Прокуратурата като масонска ложа

След близо 8 месеца без титулярен ръководител Софийската градска прокуратура вече има началник. Висшият съдебен съвет (ВСС) гласува доверие на предварително известния фаворит за поста – Христо Динев, който от около десет месеца ръководеше най-голямата районна прокуратура в страната – Софийската. Освен че бе очакван, изборът протече и при необяснимо мълчание за въпросите, които в последната година възникнаха около прокурор Динев. Един от тях – за присъствието на името му в списък с членове на масонски ложи, не бе и загатнат, макар членовете на ВСС да имаха възможност да го направят поне два пъти през последната година – веднъж при конкурса за шеф на СРП и още веднъж – в конкурса за шеф на СГП.

А за това колко опасна за прозрачността на процеса на вземане на решение може да бъде принадлежността на магистратите към тайни общества и какви зависимости създават те, красноречиво говорят доказателствата в кориците на делото срещу бившия прокурор от Върховната касационна прокуратурата Ангел Дончев. Паразитирането на "приятелските" масонски кръгове върху и без друго оплетената в тайни форми на влияние йерархия в прокуратурата е описано безпощадно в мотивите на Софийския апелативен съд (САС), с които беше потвърдена осъдителната присъда срещу Ангел Дончев, и с които "Съдебни репортажи" разполага. Делото би следвало да предизвика скандал в прокуратурата и Висшия съдебен съвет, но това не се случи. Тъкмо обратното – институциите се правят, че става въпрос за частен случай и нито веднъж по никакъв повод делото не беше определено като доказателство за огромен структурен проблем и за завладяване на прокуратурата от частни интереси. Липсата на внимание обаче сама по себе си също е скандал.

Изнудване и взаимопомощ между братя-масони
През 2007 година обвинителят от Върховна касационна прокуратура Ангел Дончев е арестуван в момент, в който приема 20 хиляди евро от друг прокурор – Емил Милев, който тогава работи в Районната прокуратурата в Сливница. Четири години по-късно Дончев е признат за виновен, че е принудил Милев да му даде парите, като го е заплашил с прокуратурата и службите – казал, че в дома му ще бъдат изпратени барети, които ще потрошат имуществото на семейството, ще използват физическо насилие, а срещу него и съпругата му ще бъде образувано досъдебно производство. Първоначално съдът осъжда Дончев, че е извършил принуда, но втората инстанция коригира формулировката и го признава за виновен за изнудване. В мотивите на САС съдиите Галина Захарова, Невена Грозева и Пламен Дацов излагат аргументи за промяната, като подробно обсъждат обстоятелства, свързани с йерархията в прокуратурата и как може тя да бъде използвана извън закона. Впрочем разбиране за това колко опасни могат да бъдат тъмните страни на йерархията в прокуратурата показа и главният прокурор Сотир Цацаров точно година, след като стъпи в длъжност: "Прокуратурата е тежка институция, защото е йерархична. Йерархията, от друга страна, е някакъв плюс. Но ако йерархията в нея бъде доведена до крайност, тази машина се обръща срещу себе си, срещу този, който я ръководи и срещу тези, заради които тя съществува. Така че това не бива да се допуска".

Делото срещу Ангел Дончев, което бе частично и прилежно засекретено (виж в. Капитал), е трудно за решаване, защото е трудно да повярваш на когото и да било – по него трудно се откриват честни персонажи. Подсъдимият е обвинен, че е изнудвал с употребата на прокуратурата, а пострадалият е повярвал, че заплахата е осъществима, с което като човек отвътре признава, че хич не е невероятно прокуратурата да се ползва като престъпна шпицкоманда. Решението на САС показва и че пострадалият Милев не е беззащитна жертва. На свой ред той включва противозаконна мрежа от влияния по линия на масонското братство, в което участва – мобилизират се адвокати, прокурори, бизнесмени, дори член на ВСС, които правят всичко по силите си, за да помогнат на своя "брат" – Емил Милев, срещу когото текат проверки във Върховната касационна прокуратура (ВКП) и тогавашния ГДБОП. Братята го предупреждават за действията на разследващите срещу него. Първоначално Милев е уведомен за проверките срещу него и съпругата му (също прокурор от СРП) Розалина Михайлова от колегата си от Софийската градска прокуратура Венцислав Андреев, с когото освен приятелството и колегиалните отношения го свързва и членството в масонска ложа.

Впоследствие Милев търси съдействие от Вежди Рашидов, който пробва да го свърже с главния прокурор Борис Велчев. След неуспешен опит за контакт с Велчев Рашидов свързва Милев с Георги Гатев – по онова време член на Висшия съдебен съвет, а сега член на Бюрото за контрол на СРС, по предложение на ДПС. Гатев не остава безучастен – лично проверява на какъв етап са "проблемите" на районния прокурор, като директно пита за това прокурора от ВКП Магдален Маринов, който се занимава с казуса. В крайна сметка Милев се обръща за помощ към бившия апелативен прокурор на София Иван Петров (уволнен заради връзки с Красимир Георгиев – Красьо Черния), който му урежда исканата среща с главния прокурор. На срещата е изслушан запис, направен от Милев на срещите му с Дончев със специално купено от него устройство. Пред съда той свидетелства, че е искал да събере доказателства, че е изнудван, и едва тогава да сезира компетентните органи. На срещата записът е изслушан, а главният прокурор (според публикация във в. Труд – също масон, замразил членството си преди да оглави прокуратурата) позвънява на бившия вътрешен министър, който отрича да има нещо общо със случая и дава зелена светлина да се работи. Така се стига до ареста на Ангел Дончев малко преди коледните празници през 2007 г. Версията на Дончев пред съда е, че парите, намерени у него, са били заем, обещан му от Милев месеци по-рано.



В сложните взаимоотношения между приятели, колеги и масони са намесени и имената на адвокат Тошко Тенев (бивш следовател и масон), адвокат Константин Симеонов (масон), на Великия майстор на масонската ложа Петьо Пенков и тогавашния вътрешен министър Румен Петков. В показанията си Емил Милев на няколко пъти разказва, че Ангел Дончев (също масон и близък негов приятел) иска парите, които, по думите му, били предназначени за Румен Петков. И уточнява, че и вътрешният министър е член на масонска ложа и близък приятел с Петьо Пенков.

Прокурори извън закона

САС подробно мотивира решението си да признае подсъдимия Дончев за изнудване, като подчертава, че действията, с които е заплашил Милев, "без съмнение имат противозаконен характер". "Специално внимание следва да бъде отделено на съдържанието на отправената заплаха към свидетеля Милев, свързана с образуването на досъдебно производство и изпращането на барети в дома му". САС намира, че заплахата е била обективно възможна – да, подсъдимият – прокурор от ВКП, наистина е имал възможност противозаконно да образува дело срещу Милев и съпругата му и да изпрати барети в дома им.

По-нататък съдът казва, че образуването на досъдебно производство срещу Милев и съпругата му сериозно би засегнало личната сфера и правата им и несъмнено би имало крайно негативни последици за тях – би довело до уронване на доброто им име като магистрати, би засегнало кариерата им, би довело до образуване на дисциплинарни производства, до отстраняването им от работа "и, в крайна сметка, до уволнение". В мотивите не е отбелязан един важен детайл за личността на изнудвания – резултатите от проверките на ВКП срещу Милев по-късно са предадени на Софийската градска прокуратура за образуване на дело.

Съдът припомня, че когато образуването на досъдебно производство не следва правилата и закона, "то престава да бъде инструмент за разкриване на извършено престъпление, а се трансформира в средство за упражняване на психологическо въздействие върху лицето, срещу което се образува". С други думи, дори разследването да има основание – изнуденият да е извършил престъпление, ако наказателното преследване се инициира срещу него като способ за рекет, полза за правосъдието – няма. Ефектът на противозаконното въздействие още повече се засилва заради правомощията, които притежава един прокурор от ВКП "в системата на единната и централизирана прокуратура".

Обсъждайки поста, който заема Ангел Дончев, САС заключва, че заплахите, отправени от него към свидетеля Емил Милев, са съставомерни – тоест представляват престъпление. Обяснението се крие в позицията, заемана от подсъдимия – той е "разполагал с пълния обем от властнически правомощия, включително и с възможността да образува досъдебно производство". Според съда високопоставената длъжност на Дончев в йерархичната структура на прокуратурата и правомощията му "обективно следва да се преценяват не само стриктно на плоскостта на закона и субординационните отношения в прокуратурата, но и на базата на установените в тази система практики, включително отрицателни". Така например, се казва в мотивите, не е било задължително Ангел Дончев "лично да осъществи заплахите си". "Достатъчно е той да разполага с възможности да влияе върху тези процеси – чрез контактите си и позицията, която заема в прокуратурата и в други сфери на обществения живот…", мотивира се САС.

Съдът счита, че отношенията между подсъдимия и пострадалия "задължително следва да се разглеждат на плоскостта на субординационните отношения в системата на прокуратурата, в която и двамата са работили". "Тези отношения се характеризират с подчиненост и зависимост на по-нисшестоящия прокурор от по-висшестоящия, какъвто е бил подсъдимият Дончев, поради което пострадалият Милев с основание е възприел отправените към него заплахи като възможни и реално осъществими. Те са предизвикали страх от осъществяването им именно поради длъжностното качество на подсъдимия", казва съдът.

Така САС официализира обществената тревога, че в най-силната репресивна институция съществуват практики, при които висшите прокурори могат да използват служебното си положение, за да изнудват свой колега от по-ниските нива в държавното обвинение, могат да задействат с контактите си службите, които иначе би следвало да се непробиваеми за такива въздействия, защото по закон преследват организираната престъпност. Ако прокурорите могат да правят това с други прокурори, какво остава за другите граждани?

Масонската връзка

Заплахите към Милев са били реални и заради отношенията на двамата прокурори в масонската ложа, разсъждава съдът – Дончев е бил поръчител на Милев при приемането му в ложата. А "съгласно правилата в масонската ложа, подсъдимият се е ползвал с особен статут, стоял е по-високо в нейната йерархична структура", също както и в йерархията на държавното обвинение. Подобно на прокурорските си правомощия, Дончев разполагал и с "масонски" такива. "Пострадалият Милев е бил длъжен да поеме определени ангажименти към своя поръчител, едно, от които било да се съобразява с волята и напътствията му. Подсъдимият Дончев е ползвал тези свои преимущества, които са му осигурявали влияние над свидетеля Милев", се казва в мотивите на съда.

САС отбелязва, че "контактите и информацията, с които подсъдимият Дончев е разполагал в масонската ложа (където са членували и лица, близки до министъра на вътрешните работи, в чиито правомощия било включено използването на баретите), както и длъжността му – прокурор във ВКП, осигуряваща пряко или косвено възможности за започване на досъдебно производство, са оказали психическо влияние над личността на свидетеля Милев".

С други думи съдът приема, че масонството е зависимост и йерархия, която не отстъпва по сила на лоялността към прокурорската професия. Припомняме – тази констатация на съда засега не е интересна нито на главния прокурор, нито на ВСС.

Съдът оправдава Дончев само за заплахата срещу Милев, че ще му бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража. Обяснението е, че според "професионалните познания на Милев в областта на наказателното право, обусловени от длъжността му – действащ прокурор", той е имал съзнанието, че подобна заплаха не може да се изпълни – задържа съдът и никой прокурор, дори и от ВКП няма правомощие да влияе на този процес. Това е и единственото успокоение, което идва от мотивите на САС – засега очевидно никой не може да заплашва другиго и това да хване вяра с влияние на прокуратурата в съда.

Вън от сюжета на масонско-прокурорските отношения на принуда и използване на връзки за самозащита между подсъдим и свидетел, от мотивите към присъдата разбираме и още няколко факта. Малко преди да бъде арестуван на 19 декември, по време на срещата между него и Милев, Ангел Дончев казва на прокурора от районната прокуратура в Сливница: "А значи мангизите са си мангизи. Това е положението, знаеш как е… значи не знам за какво става дума, ама директно си ми казаха, че Румен е партийна каса и си ги събира. Дали събира за партията? Просто събира за него си."

Бившият министър е споменат многократно в показанията на Емил Милев, но разпитът му пред съда протича бързо и не изяснява почти никакви факти, защото свидетелят твърди, че не си спомня много за случая.

САС се доверява в голяма степен на показанията на свидетеля Милев, тъй като те се подкрепят от свидетелите Вежди Рашидов, Георги Гатев и Иван Петров. Не приема обаче обясненията на Дончев, че предадените пари са били заем, предназначен за ремонта на наскоро наследен от него имот в лошо състояние. "Версията му е и житейски недостоверна, тъй като подсъдимият е нямало как да приеме безкритично предложение на свидетеля Милев за заем на крупна сума, при положение, че е знаел че свидетелят Милев е в полезрението на службите и се проверява от МВР и НС БОП…", казва съдът. Показанията му не са приети за достоверни и в онази част, в която Дончев твърди, че е говорил с Великия майстор на масонската ложа Петьо Пенков, който е поел ангажимент за съдействие пред тогавашния вътрешен министър, а Милев е поискал да знае дали при разговора с министъра и Пенков "ще бъдат поставени някакви конкретни условия, включително и финансови".

• 1
• 2
• Следваща страница » "Крайният резултат за Дончев е осъдителна присъда"