С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
3 8 окт 2013, 9:45, 13109 прочитания

Когато съдията го няма в делото

Системата за оценка на магистрати е фасада за непрозрачно кадруване

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"В бъдеще при атестирането и повишаването в длъжност е необходимо да се демонстрира способността на системата да отразява правилно разликите в професионалните постижения и да отчита в пълна степен спазването на етичните норми"

Цитатът е от миналогодишния мониторингов доклад на ЕК за напредъка на България в съдебната реформа. Ако се върнем до 2008 г., ще видим, че темата за оценяването на магистратската работа присъства като тънка червена линия в докладите на комисията.

То е приемано за непрозрачно и небазирано на "обективни критерии, основани на заслуги", а за правилата за атестиране е казано, че те "не се използват за обективно отразяване на разликите в професионалните постижения".


И още: "слабостите на системата за атестиране се отразяват и върху процедурите за повишаване в длъжност и водят до често обжалване пред съда на решенията за повишение."

Експертите на ЕК дори цитират самите членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), които казват, че при "проведеното през 2011 г. атестиране 98% от магистратите са получили оценка "много добър".

Темата за подобряване процеса на атестиране присъстваше в концепциите на всички кандидати за членове на ВСС. Някои от тях маркираха, че "трябва да се променят правилата и основно крайъгълният й камък – атестирането, като подробно се разпишат и изпълнят със съдържание показателите за оценка" (Галя Карагьозова), други (Димитър Узунов) посочиха именно слабостите на "обективно цялостно оценяване на дейността на всеки магистрат при атестиране" като причина за "липсата на формулирана цялостна концепция на ВСС за кадрово израстване на магистратите". Други (Магдалена Лазарова) директно казаха, че действащата система за оценка на качеството на магистратите не работи: "Самата процедура на атестирането е загубила смисъл и не позволява открояването на качествените професионалисти от посредствените магистрати". А някои (Незабравка Стоева) посочиха липсата на обективни критерии за атестирането на магистратите като основна причина за тяхната демотивираност. Соня Найденова, която днес e представляваща ВСС, дори изрази становище, че трябва да "се подредят по друг начин приоритетите на критериите за атестиране на магистратите" и т.н., и т.н.



Една година, след като този състав на ВСС беше конституиран, се налага въпросът - промени ли се системата на атестиране, която членовете на съвета критикуваха пред колегите си, за да ги убедят, че са достойни да бъдат избрани от тях като съдебни кадровици? Позволяват ли критериите за оценка и практиката на съвета по прилагането им препоръчаното от ЕК отсяване на добрите от лошите съдии и прокурори, а след това - на степенуването на способностите на добрите? И не на последно място – имат ли доверие магистратите, че системата за атестиране наистина оценява техните професионални качества, а не връзките им? Уви, не съвсем...

Действително – ВСС разреди концентрацията на магистрати-отличници. Ако няма обаче промяна в практиката и в нагласата за честна и професионална проверка на качествата и репутацията на съдиите и прокурорите, това разреждане ще е също толкова порочно, а дори и повече - на външен вид ще изглежда прогрес, който по същество ще е точно обратното.

Произволно ощетени могат да бъдат съдиите и прокурорите, които не са близки на силните хора в съвета. Същевременно външната привидност на диференциация много по-трудно може да бъде разобличавана и това ще е вреда от ново поколение (задкулисието не е инфантилно, то се учи).

Ако прегледаме изготвените атестации на сайта на ВСС, трудно можем да открием някаква индивидуалност в оценените съдии, прокурори и следователи. Клишетата се открояват особено силно в становищата на административните ръководители, които преповтарят едни и същи словосъчетания: "задълбочени правни познания", "умение да анализира правнорелевантните факти", "отнася се с подчертана прецизност и отговорност", "спазва безупречно графика на съдебните заседания", "има допълнителни квалификации" и т.н. Методът "copy-paste" обаче изиграва лоша шега – случва се да бъде подписана атестация, която до средата говори за един съдия, а после – за магистрат със съвсем друга фамилия (явно едно от имената е останало от друга бланка или пък е направен несполучлив опит да бъде променено само името на атестирания във вече готова атестация за друг магистрат).

Но отвъд унифицираната фасада, в която е загубена всяка човешка индивидуалност, има десетки примери, които показват двойни стандарти – уж всичко е наред, а накрая някои магистрати изведнъж получават по-високи крайни оценки от други, без да става ясно на какво се дължи това...

Дори и с лупа да търсите критични бележки или анализ на недостатъци в работата, едва ли ще откриете. И ако очаквате от атестациите да установите кои са силните и слабите страни на атестирания съдия, ще останете разочаровани. Всички съдии имат еднакви силни страни, а слабостите им се броят на пръст. Защо се получава така? Методиката за атестиране ли е неадекватна или някъде другаде се пропуква моделът?

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

СГС задължи Столичната община да предприеме конкретни мерки за чист въздух; Адвокатурата срещу проект за промени при административното наказване

15 юли 2019, 5258 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Съдиите от ВАС питат Конституционния съд задължително ли е да се мотивират всички актове; Чакани промени в съдебния закон; Още по темата за "тримата големи"

8 юли 2019, 4953 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Делото "Пеевски" или нарочно ли ГЕРБ стреля встрани

Няма логичен мотив опозицията да не сезира КС за решението за отмяна на избора на шеф на ДАНС

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие