Действие първо: На прицел в съдебната зала – религията на 13 имами

Какво научихме от делото срещу имамите

Дело срещу тринадесетте имами в Пазарджик
Дело срещу тринадесетте имами в Пазарджик    ©  Георги Кожухаров
Дело срещу тринадесетте имами в Пазарджик
Дело срещу тринадесетте имами в Пазарджик    ©  Георги Кожухаров

Фашист ли си, ако притежаваш фашистки книги, престъпник ли си, ако не си изпълнил задължение, каквото закона не ти вменява, редно ли е държавата да се намесва в религията и до какви последици може да доведе едно дело срещу тринадесет религиозни водачи? Това са само част от въпросите, които повдигна процесът в Пазарджишкия окръжен съд, по-известен като "Делото срещу 13-те имами".

Той бе съпътстван с постоянни протести пред сградата на съда както на мюсюлмани, подкрепящи имамите, така и на националисти, намерили удобно поле за изява. Тази обстановка на сблъсъци в силно чувствителна област, каквато е вероизповеданието, описана от множество външни наблюдатели като опасно некомпетентен опит на държавата да се меси в свободата на религия, бе тест за прокуратурата и за съда. От една страна, защото предполагаше абсолютна необходимост от наличието на сериозни доказателства, обосноваващи обвинителната теза, и висока грамотност в дебрите на специфичните отношения, включени в обвинението, а от друга – защото върху съда се налагаше перманентен обществен натиск. Засега, далеч от окончателния завършек на процеса, изглежда, че тестът не беше издържан. А това е видно от многобройните пробойни, които защитниците на подсъдимите намериха в обвинението и които не намериха логично обяснение от наблюдаващия прокурор в процеса – Неделка Попова.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал