Съдът в Страсбург ще гледа приоритeтно делото за нападението пред софийската джамия
Държавата има два месеца за да предостави позицията си по делото
Европейският съд по правата на човека в Страсбург е решил да разгледа приоритетно жалбата на българският гражданин и мюсюлманин Вели Караахмед. Караахмед пострада на 20 май 2011 г., когато националисти нападнаха молещите се пред софийската джамия Баня башъ, но прокуратурата и следствието отказаха да разследват престъпление от омраза.
В средата на декември от съда са уведомили Българския хелзинкски комитет, които помагат на Караахмед, че българската държава има срок до края на март месец да предостави становище по жалбата и да каже дали ще се опита да сключи споразумение.
На 20 май 2011 г, няколкостотин членове и симпатизанти на "Атака", предвождани от Волен Сидеров и други функционери на партията, агресивно демонстрираха срещу звука от молитвения призив. Това става по време на основната молитва на мюсюлманите - петъчната. Първо националистите се опитаха да заглушат със собствени тонколони молитвата, а после преминаха към вербално и физическо нападение над молещите се. Телевизиите тогава показаха как привърженици на Атака викат: "Турски мекерета!", "Терористи гадни!", "Еничари!", "Резаци!", "Фесове!", "Вън от България!", "Хайде в Анкара!", "Не ни цапайте земята!", "Спрете този срамен вой в центъра на София!", "Да изчистим земята на дедите ни!"
Пред молещите е разрязан фес, като привърженик на крайната партия казва: "Чувате ли ме? Сега ще ви покажем какво ще се случи с всеки един от вас!", а после към тях политат яйца и камъни, плюят по молитвените им килимчета, след което подпалват част от тях.
След нападението двама активисти от Атака - Ивайло Минов и Мартин Маринов, признаха, че Волен Сидеров е подбудител на нападението, но това не впечатли разследващите, които вместо срещу лидера на националистите, внесоха обвинителен акт срещу един от тях.
Позицията, която БХК защитава е, че българската държава "не предоставя защита на жалбоподателя – нито превантивно, нито след факта." Вина носи Столичната община, която допуска "провеждане на агресивната демонстрация в непосредствена близост до храма и то именно по време на молитвата." По време на нападението пък, полицията "не съумява ефективно да неутрализира агресията и тя се консумира."
Последният по веригата - прокуратурата, от своя страна "отказва да конституира г-н Караахмед като пострадал в образуваното досъдебно производство за проповядване на омраза, защото според българската доктрина това престъпление, чийто състав не включва резултат, няма жертви. Същевременно, производство не е образувано за извършеното физическо насилие над хора и вещи."
В жалбата си Караахмед твърди, че "груповата, политическа антимюсюлманска агресия, на която е жертва, съставлява унизително отнасяне, в нарушение на правото му на свобода от такова по Член 3 от Конвенцията (алтернативно, на правото му на лична неприкосновеност по Член 8), във връзка с Член 14 – гаранцията срещу дискриминация." С действията и бездействията си, българските власти са го лишили от ефективна защита.
Това не е единственото прегрешение на българските власти според жалбоподателя. Така например следователят, който разпитва Караамед се отнася "непочтително и тенденциозно към правата му на агресиран мюсюлманин, с което го ревиктимизира, като му показва вместо защитно отношение, дискриминационно предубеждение." От жалбата става ясно, че по време на разпита следователят е задавал въпроси на пострадалия като: "Знаете ли дали имате право да отслужвате молитва пред джамията?", "Кой орган/институция Ви дава право да го правите?", "След като БХК защитава човешките права, аз да се обърна ли към вас за помощ, че циганите ми крадат тока?" Това е следовател Страхил Каменички.
Самият факт, че съдът в Страсбург приема делото за приоритетно разглеждане, е показателен за това, че проблематиката с нападенията от омраза са ключов проблем. През последните няколко месеца имаше серия от расистки нападения в София, като само едно от тях се води разкрито от полицията. Прокуратурата започна разследване още срещу лидера на ВМРО Ангел Джамбазки и до близкия до Николай Бареков представител на ъндърграунда Бисер Миланов-Петното. Обвинения обаче така и не са повдигнати.