатък.

Според показанията на Петров, той е предал на следователя Кръстев парите 90 минути след като ги е получиобясняваше. Пред съда той обясни закъснението си с това, че бил в ДАНС, за да му махнат записващата техника. Сериозни останаха съмненията обаче, че той въобще не е бил в сградата на  ДАНС в деня, когато е получил парите.

Петров се явява основен свидетел и по делото срещу бившия си колега - столичния следовател Влади Цанков. През 2007г. пък свидетелства в скандала с бившия зам.-председател на бедствията Делян Пеевски, който беше разследван, че е използвал поста си за лични облаги.
Авторитарен стил на работа

Председател на съдебния състав в СГС е съдия Петя Крънчева, която в момента е зам.- председател на градския съд и шеф на наказателната му колегия. Съдия Крънчева се произнася три години след първото съдебно заседание. Тя признава Кържев за виновен по обвинението за оказване на натиск, но не и по това, че е превишил правата си. Крънчева се произнася на 18 май 2011г., но постановява мотивите си на 19 март 2012г. Във Висшия съдебен съвет дори постъпва писмо от Кържев през месец март 2012г., в което се оплаква, че Крънчева още не е написала мотивите си.

На първа инстанция прокуратурата подчертава авторитарния стил на работа на Славчо Кържев. От своя страна бившия райнонен прокурор е категоричен: "Разследването и делото срещу мен са загубени шест години. Ако бях виновен, щях да си призная. Разследването срещу мен започна, защото обърнах много корупционни схеми". Пред СГС Кържев обяснява, че обвиненията срещу него са губене на време. "Ако това дело ще измие лицето на прокуратурата, осъдете ме", казва пред медиите той.

Две са обвиненията, които прокуратурата повдига на Славчо Кържев. Според едното (по което е признат за невиновен) бившият районен прокурор е посредничел, превишавайки правата си и изземайки функциите на съда по решаване на две граждански дела в София от 1 април до 9 юни 2004 г. Кържев се е опитал да убеди Георги Стоянов, призовавайки го в прокуратурата. Георги Стоянов, който е бил ищец е имал искове на обща стойност 31 154 лв. към собствениците на фирма "Вектор АВ" ООД Андрей Заднепровски и Виктор Константинов. Кържев е уговарял и склонявал Стоянов да се откаже или да намали размера на исканата сума.

Кържев е признат за виновен по другото обвинение - за склоняване на прокурора Петьо Петров и получаво едногодишна условна присъда. Според обвинителния акт на 8 февруари 2002 г. той е накарал Петров да върне на Петър Милев, обвиняем по досъдебно производство, лек автомобил "Опел Вектра".

Свидетелите

Съдебните решения се крепят основно на показанията на свидетелите Петьо Петров, Ясен Тодоров и Валентин Кирилов (заместник на Кържев). Показания дава и бившият софийски градски прокурор Нестор Несторов.

Петьо Петров и Ясен Тодоров подкрепят тезата на прокуратурата по обвинението за оказване на натиск. В началото на тази есен Тодоров беше избран от парламентарната квота за член на ВСС и сега ръководи Етичната комисия на съвета.

В началото на 2010г. Ясен Тодоров обяснява пред съда, че e имал три срещи с Кържев по отношение на отнетия автомобил на Петър Милев. Районният прокурор му напомнил, че срещу него имало една жалба, която щяла да отпадне, ако колата бъде върната на Милев. Славчо Кържев отрича да е викал Тодоров в кабинета си във връзка с това дело.

Ясен Тодоров е следователят, който привлича Петър Милев през 2001г. под наказателна отговорност за това, че с цел имотна облага е спомогнал за отчуждаването на автомобила. Повече от половин месец Милев отказва да предостави на разследващите органи автомобила и след изготвено искане на Тодоров, той е иззет. Към момента на съдебния процес Ясен Тодоров е член на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС).

Свидетелят Нестор Несторов е бил член в два състава на Висшия съдебен съвет. На първа инстанция Кържев яростно поддържа твърдението, че Несторов и "неговите" хора са го натопили и това е причината срещу него да има престъпление по служба. Несторов и "неговите хора" били подтикнати от промените, които Кържев въвел в Софийската Районна прокуратура, след като той става неин ръководител. Промените не се харесвали на Несторов и той наредил проверка в СРП. Кържев определя, че "истината бе изопачена по брутален начин", а заключенията от проверката като - потресаващи.

След това била разпоредена проверка от Иван Татарчев. Бившият главен прокурор бил впечатлен от промените, коментира тогава Кържев. Между другото, докато Кържев е районен прокурор на РП София, през 1998г. за зам.-районен прокурор на София е избран Георги Колев - настоящият председател на Върховния административен съд.

Първоинстанционният градски съд заключва, че има разминаване между показанията на свидетелите Георги Стоянов, Андрей Заднепровски и Виктор Константинов по отношение на срещата между тях на 11.05.2004 г. в кабинета на Кържев. Стоянов твърди, че Кържев го е убеждавал да оттегли претенциите си към "Вектор – АВ" ООД, в размер на около 100 000 лева. Заднепровски и Константинов (собственици на на Вектор ООД) сочат, че подобно уговаряне не е имало. Подсъдимият единствено ги е приканвал да се споразумеят и да уредят взаимоотношенията помежду си.

Съдът се доверява на показанията на собствениците на фирмата, съобразявайки, че двамата се явяват незаинтересовани от изхода на делото. Заради това нямало причина да съществуват съмнения в достоверността на показанията им. Заднепровски и Константинов действително не са страна по делото срещу Кържев, но логично се явява въпросът, до какво би довело решението на съда, ако той беше признал за виновев Кържев по обвинението за превишаване на права във връзка със случай, с който Заднепровски и Константинов съвсем не са били незаинтересовани...

Свидетел по делото е и прокурор Людмила Иванова Николова – Чинова. Тя е прокурор в Софийската районна прокуратура към момента на събитията, понастоящем е зам.-районен прокурор на София. Пред съда тя разказва за среща между съпруга й Георги Чинов и Славчо Кържев. Към този момент Георги Чинов е бил едно от двете упълномощени от Георги Стоянов лица, във връзка с водените от него имуществени спорове.

Прокурор Николова свидетелства, че съпругът й е споделил, че на посочената среща Кържев му е оказал натиск, клиентът му Георги Стоянов да оттегли исковете си или да се спогоди с "Вектор - АВ" ООД.

Кържев с Чинов, последният споделил със съпругата си – Людмила Николова – Чинова (тогава прокурор в СРП), че районният прокурор му е оказвал натиск неговия клиент – св. Г. Стоянов, да оттегли претенциите си или да се спогоди с представляващите "Вектор – АВ" ООД. Съдът единствено отчита тези показания.

По делото има цяла група свидетели, прокурори, които имат пряка връзка с дейността на Кържев като районен прокурор на София. През 2001г. той определя със заповед сектори и ръководители на сектори. Сред избраните от него ръководители са прокурорите - свидетели Петър Чалъмов, прокурор Георги Мирчев, прокурор Нелчо Неделчев, прокурор Валентин Маноилов, Детелина Ганчева, Емилия Михайлова Русинова – Петкова и прокурор Калин Софиянски.

Именно прокурор Георги Мирчев е разпорежда да започне дознание срещу неизвестен извършител за
съзнателно използване на неистински договор за покупко - продажба на недвижим имот между Сашко Димитров Славчев, като продавач, и Георги Любенов Стоянов. В момента Мирчев е районен прокурор в РП София, както и Детелина Ганчева. Валентин Маноилов и Калин Софиянски са прокурори в СГП.

По обвинението за натиск в мотивите на първоинстанционния съдия Петя Крънчева пише, чме особено съществени за произнасянето са били показанията на свидетелите Петров, Тодоров, Неделчев, Милев и Чалъмов, както и обясненията на самия Кържев.

Според жалбата на Кържев липсва законен повод за образуваното наказателно производство 

ВКС се произнася, след като Славчо Кържев протестира решение на Апелативната инстанция, което е същото като това на СГС. Според жалбата на бившия прокурор липсва законен повод за образуваното наказателно производство, защото постановлението, с което е инициирано предварителното следствие е за други нарушения, които са констатирани при извършената проверка на дейността на Софийска районна прокуратура и на ръководителя й. Но не и случаят, предмет на обвинение

"Двете решаващи по фактите съдебни инстанции, за да мотивират съдебните си актове, са възприели фактически положения, които не са описани в обвинителния акт", пише в жалбата, според която по този начин съдебните инстанции са излезли вън от рамките на формулираното обвинение. Въззивната инстанция не е посочила основанието, заради което не е отговорила на възраженията на подсъдимия, с което е било ограничено правото му на защита - да разбере защо доводите му срещу присъдата не се възприемат и да направи мотивирани оплаквания срещу тях пред ВКС.

Според жалбата липсват мотиви Кържев да е оказвал натиск, с оглед правомощията да отменя актове на подчинените си и да извършва действия вместо тях.

Не така обаче мисли 3-членният състав на ВКС. Според съдиите по отношение на Петьо Петров, има законен повод за воденото срещу Кържев наказателно производство за склоняване на длъжностно лице да наруши свое съдебно задължение във връзка с правораздаването.

Оплакването на Кържев за нарушение на закона при налагането на присъдата му за оказване на натсиск по чл. 289 от НК, съдиите от ВКС определят като неоснователно.

Според върховната инстанция тезата на защитата, че няма законен повод за воденото срещу Кържев производство за оказване на натиск, е правно неиздържана, защото: "...На предварителното производство се повдига обвинение, предназначено да определи най-общ, първоначален, "работен" предмет на доказване по делото".

Съдебният състав оборва тезата на защитата, с мотива, че предварителното производство може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването. Следователят е длъжен да измени обвинението, когато бъдат разкрити основания за прилагането на закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, или да се включат в обвинението нови престъпления или лица.

По отношение на обвинителния акт и твърдението на Славчо Кържев, че съдебните инстанции са възприели фактически положения, които не са описани в обвинителния акт, съдиите от ВКС коментират по следния начин: "Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. Не може да се сподели и довода, че и двете решаващи по фактите съдебни инстанции, за да мотивират съдебните си актове, са възприели фактически положения, които не са описани в обвинителния акт, с което недопустимо са излезли вън от рамките на формулираното с него обвинение".

Изложено е мнението, че съдебният състав от САС е изпълнил задълженията си за цялостна проверка на обжалваната присъда. ВКС заключва, че въззивната инстанция е анализирала обстояно доказателствата по делото и са изложени съображенията, поради които не се приемат доводите срещу присъдата на СГС.

И в крайна сметка...

"За умисъла на К. в престъплението, в което е обвинен и осъден от предишните инстанции, сочи цялостното му поведение и действия по случая", пише в съдебното решение.

Според съдебния състав още в 10.00 часа на 08.02.2002 год. по време на проведена оперативка в служебния му кабинет, в присъствието на секторните ръководители на районната прокуратура, на зададения му въпрос във връзка с наблюдаваното следствено дело "П. е уведомил К., че с постановление е отказал да уважи молбата на М. за връщане на автомобила, тъй като е налице спор за собственост. Вместо да преустанови интереса си към случая, недопустимо, като административен ръководител на прокуратурата и стожер на законността в столицата, при задължението си да познава нормативните актове в страната, подсъдимият е продължил да проявява активност в насока за удовлетворяване на втората молба на М. за връщане на автомобила, чрез изискване на делото от водещия го следовател, провеждането на "арбитраж" в лицето на заместника си-прокурор В.К., като в присъствието на свидетеля Т., К. продължавал да настоява П. да се произнесе положително по искането на М."

Практически върховната инстанция повтаря или по - скоро потретва думите на първата. Показен за заинтересоваността на прокуратурата е фактът, че тя не обжалва решението взето от Петя Крънчева на първата инстанция. Въпреки, че Кържев е оправдан по едното от обвиненията, прокуратурата не протестира присъдата на СГС, а точна обратното - Славчо Кържев е страната, която обжалва както пред САС, така и пред ВКС...

В решението на ВКС е изложено, че в жалбата на Кържев се прави искане за оправдаване или за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Престъплението по чл. 282 НК е особено трудно за доказване, обясняват магистрати. Причината за това е, че позволява широка интерпретация на понятията "превишаване с власт" и "превишаване на права". Първоинстанционният съд определя, че е установено, че подсъдимият е имал доброто желание да помогне на свидетеля Георги Стоянов от една страна, и на свидетелите Заднепровски и Константинов, да възстановят добрите роднински взаимоотношения помежду си, а не да оказва натиск върху свидетеля в каквато и да било насока.

Заради липсата на протест на прокуратурата по решението на СГС, в мотивите на апелативната инстанция пише: "Доколкото срещу присъдата на Софийски градски съд в оправдателната й част –за престъпление по...не е бил депозиран протест и предвид принципа за невъзможност от утежняване на положението на подсъдимото лице без съответен протест от прокурора ... настоящият въззивен състав счита ,че не следва да разглежда първоинстанционната присъда в посочената й част". ВКС също не взема предвид обвинението за превишаване на права, тъй като след като няма протест, няма и обвинение.


Този Славчо Кържев, заради който
България беше осъдена по едно дело в Страсбург...

На 7 януари 2010г. Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) излиза с осъдително за България решение. То е в резултат от изказване на тогавашния софийски районен прокурор Славчо Кържев.

Осъдителното решение е заради накърняване на презумпцията за невинност на таксиметровия шофьор, който през 2002 г. е обвинен, че е залял с киселина тогавашната директорка на Дирекцията за национален строителен контрол Светлана Гебрева. През май 2002 г., тя почива от тежко заболяване, отключено след нападението.

Петьо Петков е оправдан и от трите съдебни инстанции. А след това постановяването на присъдата на първа инстанция Славчо Кържев заявява на пресконференция, че "няма съдшия, който да може да го убеди, че Петков е невинен по това дело". И всичко това Кържев прави публично – след постановяването на оправдателната присъда, но преди тя да влезе в сила.

ЕСПЧ отхвъля доводите на правителството, че това е било "лично мнение" на прокурора, който е и страна по делото и осъжда България, че е нарушила правото на справедлив процес на подсъдимия Петков.

Като съществени обстоятелства с правно значение съдът отчита високопоставеното служебно положение на прокурора, наличието на висящ процес и изказването на пресконференция по случай, който бил предмет на широко медийно обсъждане и засилен обществен интерес. Съдът подчертава, че осъдената държава трябва да се съобрази с основното положение, че единствено съдът може да каже дали един човек е виновен или не по отправеното му обвинение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 5354 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 5045 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Калин Калпакчиев за избора на главен прокурор

Единственият член на ВСС, който се опита да обсъди по същество фактите около избора на Сотир Цацаров

Още от Капитал
Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10