Прокуратурата за пореден път смени тактиката по делата САПАРД

В края на работния ден в четвъртък от Германия, където главният прокурор Сотир Цацаров участва в международна конференция на тема: "Европейска прокуратура и защита на финансовите интереси на Европейския съюз", долетя новината, че прокуратурата е внесла отново делото за източването на средства от програма САПАРД в съда. Нещо повече – процесът вече е насрочен в Специализирания наказателен съд, компетентен да разглежда дела срещу организирани престъпни групи. Разбира се, темата на международната конференция е много подходяща за оповестяване на подобна новина, която за незапознатите с прокурорската сага по случая може да изглежда като полезна активност. Мястото, няма спор, също е подходящо. Преди пет години в Аугсбург (Бавария) двама германски граждани Улрих Райзахер и Михаел Енгелхард, бяха осъдени по съкратена процедура, след като признаха вината си за това, че с четиримата български граждани Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са участвали в схема за източване на програма САПАРД чрез фалшиви фактури. Улрих Райзахер, шефът на фирмата, която е предоставяла на българите стари машини, описани в документите като нови, получава ефективна присъда от 2 години и 9 месеца затвор, а Михаел Енгелхард, получи девет месеца условно, тъй като съдът приема, че е действал под указанията на Енгелхард. Немските разследващи установяват, че Шаркова, Хаджииванова и Петров водят комуникацията с немците по нареждане на Марио Николов.

Българската прокуратура обаче не внесе обвинение по фактите, за които германските граждани бяха осъдени и по доказателствата, изпратени от германската прокуратура. А избра друг подход – раздели материалите на две, обвиняемите – също, и образува две дела – за документни измами и за пране на пари. Така изначално прокуратурата се отказа от "немската схема" – четиримата българи от немското дело бяха разделени (а организираната престъпна група изисква участие най-малко на трима). Петя Хаджииванова и Радмил Петров станаха обвиняеми само по производството за източването на средства чрез представяне на неверни документи, а Анна Шаркова беше отделена като обвиняема само по делото за изпирането на парите, получени от европейските средства (единствено Марио Николов е обвиняем и по двете дела). Избирайки това деление, прокуратурата напълно се лиши от възможността да докаже, че заедно с двамата германски граждани Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са извършвали измами с евросредства или пък заедно са изпрали парите от това.