Първо осъдително решение в Страсбург заради модела "Цветанов"

Европейският съд по правата на човека (ЕСЧП) в Страсбург осъди България по делото, което бившият председател на общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов и семейството му заведоха. С действията си българската държава е нарушила три текста от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи - забраната за изтезание и унизително третиране, нарушено право на достъп до съд, неоправдана продължителност на задържането му, нарушена презумпция за невиновност (от вътрешния министър Цветан Цветанов и окръжния съд във Варна), нарушено зачитане на личния и семейния живот, и нарушено право на защита. Българската държава ще трябва да плати 40 хил. евро обезщетение на семейството му.

Предисторията

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

На 31 март 2010 г.  в характерния си стил, тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов съобщи, че МВР провежда "операция "Медузите". Арестувани са Даниел Славов (Дидо Дънката), председателят на общинския съвет на Варна Борислав Гуцанов, директорът на общинския автотранспорт Пенчо Пенчев, и  главната счетоводителка на "Автотранспорт"-Варна Яна Кръстева. "Рано тази сутрин заедно с Окръжна прокуратура във Варна стартирахме отдавна планирана операция. Нарекохме я с името "Медузите". Обект на проверки са сградата на община "Варна", предприятието "Автотранспорт" на град Варна, офиси и хотели", коментира тогава Цветанов. Операцията беше съпроводена и със зрелищен арест на Гуцанов в къщата му във Варна. Рано сутринта група по задържането към областната дирекция на МВР в града заедно със служители на ГДБОП разбива външната врата на жилището на Гуцанов. В него там спят председателят на общинския съвет, съпругата му, както и двете им дъщери -  на 5 и на 7 години, като майка им е инструктирана да ги завие през глава.

Преди два месеца прокуратурата съобщи, че е прекратила разследането поради недоказаност.

Заключението



Още в самото начало на решението ЕСПЧ поставя казуса в контекст: "Между декември 2009 и април 2010, МВР провежда множество полицейски операции насочени срещу организираната престъпност. В рамките на тези операции полицията задържа множество лица, в това число и политици, което предизвиква засилен обществен и медиен интерес. Редица политици, в това число и министър-председателят, и вътрешният министър, различни прокурори и полицейски началници са търсени от медиите да коментират тези арести и висящите разследвани." Съдът съобщава, че във връзка с "тези събития" е бил сезиран със серия от жалби - Емилия Масларова, Алексей Петров, Тони Костадинов (бивш началник на РПУ Бяла Слатина) срещу България, Николай Цонев, Пламен Стоянов (Дамбовеца, задържан в операция "Октопод") и др.

"Решението е важно, защото бележи началото на края на т.нар знакови дела, върху които се изграждаше PR стратегията на ранният ГЕРБ", коментира адвокат Михаил Екимджиев, който представлява семейството на Гуцанов в Страсбург. Той допълва: "Делото е поставено в контекста на серия такива дела, които ще завършат по идентичен начин и всичките са свързани с управлението на Цветанов - срещу бившия военен министър Николай Цонев, срещу задържаните при операция "Октопод". Освен това съдът приема, че изказванията на вътрешния министър са нарушение на презумпцията за невиновност. Ако има прокуратура в България тя трябва да се самосезира и да извърши независимо и задълбочено разследване на лицата, които са организирали и провели операцията по задържането на Гуцанов."

Според съдиите от Страсбург в определението от 18 май 2010 г., с което Гуцанов е оставен ареста, обсъждайки обоснованото предположение, че той е извършил деянието, в което е обвинен (една от трите предпоставки за налагане на мярка за неотклонение - арест), Варненският окръжен съд е нарушил презумпцията му за невиновност. Става дума за фразата "На първо място (съдът) продължава да счита, че има извършено престъпление и че обвиняемият е замесен", която според ЕСПЧ надхвърля представите за подозрение и представлява своеобразна декларация за виновността на обвиняемия. Съдът в Страсбург напомня предходната си практика, че  има фундаментална разлика между това да се каже, че някой е заподозрян в извършването на престъпление и това преди да е налице окончателна осъдителна присъда, той да бъде обявен за извършител на престъплението, за което е обвинен. Съдията от ОС-Варна, който е нарушил ЕКПЧОС е Янко Янков, който една година по-късно получава награда от ВСС.

Нарушена е презумпцията за невиновност и заради изказване на вътрешния министър Цветан Цветанов.

Съдът отбелязва, че делото срещу Гуцанов е образувано пет месеца по-рано и разследващите са имали достатъчно време за да вземат предварително разрешение за претърсване на дома на председателя на общинския съвет, а не да правят това в условията на неотложност.

ЕСПЧ приема още, че българският наказателен кодекс не криминализира причиняването на психическо страдание, както и че няма и правен механизъм в националното законодателство за защита от нечовешко или унизително отнасяне или правото им на неприкосновеност на дома.

Очаквайте подробности