С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 14 ное 2013, 20:00, 26172 прочитания

Законно ли е записването на лични данни на гражданите от страна на полицейските органи?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Настоящия текст публикуваме, след въпроса на Светлозар Алексиев, публикуван на
"Има ли право МВР да записва на хвърчащи листчета и тефтерчета личните данни на ходещи по улиците граждани?"

Проблема със събирането и записването на лични данни на граждани е отдавнашен. Той беше отбелязан още през 2008 година в годишния Доклад на Програма Достъп до Информация за състоянието на достъпа до информация в България. Тази година темата отново стана предмет на обществен дебат и по време на февруарските и по време на юлските протести. Въпросите които се поставят са няколко:
1. При какви обстоятелства полицейските органи могат да изискват за проверка нашите лични документи?
2. При какви обстоятелства полицейските органи могат да записват данните от нашите лични документи?
3. Обработват ли се и как, нашите данни след като бъдат записани и въвеждат ли се в някакъв полицейски регистър?


Каква е относимата нормативната уредба:
Първото и много важно уточнение, което следва да направим е, че в случая не коментираме и не обсъждаме въпросите с т.нар. Полицейска регистрация. Тя се извършва единствено по отношение на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер.

В случая ще коментираме единствено случаите, в които полицейските органи установяват самоличността на гражданите и записват данните от техните документи за самоличност.

Съгласно чл.6. от Закона за Българските лични документи, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност. Разпоредбата чл.61,ал.1,т.1-т.4 от Закона за МВР предвижда, че полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или нарушение на обществения ред.
Независимо от ситуацията и обстоятелствата, при случаи, в които полицейски орган поиска от гражданин личните му документи за проверка, гражданинът е задължен да ги представи. Нормативното основание на това задължение е дадено също в Закона за МВР, според който (чл.55,ал.1) полицейските органи могат да издават устни или писмени разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. ЗМВР посочва още (чл.55,ал.4), че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.
Ог горното е видно, че при всички случаи гражданите са длъжни да предоставят за проверка личните си документи, в случаите, в които те са изискани от компетентен полицейски орган.



По-интересен е вторият въпрос имат ли право и в какви случаи полицейските органи могат да записват данните от нашите документи за самоличност?

Не съществува нормативно основание, даващо право на полицейските органи да записват данни на гражданите, извън случаите, в които се съставя конкретен акт за нарушение или определен протокол, например такъв по реда чл.56, ал.2 от ЗМВР. Става дума за т.нар. Предупредителен протокол (протокол за предупреждение), с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответно престъпление или нарушение на обществения ред. Обикновено такъв протокол се съставя веднага и намясто. С думи прости няма нормативна разпоредба, която да дава право на полицейските органи да записват данните от документите за самоличност на гражданите "за всеки случай", без целта на записването да е съставяне на определен конкретен документ.

На края ще коментираме третия от поставените въпроси – В случаите, в които не е съставен нито протокол, нито акт за нарушение, нито какъвто и да е друг документ, но въпреки това данните са записани, как се обработват и съхраняват те? Въвеждат ли се записаните данни от документите за самоличност на гражданите по време на протестите в специален регистър?

Следвайки нормативната уредба, а именно Закона за МВР, и подзаконовите актове към него, подобно обработване на данни не би следвало да има, а данните на гражданите изобщо не следва да се обработват от полицията. През лятото на тази година обаче, в медиите беше публикувана информация, че се изготвя масив от данни на протестиращи граждани

Това твърдение не е потвърдено официално от МВР.
Програма Достъп до Информацията поема ангажимента да подаде заявление по реда на закона за достъп до обществена информация до Министъра на вътрешните работи, с което да поиска информация за това кое е нормативното основание, въз основа на което се записват личните данни на гражданите, присъствали на местата на протестите в София. Каква е целта на това записване? Обработват ли се и как личните данни на гражданите, събрани в горните случаи. Ако да, каква е целта на обработването? Вписват ли се тези данни в регистър и какъв е той.
След като получим отговор на нашето заявление, ще публикуваме отговора на Министъра на вътрешните работи.

Обработването на лични данни на гражданите от който и да е администратор на данни, но с особено внимание към органите за ред и сигурност, трябва да се извършва единствено следвайки определени принципи и да се подчинява на строги и ясни правила. Принципите на обработване на лични данни на гражданите са определени в Европейските документи за защита на личните данни1 , както и в Българския закон за защита на личните данни. Според тези нормативни документи, личните данни трябва да се обработват ограничено единствено до целта, за която се събират, да се съхраняват само за срок, необходим за изпълнението на тази цел и при уведомяване на титуляра на данните за целия процес на обработка. След изпълнението на целта за която са събрани, данните следва да се унищожат. Гражданите имат право по всяко време на достъп до техните лични данни.

Гражданите трябва да знаят, че във всички случаи когато са спирани от полицейски органи и данните от техните документи за самоличност се записват без да бъде съставен конкретен документ, те (гражданите) имат право да подадат искане до администратора на данни (в случая МВР). Това искане се извършва по реда на Закона за защита на личните данни – чл.29. ЗЗЛД. Всеки гражданин може да поиска от администратора на данни – МВР:
1. потвърждение за това, дали отнасящи се до него данни се обработват (чл.28,ал.1 ЗЗЛД).
2. информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват (чл.28,ал.1 ЗЗЛД).
3. съобщение в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник;
4. достъп до пълния обем лични данни (чл.26. ЗЗЛД).
5. Всеки гражданин по всяко време може да поиска от администратора да заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на ЗЗЛД;

Текстът е от блога на Програма достъп до информация "Точка за достъп
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съдът на ЕС: Работодателите трябва да имат система за измерване на дневното работно време Съдът на ЕС: Работодателите трябва да имат система за измерване на дневното работно време

Единствено обективното отчитане на реално отработеното време дава надеждна гаранция, че правилно се отчита и извънредният труд

14 май 2019, 1678 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Президентът започва серия от срещи за избора на следващия главен прокурор, първата е с Цацаров; Нова агенция ще следи държавните дружества; Конституционният съд прие да тълкува решението си за царските имоти и отклони искане по "закона на Пеевски за КТБ"

13 май 2019, 1387 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
За Комисията "Хохегер" и защо не беше преименувана на Комисията "Моника"

"Хладилника" - пилотният нов квартал на София

Общината и инвеститорите са в безпрецедентен диалог за бъдещето на квартала

Къде удря търговската война между САЩ и Китай

Митата между Вашингтон и Пекин няма да доведат до големи директни икономически загуби, но увеличават световната несигурност

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София

Кино: "Щастливия Лазаро"

С фантазия и щедро сърце срещу неправдите в света